Пътят на Сивия рицар - Кръв и Желязо

Здравейте, аз съм Теодор, на 19 години от град Благоевград. Студент съм в Американския университет. Занимавам се активно с бейзбол и кросфит. Висок съм 193 см и тежа 95кг. Тренировките ми са 4 или 5 седмично. Постиженията ми не са толкова в залата, колкото на бейзболното игрище в България и в Европа. Относно физически качества - 100 кг лег, 180 тяга, 160 клек, взривен съм и пъргав, със силен къс спринт, но слаб на далечни разстояния. Имам потенциала за професионален договор, но тази моя амбиция доброволно се замества с мечтата ми да бъда професионален писател. Знам, че звучи странно, писател и спортист, но това съм аз. Любител съм на високомазнинното хранене, а въглехидратите, които консумирам са със среден и нисък ГИ, но понякога прегрешавам със 20-30 грама шоколад сутринта. Любимите ми храни са варените меса, ядките, млечните изделия и пресни зеленчуци. Обичам да творя, изпитвам естествен подбуг да пиша. Тъй като аз съм странник за вас, нека споделя последната си творба с вас.
Не говори с непознатия

Не говори с непознатия, че той е крадецът в мрака, с жестоките очи, той е зъбите в нощта, бръсначите, разделящи плът и кост, той е лъжливата луна, с подла усмивка и омайни думи към пропастта те води, той е чародейното цвете в тъмата, с нежната прегръдка и отровен аромат. Той е и най-верният приятел, верният боец до теб в неспирните битки, с мил допир, събуждащ сърцето, било студен лед, той е и любимият човек, онзи, дал живот на твоето дете, който ще те последва навсякъде, дори когато дъхът ти секне, той е и онзи, без причина, подаващ ръка и лъч надежда в болка и тъга. Те са непознатия и непознатия. Вкопчени един в друг, един със светли очи, друг с кървави ръце. Неспирна битка, и два свята, черен и бял, а между тях в малката сива ивица сме аз и ти, тя и той, всеки жив. Накъде ще поемем ние, когато последната бебешка сълза изчезне? Към бялото, за да прегърнеш правдата и доброто, или към черното, за да кроиш със злото и омразата?

Днес беше последната ми тренировка за 2010 година
5х3 бутане от лег
20х110 кг клек - очаквах да ми бъде много по-тежко, но се подцених и уплаших.
Последния месец наблягнах много на метконите, но от 2ри януари това ще се промени.
Ще имам поне 2 тренировки, които ще бъдат изцяло силови с базови упражнения и/или клек в 20 повторения.
Искам също да попитам един въпрос, който ме гложди от доста време.
Мислите ли, че висшето образование в България трябва да е безплатно?

Това ще стане един от любимите ми дневници ! Може ли да качиш,някоя снимка да покажеш в каква форма си : )

Иначе за Американския Колеж какви са ти впечатленията:
-образувание
-налична
-контакти

Относно дали образуванието трябва да е безплантно и ДА и НЕ ,защото има унивеситете ,които си заслужават парите,защото предлагат нещо по-добро за разлика ,от някои други ,в които просто искат да ти вземат парите и нищо повече(те трябва да са безплатни). Също така има и много УМНИ хора , които заслужават да учат за висше и да се развиват , но много често такива хора са и с много малки доходи,което ги спира.Те трябва да бъдат подпомагани от държавата ,защото те са нейното бъдеще,но тя прави точно ОБРАТНОТО.Не се интересува оттях следователно те няма как да бъдат оценени,затова заминават в чужбина,където ще бъдат оценени и ще водят по-добър живот.

Че то сега безплатно ли е ? :D

brusakch, уча в Американския университет, не колеж, средното си образование завърших в МГ Благоевград. Снимки имам само от състезания или по време на бейзболна тренировка. Не обичам да се снимам, позирайки. Позирам малко след тренировка, когато съм сам, не се чувствам добре да показвам тялото си постоянно пред други хора.
А доколкото образованието - Аз съм да бъде платено, при това с такси от порядъка на 3000-4000 лева на година. НО  ДА ИМА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ЗА ВСИЧКИ! Просто сега в БГ ВУЗ-овете студентите не учат, а се блъскат в дискотеките, друсат се, тровят се и реанимират по време на лекция и с 500 лева си оправят изпита, професорите са слаби и не вършат работата си с удоволствие и плам, скучни са. Безпланото образование няма стимул за студентите, просто дали ще учиш или не, все тая. Но ако е платено, и си прекарваш цялото време в диското и не пипаш учебника, то тогава си плащаш, ако не можеш да плащаш - довиждане. Но ако си учиш и имаш някакъв определен успех - ще получаваш голяма или пълна стипендия.

