Голямата обиколка на Витоша

Подновявам темата с актуалност 2009 година:

На 26.09.2009г. (събота) за 39-и път ще се проведе скороходната и колоездачна обиколка на Витоша!

Писах до организаторите и прилагам кореспонденцията:
Изпратено на: Четвъртък, 2009, Април 23 13:57:53 EEST

Изпратено на: Четвъртък, 2009, Април 23 13:57:53 EEST

>Здравейте!
>Ще организирате ли и тази година Голяма обиколка?
>Защото ще е СТО ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ на това състезание.
>Интересува ме кога горе-долу ще се проведе и ще се пооправи ли трасето - падналите дървета, моста, едни стъпала да се сглобят при Водоканалпроект, ...?
>Ако ще правите плакати на състезанието - пратете ми един във фитнеса за да го закача:
>фитнес “ЕГО”, ул.”Хайдушка поляна” 6, в сградата на Балкантон.
>С уважение:
>Димитър Киров

Zdraweite,

obikolka ste ima tazi godina samo 4e oste neznaem to4nata data.
Ste bude kum Juni - Julli.
Pishete ni pak kum sredata na mai za powe4e informaciq!!!
POzdrawi!!!

Старт: 12.07.2008г. /събота/ сутринта
• 00:00 часа (полунощ 11-и /петък/ срещу 12-и /събота/) за пешеходци
• 06:00 часа за колоездачи

гр. София, бул. България, последна спирка на трамвай №7 (срещу магазин Била)

Финал: пак там

Стартова такса: 5 лв + планинска застраховка

Записване за участие:

Срок: до 10.07.2008г.

Адрес: гр. София, ТД “Витоша” /ул. “Дойран” №18/ или магазин “АЛПИ” /ул. “Ворино” №19/

Телефони: (02) 8554059, (02) 8581969, 0887263703, 0888227736

За желаещи от други градове - могат да изпратят заявка за участие и да платят таксите намясто, на старта.

Можете да се запишете за обиколката и като ни изпратите имейл с трите си имена на адрес vitosha100km@abv.bg.

Време е за подготовка! Колкото и да е кално, състезанието наближава. Все още няма уточнена дата на старта, но миналата година беше на 30.06, което ако пак е по същото време прави осем седмици до старта.
Малко история:
През 1909 г. стартира Обиколката на Витоша. Нито едно състе­зание по какъвто и да е вид спорт у нас не може и отдалеч да се прибли­жи до колосалните традиции на това изумително 99-годишно чудо. Не напразно Обиколката на Витоша е единствената проява в българския спорт, на която е отделено място във френската спортна енциклопе­дия. Има защо: в целия свят на пръстите на едната ръка се броят коло­ездачните състезания, родени преди Обиколката на Витоша и същест­вуващи и досега! И по-сетнешните ръководители на БКС проявяват безспорен вкус към модерното, към новото. Колкото и да е чудно за някои, в това отно­шение ние изпреварваме почти цяла Европа.
    Можем само да се гордеем със знаменития факт, че когато през 1924 г. тръгва Обиколката на България, преди нас са само фамозният Тур дьо Франс /1903/, белгийската обиколка /190В/ и Джиро д’Италия /1909/. За сведение - Швейцария пристъпва към своето състезание 9 години след нас, а прочутата испанска Вуелта - цели 11 години! Да не говорим за колоездачни нации като холандци и датчани, които поставят нача­лото на своите обиколки чак след Втората световна война /1948 и 1950/.
Ето полезни линкове:
http://vitosha100km.hit.bg/
http://vitosha100km.hit.bg/img/routemap.gif
Стягайте колелата!
Днес ще мина първите два етапа - до Тихия кът и спускането до Владая, както и част от третия етап, за да видя какво е полежението с пътеката към Мърчаево/Рударци/Кладница.
Подозирам, че ще е или кално или снежно, а най-вероятно и двете :)

