Малко спомени :)

“ДА ИЗРАСТНЕШ ПРЕЗ 90-ТЕ” - Помнте ли когато...?

Ако сте родени след 1995… дори не трябва да четете това, а дори да го направите, не трябва да взимате страна и да отговаряте с безпочвени коментари.

Просто защото сте родени през ‘95, не означава, че сте 90’s kid !

Не е като да помните когато даваха за пръв път Алф по Канал 1 или Ефир 2.
Съжелявам, но няколко несъзнателни години през 90-те не ви спрягат в тази категория.

============================================================
===============

Вие сте 90’s ако:

Помните да сте гледали по телевизията:
-Aquilla(Акуила)
-Алф.
-Неделните детски по Канал 1.
-Beast Wars(Войната на Зверовете)
-Captain Planet(Капитан Планета) по Ефир 2.
-Animaniacs
-Алф по ефир 2
-Началото на “Дързост и Красота” biggrin.gif
-Сериала “Кунг-Фу” по Канал 1
-Една от първите 3D анимации “Презареждане”, излъчвана по Канал1.
- Можете да довършите изречението “Аз съм си аз, ти си...”, което беше универсален отговор на всяка нападка.

Залептяли сте си лепенки от дъвки и други, по хладилника или гардероба.

Помните:
-Когато президент беше Жельо Желев
-Спасители на плажа.
-Конструкторите Lego и Atco.
-Cro, по старата Нова Телевизия

Когато си струваше да ставаш рано Неделя сутрин, за да гледаш анимации.

Вашите са ви купували “Шоколадови Яйца” Киндер Сюрприз. Някаде там, все още си пазите колекциите от Акули, Пингвини и т.н.

Все още несъзлателно казвате “ПЪК” след изречението, дори да не се връзва... пък!

Събирахте си албумчета с “Миришешти Картинки” и разменяхте с приятели. Всъщност почти всеки имаше колекция с такива.

Когато всичко се ореждаше със:
-онче-бонче, счупено пиронче
-камък, ножица, хартия
-ала-бала ница

Да ритаме топка беше ежедневие.

Подчинявахме се на родителите си, за всичко. Без претенции! Те винаги бяха прави.(и наистина бяха)

Слушахме радио по цял ден и ако пуснат любимата ни песен, винаги бяхме в готовност да я запишем... на касетка.
Помните когато Sega Genesis и Super Nintendo станаха популярни.

Помните оригиналното Game Boy.

Събирахме се цели компании, да играем на Nintendo. Така и не ни омръзваше. Sega Mega Drive беше нещо ново, модерно, скъпо и недостъпно. Мечта за всеки! Всъщност сме ходили в игрални зали за да играем Sega!

Помните когато даваха по телевизията:
-Приказките на братя грим, анимирано.
-Чип и Дейл, спасителен отряд.
-Оригиналните Power Rangers, Mighty Morphin
-Гръм в Рая

Помните когато Yo-Yo бяха готини.
Майките ви са ви чели много книжки с приказки, които все още са някаде там, съхранени.
Поните старите банкноти, ледените сокчета, топчето “Терминатор”..

Гледали сте:
-Първия Батман
-Аладин(1001 Нощи)
-Оригиналните Костенурки Нинджа
-Улица Сезам

Помните близалките пръстени.

Помните когато всичко беше “Върхът!”

Излизахме с касетофон на батерии на рамото, за да слушаме музика в квартала. Беше Върхът! Всички много се радвахме да играем на най-различни игри, докато слушаме музика.

Викахме “Сладкодумка”, “Дама Пика”, “Съпунчо” и т.н.

Готините значки със закопчаване тип “Безопасна Игла”.

Имахте поне едно Tamagotchi и го носихте навсякаде.

Компютрите бяха онези неща, на които леличките в офисите работят.

Гледали сте оригиналните версии на:
-Iron Man
-Super Man
-Fantastic Four
-Spider Man

Вярвахте в Дядо Коледа и сте му писали писма, а някои от вас(като мен) все още вярват.

Гумените Мечета

Танцът Макарена

Големите монети от 10 лева.

