Мотивация/Психическа нагласа-фактор за успеха?

BU

04.06.06
20:16

Чудех се как да наименовам темата,защото целия форум е пълен с теми “кардио”.Естеството на тази тема обаче е малко по-различна.Преди време исках да определя границите на собствените си възможности по отношение на кардиото.Направих редица експерименти като ускорявах темпото,пулса,дистанцията и т.н.
Така и обаче не успях да открия къде е границата на възможностите ми,винаги си казвах “Още една дължина” и т.н. Сега съм се спрял на 30-35 мин но ми е малко вече натоварването.
П.С. Веднага в главата ми изниква легендата за първомаратонеца,който избягал 42 км в древна Гърция за да съобщи важна новина и после умрял от изтощение.
Та въпроса ми е доколко влияе мотивацията,предварителната нагласа върху резултатите ни на пистата?

04.06.06
21:00

Точно същото нещо правя и аз! Казвам си “хайде още една обиколка” като съм на пътечката, но като реша да спра да тичам почвам да се чудя дали не съм можела и още една. И само ми се върти в глава “Keep pushing myself to the limit!”, но дали това е лимита остава мистерия...

Според мен психическата нагласа е ключова, защото ако сами си втълпяваме, че сме уморени, например, следователно няма да правим повече упражнения. Това е моето скромно мнение на начинаеща (стаж месец и нещо)

04.06.06
21:13

аз бягал по 40 минути,мога и по час и половина,въпросът е дали това е най-добрият вариант(какви са ти целите).Повече от час не типрепоръчвам да тичаш(дори повече от 40 минути).

BU

04.06.06
21:16

Аз всяка година февруари месец стартирам кардио-цикъл като права аеробни упражнения 6 пъти в седмицата. Редувам скачане на въже и тичане. Не мога да определя кое е по-добре за изчистване,мога да гарантирам само че скачането е доооста по-трудоемко и за макс 20 мин се изцеждам(много зависи как скача човек,скачане с двата крака заедно е много по-трудно от редуване на краката,т.нар. “симулирано тичане с въже”).
Установил съм че ако ПРЕДВАРИТЕЛНО не си поставя цел ,то обикновено не съм доволен от резултата,чувствам се изморен още към 15-20мин.(за въже-на 6-9мин)

ПРЕДВАРИТЕЛНАТА НАГЛАСА Е РАЗКОВНИЧЕТО,въпроса е ДО КАКВА СТЕПЕН?

04.06.06
21:26

[quote author=“Busta”]
ПРЕДВАРИТЕЛНАТА НАГЛАСА Е РАЗКОВНИЧЕТО,въпроса е ДО КАКВА СТЕПЕН?

Как така до каква степен?Не го разбрах нещо. :?

04.06.06
21:46

“до каква степен” - въпроса не е колко можеш, а колко трябва
понякога имам чувството, че мога цял ден да си въртя на велоргометъра, но повече от 40 мин не правя кардио

BU

04.06.06
21:55

Всеки гони различни резултати..едни искат мускули,други релеф,трети гонят рекорди 8)  Изчел съм 100 пъти статията за кардио в сайта и там ясно си е казано колко,как трябва да се изпълнява. Аз исках да насоча темата в насока на СКРИТИТЕ ни възможности,тези които се показват тогава когато СИ ГО ПОСТАВИМ ЗА ЦЕЛ!
Защото виждам,че това дава резултати при кардиото,но КАТО НИЩО МОЖЕ И ДА ВАЖИ при тренировката в зала!

Както и да е..надявам се да сте ме разбрали!

04.06.06
22:41

Сега разбрах.Аз съм казал по-горе,че е много индивидуално до колко трябва(зависи от метаболизма и целите).Относно мотивацията е вярно,аз тренирам в пирамида и като усетя,че имам повече сила някой път винаги гледам да сложа още килограми(без да се пресилвам естествено).Този метод доста ми помогна за покачване на силата.

04.06.06
22:58

Човек може много повече от това, което си представя. Именно преминаването на психологическата бариера, коята всеки от нас си поставя води до разкриване на истинските ни възможности. Обикновенно това става при стресова ситуация. Най точен пример са състезателите без значение спорта. За да се опиташ да бъдеш най-добрия ти трябва да освободиш съзнанието си от мисълта, че имаш финална граница на възможностите. Приказката “да надскочиш възможноститие” е много на място.
Примера с кардиото може да изглежда по съвсем друг начин. Когато тръгнеш с мисълта, че днес ще искараш 40мин., на 25мин. вече ще се чудиш защо минава толкова бавно времето и как неможеш повече, но ако трътнеш с мисълта, че ще въртиш един час тия 40 мин. въобще няма да ги усетиш.
Психическата нагласа и мотивацията могат да бъдат по-важния фактор понякога от физическата подготовка.
Ще дам един действителен пример за един приятел, който дълго време неможеше да прескочи 120кг на лежанката. Имаше необходимата физическа възможност, но всеки път щом качваше на 120кг тотално блокираше от мисълта, че това са 120кг. На една от тренировките му сложиха тази тежест без той да знае  и не само ги дигна, но направи и няколко повторения, мислейки, че това са 110 и трябва да си направи трите повторения преди да качи за опит на 120кг.

BU

04.06.06
23:18

Колегата/колежката много точно и изчерпателно продължи идеята ми.Тия дни мисля да поусложня кардиото с торбички с пясък на глезените и лактите 8)  Прогрес да има..Поставил съм си една цел пък ще видим дали “ще надскоча възможностите си”  :)  Засега съм 7см от паласките надолу,но точно отсега почва трудното,защото и диетката ми е добра,но не само тя ще оправи нещата!Гоня паласки - 78см.При това положение би трябвало да се покаже плочка..дотогава ми остават поне 2-3-4 месеца 6 пъти/седмично тичане...ама няма как...

05.06.06
10:18

[quote author=“Busta”]Чудех се как да наименовам темата,защото целия форум е пълен с теми “кардио”.Естеството на тази тема обаче е малко по-различна.Преди време исках да определя границите на собствените си възможности по отношение на кардиото.Направих редица експерименти като ускорявах темпото,пулса,дистанцията и т.н.
Така и обаче не успях да открия къде е границата на възможностите ми,винаги си казвах “Още една дължина” и т.н. Сега съм се спрял на 30-35 мин но ми е малко вече натоварването.
П.С. Веднага в главата ми изниква легендата за първомаратонеца,който избягал 42 км в древна Гърция за да съобщи важна новина и после умрял от изтощение.
Та въпроса ми е доколко влияе мотивацията,предварителната нагласа върху резултатите ни на пистата?

Много неща оказват влияние, включително и мотивацията.
Ако не друго, то поне съм установил, че бягайки под силно емоционален подтик(бяс), тичам толкоз бързо, че и аз се изненадвам от себе си при все, че тичането никога не ми е било силна страна, напротив.
Разбира се след 4-500м луд спринт..краката ми две седмици бяха, като смазани..ама..
Това за мен си е чудесен пример за влиянието на мотивацията, ако ще и емоционална върху спортните постижения.  :P Ако някой може, просто с амбиция да се вкара в адреналин и “обороти”, то той би имал безспорен успех, иначе за тичането на писта - най-гадно ми е последната обиколка, чеоще от началото имам нуждата да я спринтирам.  :lol:

Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:

Научи повече
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 forum-blockforum-deleteforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-lockforum-mergeforum-moveforum-new-postforum-quoteforum-recommendforum-subscribeforum-unlock1