Kakво мислите за любовта ?

Уф,Уини..с тези мисли,дето ги постна по горе ми развали вкуса в устата...това тук е мъжки форум,не им е мястото тук.  :shut:  Линч!

Да не се разчувства  :red:
Професионалистът няма чувства! ;-)

Точно така. Моля, избършете сълзите и обратно по залите. :)

Напишете мнението си за любовта помага  ли ви/пречи ли ви в спорта ?

А какво мислите за киното... то пречи или помага на тренировките ви?!?!?
Бе ... хора... можете ли да ми кажете кой от вас скоро ще сключва граждански прак с дъмбела си, който държи под леглото или зад вратата.
Хайде да сме малко по-умерени. Та къде е смисъла на живота: як като бик, вързан на яслата и далеч от смисъла на всичко!
Хайде на земята и нека живота си тече по своето русло!
И аз съм поддръжник на добрата тренировка, ама хайде всичко да си има мярката. Който ще става професионален състезател, моля, нека си вдигне ръката! Не виждам гора от ръце...
А ако си търсим оправдание, че не ни върви в любовта с думите: ами нямам гадже, щ’от ми пречи да ‘дигамЪ...
Моля ви... сайта с вицовете не е тук...
Нищо лично... малко чист въздух!
Успех на “металните” бракове!

За мъжете жената която обича е като единствена
За жените никога не е така
За мъжете чувствата са много по иситнски
За жените не е така
За мъжете (при една евентуална раздяла) смисъла на живота им се губи за не кратък период от време
За жените не е така циврят 1 път и след 2 дена с друг.

1. Вярно е ... докато не се оженят, след това започва да го гризе чистото любопитство, което обаче в никакъв случай не води до загуба на любов спрямо единствената.
2. Не е сигурно ... има и такива, които много си обичат мъжете и чувствата им понякога минават тези на мъжа.
3. Вярно е.
4. Учените все още проучват ... но си мисля, че жените имат понякога доста искрени чувства, само дето ние мъжете нещо не гледаме където трябва ...
5. Не е вярно - тогава смисълът просто става или друга жена или друг начин за самодоказване ... за съжаление всичко при мъжа се води от егото за самодоказване. Има една положителна страна на всичко това - доказваме се, доказваме се и си намерим една жена, дето да ни кротне и тогава всичко си идва на мястото.
6. И това не е сигурно ...

Чудя се ти на какви жени си попадал, че да си изградиш такова мнение за тях. И въобще доста мъже в БГ се чудя на какви жени попадат.
А сега към жените: “я по-добрите от вас да излязат наяве, че явно мъжете в БГ попадат на една определена “сган” от тип “поп-фолк певица” ...”.

Фитипалди радвай се по мой наблюдения една на 100 жени е свясна! самоче с такива е по трудно отколкото със всичките 99 :)
Мисълта ми е ако искаш нещо добро трябва да си наистина добър :P

Мисълта ми е ако искаш нещо добро трябва да си наистина добър

Най-умната приказка в тази тема според мен!
Особено за да го задържиш.

Малко ще се отклоня от темата, но ме интересува как бихте ми дефинирали “свястно” и “добро”  :)

Малко ще се отклоня от темата, но ме интересува как бихте ми дефинирали “свястно” и “добро”  :)

65 кила, един и осемдесе, един и десет гръдна обиколка, метър и десет бедър, 15 санта токчета, 25 лазарника максимум.
Е тва е доброто.
А свястното е горното, с малки отклонения
:cheese:

Всичко е субективно.
Но според мен правилният водещ в една връзка е мъжа. Ако не може да намери двигателя, нямам какво да се учудва, че работата не върви.
Което не значи че жената няма да промени целият интериор и да определя много неща.
Но... мъжът не е толкова важно да си подбира жените. По - важно е да ги възпитава. Нешлифованият диамант е грозен колкото си щеш, ама като го шлифоваш става диамант, докато красивото мънисто колкото и да го шлифоваш, най - много да стане проскубано мънисто.
Възпитава, но не защото са невъзпитани. Да ги възпитава да се развиват по определен начин, да се движат в определена посока. Да ги научи да правят нещо за себе си, правейки нещо и за него. Да им даде простор да се развиват и едновременно да ги насочва
Това е което ще устои. А не търсенето на перфектната жена.
Щото, ако намерим перфектната жена, она нема да ни ще в повечето случаи.

Не му е търсенето майката. Друг въпрос, че жените са малко по - психолози и те ще ви “монтират” за много работи. Но когато трябва да направите картина в час по рисуване, гответе се като излезете по магазините да намерите хубаво платно и бои. Не да намерите хубава картина. И картината, която сами си нарисувате, винаги ще ви харесва повече.

Е Дънов не го ли е дефинирал вече?

“Свястна” е жена, която глади и готви поне 2 пъти седмично, лъже по-малко от 5 пъти на ден, поне веднъж годишно се замисля преди да се размрънка за някоя глупост, не иска да й се обръща внимание, когато играе националния, слуша, когато спори, не чака винаги да я черпят и да й се обаждат по телефона, не пие повече от мен. За “добра” не знам.

Малко ще се отклоня от темата, но ме интересува как бихте ми дефинирали “свястно” и “добро”  :)

1 Разбираща половинката си
2 Трудолюбива
3 Интелигентна
4 Амбициозна
5 Общителна

Като дразнещите съответствия на по горните са:
1 Мрънкало
2 Мързелана
3 Говори без да мисли
4 Чака мъжа да води във всичко и не поема никъква инициатива / не се стреми към никъкво развитие в професионален план
5 Кукла ходеща след теб безмълвно

Колкото до физически качества едва ли мъж който мисли с главата си а не с *** си би я изпуснал дори и да е например с наднормено тегло или не се облича небрежно..
А дори и да не е негов тип чисто визуално ако притежава тези качества постепенно тя ще стане най-красивата жена!