Всеки гледаше анимациите на Disney, по Канал 1 и по-късно по Нова Телевизия.

Уокмените бяха готини и всички искахме да ги имаме.

Познавате света, преди чалгата.

“Говори ми на ръката” . . . достатъчно

Тези от провинцията мечтаха да отидат на McDonald’s и за страхотните играчки от McDonald’s.

Играхме си на въртележките и люлките по площадките.

Преди data.bg . . .
Преди Internet & Skype. . .
Преди mp3 плейърите и iPod-ите . . .
Преди PlayStation2 и X-BOX . . .
Преди Spongebob . . .
Преди да застрелят Tupac.
Светещите маратонки бяха готини.
Наемахме VHS касети, не DVD.

Когато билетчето в рейса беше 0.20лв(200лева стари пари).
Когато си запосвахме неща от телевизията на касети.
Играхме навън докато се стъмни и родителите ни не ни приберат! От сутрин до вечер. И през цялото това време никой не можеше да разбере каде сме, представяте ли си?
Нямаше мобилни телефони и скайп. Ако някой ни трябваше, отивахме до тях и го викахме! Или по домашния телефон.
Ядохме череши и ябълки от дърветата в квартала.
Жаден си? Хайде до чешмичката!
Пръскахме се със спринцовки или изразходвани бутилки “Веро”, напълвани многократно от кварталната чешмичка.
Вечерта беше времето за Жоменка/Криеница!
Стражари и апаши.
Картошка, Народна Топка, Судже, Истината или Риска, Ръбче... само част от игрите, които изпълваха ежедневието ни.

Нека това ви накара да си спомните за приказното детство което всички са изживяли! :)

Затопли ми душицата като изчетох всичко. 95% го помня и съм го изживял така, както си го описал. Благодаря, върна добри спомени : ))

Роден съм 92. Уникална тема. Напълни ми душичката. Едно 80 процента всякаш беше вчера ;)

Всичко е така но как ги помните вие като сте били на по 5-6 години.Да живееш през 90 разбирам да си роден в 80 че да имаш някакви спомени от тогава.Като ви гледам вие сте след 90 та родени.Все едно аз да си спомням Тодор Живков :)

Не, аз не съм забравил всички тези неща!
Странното е, че тогава ми харесваше повече, вярно, че съм бил още малко дете, но тогава родителите ти и всичките роднини се събирахте доста често за разни поводи(само добри) и хората живееха щастливо и сплотено! Тогава всичко беше някак си...ограничено, но истински твое, колкото и малко да е. Не знам, аз не мога да го опиша това чувство...
Може би, защото съм роден в първите години на демокрацията и съм закачил стария режим - съответно начин на живот, само за няколко години, но си го спомням ясно и със сигурност повече ми харесваше от сега!

Вие сте 90’s ако:

Помните да сте гледали по телевизията:
-Aquilla(Акуила)
-Алф.
-Неделните детски по Канал 1.
-Beast Wars(Войната на Зверовете)
-Captain Planet(Капитан Планета) по Ефир 2.
-Animaniacs
-Алф по ефир 2
-Началото на “Дързост и Красота” biggrin.gif
-Сериала “Кунг-Фу” по Канал 1
-Една от първите 3D анимации “Презареждане”, излъчвана по Канал1.
- Можете да довършите изречението “Аз съм си аз, ти си...”, което беше универсален отговор на всяка нападка.

Сериала “Кунг-Фу”... само за него ми трябваше малко време да се сетя, но се сетих, че е филма с оня лудия дядка с дългата бяла коса, дето ги риташе яко :)
Когато почна “Войната на Зверовете” просто нямаше такава мания...
Като деца сме се прибирали само за да го изгледаме и пак излизахме...да ритаме естествено! :)
А ако си спомняте емблемата на “Ефир 2”...аз като я виждах се сещах за бонбонките “Bonibon”, които по онова време бяха удоволствие веднъж-дваж в месеца...(поне за мен)
“Аз съм си аз, а ти си...мъж с обратни наклонности” :д

Играчките от “Киндер Сюрприз” все още са в някои от кашоните в мазето. Както и стотици други лудории от “онова” време, които просто нямат стойност за хора, които с радост и тъга и въобще с всевъзможни чувства си спомнят за “онова” време...