Оказа се само кално, но само на “обичайите” места.
Много приятна разходка стана - 3часа, 36 километра, от които само 21 нагоре, останалото беше едно приятно спускане.
Гадните пушеци ми задръстиха дробовете, докато се кача над Бояна:
http://images26.snimka.bg/005873958.jpg
http://images26.snimka.bg/005873959.jpg
Прословутия Софийски “смок” не е станал още виолетов (защото Кремиковци не бачка с пълна сила), ама пак си е ГАДЕН.
В местността “Бялата вода” чешмичката си тече, водата е вкусна, а комарите - стръвни.
Над нея има участък със змийски ареал:
http://images26.snimka.bg/005873984.jpg
Който има нужда да задържи до към Тихия кът, за да няма изненади.
От “Тихия кът ” спускането към Владая е приятно екстремно. Пътеката е добра с изключение на мокрите участъци, които са изровени допълнително от няколко “говеда” с бъгита.
След Владая се тръгва нагоре, по нещо, което някога е било път (еко пътека). Природата е разкошна, билките са цъфнали, в рясно ромоли Владайската река:
http://images26.snimka.bg/005873985.jpg
http://images26.snimka.bg/005873988.jpg
Пътеката става все по-изровена и нестава за каране, а на места и за бутане, та трябва да се носят колелетата:
http://images26.snimka.bg/005873989.jpg
http://images26.snimka.bg/005873990.jpg
Този (гаден) участък не е много дълъг и видите ли моста над реката да знаете, че бутането е свършило:
http://images26.snimka.bg/005873999.jpg
http://images26.snimka.bg/005873998.jpg
Следва приятен за каране черен път:
http://images26.snimka.bg/005873997.jpg
На една от отбивките кривнах към Владая и от там през Княжево се прибрах.
Другата седмица - повече.

Интресно звучи, понеже е сред природата.Не ми е ясно само колко горе-долу е целият път и за колко време се минава, kолко пари струва или сами си носите багажа ? Също така организира ли се пеш подобни походи?Аз съм чувал от връх Ком до Нос Емине ама не ми е ясно за какви пари е само знам, че е 18 дни.Аз обичам планините, но нямам голяма възможност да ги посещавам редовно, по простата причина, че живея в равнина
‘

Пътя е 100км. (97 и нещо по моя километраж)
Участието миналата година струваше 5 лв, срещу които получаваш по един сандвич, минерална вода и вафла на 9 от 10-те пункта и фанелкана за завършилите (мнозина се отказват по пътя).
Пешаци има - те стартират в 00 часа, а ние в 06 часа и ги задминаваме към края.
Багажа (санитарен пакет, връхни дрехи, резервни ГУМИ и инструменти, а в моя случай и още храна) всеки си го носи сам, а някои имат екип по поддръжка, който ги чака на пунктовете и им дава това, което им трябва.
Някои го взимат за 5 часа с колело, а за пеш рекорда е 8 часа и нещо.
Ако падна под 10 часа ще съм щастлив. :)
Има доста участници от други градове - един дядо ме разби - дошъл от Плевен с колелото за да обиколи Витоша и да си ходи пак обратно. Манияк. Поне 3 пъти пада, обели си главата, обаче завърши.
В този ред на мисли (за паданията) - каската е задължителна за да участваш. И не хитрувайте със строителни каски - дядото затова си обели главата. Велосипедните са предвидени за този тип падания и пазят.

А как става записването. Много ми се участва, ама има един проблем, че съм чак от Добрич.

Като гледам миналата година:
71.    Димитър Киров    9:15
... сега пишеш, че ако паднеш под 10 ще си щастлив. В по-лоша форма ли си от миналата година ?!

P.S. ...и пиши друг път като излизаш да караш из Витоша. Още сега ми се искаше да дойда, ама ... работен ден беше :-(

Здрасти, Митко!
Първият ти пост е много хубав - звучи като детска приказка с картинки :-) А и снимките са много красиви!
Замислих се, откога не съм ходила по такива места... завираме си главите в пушеците на градовете и се чудим после защо сме болни или депресирани. Над Варна не знам какъв е смогът, но няма да е по-розов от Софийския, предполагам. Страхотна мръсотия е навсякъде!