Бог дал бог взел.. или защо по красивите дългокраки едрогърди руси каки се славят като по глупави
Да проблема е че заради външната си красота винаги са били под внимание обгрижвани глезени.. и така мозъците им стават като каша от шошинг и секс.

Малко ще се отклоня от темата, но ме интересува как бихте ми дефинирали “свястно” и “добро”

Един римски император (май Клавдий, ама не съм сигурен) на всеки банкет си избирал най-грозната и свита дама и започвал да и прави комплименти и постепенно с напредване на вечерта убеждавал присъстващите в нейната красота. По този начин и подарявал една вечер, на която тя е Кралицата, най-красивата и ухажваната. Достоен пример за подражание ( в смисъл като стана римски император и аз тъй ще правя).
Та всичкото горно го изписах в защита на твърдението си, че “красива”, “свястна”, “добра” са определения, които са различни за за едни и същи хора в различно време (например трезвен/пиян).
Някои жени не ми харесват, но те си имат мъже, които сигурно ги обожават (или поне би трябвало).
Някои жени не ме харесват - те НЕ са прави!
Едно, обаче е сигурно:
“добра” е жената, с която съм в момента - иначе защо да съм с нея?
“свястна” е отново същата жена - иначе как ще ме търпи, ако не е такава??
:)

Ae когато намерите жена да не мрънка, обадете ми се да дода да я снимам :)
Жените го нямат малко заложено това в главите си “казвам и го правя, даже и ако не съм съгласен”.

Ae когато намерите жена да не мрънка, обадете ми се да дода да я снимам :)

Позволи ми да се наредя до теб с фотоапарата и камерата :)

Благодаря, задоволихте любопитството ми  :-) Интересно ми беше какви са ви представите изобщо, не нещо конкретно. Но имам усещането, че всеки гледа в своята си кошница, няма лошо.
ДЗВЕР припокри моите виждания по въпроса. Всеки майстор обича най-вече своя си шедьовър.

Сега малко по темата. Наскоро прочетох една книга, в която авторката описа влюбването като “патерица”. Такава патерица, каквато би могло да бъде и пиенето(за алкохолиците), яденето(в моя случай), наркотиците(за наркоманите) и други антидепресанти. Влюбването било антидепресант, който те държи над водата в кризисни моменти. В първия момент се изсмях на подобно твърдение, как може най-човешкото чувство да служи за патерица? Смях се, защото не правех разлика между това да си влюбен и това да обичаш. После обаче, се опитах да дефинирам двете понятия - “любов” и “влюбване” и се оказа, че двете са толкова различни, колкото са различни еротиката и порното, примерно. Приличат си, но не са едно и също нещо. Патерицата е нужна за сакатия, но само докато проходи отново, след това се обезсмисля употребата и. Дадох си сметка, че въпросната патерица не е само антидепресант, тя е животоспасяваща в някои случаи.
Но, любовта е друго нещо.

Любовта е, като капчица надежда стичаща се в нас, обратно на всичко тя се стича от долу нагоре но и от горе надолу, ала истинската любов никога не се стича надолу. Това е моето мнение като съм се опитал да вкарам 10 страници (които по принцип трябва да напиша но няма ) в тези 2 реда надявайки се да бъда разбран :)

поздравче - E-Type - Do You Always

Откривателю, каква надежда? Аз нищо не рабрах  :-)
Любовта е работа, човек се научава и възпитава да ипитва любовта. Но, както и по-напред бях писала, най-вече трябва да се научиш да обичаш себе си, да се научиш да мразиш качествено и чак тогава ще можеш и да обичаш качествено. Любовта е размяна - “дай, за да ти се даде”. Ако схемата е пропукана, оставаш само с капчицата надежда... която много ясно ще се стече надолу. Единствено безусловната любов не изисква връщане на топката, но едва ли някой е способен на такова нещо.

Winnie да жена си :) кога най-после ще разберете че мъжете (дори и да не го признаваме и прикриваме зад груби реплики) сме като малки кученца и се привързваме много лесно :)

Колкото до коментара ми че и ти си жена еми разсъждаваш едно към едно препрочети си последното мнение и забележи колко е механично :) ако успееш да го осъзнаеш си както казвам аз една на 100 :P

А и защо не вярваш в безусловната любов?

Колкото до коментара ми че и ти си жена еми разсъждаваш едно към едно препрочети си последното мнение и забележи колко е механично :) ако успееш да го осъзнаеш си както казвам аз една на 100 :P
А и защо не вярваш в безусловната любов?

Не знам дали е механично, но знам че не можеш само да даваш или само да изискваш. Това исках да кажа. Ако само даваш или вземаш, всичко е ясно, по-добре не се хаби  :)
Ами безусловната любов е Божествената. Аз не познавам човек, който да е Бог и да обича с Божествена любов. Хората най-вече искат, рядко дават, камо ли без да получат нещо в замяна.(хеле пък жените  :lol: ) Права ли съм?

Еми значи не ме познаваш :) на мен ми харесва повече да давам отколкото да вземам явно не съм човек
И все ми повтарят че съм прекалено добър и някой ден това ще ми изиграе много лоша шега...