Телевизионните игри ли? ЛУКС! Никога няма да забравя, когато едва накарах нашите да ми купят първата нинтендо! До тогава това бе най-щастливият момент в живота ми. Събирах приятелите у нас да играеме заедно на супер марио и танковете! SEGA бяха върха на сладоледа...
Старите банкноти...дааа: със 100 лева си купуваш близалка :д
Завчера станах рано(към 6 часа сутринта)като никога и случайно видях, че дават Аладин по бтв мисля. Изгледах го! Толкова спомени...

По онова време най-бленуваните филми - Батман и Маската. Нямаше такава лудница! Цялото семейство сме заставали втренчени в телевизора гледайки как Джим Кери лудее в “Маската”. И знаете ли какво? Беше страхотно!!!
Тамагочитата :д Голяма мания. Та има ли някой от онова време, който да не е имал тамагочи?!
Спомням си как един съсед работеше като шофьор и пътуваше по страната и с неговото момче бяхме приятели и той ни носеше детското Mac меню с играчките в него...Чувствахме се велики!
Всъщност аз си спомням точно по коя телевизия се зароди чалгата. :д
Верея Мюзик, това беше първата телевизия, която излъчваше чалга, но не по цял ден. Причината бе, че просто нямаше толкова чалга песни с клипове, които да се излъчват :д
Тогава Глория беше върха, между другото! :д:Д

По-надолу не мога да пиша, че направо сълзи ми текат...
Всъщност, благодаря че пусна тази тема!

PS: Докато пиша всичко това няколко човека са писали преди мен...
@vlad-o, и на мен ми се струва странно, но си спомням абсолютно всичко! Може би причината е в това, че съм от провинцията и новостите са ме достигнали 1-2 годинки по-късно...

Всичко е така но как ги помните вие като сте били на по 5-6 години.Да живееш през 90 разбирам да си роден в 80 че да имаш някакви спомени от тогава.Като ви гледам вие сте след 90 та родени.Все едно аз да си спомням Тодор Живков :)

Най-хубавите години от целия ми кратък живот не се забравят току-така. Четейки буквално се върнах назад във времето с машината на бъдещето, сякаш едва ли не пред очите ми гледах как си играехме на улицата пред къщата във Видин, от сутрин до вечер. Компютри бяхме виждали само зад бюрата на банките, плейстейшън беше скъпа екстра, с топката играехме на “Судже”, на ‘’Ръбче” по тротоарите, пълнехме празни шишенца от веро на чешмичката.. Всичко. Не се забравят такива неща. Нямам какво да добавя, над моя пост всичко е казано както си му е реда.

Еми аз съм 91 и си спомням тези неща само не съм играл тази игра Картошка.
Къде забрави Стоичков , които беше футолен идол на повечето деца дори без да са го виждали как играе.

Има и едно друго което е при тези от 90ти набор и нагоре-

сегашните гимназисти:
В училището се правят демонстрации със скъпи телефони...
Бързат да се приберат за да се забият на тъпия WOW….
Имат постоянна връзка с мобилните телефони, а едно време бързахме да се приберем, за да ни се обадят по домашния..
Играехме по компютърни клубове и оценявахме колко е хубаво да си свързан с интернет, мирката и игрите. Сега всички изпаднали тинейджъри притежават някакви умопомрачителни конфигурации за по 1000лв или лап-топ с който да се превземат, като че ли са ангажирани и зависими от интернет бизнесмени, използващи като необходимост wire-less в някое заведение. Дори аз като се регистрирах в ББ-Тийм май бях на една нощна мрежа с приятели и гледах там да си наваксвам за дето нямам в къщи.
Преди всеки с уолкмен си беше заможен, а с диск-мен - Богаташ! Сега всички имат в автобуса слушалки на ушите. Даже някои смотаняци правят демонстрации в училищата по време на час като слушат или си пускат някакви глупави клипчета.