съгласен съм с теб на 100%!

Ще следя този дневник с голям интерес ! Хареса ми произведението ти ! Споделяй по често творчеството си тук,за всички ще е приятно и полезно смятам. Успех през новата година във всичките ти начинания ! :)

Вчера/Днес беше една приятна вечер с приятели, нищо специално. Тези, които пият пиха, тези като мен, които пият малко пиха малко, при това вино. Храната беше добре - меса, ядки, млечни изделия и прегрешение с малко пържени картофи. Пих много вода тогава. Направи ми огромно впечатление, че в град с бурна кръв, какъвто е Благоевград, обявяването на новата година бе посрещнато с малко шум, малко фойерверки, нямаше хора по улиците, а сутринта дори кукерските групи се чуваха слабо, когато кънтяха непресттано предишните години. Днес няма да тренирам, защото не обичам да го правя недоспал - пулсът ми се дига много бързо и лесно. Затова ще готвя и ям, ще изпия 4-5 литра вода и ще си мисля за 2010. Честита Нова година на всички!

Нямаше никакви последици от празнуването. Станах към 11:30 и започнах деня с 2 дози Маюфюжън и 1 доза Green Magnitude, към 13:00 обядвах сърми с пилешко месо, 16:00 3 бъркани яйца на тиган + сирене, 20:00 - свинско месо+голямо парче сирене и салата. Водата засега е около 3 литра. Преди лягане ще похапна малко сурови орехи.
Отново се убеждавам колко е глупав светът ни... Защо трябва на точно определени дни да казваме, че се обичаме, да си желаем какво ли не, а всъщност да го правим единствено от формалност и да не вярваме в думите, които изричаме или символите, които натискаме при изпращането на текстово съобщение? А след това някои, които не съм виждал от година ми пишат, сърдити, защо не съм им се обадил... Странна работа...
Целувка
Първата ти целувка. Сгушен си в прегръдките на майка ти, едва пелениче, което едва държи очите си отворени, нежните и устни докосват челото ти, а ти се усмихваш и се смееш. Животът ти започва с любов, и продължава с любов. Порастваш и вече си стъпил здраво на крака, ходиш сам и гледаш далечното небе и мечтаеш. Целуваш бузите на майка ти и я обичаш. Пак се сгушваш в нея след онзи страшен гръм, който съживи звяра, дращещ сънищата ти. Сложил си ръце в джобовете. Целия тръпнеш, сърцето беснее, а очите търсят нещо в тежката есенна мъгла, която е скрила нещо. Не можеш да дишаш, задушаваш се, а то все така не идва, тялото ти едва стои право, но очите гледат мъглата. Един силует от откъсва от черния мъглив мрак и застава в оранжевата светлина на вечерните лампи. За миг сърцето ти спира, а след това идва безкрайният страх. Пристъпва към теб, прегръща те и те целува. Ти затваряш очи и я целуваш, прегръщаш я силно и не я пускаш, никога. Още една целувка, но вече не можеш да отвърнеш. Студен си, скръстил ръце на гърдите си, заспал върху белия чаршав, прегърнат от цветя и сълзи. За миг тази целувка топли челото ти, но ти не се събуждаш. Продължаваш да спиш, а сълзите все не спират. Последната целувка. От онзи, който ще те посрещне или със светлина и обич, или с мрак и бич в ръка. Нещо, което написах преди няколко седмици.

http://www.youtube.com/watch?v=GtBll0rh4nM&feature=related

Що пък спортист и писател да не се връзват?! Всички велики мислители от Древна Гърция са били добри атлети. Питагор е бил силен в юмручния бой и дори е прибягвал често до саморазправа (с юмруци). Максимата “Здрав дух в здраво тяло” много ми харесва. :)

Стели, готови ли сме за битка след това парче ? :)

Запознат съм с вярванията на древните гърци, но този идеал отдавна е изчезнал, тъй като стереотипа за атлет в България е тъп, прост, груб, егоист, който не гледа да побеждава, а да се напива постоянно в дискотеките (или може би това е стереотипа само за футболистите ни, но както и да е). Интересно е, че е стигал често до разправа с юмруци. Не го знаех това.

