10.08.06
14:51
Витамините – внимание, в повече могат да са опасни!
Експерти са разтревожени от злоупотребата със смятаните досега за безвредни хранителни добавки
Все по-голям брой медицински експерти са загрижени от честата и прекомерна употреба на витамини и минерали. В развитите страни около 70% от хората редовно приемат препарати и хранителни добавки, съдържащи синтетични витамини, метали и соли с убеждението, че малките хапчета ги правят поздрави и по-издръжливи.
В. „Таймс” публикува анкета, според която 40% от жените и 30% от мъжете вярват, че редовната употреба на поливитаминните препарати може да им гарантира добър тонус и да удължи живота им.
Изследователи твърдят, че витаминните и минералните добавки не могат да компенсират бедната на важни вещества храна и че надхвърляйки строго определени дози, различни за всеки организъм, препаратите с тях могат дори да ни навредят.
Преди години експертите твърдяха, че недостигът на витамини в организма трябва да се компенсира чрез допълнителен прием. Лекарите, съветващи пациентите да пият витамини, които ако не помагат, поне не вредят, сега са на друго мнение. Разбира се, става дума за здрави хора, а не за пациенти със специфични нужди, при които този прием е наложителен.
„Получи се изместване на фокуса от минимално необходимите равнища на тези вещества към днешната злоупотреба с тях, която се превърна в проблем също като прекомерните калории”, казва д-р Бенджамен Кабалиеро, член на Съвета по храни и хранене в Националната академия на науките на САЩ и директор на Центъра за човешко хранене в университета „Джон Хопкинс”. Популярните витамини, добавя той, често се приемат в рискови дози”.
Според д-р Кабалиеро при някои добавки, в това число витамин А, разликите между препоръчваните дози и дозите, които могат да доведат до негативни последици, например остеопороза, са много близки.
„Изведнъж всички учени се спряха и казват: Чакайте малко, знаем ли наистина дали са полезни за нас?”, посочва д-р Рут Кава, директор по храненето в Американския съвет за наука и здравеопазване - фондация на потребителите в Манхатън, която се финансира отчасти от индустриални компании.
Д-р Джоан МакГоан, ръководителка на отделението за мускулно-скелетни заболявания в Института по артрит и кожни заболявания също смята, че с витамин А лесно може да се премине опасната зона. Дори само когато приемате зърнени храни и пиете обогатено мляко. „Трябва да преосмислим нещата”, допълва тя. Подобни въпроси се повдигат и за други витамини и минерали, особено за желязото и витамините Е и С.
Употребата на витамини и минерали в големи дози и продължителен период от време може да предизвика рак, заболяване на черния дроб, стомашни проблеми, алармира и британската Агенция за стандартизация на храните. Витаминните добавки могат да причинят повече вреда, отколкото полза, смятат нейните експерти. Употребата на синтетични витамини на практика намалява естественото производство на витамин С, калций и желязо от организма.
Както пише „Таймс”, за първи път агенцията публикува предупреждение да се ограничи приемът на тези добавки и дори е забранила един препарат - пиколинат хрома, употребяван обикновено от спортисти и от хора, които искат да отслабнат.
Ограниченията, препоръчани от агенцията, са доста тежки. Например, витамин С не бива да надхвърля количеството от 1000 мг на ден, докато дневната доза на много други витамини е 2000-3000 мг.
Агенцията обръща вниманието на потребителите на възможната поява на странични ефекти при употребата на големи дози витамин С, желязо и калций. Тя отправя предупреждение за използването и на бета-каротина, никотиновата киселина, цинка, магнезия, фосфора, витамин В6. По нейни данни бета-каротинът може да засили риска от рак на белите дробове и това засяга не само пушачите. Никотиновата киселина вреди на черния дроб и може да предизвика пигментация, почервеняване на кожата. Злоупотребата с цинка е свързана с появата на анемия и може също да направи костите по-чупливи. Магнезият може да предизвика нервно разстройство, включително депресия и преумора. Фосфорът в големи количества предизвиква болки в стомаха и диария, и той прави костите по-крехки, разтваряйки калция.
Разбира се, фармацевтичните фирми и аптечните мрежи веднага се опълчиха на агенцията. И това е обяснимо - годишно британците харчат 300 милиона лири стерлинги за витаминни и минерални препарати. Компаниите производителки смятат, че представените от агенцията данни не са научни и се нуждаят най-малко от допълнителни проверки.
В САЩ д-р Анет Дикинсън, председател на Съвета за отговорно хранене - групировка, която представлява интересите на компаниите от бранша, твърди, че 70% от американците от време на време приемат добавки - обикновено мултивитамини или отделни витамини и минерали - и 40% ги вземат редовно. „Нашата позиция е, казва тя, че повечето хора имат полза от взимането на мултивитамини всеки ден”.
Изследователите в областта все пак поставят въпроса: Трябва ли хората да се тъпчат с прекалено калорични или богати на мазнини храни във веригите за бързо хранене, да игнорират плодовете и зеленчуците, а след това да се опитват да компенсират натрупващите се липси на ценни вещества с хапчета?
Кога са полезни?
Лекарите не твърдят, че трябва съвсем да се откажем от тези добавки. При възрастните хора например често се появява дефицит на витамин В12, тъй като организмът им губи способността за пълното му абсорбиране от храните.
Хората, които прекарват малко време навън, имат нужда от витамин D, който организмът си произвежда, когато е изложен на слънчева светлина. Дори когато възрастни хора са на слънце, кожата им губи голяма част от способността си да синтезира витамина.
Бременните жени, които не приемат достатъчно фолиева киселина - витамин в плодовете и зеленчуците, който се добавя и за обогатяване на брашното, са изложени на голям риск бебетата им да имат невралгични дефекти на хранопровода. Тъй като витаминът е необходим в самото начало на бременността, някои специалисти препоръчват добавки с фолиева киселина за всички, които искат да забременеят.