Проблемче!

Сега се хванах на много тежка работа като работник към строителна фирма и след 100-ците чували имам болки в кръста още след първият ден.Някои може ли да каже какво да правя за да се предпазя от контузия и да ползвам това като предимсто за да заздравя кръста а не да го контузя или претренирам?

Това си е гадна работа и едва ли ще се разминеш без болки в крьста.Опитвай се да вдигаш чувалите все едно правиш мьртва тяга с изправен крьст.Това мога да те посьветвам :wink:

Май малко мъртва тяга си правил  :D
Иначе миле е много прав, има си пинизи при хамалогията, трябва да видиш старите кучета как го прават, ако не знаеш вече де :)

Абе те старите кучета нищо не правят:)...............само мен юркат че да си заслужа парите(гарантирам че ще е само първата седмица щото после те ще трябва да си заслужават парите :evil: )

emi ako ima6 vuzmojnost polzvai koli4ka i az beh na stroej za 1 den do de razbera 4e ne e za men v 2 na obqd pri nai silnoto slunce da mi dadat kaska i kirka i da me pratqt v nekfa pumiina qma da kopaq.Ina4e ne moje6 li da sloji6 naelon otdolu i da vla4i6 4uvala abe budi izobretatelen nedei kato posledniq glupak da se izcejda6 6ott do nikude nema ti stignat silite dano sum pomognal :wink:

Да бе верно е че трябва да си скатавка щото иначе мое припаднеш направо.

brato i az sea bachkam takava tejka rabota, trqbva qdesh kato razpran pri vsqka vuzmojnost, ne samo v pochivkite, kogato mojesh, az tupcha fustuci i kvoto si nosq, i si pazi krusta, vse edno tqga praish, s obratna izvivka da e :wink: Uspeh

хаха да ям като разпран и на мен ми се иска но съм на НВД-200 въгл,240 прот.,40-50гр. мазнини.И мене ме е шубе да не загубя маса но няма как :cry: .

Losho vreme si izbral da chistish, spored men nqma da e losho da pljushtish poveche vuglehidrati inache shte se stopish napravo v taq jega :(

Абе, има си някаква яка техника в носенето.
Наскоро трябваше една секция (разглобена и пакетирана - 2м дълга, 20х30 см) да качвам до 6-тия етаж.
Докара я пича - един хърбав, сух, около 40 годишен, фас в ъгъла на устата, вика “Аре, ше я качиме двамата - ти като се измориш, кажи да спрем да си починеш”. Гледам го - бе повече от 65 кила не мога да му дам - а той и висок - като метла. Само предмищницата му дето една здрава - като на Попай моряка.

Хванахме го - дървото - уха, пуха - нагоре по стълбите, брей! - на четвървтия етаж вече сърцето ще ми изскочи през ушите. Срам-не-срам викам “спирай да почиваме”.

Следващите два етажа ми се видяха като айфеловата кула. Тоя не се и изпоти, аз лежа после на леглото и виждам как при всеки удар на сърцето тялото ми подскача на 4-5 сантиметра. Всичко ме боли, а след малко се звъни - той слязал до долу, върнал се, хили се и вика, “бе забравили сте си некви болтчета тука”.

Тва е за носенето...