Като гледам миналата година:
71.  Димитър Киров 9:15
... сега пишеш, че ако паднеш под 10 ще си щастлив. В по-лоша форма ли си от миналата година ?!
P.S. ...и пиши друг път като излизаш да караш из Витоша. Още сега ми се искаше да дойда, ама ... работен ден беше :-(

Да, заблеял съм се :)
Спомних си времето на първото ми минаване - над 13 часа.
Значи ще се гони време под 8 часа.
Събота/неделя се заформя да се ходи на вилата или някъде другаде семейно, така че май в сряда/четвъртък ще мина етапи 1,2,3,4.
Много красива планина е Витоша, особено при язовир “Студена”.
Ще допълвам първия пост със снимки от следващите етапи.

Днес минах 1,2,3 етапи, до пункта в село Кладница. 36км и малко.
От там кривнах към Рударци, Драгичево и се качих на магистралата, покрай Владая, Черния кос, Княжево, обратно до НДК.
Няма и 60км. - 59 и нещо. За 4часа и 40 минути. Карах внимателно, защото имаше изненади - 5 паднали през пътеката дървета, допълнително изронване тук-там.
Очаквах да се окалям до ушите впредвид дъждовете тези дни, дори не си носих фото-то и сбърках.
Пътя след моста над Владайската река до хижа (хотел) Водпроект е перфектен.
След хижата има едно много гадно изкачване с носене на колелото. Само 20-на метра е, но е също и толкова високо и (естествено) няма стъпала. За сметка на това е леко кално - колкото да се хлъзнеш в подходящия момент.
След това пътя става пътека, която е приказка. Перфектна е за каране, много красива, редуват се букови и борови гори, сенчесто, въобще да караш и да пееш. Почти нямаше кал. 17км перфектни за каране, ако не броим изненадите с падналите дървета.
Другия път ще снимам.

Има ли определена дата за тазгодишния етап?

Още не, но ще е в началото на юли.
Ще трябва да сме бързи и да финишираме преди да е напекло много :)

Най-накрая намерих време да мина още 1 етап - до пункт 4 след язовир Студена.
Имах напрегнати две седмици - направих си ремонт на фитнеса, бла-бла и т.н. оправдания.
Хубавото е, че Кремиковци неработи и в Сф (почти) се диша. Та навъртях из милата ни (и мизерна) столица 150 км за тез две седмици, да поддържам някаква форма.
Днес тръгнах за съжаление късно, поради нощни причини и след 5 часа сън, но докато изкачих Тихия кът се събудих на 2/3. То май цяла Сф се беше юрнала към Златните мостове, та не усетих липсана изгорели газове за дишане.
Спускането до Владая и изкачването до моста го пропускам, както и пътя до хижа(хотел) Водоканалпроект.
След него започва днешния ми разказ и по-точно с ш*баното изкачване веднага след него. Само десет-петнайсет метра е, но няма стъпала, перила и други благинки, които да те спасят от търкаляне наобратно. Минавам го за 6 или 7 път и все така “храня” организаторите, затова че не са направили нещо по въпроса. Че даже и мейл им писах, ама отговора е “ще видим”. То аз съм го видял, ето фото да го видите и вие:
http://images26.snimka.bg/006161174.jpg
После започва истинската приказка. Тясна пътечка с много лек наклон надолу в букова, борова, брезова и чат-пат дъбова гори:
http://images26.snimka.bg/006161176.jpg
http://images26.snimka.bg/006161178.jpg
http://images26.snimka.bg/006161180.jpg
По някое време се стига до изсечен в скала проход, живописно обграден със зеленина и локви:
http://images26.snimka.bg/006161184.jpg
http://images26.snimka.bg/006161193.jpg
http://images26.snimka.bg/006161196.jpg
Пътеката след него си е пак красива и удобна за каране:
http://images26.snimka.bg/006161200.jpg
От време на време се минава край някоя пропаст - на 20 см от маратонката ми (след белите цветенца) има поне 30метра въздух до следващата растителност. А в ляво е скала - имаш 1 метър ширина да минеш и (май) никой досега не е падал там, поне аз не съм чул:
http://images26.snimka.bg/006161204.jpg
От време на време се прекосяват и огрени от слънцето полянки, но през повече се кара на сянка, което е супер!
http://images26.snimka.bg/006161208.jpg
http://images26.snimka.bg/006161221.jpg
http://images26.snimka.bg/006161224.jpg
http://images26.snimka.bg/006161228.jpg
http://images26.snimka.bg/006161232.jpg
http://images26.snimka.bg/006161233.jpg
Следва село Кладница, с пункт 3. Сянката свършва за дълго. Става тегаво за каране, но поне първите няколко км са лудо спускане към яз Студена по асфлтов път.
Язовира изниква неочаквано след един завой:
http://images26.snimka.bg/006161245.jpg
а пътя срамежливо се отклонява от него и започва да се катери докато достигне една напечена от слънцето поляна:
http://images26.snimka.bg/006161247.jpg
След дълго и уморително “бъхтане” се стига до поредица от локви на черния път. Някои от тях можеш да заобиколиш от ляво, други от дясно, а да наджапаш можеш във всичките. Аз за да покажа, че съм всестранно развит атлет, се бухнах в една. Затъна десния крак до коляното. До състезанието ще попресъхнат, но сега са доста “сочни”. Другото хубаво в тази ситуация беше палещото слунце, което спече калта по маратонката ми за нула време. Но всяко удоволствие е до време. И така тъкмо поопада калта от байка и от мене и се показа другия край на язовира, който според ценителите е по-красив:
http://images26.snimka.bg/006161248.jpg
на тази се вижда пътеката, по която току-що съм се спуснал:
http://images26.snimka.bg/006161251.jpg
http://images26.snimka.bg/006161253.jpg
Малко (километър-два) след това се излиза на асфалтов път. Там е пункт 4. За завършване на обиколката се тръгва наляво, следва голямото (и напечено от слънцето) изкачване през село Боснек към благозвучното Чуйпетльово,Ярлово и т.н.
Аз, обаче благоразумно кривнах в дясно и се докопах до Е79 и след 36 км по него стигнах до цивилизацията, жив, здрав и леко поизгорял от слънцето.
Другата седмица отивам на море, та ще мързелувам, но в началото на юли сигурно ще завъртя една пълна обиколка.
И ще снимам за да ви направя съпричастни.

