Малко спомени :)

“Нашата младеж обича разкоша, тя е глупаво възпирана, надсмива се над началството и съвсем не уважава възрастните. Нашите днешни деца станаха тирани, те не стават, когато в стаята влезе възрастен човек, влизат в пререкание с родителите си. Направо казано, те са много лоши.”

...

Сократ (470-399 г.пр.н.е)

“Нашата младеж обича разкоша, тя е глупаво възпирана, надсмива се над началството и съвсем не уважава възрастните. Нашите днешни деца станаха тирани, те не стават, когато в стаята влезе възрастен човек, влизат в пререкание с родителите си. Направо казано, те са много лоши.”

...

Сократ (470-399 г.пр.н.е)

Като развален грамофон са всички.

Ехе,тая тема стана като песента на Васил Найденов”Споменът ме връща в дядовата къща...”,която завършва  “...Боже,щом те има върни ме там” :)
Обаче малко от вас са били родени за да слушат оригинала (а не сегашния ремикс) на Панайот Панайотов-”Момчето което говори с морето на някакъв странен език аз видях тогава.Ти мое наследство от светлото детство,сърдечно и вечно море!Всичко отминава!... Ах колко години,години,години умряха безвъзвратно!Къде са кажи ми,кажи ми,кажи ми море?Искам ги обратно!Искам ги!Обратно!” Лиричният герой в песента е едно пораснало момче,което стои  на брега,гледа замислено морето и си спомня детството.И “подвизите”,”геройствата” оттогава :).
Слушал съм я нонстоп от сутрин до вечер.А какво ще кажат наборите 90+? :) Най-много да се изфукат,че са пускали “Сине,сине,ти си ангел мой!Сине,сине,бог ли те изпрати?” Или пък,че са гледали как Мариус Куркински върти мелничката.И за да му е лека работата си припява “Тиририрам,ририрам”. А може да са слушали Стефан Вълдобрев “Ооо,обичам те.Обичам те мила,със бели маратонки и изтъркани джинси...Ще се срещнем мила,на загорската гара!” или “Този рай,води в ада...” и прочее :)

“Нашата младеж обича разкоша, тя е глупаво възпирана, надсмива се над началството и съвсем не уважава възрастните. Нашите днешни деца станаха тирани, те не стават, когато в стаята влезе възрастен човек, влизат в пререкание с родителите си. Направо казано, те са много лоши.”

...

Сократ (470-399 г.пр.н.е)

Само да допълня(незнам дали не съм го казвал тук), но бях гледал едни археолози и единия беше открил персийска плоча от преди 4300г.пр.н.е. на която пишело(цитирам по памет): “Ние като млади бяхме работливи, уважавахме по-старите имаше ред, а сега като гледам младите хора невъзпитани, груби, по-мързеливи, нехаят, нещата не вървят на добре.” В цял свят това се повтаря като някаква цикличност :)
П.П. И аз си спомням 99% от нещата, които изброихте, но наистина говорим все едно е било преди много години и сега сме остарели и си спомняме(”пенсионери”) :) Наскоро си говорихме с един приятел как сме имали късмета да изживеем едно такова детство с игри на вън, с радости от простичките неща. Спомням си как ритахме на улицата, а сега не може даже да си го помислиш, някоя кола ще вземе да те блъсне. Ядохме всякакви захарни фигурки, ледени сокчета, сладоледи на топка, бонбони, вафли ку-ку-руку и разни други; купувахме всякакви глупости само заради картинките. А и виждам, че сте забравили единият от сезоните - зимата. По-цял ден пързаляния, игри със снежни топки, даже сме строяли нещо като крепости ... Спомням си бях си взел 98-ма мисля Sega Mega Drive 2 и доста разцъквахме на нея. А по игралните зали с ръчките сме прекарвали доста време(повече в гледане), като отвориха първите компютърни зали пък да не говорим. Детските филми не бяха много, но пък бяха добри. А помислете за вашите родители. Те пък са били постоянно на вън, измисляли са си игри, нямали са технологии, за телевизията да не говорим каква е била, а за сладките ... Сладко ли, радвали са се на бучки захар. Така че и те ще си кажат виж ги как прекарват време пред телевизорите, при игрите с ръчки. Сегашното поколение от малки(първокласници) имат телефон и компютър, просто времената се променят, но хората са си същите ...

“Нашата младеж обича разкоша, тя е глупаво възпирана, надсмива се над началството и съвсем не уважава възрастните. Нашите днешни деца станаха тирани, те не стават, когато в стаята влезе възрастен човек, влизат в пререкание с родителите си. Направо казано, те са много лоши.”

...