Edit : Но иначе си права подкрепям те с 2 ръце :) неможе само да се иска (както правят повечето жени) :)

Всичко е субективно.
Но според мен правилният водещ в една връзка е мъжа. Ако не може да намери двигателя, нямам какво да се учудва, че работата не върви.
Което не значи че жената няма да промени целият интериор и да определя много неща.
Но... мъжът не е толкова важно да си подбира жените. По - важно е да ги възпитава. Нешлифованият диамант е грозен колкото си щеш, ама като го шлифоваш става диамант, докато красивото мънисто колкото и да го шлифоваш, най - много да стане проскубано мънисто.
Възпитава, но не защото са невъзпитани. Да ги възпитава да се развиват по определен начин, да се движат в определена посока. Да ги научи да правят нещо за себе си, правейки нещо и за него. Да им даде простор да се развиват и едновременно да ги насочва
Това е което ще устои. А не търсенето на перфектната жена.
Щото, ако намерим перфектната жена, она нема да ни ще в повечето случаи.

Не му е търсенето майката. Друг въпрос, че жените са малко по - психолози и те ще ви “монтират” за много работи. Но когато трябва да направите картина в час по рисуване, гответе се като излезете по магазините да намерите хубаво платно и бои. Не да намерите хубава картина. И картината, която сами си нарисувате, винаги ще ви харесва повече.

Дзвер, не знам коя жена би те търпяла с подобна логика, честно  :lol: Освен може би някоя недорасла тийн-ка. Имам вече наблюдения по мненията ти за промяната на хората, налагането на ‘лечения’, промени ала-бала.. Е, сори - ама насила хубост не става, колкото и да ни се иска.

Да, това човек да се променя под влияние на другия е нещо прекрасно. Когато имаш какво да НАУЧИШ от него, когато имаш как да се развиеш чрез общуването с него - това е прекрасно. Но процесът трябва да е двупосочен. И то е по-скоро валидно при връзките, в които двамата са доста различни. Това от една страна може да е голям минус, ако не знаят как точно да преодоляват разликите си, но и голям плюс - ако знаят как да се учат един от друг.

А нЕкой си да ме води за каишка с идеята да ме превъзпитава - е, сори - ама още с влизането бих му посочила вратата. Не за друго, ама не ми трябват неизявени комплексирани типове, които имат желанието да сипят семената на своето ‘учение’ наляво-надясно.

За любовта съм готова на много неща, включително и на това да се променям, да търся различни варианти за донапасване на характерите, да давам максимума от себе си. Но ако и отсрещната страна не се постарае поне малко по въпроса, нещата са леко безсмислени.

Някъде по-горе прочетох за маймунките, БМВ-тата и разни такива простотии. Това пък са от своя страна комплексирани жени, които търсят вариантите си за развитие ЧРЕЗ други. Ми браво на тях - да продължават така, докато дундуркащите ги накрая не ги изритат със засилка. В този живот всеки трябва да се докаже сам, да подреди нещата си сам. И винаги ще се гордея с това, че каквото имам - съм го постигнала сама. Работа, кола, самоиздръжка - ни мами, татковци, лели, вуйчовци, а още по-малко мъжОве са ми необходими за това. Ако някой иска да замества с любовниците си мама и тати - да заповяда. Само че така не се пораства.

Истинска връзка е само тази, при която партньорите са равностойни мислещи същества. Не дундуркани/дундуркащи субекти. Затова не ми трябват ракетни носители и тем подобни. Имам ПАРТНЬОР до себе си. И това ме прави щастлива :)

Откривателю, каква надежда? Аз нищо не рабрах  :-)
Любовта е работа, човек се научава и възпитава да ипитва любовта. Но, както и по-напред бях писала, най-вече трябва да се научиш да обичаш себе си, да се научиш да мразиш качествено и чак тогава ще можеш и да обичаш качествено. Любовта е размяна - “дай, за да ти се даде”. Ако схемата е пропукана, оставаш само с капчицата надежда... която много ясно ще се стече надолу. Единствено безусловната любов не изисква връщане на топката, но едва ли някой е способен на такова нещо.

“Fear leads to anger. Anger leads to hate. Hate leads to suffering…”:)Много интересно как се мрази качествено. Количествено знам - Хитлер, Доган, Азис, Любо от ТЕ..Качествено сигурно е нещо като това:

“Изготвяне на бизнес план за унищожаване на любовника, който ме нарани така жестоко като не ми се обади в четвъртък”
1)изневяра 2)интрига 3)лъжа 4) ще се държа се едно нищо не се е случило и след месец ще му го върна петорно 5)разхлабително в бирата 6)мотика в главата

Любовта не е размяна според мен. Ако всеки път даваш очаквайки, че ще получиш в замяна не е добре. Това не ти е Женския пазар  - даваш два лева и ти връщат 3 круши. Още повече, че мъжете и жените обичат по различен начин. За мен любофта е да даваш без да очакваш да получиш в замяна, да даваш просто, за да виждаш човека до себе си щастлив и ти да се чувстваш щастлив от този факт.

Еми значи не ме познаваш :) на мен ми харесва повече да давам отколкото да вземам явно не съм човек
И все ми повтарят че съм прекалено добър и някой ден това ще ми изиграе много лоша шега...

То и аз съм така, прекалено съм добър понякога :)

За любовта съм готова на много неща, включително и на това да се променям, да търся различни варианти за донапасване на характерите, да давам максимума от себе си. Но ако и отсрещната страна не се постарае поне малко по въпроса, нещата са леко безсмислени.
............
Истинска връзка е само тази, при която партньорите са равностойни мислещи същества. Не дундуркани/дундуркащи субекти. Затова не ми трябват ракетни носители и тем подобни. Имам ПАРТНЬОР до себе си. И това ме прави щастлива :)

С това съм съгласен, най-точно отразява моето мнение.