Страхотен материал!

Най-накрая организаторите публикуваха официалното класиране:
http://vitosha100km.hit.bg/results.html
При стартирането засякох номер 436, може да е имало и повече, но не ги пишат.
Може би беше най-масовия старт и определено най-бързата велообиколка. Това момче дето го е взело за 4часа и 31 минути се е претрепало на първото спускане ама въпреки кървящия лакът свали рекорда с близо час!
Аз, обаче го давах лежерно - карах сам, вечерта преди състезанието приятеля, с който трябваше (пак) да караме се отказа и загубих мотивация.
По традиция старта закъсня заради записващите се в последния момент участници. Организацията беше на ниво - имаше 2 пункта за записване, вода на всчка контрола (тоест през 10-15км), както и сандвичи и сладки неща. Аз се възползвах от всичко и незагубих маса като миналата година - 94кг стартирах и 94 финиширах.
Първоначално смятах да карам бавно и да не се напъвам и не си взех изотоници и витамини. Голяма грешка! След изгрева на слънцето, обаче се присетих, че ако я карам с това темпо пак ще се пържа след Ярлово и дадох газ да изпреваря жегата на голямоото изкачване след язовир Студена до с.Чуйпетльово.
Избегнах я. Ама започнах да се схващам и са си мисля хубави неща за главата ми тъпа и проста дето си остави витамините и изотониците вкъщи. “Натурална” обиколка - това ми беше “гениалната” идея. Ама като почнаха освен “капките” на четириглавия да ми се схващат и двуглавия бедрен отзад на бедрото разбрах какъв наивитет съм проявил.
Както и да е - наливах по литър и половина минерална вода на всеки 10км и оживях.
Между Чуйпетльово и спускането към Ярлово се изкачваме покрай връх Дамян 1514м. и Големия рид 1459м. пътя първоначално води към единия от двата и на едно място се разтроява и замалко да отпраша към Златните мостове направо, тъй като някоя “благородна” ръчичка беше обрала лентите, дето означават пътя, но един друг велосипедист ме поправи и така не оплесках пътя. Преди спускането - изглед към Рила:
http://vitosha100km.hit.bg/gallery/full/2007_VL_100km.jpg
Спускането си беше истинска приказка и после дойде досадното каране по полето след Ярлово до Самоковския път. Тук краката ми сдадоха и загубих часа преднина, който си бях осигурил, но къде карайки, къде бутайки се добрах до шосето.
Малко изкачване по него и се стига до заветната чешма:
http://vitosha100km.hit.bg/gallery/full/2007_AM_IMGP0683_time_for_some_water.jpg
От там има яко спускане (по асвалт) до Железница и по “еко-пътеката” Железница-Бистрица се стига до Драгалевци, където е последнината контрола. За мое учудване няколко участници директно я подминаха (то и контролата е скрита, ама все пак...) и запрашиха надолу към Драгалевци и от там към Бояна, вместо да катерят по пътеката. Още по-учуден останах от обяснението на чичката от последната контрола, който ми обясни че “това не било проблем” и нали ще финишират и т.н.