Сократ (470-399 г.пр.н.е)

Само да допълня(незнам дали не съм го казвал тук), но бях гледал едни археолози и единия беше открил персийска плоча от преди 4300г.пр.н.е. на която пишело(цитирам по памет): “Ние като млади бяхме работливи, уважавахме по-старите имаше ред, а сега като гледам младите хора невъзпитани, груби, по-мързеливи, нехаят, нещата не вървят на добре.” В цял свят това се повтаря като някаква цикличност :)

Имам някакви спомени, че беше плочка с клиновидното писмо от Месопотамия, не от Персия, но може и да бъркам.

Новото поколение ще си спомня само компютърни игри...те тва правят сега, по цял ден пред ПЦ-то...
ПП. Говорейки за игри се сетих за едновремешния ТЕКЕН !!! Доста беше вървежен :)

А готината лисица Crash?

Много хубава тема, страхотно е всичко!
Толкова бързо се върнах назад.....

Освен горепосочените неща аз помня как хлябът беше в едни метални стелажи дето сам си вземаш от тях,киселото мляко беше в стъклени буркани,а на всяка алея в някой парк има циганка дето продава захарни петлета и фунийки със семки,дето уж били солени,защото циганите били пикаели отгоре им  :cheese:

Освен горепосочените неща аз помня как хлябът беше в едни метални стелажи дето сам си вземаш от тях,киселото мляко беше в стъклени буркани,а на всяка алея в някой парк има циганка дето продава захарни петлета и фунийки със семки,дето уж били солени,защото циганите били пикаели отгоре им  :cheese:

кока колата също беше в стъклени бутикилки.
Аз съм набор 94,но летата повече съм прекарвал на село с брачедите и приятели.И аз помня игрите с ръчки-почти всеки ден ходихме там,предимно само да гледаме,купувахме си и ледени близалки по 20 ст.,локумени вафли,един циганин-гошо минаваше през селото с едно жълто колело с чадър и отпред с кутия с гума и кормило и там продаваше сладолед,дето с дни слънцето го е пекло,но ние си взимахме и всичко това бе супер,шляпахме си боси,къпехме се в реката,ядяхме само бухти,мекици,палачинки,цигански баници,карахме балканчета,ритахме пред гаража,целехме се с “отвари”от яйца,кал и т.н. наобяд гледахме детски,алф,помня,когато си купихме уредбата айва(нчкъде към 2000г. беше) и слушах касетки с приказки и истории,баба ми ми правеше гроздов сок,на село си бяхме направили люлка от един счупен стол...
Обаче честно казано да ви кажа и това лято и занапред като ходя на село пак се чувствам като дете и още лудеем и се радваме на малки и детски неща(поливаме се с вода,с  шишета от вода или веро и т.н.)
Така че всеки период си има своя чар ;)

Другари, понеже се върнахме назад във времето, вчера гледах отново един много добър филм за Тодор Живков правен от руснаци. Има го в Ю-тюб, заслужава си гледането. :)

И аз спомням как в двора в Никопол лятото играхме на “Робинята Изаура”, имаше един такъв сериал. Връзвахме се, гонехме се. Спомням си и как баба ме викаше да гледам “Капитан Петко Войвода” и колко тъжно ми беше и как плаках, когато умря. Помня и циганката в махалата, дето продаваше семки във хартиени фунийки и захарните петлета. Едно време Никопол беше пълен с хора, всички заводи работеха и точно в 16:30 ч всичко се оживяваше, хората излизаха от работа, градчето ставаше шумно. Тати ни водеше да се къпем в Дунава. Имахме и лагерни колички и се спускахме с тях по баира. Зимата пък, голям сняг, в двора с брат ми правехме огромен снежен човек и се замеряхме със снежни топки. А баба печеше тиква (тогава не съм я яла, ама я ми дай сега от оная ароматна тиква, ле-леее).

Сладкарницата беше любимо място, малката баничка 16 ст, голямата 32 ст. Имаше и много вкусни локумени вафли. Колко пъти съм се редила събота сутрин на опашката за хляб във фурната. И той горещ и мек. Тогава не продаваха хляб по всяко време, бързо свършваше.

Ходехме семейно, тати, мама, брат ми, аз и кучето с колата на лозе, на бустана, на градината с чушките, да копаем царевица.... Всяка събота и неделя тати ходеше на лов и винаги се връщаше с пълна раница, я фазани, я глигани, много често и главите на глиганите (когато той убие). А сега няма и дивееееч.

Любимото ми детско беше за “Мечето Ръкспин”. Хе-хе и ОЧЗ (организацията на чудовищата и злодеите).  :)

ekofresh1 сигурен ли си, че не си някой мой приятел от квартала в Димитровград, защото всяко едно написано нещо го помня и сме го правили многократно. Направо плашещо реално си го написал, все едно си ми следил живота.