Любовта не е размяна според мен. Ако всеки път даваш очаквайки, че ще получиш в замяна не е добре. Това не ти е Женския пазар  - даваш два лева и ти връщат 3 круши. Още повече, че мъжете и жените обичат по различен начин. За мен любофта е да даваш без да очакваш да получиш в замяна, да даваш просто, за да виждаш човека до себе си щастлив и ти да се чувстваш щастлив от този факт.

Съгласен съм, за мен това е любовта. Безусловната любов :) Това значи да обичаш, без да търсиш нищо в замяна и без да поставяш условия от рода “ще те обичам, ама само ако и ти ме обичаш” и т.н.

Откривателю, каква надежда? Аз нищо не рабрах  :-)
Любовта е работа, човек се научава и възпитава да ипитва любовта. Но, както и по-напред бях писала, най-вече трябва да се научиш да обичаш себе си, да се научиш да мразиш качествено и чак тогава ще можеш и да обичаш качествено. Любовта е размяна - “дай, за да ти се даде”. Ако схемата е пропукана, оставаш само с капчицата надежда... която много ясно ще се стече надолу. Единствено безусловната любов не изисква връщане на топката, но едва ли някой е способен на такова нещо.

“Fear leads to anger. Anger leads to hate. Hate leads to suffering…”:)Много интересно как се мрази качествено. Количествено знам - Хитлер, Доган, Азис, Любо от ТЕ..Качествено сигурно е нещо като това:

“Изготвяне на бизнес план за унищожаване на любовника, който ме нарани така жестоко като не ми се обади в четвъртък”
1)изневяра 2)интрига 3)лъжа 4) ще се държа се едно нищо не се е случило и след месец ще му го върна петорно 5)разхлабително в бирата 6)мотика в главата

Любовта не е размяна според мен. Ако всеки път даваш очаквайки, че ще получиш в замяна не е добре. Това не ти е Женския пазар  - даваш два лева и ти връщат 3 круши. Още повече, че мъжете и жените обичат по различен начин. За мен любофта е да даваш без да очакваш да получиш в замяна, да даваш просто, за да виждаш човека до себе си щастлив и ти да се чувстваш щастлив от този факт.

За това говоря :) казано по грубо само както бътхед може :)

Все ми се струва, че повече пречи отколкото помага, аз затова се отдадох на любовта :) :) :)

Дзвер, не знам коя жена би те търпяла с подобна логика, честно  :lol: Освен може би някоя недорасла тийн-ка. Имам вече наблюдения по мненията ти за промяната на хората, налагането на ‘лечения’, промени ала-бала.. Е, сори - ама насила хубост не става, колкото и да ни се иска.

Да, това човек да се променя под влияние на другия е нещо прекрасно. Когато имаш какво да НАУЧИШ от него, когато имаш как да се развиеш чрез общуването с него - това е прекрасно. Но процесът трябва да е двупосочен. И то е по-скоро валидно при връзките, в които двамата са доста различни. Това от една страна може да е голям минус, ако не знаят как точно да преодоляват разликите си, но и голям плюс - ако знаят как да се учат един от друг.

А нЕкой си да ме води за каишка с идеята да ме превъзпитава - е, сори - ама още с влизането бих му посочила вратата. Не за друго, ама не ми трябват неизявени комплексирани типове, които имат желанието да сипят семената на своето ‘учение’ наляво-надясно.

За любовта съм готова на много неща, включително и на това да се променям, да търся различни варианти за донапасване на характерите, да давам максимума от себе си. Но ако и отсрещната страна не се постарае поне малко по въпроса, нещата са леко безсмислени.

Някъде по-горе прочетох за маймунките, БМВ-тата и разни такива простотии. Това пък са от своя страна комплексирани жени, които търсят вариантите си за развитие ЧРЕЗ други. Ми браво на тях - да продължават така, докато дундуркащите ги накрая не ги изритат със засилка. В този живот всеки трябва да се докаже сам, да подреди нещата си сам. И винаги ще се гордея с това, че каквото имам - съм го постигнала сама. Работа, кола, самоиздръжка - ни мами, татковци, лели, вуйчовци, а още по-малко мъжОве са ми необходими за това. Ако някой иска да замества с любовниците си мама и тати - да заповяда. Само че така не се пораства.

Истинска връзка е само тази, при която партньорите са равностойни мислещи същества. Не дундуркани/дундуркащи субекти. Затова не ми трябват ракетни носители и тем подобни. Имам ПАРТНЬОР до себе си. И това ме прави щастлива :)

А възможно ли е, Грахче, ти да не си дорасла - по един или друг показател, за да ме разбереш?
Според мен там някъде е причината.
Или, другият вариант, просто градиш по - плитки отношения и не можеш да оцениш точно това, което ти казвам... ?

Напълно равностойни същества се опитваше комунизма да създаде. Не стана. Не че е лоша идеята, но е само лозунг. Обичайно в една връзка мъжът е тоя, който гледа към бъдещето и нерядко - без да обиждам дамите - е и по - умният. Казвам ти го, ясно, точно и вулгарно, дали ще се обидиш си е твой проблем, но аз ще ти кажа: никога досега не съм ходил с глупава жена за повече от една вечер, връзките ми обикновено трая година и повече, без да броим последната - вече на около 8 години и най - голямата ми разлика с момичето с което съм е 2 години - сегашното. И между другото, съмнявам се да се окажеш по - умна от нея.