Сега никой не бърза след училище да се върне и да играе на миженка пред блока.
Никой не връща стъклени бутилки лимонада в магазина.
Никой от по-малките не е пазарил в ония квартални магазинчета, дето са всъщност мазета, разполагащи с Олио, Захар, Хляб, Прясно мляко и Фин Млечен шоколад (оня със синята опаковка).
Сега всички супермаркети са заредени до дупка с каквито искат шоколади, сладоледи, чипсове, безалкохолно. Едно време помня като пуснаха Своге оная реклама с чичката дето с вързани очи познава “швейцарското качество”.
От онова време всичкото ми забавление беше миженка, комикси Мики Маус и Пиф, записи на касетки, детските по “Милион и едно желание” и бял шоколад Милка. Може да добавим и нинтендото с дискетите.

Искам пак да съм дете.. :)
ПП Тая тема, ако я видя в още един форум ще се застрелям. :D

Аз съм 91 набор, и 95% от изброените неща си ги спомням. Бягат ми Жельо Желев и началото на Дързост и Красота :D
Любимите ми спомени бяха как ритахме пред блока, като си правехме 4 отбора от по 5-6 човека и правехме турнир, или на цък-цък, или на гъзета.. не се забравя лесно. Сега площадката, където играехме е вече голям паркинг...
Бягахме от дворовете, щото затормозения от ежедневието съсед си пазеше джанката/черешата/вишната.. радвам се че ми се е случило всичко това.
Сега във моята зала идват няколко момчета, които майките им ги водят, за да ги отделят за малко от компютъра. Едното не знаеше как се върти колело, другото не знаеше какво стои зад определението “коремна преса”, третото след 10 минути на пътеката повърна на пода.

Хаха скоро се замислих за детството си и колко яко е да бъдеш дете.Много яка тема,87 съм и помня всичко.От детските ,като че ли най ме радваше Милион и 1 желания обаче мисля,че го даваха по рядко,а когато нямаше ми беше тъпо.Капитан планета също беше яко,както и всяко в което имаше големи и мутирали напомпеняци и големи и мускулести чудовища.Но най-вече игрите с ръчки-всичките ми бяха супер мания - MK , Street fighter , Cadillacs and dinasours , bubble bubble и така нататък.И до днес понякога си ги играя на компа и съм доста добър.Най-голямата мания беше когато в игралната зала докараха Street fighter eX plus 2 - огромни опашки за тази играя-яки включвания и битки.Преди това също се радвахме и на терминатор и нинтендо с дискети.Ядохме евтини банички и хамбургери без да ни пука за ефекта им,доста често парите за хамбургери или сладолед отиваха в залата за жетони :Д
Криеници,стражари и апаши , ритане и борене на поляните до късно - много яко беше.Дълги преходи с колела,къпане в реки и язовири(естествено родителите не ни даваха), бране и ядене на чужди череши и бостани,крадене на винтилни капачки.После дойде и кеча - това беше също беше адска мания - яко гледане после прилагане в училище и на поляната.Днешните охлюви по цял ден стоят пред компютрите,но то няма и как иначе да е.Наистина това поколение сме имали много добро детство.

Като ви чета наборите и се чувствам дядо , 81 съм :),и си помня всичко написано по горе.

А два часа на ден втора програма помните ли?
А че единственото детско през седмицата беше “Лека нощ, деца!” в 8 без десет?
Ами това, че единствените западни анимации, до които ни даваха достъп, бяха “Пинко розовата пантера” и “Инспектор Дюдю” в рамките на “Всяка неделя” - десетина минути на седмица. А това, че малцината щастливци, успели да си сглобят антена и усилвател и да хванат сръбска телевизия с ужасно качество, усещаха полъха на свободата? :) Не помните, нали? Щото сте малки. 90-те бяха ей сега, току що свършиха, както се казва. :) Нека минат още 20-тина годинки, пък тогава да ви хваща носталгията. Оставете я на по-дъртите засега. ;) Още ви е рано да ви тресе кризата на средната възраст. ;)