Наистина тогава бяха по-добри времена :) повечето неща които си ги написал си ги спомням и съм ги правил.
Помня как се събирахме от няколко махли и играехме мижанка, стражари и апаши и още куп други игри. Стояхме до късно на улицата. Помня и игрите на лимки, ех.. голяма мания беше, помня че съм колекционирал какво ли не капачки, картинки от дъбки Turbo, power rangers, Спасители на плажа и много други помня първите картинки които се падаха от кроасани Chipicao. Помня пакостите които правихме звъняхме на зсънците на хората и бягахме :D Също помня със какво желание ставах сутрин да гледам анимация, помня първото си нинтендо (атари го наричахме) държаха ни с часове пред телевизора, разменяхме си дискети с игри. Помня как слушах радио и записвах музика на касетки. Имам спомени и от още по-ранното ми детство от детската градина как играехме на двора разните представления по празницие, подараците от дядо коледа, баба марта, помня че пяхме тогава радка пиратка :D Помня първите песни на Слави Трифонов (като стана дума за слави помня предаването “Хъшовете”) помня колко беше популярна Кати, а кем края на 90-те или по-кесно се зарибих по електронната музика слушах Voodoo and Serano. Помня как си правихме патландачи и стреляхме с барабонки, правихме си къщички по дърветата, помня първото си колело, а второто ми беше балканче много му се радвах. Ако се позамисля мога да изброя още много неща от детсвото ми, но най-хубаво беше онова чувство на радост и как когато си лягах с нетърпение очаквах да дойде следващия ден :)

И да не забравяме най - великото нещо :) Лисчетата с кечисти :) Имах 1 приятел дето имаше на всеки кечист по 1 албум за “менкане” :)

Ех както сте почнали .. спомняте ли си Синьо Лято, Педя човек лакът брада, а преди турбо дъвки имаше Bi Bit, Ловенето на майски бръмбари, Игрите на нещотърсачи, дългите игри по строежите, чупенето на прозорци(тогава не бяха обезопасени) Гледахме сръбсака телевизия (почти нищо не се виждаше), обирането на черешите от дворовете на хората, Списанията ПИФ, Господин Тао, Мечето Ръкспин, Седморката на блейк, Шогун......
Леле каква тема сте хванали ....

С такава тема малко като пенсионер се почувствах сред толкоз хлапета след 90та, ама ко да се прави. Иначе забавно да си припомниш някои позабравени неща :)

Това за “Мечето Ръкспин” и “Синьо лято” ме подсети и за “Милион и едно желания”, “Тайнствените златни градове” и разни други сериалчета, които вървяха по това време... :)

1994-та година я помня много добре :) Въпреки че принципно не съм футболен фен, няма да забравя как като идиоти сме гледали с приятелките ми всеки един от мачовете - навън нямаше жива душа, София беше тотално опустяла, всички висяха покрай телевизорите. А специално след победата над Германия беше някаква дива радост по улиците.

Иначе и аз съм на мнение, че новите поколения не са по-лоши. Просто по-различни :) Това, че животът им се променя, не значи, че тази промяна задължително е за към лошо. Или както някой нагоре беше написал - за моето поколение се говореше същото - обозначаваше се с цигари и наркомани. А, да - и стандартната приказка на възрастните хора в траспорта: “Тази днешната младеж, колко е невъзпитана”. Чудя се колко от нас ще я повторят след 20-30 години ;)

Нямаше мобилни телефони и скайп. Ако някой ни трябваше, отивахме до тях и го викахме! Или по домашния телефон.

Може би това най-много ми липсва :-D С тия мобилни телефони няма отърване.

И на всички неща има едно: “И все пак” - как точно си представяте сега живота без Интернет, без мобилни телефони, без .. :)

Иначе приятна тема :)

мм.. Аз съм близкия набор 95, но все пак се сещам за 7-8 от изброените неща...
А, за почти всичко останало го знам, но не помня и няма как да помня като не съм бил роден...А, просто така от дядови и бабени въздишки..

А, аз да ви дойда на контра сега.. това, че съм 95 не ми пречи..

Може би се и връщам малко по-назад... (по комунистическо..)