Изписа тука некво насилие, некво дундуркане... Ами добри мъже си имала тогава.
Ако за мен си го казала, нещо (пак) не си разбрала.
Насилник вероятно си срещнала некой, от типа стой ся в къщи, ма закво ти е компютър, пръднеш ли веднага да ми се обадиш и т.н. Има такива. Сигурно затва реагираме така.
Има обаче и друг майсторлък.
Например вместо да затискаш жената с възглавница и да я разхождаш на каишка можеш да имаш доста сериозно влияние върху нея като я стимулираш да се усъвършенства. Да учи например, в определена посока. Да си задавате определени високи цели. Замислила ли си се за това? Че по този начин - уж неволно - мъжът лесно ства водещият, защото за жената това е развитие, постижение, нещо интересно, но той винаги е крачка напред. Винаги е обмислил предварително. Винаги ще се допита до него.
Хай да не разправям повече. Друго няма и да кажа, който е умен се сеща, който не... Се пази да не го ударят.

Е, разбира се, друго с ие да си прекараш безцелно и без развитие живота, под страх да не би някой да придобие някакво влияние върху особата ти.

И... уважавам желанието ти да се правиш на психоложка.
Обаче аз виждам едно очевадно от страни психологическо разделение в разбиранията ти.
В темата, която цитираш, заедно с девойката, която се оказа че просто е правила реклама на бизнеса си се счупихте да ми обяснявате, как не било верно че с булимията требвало да се оправим със собствени сили и с помощ от много близки хора. Не. Обществото требвало да помогне, там требвало да се гради, там да се преодоляват страховете.
Тука сега ми изскачаш с тезата че жената е много силна и независима.
Само аз ли виждам противоречие?
Кажи сега последно: силна + независима или комитет за обществено спасение + обвиняваща манекенките?

Ти сериозно, вярваш ли в тези лозунги дето ми ги пишеш или г ичете и ти харесаха? Щото не ти се припокриват.

За любовта съм готова на много неща, включително и на това да се променям, да търся различни варианти за донапасване на характерите, да давам максимума от себе си. Но ако и отсрещната страна не се постарае поне малко по въпроса, нещата са леко безсмислени.

А туй пък направо се кълна ,че е лозунг .Готова съм да се променям, ок. Само че това има некъв смисъл само ако си достатъчно силна да се промениш, а това е сила, която според мен не всеки я има. Иначе е прах в очите.

A че в твоят случай е прах в очите недвузначно го казва последното изречение. Ами изчакай той да се промени, да си сигурна и после давай и ти. Може накрая и да му спретнеш оценка: старал ли се е... не се ли е старал...

Не знам дали го разбираш, сигурно не, ама промяната - както и борбата с булимията , е нещо, коеот правиш за себе си. Не за НЕГО. ПАРТНЬОР. Или както го написа. И цялата ти фраза означава пазарлък, а това да се промениш означава убеждение и лична мотивация.

Не знам дали го разбираш, сигурно не, ама промяната - както и борбата с булимията , е нещо, коеот правиш за себе си. Не за НЕГО. ПАРТНЬОР. Или както го написа. И цялата ти фраза означава пазарлък, а това да се промениш означава убеждение и лична мотивация.

Абсолютно. Това, че жената примерно иска да си сменя прическата, дрехите, навиците, убежденията и т.н., за да ме хареса, не е причина да се променям. Тя явно не иска мен, а някой друг :) 
Ако се променям, ще го правя за себе си, защото така съм преценил, че е добре за мен.
Иначе, всяко общуване с другите ни променя в някаква степен, трупаме опит, впечатления, черпим идеи, придобиваме нови навици. Но това е различно.

Абе, вие знаете ли наистина какво е безусловна любов? Бихте ли обичали някого, бихте ли дали всичко от себе си, ако този някой няма нищо, което да ви даде? Ама нищо - няма крака,за да се разходи с вас, няма ръце за да ви прегърне, няма очи за да ви види или целия е в гнойни рани. Бихте ли му дали безусловната си любов? :) Божествената. Защото такава е тази любов, не такава каквато си я представяте. Защо трябва да ви се дава любов? Защо и вие трябва да я пилеете напразно? Ами отговорът е прост - защото я искате и се натискате. И защото не сте разбрали смисъла на заобичването най-напред на себе си. Когато човек е влюбен раздава любовта си, без да иска нищо насреща, но тайно се надява да получи. Но това не е любов, вече обясних защо.
ДЗВЕРо, не се пали толкоз. Дятито е влюбено и то  ;-)
И това, че мъжът е водещата фигура в двойката е гаранция за успех в създаването на любовта. Жената никога, ама никога не може да бъде отгоре. Напъва ли се да мери п..ки с мъжете - се разболява (личен опит).

Знам.
Нямаш си представа, колко безусловно се обичам.  :coolmad:

Иначе, всяко общуване с другите ни променя в някаква степен, трупаме опит, впечатления, черпим идеи, придобиваме нови навици. Но това е различно.

Именно за това говорех, Петко. Само че подобна промяна (както вече споменах по-горе) може да има само при равностойно развити същества. Не при хора, при които единият тря’а да влачи другия за косата.