Днешната тренировка протече с една изненада. Първоначалния план беше следния:
5х3 тяга
5х3 лег
5х3 тръстери
Този план се запази. Изненадата настъпи при извършване на 2х3х160 тяга, не очаквах да успея да направя две серий. След това 2х3х155 и 1х3х150. След всяка серия разтягах сериозно задната верига и задната част на бедрата. Хвата удържа при всяка една от сериите. Губеше се взрива, който го имаше при първите серии. Загуби се рязкото бутане с краката и лесния преход към заключване. Лега протече нормално.
За пръв път правя тройки тръстери, при максимален тръстър 80 кг, направих 5х3х65кг. Буквално усещах как при силното бутане отдолу не вдигам с раменете (както правех преди), а със задната верига. Сега ще хапна яйца, сирене, масло, орехи, а вечерта мазна риба.

Femme Fatale - Фаталната жена
Шпагите зазвънтяха из каменните сиви стени, плахият пламък на свещите потрепваше и ахкаше всеки път, когато остриета се впиеха едно в друго. По лицата им се стичаше пот, черна пот, която искаше да опита кръвта на чуждото тяло. Шпагите танцуваха своя смъртоносен танц. А две очи гледаха отстрани и се усмихваха злобно. Ръцете и се прокрадваха по нежната и шия, тя докосна гърдите си и простена, дясната  продължи надолу и стисна зъби. Продължи да се докосва. Огънят в нея се разгоря и тя неспирно прехапваше устни от наслада. А онези, глупаците, биещете се, те я възбуждаха още повече. Шпагите пееха своята последна песен. Двете биеще се сърца се прободаха взаимно. Свиха се, секна и дъхът. Падаха, умираха, със сълзи на очи, нямаше тя да е тяхна. А тя не спираше да се докосва. Поглегна ги, лукаво, злобно, как лежат бездиханни. Огънят я превзе напълно. А те плачеха дори след смъртта...

Току-що завърших Call of Duty:Black Ops… Невероятна игра с история, която те кара да не пускаш контролера, докато не се появят финалните надписи... Какво ли ще е да я изиграеш в 3Д...

Наистина е добра, само че вече много кратки ги правят. За сметката на това историята и геймплея са много добри ;)

Сравнение с МW и MW2 е достатъчно дълга, особено, ако се изиграе на висока трудност. Просто беше смазваща... Цялото това разнообразие, цялата мистерия, докато не разбереш какво става в последните 20 минути...Искам само малко повече Slow-Mo :)

Ако искаш нещо с добра история и страхотна атмосфера, погледни Metro 2033.

Артьомчо ли, минах го вече. Бахти бъгавата игра, но атмосферата беше смазваща, самото човешко общество...И тъжния финал...

В такъв случай двете книги Метро 2033 и Метро 2034 ще ти допаднат много.

Аз ще ти препоръчам Baldur’s gate. :)

Вчера започнах да чета “Призрачният краг” на Дейвид Гемел. Отдавна така четиво не ме беше пленявало. Може би с нея, най-накрая, ще успея да преодолея пречката, която срещнах, докато пишех книгата си. Дано е така. Сега е време да закусвам и да си избера Меткон.

Взех си изследванията от лабораторията. В идеално здраве съм. Бях да си проверя оценките за първия ми семестър. Алчния Албански университет може да ме цунка тактично отзад - 4.00. Този успех ми позволява да задържа пълната си стипендия и за следващия семестър.

За 4.00 по четирибалната система става въпрос ;) Че иначе не звучи особено висок успеха :)

Нарочно не поясних. :P Иначе да, системата за оценяване е четирибална както българската, само че се почва от 0, не от 2. За да си запазя пълната стипендия трябва да поддържам над 3.50, а аз имам 4.00, така че добро начало. :)

Днешната тренировка -Меткон
3 рунда за време от:
400 метра бягане
30 клека с изпънати ръце 35 кг
21 набирания
17:10
Очаквах да се справя по-бързо, но се раздадох докрай. Това раздаване обаче протече глупаво. Завърших първото бягане за 72 секунди и блокирах на клековете. Повреме на второто бягане усетих как пулсът ми е много висок, но не намалих темпото, а след това на серията клекове ми изтръпна цялата дясна длан и набиранията станаха още по-трудни. На третото бягане започнах да усещам схващане в задната верига и трябваше да се подгърбя лекичко, за да спра болката. 30-40 минути след тренировка ръката ми продължаваше да е изтръпнала. Отново се срещнах лице в лице със страховития женски ум... Какво означава “Няма тръпка, когато те виждам, но с удоволствие бих правила секс с теб”? Отговорът на този въпрос все още ми убягва...