И аз съм роден 92-ра,помня 95% процента от всичко,но отдавна ми беше избледняло... :) Кефех се на 3Д анимациите и чак сега се сетих за близалките-пръстени.. : )) Power Rangers дори на 7 годинки,пак го мислех за тъпня. :)

Ох,имах тамагочи,един циганин,мамицата му и педераст ми го открадна...сега ако го видя,ще го смачкам. : ))

Аз няма как да забравя Световното по Футбол през лятото на 94-та година  :cheese:

Аз няма как да забравя Световното по Футбол през лятото на 94-та година  :cheese:

И аз, Иване ;-)

Аз съм роден 90та. Голяма част от тези неща си ги спомням. Вероятно по-големите от мен си спомнят и мутрите, характерни за 90-те.
ПП. Не знам защо, но се сетих за сериала Гръм в рая ( Хълк Хоуган ), дори не се сещам коя година го излъчваха, но беше култов :)

Аз съм роден 90та. Голяма част от тези неща си ги спомням. Вероятно по-големите от мен си спомнят и мутрите, характерни за 90-те.
ПП. Не знам защо, но се сетих за сериала Буря в рая ( Хълк Хоуган ), дори не се сещам коя година го излъчваха, но беше култов :)

Гръм в рая, един от емблематичните сериали на 90-те, редом със Спешно отделение, Спасители на плажа.. Даже си спомням как ме беше страх да гледам някои сцени от Спешно отделение и си затварях очите :D

Как помните неща когато сте били на по 2,3 години??

Аз няма как да забравя Световното по Футбол през лятото на 94-та година  :cheese:

Няма да забравя и Виденовата зима  :smirk:. Няма да забравя и когато изобщо нямаше телевизия, няма да забравя режима на тока, няма да заправя и компютъра Правец 8Ц на който седнах за първи път. Няма за забравя как под нас имаше магазин на Кооперацията и се купуваше само заводски хляб, сирене, и салам Камчия.

А два часа на ден втора програма помните ли?
А че единственото детско през седмицата беше “Лека нощ, деца!” в 8 без десет?
Ами това, че единствените западни анимации, до които ни даваха достъп, бяха “Пинко розовата пантера” и “Инспектор Дюдю” в рамките на “Всяка неделя” - десетина минути на седмица. А това, че малцината щастливци, успели да си сглобят антена и усилвател и да хванат сръбска телевизия с ужасно качество, усещаха полъха на свободата?  Не помните, нали?

Еех, ти ми напомняш за този “ужасно репресиран човек с досие в ДС” на който един безмилостен режим му е спестил толкова много есенциални свободи...

Ех май сте забравили захарните петлета на клечка, колелата “Школник” и старите Балканчета  :-)  .
И аз съм един от “старците” тук 80-та година .

Ooo head_hunter на балканче съм навъртял повече километри отколкото пеш, през живота си ще навъртя, само като се сетя и ме заболява задника  :lol: . Докато пътувах за работа се сетих, че няма как да забравя първия си компютър есента на ...96-97 година, с 33 мегахерцов процесор, 4 да да точно 4 мб рам памет, 120 МЕГА байта хард диск, и 512КИЛО байта видеокарта. Беше сред чудесата на техниката. Няма как да забравя един приятел като донесе десетина дикети 3,5 инчови в нас и ми каза “виж нося ти една програма казва се Уиндоус”, разбира се става въпрос за Windows 3,1 :lol: .Пък докато копираме 10 дискети под DOS 6,2 пишейки команди в несвяст си беше забавление. Първия Corel Draw с който се сблъсках беше под номер 4 ....последно чувах нещо за 12-13 ..

Еех, ти ми напомняш за този “ужасно репресиран човек с досие в ДС” на който един безмилостен режим му е спестил толкова много есенциални свободи...