Дзвер, защо ТИ трябва да даваш насока как точно да се усъвършенства въпросната личност до теб? Демек - образование, кариери, ала-бала? Това не са ли личностни решения, които се взимат индивидуално и за които може да се искат само и единствено съвети, не някой да определя посоката им на развитие? Ако въпросната девойка е дошла при теб с питанката: “Имам това и това като идея, как ти звучи” и ти си си казал мнението - чудесно. Ама ако си започнал да й обясняваш как точно да постъпва, къде да кандидатства и какво е правилно за нея.. Е, леко грубичко ми се струва. Но.. избори всякакви :)

Всъщност жалкото е, че звучиш като да си търсиш човек до себе си, който да моделираш според разбиранията си.

A да, в допълнение. Всяка една борба се прави за себе си. А когато започнеш да обичаш - го правиш и за другия. И ако някой от партньорите е прекалено напред в някои отношения, това е предпоставка за проблем в отношенията. Възможно е, разбира се, да е предпоставка и за развитие на другия. Въпрос на нагаждане на характерите. И под равнопоставеност нямам предвид това характерите да се припокриват на 100%. Това е невъзможно. Въпрос на лично самоуважение е, въпрос на интелект, въпрос на емоционална зрялост и тъй нататък.. Няма как везните да са изравнени абсолютно, но поне сумите от двете страни трябва да са близки. Което не пречи примерно тя да е по-емоционална, а ти по-рационален, тя по-организирана, а ти по-хаотичен (примерно). Това даже в голяма степен може да е именно тази разлика, за която говоря - и от която може да се учим един от друг.

Ако ще говорим за лозунги, имам чувството, че може би разбиранията ни се припокриват. Само че твоите звучат като насилствена промяна на другия в желаната посока. Предполагам, че е въпрос просто на изказ, а не на реални факти и действия :) Или поне за доброто на твоята партньорка (защото за мен наистина е важно нещата да са равнопоставени) се надявам да е така.

Грахче,
Два скромни въпроса.
Ти на колко си години и на колко си мислиш, че съм аз?
Живяла ли си въобще с даден човек в нещо самостоятелно, като под това не разбирам да сте спали някой месец в едно легло в студентски общежития, а да сте пробвали да изградите дом?

Питам те, щото много ... елементаризираш някои отношения, някаква независимост и още бог знае какво. Изскачаш ми с мислене, което, може и да не е грешно но си е точно постученическо.
Поживей, виж какво е с човек с други навици, който се дразни на твоята подреда, той не обича това, ти онова, той иска с парите да си купите едно, ти друго, той обича да излиза, ти да седиш в къщи.... Поживей с дребните неща, да кажем съборените четки в банята, влизането с обувки на метеното, оставените пред банята мръсни дрехи, неизхвърленият два дни боклук, мачовете по телевизията...
... а не с глобалните ти лозунги....
... и после ела пак да си говорим.

Струва ми се, че точно това ти липсва за да ме разбереш. Тогава ще схванеш колко струват големите думи и как точно са равни равните. Тогава ще разбереш че това да влияеш на някого далеч не значи да го хванеш в Интернет и да му треснеш един корав спор 50 страници кой с кого и как да се държи и каква му е психологията... А е нещо съвсем друго, нещо последователно, нещо безкрайно, нещо, в което и ти не си винаги отгоре, но винаги единият е...

И после, мини пак да ми пишеш как е, що е...

Дзвер едно ти куца не ти трябва да моделираш а двамата да се допълвате..
Любовта е изкуството да общуваш разбираш и учиш от другия и ако в една връзка отношенията се изчистят по лесно то значи “си нацелил джакпота”
Поне аз така го разбирам.... но всеки си има свое мислене ето ти например си по агресивен мъж тип ловец но аз пък не съм затова и мисля по такъв начин
И затова подкрепям Грахчето всичко е индивидуално АКО обаче е на базата на взаимно съгласие!
Затова винаги ще има и тъпи и умни семейства никой неможе да наложи глобалални правила в общуването между хората и особенно в по интимен план.

Грахче,
Два скромни въпроса.
Ти на колко си години и на колко си мислиш, че съм аз?
Живяла ли си въобще с даден човек в нещо самостоятелно, като под това не разбирам да сте спали някой месец в едно легло в студентски общежития, а да сте пробвали да изградите дом?

Питам те, щото много ... елементаризираш някои отношения, някаква независимост и още бог знае какво. Изскачаш ми с мислене, което, може и да не е грешно но си е точно постученическо.
Поживей, виж какво е с човек с други навици, който се дразни на твоята подреда, той не обича това, ти онова, той иска с парите да си купите едно, ти друго, той обича да излиза, ти да седиш в къщи.... Поживей с дребните неща, да кажем съборените четки в банята, влизането с обувки на метеното, оставените пред банята мръсни дрехи, неизхвърленият два дни боклук, мачовете по телевизията...
... а не с глобалните ти лозунги....
... и после ела пак да си говорим.

Струва ми се, че точно това ти липсва за да ме разбереш. Тогава ще схванеш колко струват големите думи и как точно са равни равните. Тогава ще разбереш че това да влияеш на някого далеч не значи да го хванеш в Интернет и да му треснеш един корав спор 50 страници кой с кого и как да се държи и каква му е психологията... А е нещо съвсем друго, нещо последователно, нещо безкрайно, нещо, в което и ти не си винаги отгоре, но винаги единият е...

И после, мини пак да ми пишеш как е, що е...