Ще предложа на организаторите да изместят този пункт до Боянската черква догодина за да не се получават такива тъпизми - ако искаш да си честен да си по-назад в класирането. Аз благородно се прецаках минавайки по официалния маршрут, което ми костваше и спукана гума. Понеже се бях уморил, прескачайки поредната дупка не поех приземяването с краката и понеже съм лек и фин - задната гума гръмна. Резервната също ми направи проблем, а за капак и помпата ми сдаде багажа. Добре, че колегиалния дух е силен в това състезание и скоро мина едно момче което ми услужи с помпа и ми помогна за гумата.
И в крайна сметка завърших пак с подобно време като миналата година - само 5 минути по-бързо, но 30 места по-назад в класирането. :)
http://vitosha100km.hit.bg/results.html
Ето и галерията със снимки от състезанието:
http://vitosha100km.hit.bg/gallery.html
Това е дядото със строителната каска от Плевен - тази година главата му е здрава, за разлика от  миналата:
http://vitosha100km.hit.bg/gallery/full/2007_VM_competition02.jpg
Догодина ще станат 100 години от първата обиколка на Витоша и живот и здраве пак ще карам.
Хубаво е, че това събитие става все по-масово и си остава некомерсиално. Духа на взаимопомощ е много силен - видях 4-5 закъсали колоездачи и при всеки имаше някой да помага. Аз също си предлагах помощта и на един се наложи да му развия гайките на задното колело (защото не си взел инструменти). Догодина ще си носи - сигурен съм (както аз си нося и машинка да веригата).
Организаторите бяха поправили повечето разрушени от мотоциклетисти мостчета, имаше и двама мотористи, които оказваха помощ на закъсали колоездачи по самото трасе, на гадното изкачване преди Чуйпетльово един от организаторите раздаваше с кола минерална вода преди пункта - въобще чудесна организация!

Мислех че ще се кара само по асфалт,но като видях е пресечено и се навих да участвам.От Бургас няма да тръгна с колелото щото ще ме згазят още в Карнобат.Ако не се лъжа колоездачен клуб Бургас са най-добрите в страната,ще защитавам честа на града ако няма никой друг за каузата,щото се съмнявам да завърша 1ри,ама ще се боря за влизане в челната 3ка :)

Третия миналата година завърши са 4 часа и 42 минути.
Тази година ще са още по-бързи (макар, че аз немога да си го представя как ще стане).
Като биеш поне третия ще ти купя един кашон фафли по избор.
Ще си купя автограф от теб на цена, която ти посочиш и ще го закача във фитнеса.
Почвай подготовката, че време не остана :)

Тъкмо се върнах от битака,сложих нова вътрешна гума и от утре почвам тренировки. :coolgrin:

Митак,а когато се провежда обиколката има ли някакви обузначения,които ти показват на къде е пътя или трябва да го знаеш?

Страшно съжалявам, че ми се налага само на картинки да гледам, сигурен съм, че е приятно усещането на края на деня, като се замислиш през какво си преминал :) А за природата да не говорим ... Иначе 100км в пресечена местност си е  ... преживяване :)

Обиколката ще е юни или юли - важната информация ще я слагам винаги в ПЪРВИЯ ПОСТ на темата.
има обозначения, както и подробно описание тук:
http://vitosha100km.hit.bg/route.html

Страшно съжалявам, че ми се налага само на картинки да гледам, сигурен съм, че е приятно усещането на края на деня, като се замислиш през какво си преминал  А за природата да не говорим ... Иначе 100км в пресечена местност си е  ... преживяване