Времето
Времето не щади никого. Пясъчинките в стъкления часовник се изсипват и вещаят нашата гибел. Времето не щади никого. Плътта бледнее, костите увяхват, сърцето заспива, душата умира. Времето не щади никого. С груб замах разбива нашите сили и умения, руши свежият ум, гори силното тяло. Времето не щади никого. Заробва любовта, души я с веригите на забравата, а на очите, вече студени и отчаяни,  замръзват сълзите. Времето не щади никого. Няма да пощади нито теб, нито мен, нито нея, нито него, нито то, нито нас, нито тях, нито света. Времето не щади никого. Ще изгори всеки спомен, всеки живот и ще ги затрупа с проклятието на забравата. Времето не щади никого. Най-безмилостната сила е то, няма съвест, няма угризение, само цел и действие. Времето не щади никого.
П.П Бележките, които поставям тук са бягството на ума ми за кратко време от истинското ми творчество - романа, който пиша. Тези бележки не са редактирани, а са просто моментен изблик на емоции. Както съм ги написал, така и съм ги оставял, не съм се опитвал да променям думи или словоред.

http://vbox7.com/play:3b813c2e

Българският генгста рап не ми допада въобще. Забравих да кажа нещо, което ме разсмя искрено. Митьо Крика твърдеше, че е можел да направи 5 изхвърляния на 185кг. Аз не му вярвам. Тогава трябваше да е световен рекордьор, а не да рекламира “Хранителните добавки на бъдещето”.

Въпреки различните ни възгели отностно тренирането и визията като цяло, много ми харесва дневника ти и начина по който разсъждаваш за нещата от живота.Много усепхи за вбъдеще!

Защо пък различни възгледи за визията? :)

Ами...

Интезивните меткони няма да ти позволят да бъдеш огромна, самият кросфит няма това за цел. Просто ми беше любопитно дали си пробвала. Целта на Кросфита не е безсмислена хипертрофия, предполагам знаеш това.

...това. :D

А ти търсиш безсмислена хипертрофия? Без стречинг, без качество, което да я въплъщава? Big is not always better, не забравяй. Има много билдери в моята зала, които тренират, за да имат големи ръце и нищо повече. Краката са солети, раменете тесни, трапец няма, гръб почти няма, но имат 45 см ръце и ходят като богове. Това не изглежда добре... Нямам нищо против хармоничната физика, просто разбиранията на повечето български билдери са грозни за мен - огромни ръце, слаби и хилави крака. Аз съм избрал “Аз съм”, а не “аз само изглеждам’. И всеки си носи последствията от този избор. Ще те гледат захласнат по плажа как ходиш напересно, а аз ще си плувам кротичко и ще бъда невидим, но след това ти ще седиш пред телевизора, в креслото си или на трибуните и ще гледаш мен как правя постижения. И въобще няма да изглеждам толкова “як” колкото теб. Този коментар не е насочен към теб, просто случайно използвах обръщение във второ лице.

Абсолютно нищо общо нямам с посочения от теб стериотип.Може да погледнеш дневника ми за справка(на пред последната страница).

Надявам се, че си прочел последното изречение. Ако коментара е бил обиден, съжалявам.

О, не не, нищо подобно.Съвсем приятелски мисля, че е диалога...както казах харесвам те като човек от това, което виждам тук де.
П.П:Извинавай много за спама.

Благодаря за думите. Разбира се, че разговора е приятелски. Нямам намерение да споря - всеки е избрал неговия път и съотвено жъне добрите и лошите неща. Надявам се, че четеш не само тренировките ми, но и творбите. :)

Храната днес не беше нищо странно или различно - започнах деня с доза маюфюжън, сирене, масло, сурови орехи, за обяд телешко месо, след него две кивита и една мандарина, тренирах към 16:00, в 18:00 3 яйца, сурови орехи и малко сирене, за вечеря кисело мляко и свинско месо, а сега супена лъжица ленено масло и малко сирене.

Ленено или рибено масло? Защо ленено, а не рибено?
Аз почнах да ползвам Омега 3-6-9 на Now, но нещо май лененото масло ми  хваща окото. Следващата кутия най-вероятно ще е ленено. :)

Да вярно, защо ленено, а не рибено? Рибеното е далеч по-ефективно и благоприятно за организма.