А помните ли как не сте могли да си пребоядисате къщата какъвто цвят искате...? (как на някой му е заповядано: първата -бяла, втората - жълта и т.н.)
Помните ли как на по-големите от вас родителите ви са чакали 25 години за Москвич?
Как ви е било хубаво на море с белите чаршафи и колчетата?
Желязната завеса?
Живков ? - хаха
И още милион други неща, за които сега ме мързи да мисля....
Върнах ве по-назад във времето но в крайна сметка всичко е до това, че това са спомени от детството ви - не че е било хубаво... Просто човек 1 път е на 8, 1 път е на 10, на 15 и т.н. ... ;)

А помните, ли когато Азис беше само Васко педераса :D

А джойнта не беше ли леФче ? :)

Май първо даваха “Спасители на плажа” и като свърши почна “Дързост и красота”.Алф е класика.Живеех сутрин да гледам “Костенурки нинджа” по канал 1.А един път в годината,май беше към Август даваха “1001 желания” по канал 1.Имахме респект към по-големите(нещо,което определено им липсва днешните)Като играехме футбол по-големите ни слагаха на врата да се редуваме и поне аз прекарах много време,катерейки се по дървета.Все още си използвам “камък,ножица,хартия”,миналата година играхме даже за пари :D

А помните ли бонбоните Карамел-му и бозата в стъклени бутилки само от слакарницата.И когато бяхме пионерчета и чавдарчета.

Колко неща ми минаха през акъла докато го четях това :)
Най ми беше забавно когато се стреляхме с фунийки и тръбички :) По блоковете не бяха останали антени!! :) Също колекциите на майка ми от списание на “Жената днес” също беше изчезнала!! :)
Играхме на кибритенки! (горната долната и вътрешната голяма част от кибрита) Парче гума (най хубави бяха от настилката на стадиона!), залагаш кибритките на едно квадратче... и всеки хвърля от определено растояние с цел да отнесе колкото се може повече!!! Кибритите с футболисти бяха най ценни!! Магазините направиха цяло състоояние от продажба на кибрити по това време! Като те оберат и не можеш да влезеш в нова игра...
Общо взето.. на хлапетата днешно време им е трудно да си представят колко беше весело преди.

Да чуят баба ти и дядо ти, че искаш да се занимаваш с граплинг си беше щастие за тях. За неосведомените под граплинг се разбираше да събираш шума с грапата в градината.

И аз да драсна нещо.. ;)
Аз помня, колко много се радвахме на кечистите, как можеше да издразнеш някой колкото теб голям като кажеш, че любимия му кечист е тъп :) Илии как играхме всеки ден два удара, докато не направиха това парк,в който сега киснат само бабки и от време на време майки с деца (донякъде за второто е оправдано). Спомням си, за ония сериал с Хълк Хоган :D :D. А от всичко най-много ми липсва гласът на 2pac с началото на песента California love, или като чуеш на DMX - Party up. Интересно как с поколенията и музиката, която се слуша се изменя, и явно тръгва на зле.Ние до колкото помня слушахме яко негри - 2pac,dmx,eazy-e,biggie,snoop-dog(малко него). Със сигурност са още доста, но в момента не се сещам. Преди това е било яко се е слушало Metalica, Iron Maiden, Guns N Roses, AC DC, Aerosmith и още много, а сега нашите хора слушат джъстин гея бийбър, (А)риана, селена гомез, лил уейн, джей шон и.т.н По-кофти, е че в България си обичаме изкуствените цици и анелия,преслава, андреа и други. Мисля си, че не отиват на добре работите. Онзи ден се прибирам от даскало и срещам едно хлапе играе футбол сам. Питах го на пича, къде са му аверите - Двама са на уроци (до тук добре, макар, че доста прекаляват вече, много искат да се учи от малките). Аз му казах - ее, бате ( :D ), аз едно време имах по 10-15 приятеля, с които мога да излезна да поритам и той ми река, че другите играят футбол - ама на плейстейшън и псп.Хванах се за главата като ме пита дали ще остана да играя с него.Нямам думи, но поне знам, че донякъде аз също имах доста щастливо детство :) Хаха..ледените сокчета :)

Колко неща ми минаха през акъла докато го четях това :)
Най ми беше забавно когато се стреляхме с фунийки и тръбички :) По блоковете не бяха останали антени!! :) Също колекциите на майка ми от списание на “Жената днес” също беше изчезнала!! :)
Играхме на кибритенки! (горната долната и вътрешната голяма част от кибрита) Парче гума (най хубави бяха от настилката на стадиона!), залагаш кибритките на едно квадратче... и всеки хвърля от определено растояние с цел да отнесе колкото се може повече!!! Кибритите с футболисти бяха най ценни!! Магазините направиха цяло състоояние от продажба на кибрити по това време! Като те оберат и не можеш да влезеш в нова игра...
Общо взето.. на хлапетата днешно време им е трудно да си представят колко беше весело преди.

Това с картинките от кибритите и гумите май се казваше “чона”

Някои от нещата и аз ги помня. Говоря за игрите късно вечер, някои анимации и т.н...