Ела да видиш намясто, а не на картинки! Не е толкова страшно, ако си поне малко подготвен. Особено ако не гониш време си е приказка. Може да сформирате Бургаска група - тъкмо ще си помагате ако нещо стане авария. Все пак не са 1-2 км, я гума, я верига ще се обади. Може и нищо да няма, разбира се. Аз съм голям карък - когато си карам за удоволствие - никакви проблеми нямам, а като се амбицирам за класиране и се вкарвам във филми :)

Не пребивавам в България сега, затова няма как да стане...
Иначе с колоезденето не съм напълно скаран, навъртам по около 15км дневно, но не в пресечена местност ... :)
Такова преживяване с приятели е много добър вариант за прекарване на свободното време :)

ПС Сега погледнах, че дефакто събитието ще се провежда през лятото, когато ще съм си в България, така че може и да измислим нещо :))

Мисли, мисли :)
Дигате се двама - трима души и си карате в групичка. Така и по-малко инструменти се падат на човек. Единия ще носи ключове, другия помпа, скоби за сваляне на гуми и аптечка, третия ще носи няколко вътрешни гуми. Ако си сам (както бях аз миналата година) тези неща ги мъкнеш само ти.
Днес нямах какво да правя по обед и завъртях първите 2 етапа. От НДК, до старта на БИЛЛА, по България до Тихия кът, спускане към Владая и прибиране през Черния кос, Княжево и Цар Борис 3-ти.
Хубава разходка стана. В Сф заръмя, после пекна слънце и си казах - Давай!
Кофтито беше, че тръгнах по обед и беше пълно с коли дори над Бояна. Някои пушливи, други - повече. Ще си купя един противогаз като японците в Токио. Гадничък ветрец при 10 градуса на старта. Тъкмо ми издуха желанието да почивам. Носих си дрешки и храница - литър мляко и фафли. Малко преди Тихия кът си заваля сериозно. Навлякох се - шушляка почти непуска вода, а пък е “дишащ”, така че не се запотявам с него, Сложих и фанела от отдлу, и шапка,  и положението заспа. Само че си забравих ръкавиците и ми замръзнаха ръцете, което беше гадно, особено на спускането към Владая. Пролетта тепърва идва на тази височина - повечето дървета са голи. Гадните “спотристи” с АТВ-та са разбили всички мостчета по пътеката от Тихия кът към Владая (нарича се “Алея Иван Рилски”). Така пътя не позволява бързо спускане, ама за състезанието сигурно ще ги поправят. Горе-долу насредата на спускането дъжда спря - все пак планината пази и във Владая напичаше приятно слънце. Все така приятно си печеше докато се спусках към Княжево, но след табелата “София” - РУКНА. Дъжд, гръмотевици и тирове край теб - всички “екстри”. Велоалеята на Цар Борис 3-ти се подновява предизборно. Разкопава се изцяло и тук - там се асфалтира. Ама не се бърза - до изборите има време, по-скоро се отчита дейност. Та в разкопаните участъци нагазих повече кал, отколкото на планината и се принудих да сляза на платното за радост на шофьорите. Както и да е - стигнах си жив и здрав, което отчитам като плюс в цялата работа!

До кога е срока за записване?

Дам-м-м, ново 20:

На 26.09.2009г. (събота) за 39-и път ще се проведе скороходната и колоездачна обиколка на Витоша!

Състезанието се състои в пълна обиколка на Витоша по 100-километров планински маршрут.

Очаквайте повече информация на страницата на обиколката в началото на септември 2009г

Беше Юни, после Юли, а сега отиде Септември ...
Който тренирал - да не е тренирал, ами да почива и да се подготвя за септември.
:)
Тъкмо ме беше хванала гузната съвест и вчера извъртях 55км по маршрута и то както излиза за едното удоволствие. По-точно за удоволствие най-вече на шЕфьорите по пътя. Имам лошия навик да се връщам по магистралата от Кулата и да си рискувам живота за забавление на пернишките голФари.Това колоездач на пътя “първа радост” е за дебила. Реших следващите пъти вместо да се връщам по пътя да си мина напреко през планината - Златните мостове или платото, после ще се спускам по пътеки. Е, по-изморително е, но пък няма голФони и висшата им степен голФари. Както казва един доктор: Пернишки Голф - това не е описание, това е Диагноза”...