Пише си, Дзвер :) В профила си пише, разликата не ни е кой знае колко голяма с теб.
И моите лозунги са точно на базата на подобен опит. Научила съм се. Променила съм се. И продължавам да се променям под влияние на другия (всъщност и той под моето - къде съзнателно, къде не). С годините машинката се задвижва в посока на напасване.
И двамата имаме своите дребни кусури - къде боклука, къде четките, къде щангите ( ;-P ).. Всъщност това е едно от нещата, които не само уважавам в него - а по-скоро обожавам. Че тези дребни неща не са важни. И никога не са повод за проблем в отношенията ни. Битовизмите са част от самите нас, ако те стават проблем за скандали.. Ами това вече си е повече от проблем.

Ето ти пример: аз обичам народните танци, той - щангите.
Аз обичам излетите, той - спокойствието на дома.
И даже при въпросът от кой от двамата е водещият, отговорът се различава от твоя стандартен. Но няма да задълбавам по въпроса, защото тУй то са си лични отношения.
И както вече казах: обичам го даже повече заради това, че никога за тези години ама никога не е допуснал битовизъм да бъде проблем в отношенията ни. Нито аз самата съм го направила. Всъщност и за двамата има далеч по-важни неща от това. :) Това е част от любовта, Дзвер. Не лозунгите.
И като успееш да го постигнеш - може отново да си поговорим. :) Нали уж било нАучно доказано, че мъжете следват жените в развитието си ;)

ПП. А по повод на мрънкането, за което сте говорили по-горе: мрънкането е именно за битовизми. Избягала съм от подобно, не бих допуснала втори път същото. Това скапва отношенията, скапва всичко. Затова надрастването на дреболиите е повече от задължително ако не искате да си разбиете нервната система заради простотии. Но както вече съм казала: хора всякакви. Някои обожават да си счернят живота заради неизмитите съдове в мивката или чорапът, поставен върху стола. :)

Понеже вече има два мъжки гласа в подкрепа на Грахчето да си дам и моя трети, без риск, че съм предал отбора(поне не първи):)
Никой не обича да го “моделират” или “възпитават” по нечии чужди разбирания, били те правилни или не. Някои се опитват, други могат, да моделират. Понякога вероятно е необходимо. Сякаш жените обаче са по-добри в това. Не знам, както Дзвера го описва се едно си взимаш някакъв предмет и си го оформяш според собствените си разбирания как той трябва да изглежда. Което дори и да го има като вариант(ако си достатъчно добър майстор) не би трябвало да е предпочитания вариант. Виж “стимулирането” е хубаво нещо, но трябва да го има и от двете страни.

Близо 5 години не е много малка разлика.
Тука изскачат много въпроси. От колко време живеете, кой е заврения, чие е жилището... Ако за теб  и тия неща, както и битовите нямат значение, то ми се иска да живея в твоя свят.

Но нещата, които ми изтъкваш, показват, че не си открила още дребните големи проблеми. Ти обичаш танци, той щанги. Ами естествено. Той обичал креслото, ти гората... Това ли са битовите проблеми?
Не мила. Абсолютно е грешна посоката. Битовите проблеми са когато детето реве, а той обича компютъра... Например.
Или когато и двамата работите, връщаш се от работа преуморена, мивката пълна със съдове, а той се ослушва... Щото има мач.
Стигни ти осем години съвместно съжителство, и после ела да ме учиш какво да постигам. Просто съм убеден напълно, че ти нещата не си ги видяла, камо ли да си ги осмислила, а се напъваш да ме научиш.
Любовта ви... тя ще ви се докаже не като следвате и ходите щастливи за ръце на лекции, а като работите по цял ден, напъвате се да градите кариера и една година се виждате само вечер, преуморени за час - два.
Тя ще се докаже като се роди едно хлапе и се поделят грижите за него....
Там са големите проблеми, и според мен те ти предстоят.

Туй което ми разправяш и при мене беше така 3-4 години.

ОООооооо нене Двер къде отиваш ти можеби?
От любов до - семейство (в което влиза един друг по специфиче тип на любовта) разликата е от земята до небето... не навлизаи в други теми като семейно щастие просто пак повтарям това е друга фаза на любовта базирана на пари и много непонятна за нас (имам предвид всички) така че успокоите топката :)

Еми приятел, извинявай ,ама аз говоря за осемгодишна връзка и други многогодишни преди това.
А... къде си бил ти преди осем години? Преди осем години си бил на осем и си ръчкал пясъчника?

Немам нищо против и според мен всеки има право на мнение, но ти даже не познаваш любовта според мен, а едно типично мъжко тийнейджърско високохормонално влюбване. Така че въпросът е по - скоро къде отиваш ти?
Изчакай малко и после казвай кое какво е. Тва че си целувал доста какички на шише и си спал вече с първото момиче ... още нищичко не значи. Тепърва има да ви дели живота. Така се доказва любовта приятел.

Хех, ние ако стигнем 3-4 години връзка ще дигнем банкет:)))Сори, Дзвер, аз съм в постученическата, вече 6-7 години.:)

Напълно съм съгласна с Дзверуши, защото като бивша семейна, съм видяла поне мъничко от това....но доста малко, признавам - и за кратко:)

Всеки с интереса си, Бътхед, аз пък имам приятели, които ги плашат сриозните връзки и бягат от такива, макар че вече не са деца. Те ще вдигнат банкет ако нямат такава връзка. Така че годините са си години, но са единственото вярно изпитание пред любовта. Тва да ходите заедно ан кръчми и по цял ден да сте заедно... То не е изпитание, а напивание. Не бъркайте любовта с навика.