Що бе, аз си спомням с носталгия за тия неща. :) Никакви компютри, никакъв интернет, почти никаква телевизия... Излизахме сутрин в 8 и се прибирахме по тъмно вечер. Играехме на фунийки, на стражари и апаши, на топчета, ритахме (и тогава всеки искаше да е Паоло Роси например, а не Кристиано Роналдо :)), сладоледът беше 25 стотинки, казвахме на всички безалкохолни “швепс”, а когато в кварталната сладкарница докарваха освен “бял” и “жълт” швепс, също и ананас, наставаше празник за всички хлапета! В София имаше повече гугутки, отколкото гълъби... :) Имал съм толкова щастливо детство, че просто ми е жал за днешните хлапета - дори не осъзнават какво изпускат. :)

Що бе, аз си спомням с носталгия за тия неща.  Никакви компютри, никакъв интернет, почти никаква телевизия... Излизахме сутрин в 8 и се прибирахме по тъмно вечер. Играехме на фунийки, на стражари и апаши, на топчета, ритахме (и тогава всеки искаше да е Паоло Роси например, а не Кристиано Роналдо ), сладоледът беше 25 стотинки, казвахме на всички безалкохолни “швепс”, а когато в кварталната сладкарница докарваха освен “бял” и “жълт” швепс, също и ананас, наставаше празник за всички хлапета! В София имаше повече гугутки, отколкото гълъби...  Имал съм толкова щастливо детство, че просто ми е жал за днешните хлапета - дори не осъзнават какво изпускат.

+1
Имаше малка боза по 3ст, а най-голямата(1 литър, в халба) беше 15ст.
Взимахме халбите от сладкарницата под нас и се качвахме да си ги пием вкъщи.
Всяка неделя в 10часа в кината имаше БЕЗПЛАТНО деско утро - фокусник и после филм.
Билетите за първи и втори ред в кината бяха по 20ст. (не че имаше какво да се гледа)
Имаше и “КООП - КОЛА”, която като се утаи и и излееш газираната вода отгоре беше върховна напитка (нещо като Пепси).
Айде да не се отплесвам, че нямам живи съученици да се радват с мене
:)

Нещо ми се върти за единствената дъвка по магазините “Идеал”  :lol:

Ooo head_hunter на балканче съм навъртял повече километри отколкото пеш, през живота си ще навъртя, само като се сетя и ме заболява задника  :lol: . Докато пътувах за работа се сетих, че няма как да забравя първия си компютър есента на ...96-97 година, с 33 мегахерцов процесор, 4 да да точно 4 мб рам памет, 120 МЕГА байта хард диск, и 512КИЛО байта видеокарта. Беше сред чудесата на техниката. Няма как да забравя един приятел като донесе десетина дикети 3,5 инчови в нас и ми каза “виж нося ти една програма казва се Уиндоус”, разбира се става въпрос за Windows 3,1 :lol: .Пък докато копираме 10 дискети под DOS 6,2 пишейки команди в несвяст си беше забавление. Първия Corel Draw с който се сблъсках беше под номер 4 ....последно чувах нещо за 12-13 ..

Сигурен ли си в годината? 97-ма имаше вече пентиуми, даже Pentium 2 излезе тогава. Аз 98-ма си взех 266 МХц процесор (АМД обаче, че P2 бяха скъпи) и 32 МВ памет и 2.5 ГБ диск и това за времето си беше компютър средна ръка.
Имам предвид, че тези компютри, които описваш са били актуални няколко години по-рано.

Нещо ми се върти за единствената дъвка по магазините “Идеал”  :lol:

Бъркаш годините.Връщаш ни в 80 те :) помня дъвките турбо, които се купуваха за да се събират спортни коли от бъдещето :)
Аз съм с компютър от 99 или 2000 а преди това си имаше зали вече и се джиткаше стар крафт и Дюк Нюкам, Куейк 2 беше адкста зарибявка, предшественика на  Коунтер Страйк :)
Преди бума на компютрите, бяха клубчетата с електрони игри.Онази с кадилака беше невероятна ,също и стрит файтер, парите за закуска често отиваха не по предназначение.Именно тогава започнаха да ни превземат платените забавления :) Сега за всичко се плаща да му се невиди.

Ако позволите да се вклуча, аз съм преживял 90 % от това въпреки че съм роден 93. Може би защото съм израснал на село, където технологиите навлизат по бавно .  Само дето вместо алф ние се прибирахме да гледаме foxkids :D .