До кога е срока за записване?

До старта на състезанието. Има идея да се записва до деня ПРЕДИ старта, защото иначе самия старт се забавя много заради записвания в последния момент, но незнам дали ще го въведат като правило. При всички положения ще го пише тук:
http://vitosha100km.hit.bg/index.html

Митак,а когато се провежда обиколката има ли някакви обузначения,които ти показват на къде е пътя или трябва да го знаеш?

Ами има обозначения - жълти цифри 100 по дървета, скали и др. подобни, а където няма къде да се нарисуват закачват ленти от бял плат да висят по храстите. И ако някоя “дружеска” ръчица не ги обере си стоят с години.
И тъй - стягайте колелата и идвайте на Старта!
Аз почти отремонтирах моето - излезнало ми беше едно гадно чукане в средното движение и голяма мъка беше докато разбера от какво е. Оказа се, че не е от педалите, курбелите и самото средно движение. За всеки случай си сложих ново средно, после се оказа че съм изкривил задната ос - смениха ми я и пак прескачане и биене в педалите. В крайна сметка излезе, че съм разбил зъбния блок за скоростите, който е на задното колело - “играе” една-две десети и ми дава вибрация, която по веригата ми разбива средното движение (и коленете). Та сложих нов блок и нова верига и остана само да ми центроват задната  капла, че нали съм фин и лек - бях я поразкривил леко. Ама все немога да намеря време и карах така с леко крива капла. До вчера. Вчера, на около 30км от Сф, каплата от “леко” отиде в “средо” крива и гумата започна нежно, но осезаемо да стърже по рамката. Щото карам елегантно като пиян танкист. Ама издържа колелцето, да не повярваш си ме прибра до вкъщи. Сега ще го почерпя едно настройване и ще е във върхова форма, за разлика от мен  :)

Това е страхотно. Венци, Тони, айде с мене да участваме за самото преживяване. Че инак ме е страх самичка в гората!! Много ми се идва на тая обиколка. Кой ще идва да се присъйдиня към компанията (от пешеходците)????

За пешеходна част съм навит, даже имам приятели, които биха дошли с мен. Предполагам, веднага след като стане известна датата, Митака ще ни уведоми?

За пешеходна част съм навит, даже имам приятели, които биха дошли с мен. Предполагам, веднага след като стане известна датата, Митака ще ни уведоми?

Датата е  26.09.2009г. (събота)
Искрено се надявам, че имате идея какво е да минеш 100км пеша през пресечена местност. И на мен ми мина за миг такава мисъл, но после си спомних как изглеждаха пешеходците когато ги настигах по трасето. Повечето страдат от кофти обувки, други от претоварени колене. Най ми стана жал за двама приятели, настигнах ги на напеченото от слънце поле след Ярлово. С по две импровизирани патерици от клони куцукаха към Самоковско шосе, откъдето щяха да ги откарат. Казаха, че от жегата целите им стъпала станали на огромни мазоли. Друг един младеж беше стигнал само на 20-на км от финала и се разрева от яд, че неможе да продължи - бяха компания от 3-ма приятели и гаджето на младежа. Другите бяха О.К., ама на него коленете му сдадоха багажа и състезанието приключи за него...
Та да не ви убивам ентусиазма, ама е хубаво да се пробвате по трасето поне до Кладница - до там е все сянка и е много красиво за да придобиете някаква идея за обиколката. И по възможност с подходящи обувки, разбира се :)
Ако бях с 20 кг по-лек сигурно щях да се навия и аз, ама съм си дебел и няма да рискувам.

Ами, честно казано сигурен съм, че е предизвикателство и то сериозно, но не смятам, че с велосипед е кой знае колко лено. Оказа се, че познавам завършилия на 2-ро място от бързоходците миналата година:). Мисля да ми даде някой съвет за темпото и интервалите на почивките. Иначе в момента съм по-лек от няколко години насам и се чувствам в доста добра форма, така че при всички случаи няма да си простя, ако поне не пробвам. Много исках да пробвам състезанието във Варна “100 км за 24 часа”, ама дали колегата, който трябваше да ме информира забрави, дали още не са готови с организацията, не знам....?