Дзвер, знаех си аз, че все пак говорим за приблизително еднакви неща  :lol:

Само ще вметна нещо: правиш същата грешка, която видях да вадите при дискусията в онази прословута статия. Изкарваш нещата невалидни, ако не са минати през призмата на опита (изключвам своя - приемаме, че го няма). Това, че твоят опит е бил такъв, това, че твоят начин на решение на нещата е такъв - чудесно. Сам знаеш, че математическите уравнения не винаги имат един и същи начин за решение ;)

Моята лична позиция е, че е по-добре винаги да се поуча от чуждия опит, да го видя, преценя - и след това да действам. А не задължително да е трябвало да съм си набутала ръката в печката, за да знам, че пари. Твоята защита на теорията ми звучи по подобен начин. Ако карах на тази логика - да съм се отказала от любовта още в детството си - въпрос на чужд негативен опит :) Просто не омаловажавай чуждото мнение - дори и тийн-Ът, който се е изказал за разлика семейство/любов - пак може да ти даде интересни заключения :)

ПП. И да - идеалист съм си. Какво да се прави. Нито годините работа, нито годините връзки го промениха :) Вероятно след 2-3 десетилетки пак ще съм си такава, циничен идеалист, но пак идеалист ;) И това заключение е отново на база на опит  ;-P

ППП. Предпочитанията и интересите ги споменах просто като различия. За битовизми почти не съм говорила :)

Не, изкарвам невалидни поучения на хора , дето даже не са минали пътя. Сори, ама в бг има един чуден лаф “ти баща си ше учиш...”
Тийнейджърът хич не е пример, той ме пита аз къде отивам и аз му обясних.

Хипотетично може да има много варианти, може даже някой да живее с инвалид и да е влюбен и щастлив, а инвалидът може да не може да има деца или да няма крака и да не може да ходи сам до тоалетната. Да чукна на дърво. Случаи много.

Практически обаче вариантите са ясни.
Практически НЯМА РАВНОПОСТАВЕНОСТ.
Практически който много говори че ще се променя, ако... всъщност не смята да се променя.
Не говорим за същите неща, ти също в моите очи си като неоформен пластелин.
Цял живот с това съм се блъскал. Жени, искащи да са силни, независими, сами да си вадят хляба. Добре ги разпознавам.
И... говорещи че ще се променят, ако.....

Няма ако.
След каот се е стигнало до желание за промяна, значи промяна трябва да има. Или, ако няма рискуваме да има промяна.
Обикновено те - жените - сами не се променят, само търсят причини в мъжа и оправдания.
Ко прайм в тоя случай?
Ако не искат да се променят, даже и ако аз успявам да се променя, но те имат друга концепция как да се променя аз преди “да се променят те”?
Аз съм силен характер, и те са със силен характер. С война няма да стане.
Имаме значи два избора.
1. Да го оставим така.
2. Да го отиграем някак.
Дай ми ти верният отговор.
Да го чуя. В тезата на “равнопоставеността”, “обичта”, “комунизма”, давай без да вземаш” и всички други топли думи от романа на нощното шкафче.

Практически дереджето е просто. Ти никак не можеш да ме разбереш, само можеш да сучеш около моята теза.
Поради три причини.
1. Не познаваш положителната манипулация. Всъщност не че не я познаваш, но имаш типично обременено женско съзнание. Може би я свързваш с личния си живот. Обременено женско съзнание - доста точна дума за случая. Остави децата, подкрепящи твоята теза. Кажи ми, мислела ли си някога ,че в училище всъщност те възпитават и манипулират, за да си послушен член на обществото? Ами те точно това правят. Защо тогава смяташ, че училището е добро, ами то търси даже по - егоистична икономическа изгода от теб, отколкото един мъж, който търси например мирно съжителство? Като при това те тласка напред, развива ти познанията и мисленето така, че да оцениш и неговия поглед, методика, че всъщност да се промениш без да усетиш и даже да си доволна от това?  Кажи, защо? Защо ще кажеш на децата ти че е хубаво да ходят на училище, а смяташ, че е грешно да се учиш или да бъдеш тласкана напред от мъжа ти?
2. Ами ти си от другата страна на барикадата... Каквото и да ти кажа, ти ще си останеш жена... Вашите оръжия са други, емоционални, подсъзнателни, твърде жестоки и прикрити понякога, твърде често над, върху и отвъд разума. Но винаги в съвсем друга насока, и не методични, а отиграни и майсторски прилагани, заучени, като повтаряна пиеса. Как да оцениш този подход, като правиш другия. И да ми кажеш друго, няма да повярвам. Ти всъщност сигурно манипулираш твоят приятел много повече, отколкото се мъчиш да набедиш, че аз манипулирам моята приятелка. Лесно е, нали? Цупене... Сълзи. Направим се на сърдити или засегнати. Спираме да говорим... Притеснението ти за моята методика май е по - скоро срещу изтървването на контрола върху мъжа, а не толкова в черните и зли мотиви, които искаш да ми припишеш. Сори, ама откровено погледнато е така. Войната вкъщи продължава винаги, даже по време на мир и любов.
3. Ами как да ме разбереш като ти и сега не ме разбираш. Благодариш на мъжа ти че търпи малките неща... Ами не го ли казахме? Мъжете са вторачени, гледат напред, често прекрачват малките неща от ежедневието. Вие сте тея, които в един момент почвате да живеете много в ежедневието. Търсиш проблема в мъжа ти. Не. Той ще се появи в тебе.
И... баш тогава ше си говориме за мрънкането.
Иначе, и моята да питам, и тя не мрънка, или ако я подсетя за конкретен случай. е “било предизвикано”. Винаги.

Поздрави, че май ше требе да излизам.