Новото поколение ще си спомня само компютърни игри...те тва правят сега, по цял ден пред ПЦ-то...
ПП. Говорейки за игри се сетих за едновремешния ТЕКЕН !!! Доста беше вървежен :)

Петко К действително 97-ма излезе пентиум две, но отвъд океана, пазара на подобни неща в БГ беше нищожен, затова за него чувах само по вестниците и списанията. В началото си взимах веснитк “компютър”. Моя комп тогава си беше 486 SX, и с прекрасния монитор марка Bridge (дано не греша изписването) струваше скромните 500 долара, пентиумите почваха от 1000. В моя випуск в механото комповете бяха няколко, а паралелките също бяхме няколко. Имаше тук там някой Правец, като кажа правец се сещам за играта Каратека.
Дъвките турбо, миризливите картинки, фунииките няма как да ги забравя.
Облагодетестван съм с две села, и като дете цели лета съм пекарвал там, излизам в 8 сутринта и се прибирам в 22 по язвовири, по поляни, по палатки по излети по река Луда камчия с бабите по нивите страхотно детство.

Ех както сте почнали .. спомняте ли си Синьо Лято, Педя човек лакът брада, а преди турбо дъвки имаше Bi Bit, Ловенето на майски бръмбари, Игрите на нещотърсачи, дългите игри по строежите, чупенето на прозорци(тогава не бяха обезопасени) Гледахме сръбсака телевизия (почти нищо не се виждаше), обирането на черешите от дворовете на хората, Списанията ПИФ, Господин Тао, Мечето Ръкспин, Седморката на блейк, Шогун......
Леле каква тема сте хванали ....

Почти всичко, което коментирате тука ми навява хубави спомени от невинното детство...

Ей, спомням си голямата ми страст тогава ... металните колички на Маtchbox. :)

Почти всичко, което коментирате тука ми навява хубави спомени от невинното детство...

Ей, спомням си голямата ми страст тогава ... металните колички на Маtchbox. :)

Какво говориш едвам навих нашите да ми купят коловоза на Маtchbox от Гърция. Нямаше го никой тука. Беше си голяма гъзарийка. Ама го размених за цялата серия турбо в триджобник и едно пликче играчки от шоколадови яйца.

@ozo, колко пари за жетони съм дал за да играя текен с приятели... :)

Що бе, аз си спомням с носталгия за тия неща. smile Никакви компютри, никакъв интернет, почти никаква телевизия... Излизахме сутрин в 8 и се прибирахме по тъмно вечер. Играехме на фунийки, на стражари и апаши, на топчета, ритахме (и тогава всеки искаше да е Паоло Роси например, а не Кристиано Роналдо smile), сладоледът беше 25 стотинки, казвахме на всички безалкохолни “швепс”, а когато в кварталната сладкарница докарваха освен “бял” и “жълт” швепс, също и ананас, наставаше празник за всички хлапета! В София имаше повече гугутки, отколкото гълъби... smile Имал съм толкова щастливо детство, че просто ми е жал за днешните хлапета - дори не осъзнават какво изпускат. smile

... не съм те разбрал :)

Еех, завидях ти! :) Ама фунийките и аз си ги спомням. И димките от пинг-понг топчетата...
А тук някой спомена компютрите... едно време си прасках на Правеца “каратека” и една игра “конструктор” май беше... с едни такива големи дискети.. леле какъв кеф.

Гордея се че съм имал такова детство, ние бяхме последните.След това се появиха компютрите, конзолите от по-ново поколение и деца, и възрастни се заробиха... тяхна воля!
Сегашните деца са живи за оплакване, вълнуват ги нереални неща, губят развитие в социалния си контакт...След неизбежната смяна на периодите (от детство към юношество и младост) ще усетят какво са загубили.

Айде стига, оплаквате се като пенсионери :)
Всяко поколение си мисли, че навремето е било по-добре :lol:

..и че ‘“днешното младо поколения са ужжааасссс” :lol:

:lol: :lol: :lol: :lol:

..и че ‘“днешното младо поколения са ужжааасссс” :lol:

Не можеш да отречеш, че положението е наистина ужасно...