Не се чувствам отпочинал.

Привет!!
Проблемът ми е че изобщо не се чувствам отпочинал след сън.
Дори не мога да спа по-продължително. Ако си легна в 12 ставам в 9 докато преди можех да спа до 1 ако искам (не казвам че е хубаво) и изобщо не се усещам отпочинал. Още повече чувствам главата си в безтегловност все едно ми се вие свят... също така не мога да си събера мислите и да се съсредоточа. Може ли някои да ми предложи решение на проблема ми защото вече започнах да се плаша... от известно време си повтарям утре ще мине утре ще мине , но не минава...

(От месец и нещо не тренирам подари контузия)

Благодаря!

Много просто - не си лягай в 00.00. Има точно определени часови зони, които са най-подходящи за отправяне към леглото. Разликата в това, дали ще си легнеш в полунощ и ще станеш в 10.00 на следващата сутрин и дали ще легнеш в 22.00 и ще станеш в 8.00 е огромна. Препоръчвам ти да си лягаш малко по-рано и съответно ще можеш да се наспиваш, както и да имаш допълнителни свободни час-два ! :)

Откъде знаеш, че не си отпочинал. Как разбираш? Леглото удобно ли ти е? Какво се е случило напоследък? Каква е контузията и от тогава ли не спиш качествено.

Аз съм точно така най-късно си лягам в 23;00 и ставам сутрин за даскало 6;30. Някои път спя и следобяд, но рядко :)

Замисли се къде са причините - нервно напрежение през деня, други дразнители, ако щеш факта, че не тренираш може да ти действа на психиката. Намери причината! Ако не успееш, тогава се замисли за един Мелатонин :)

Мисля че не съм отпочинал защото не се чувствам отпочинал нямам енергия по цял ден лежа като мъртвец и не правя нищо.. контузията ми е дискова херния не от тогава но горе доло това ми се случи на два пъти 1-вия път беше преди 3 седмици но някак си го преодолях. Мисля че сега е по-лошо и мисля че проблема ми е в главата... просто не мога да си обясня от какво е. Не леглото ми не е удобно но преди имах същия проблем на сравнително добро легло.

Причините според мен са две.

Едната е че приятелката ми е страшно далече и по цял ден си мисля за нея и ужасно много ми липсва. От там ми идват едни ужасни мисли и се “сдухвам” ужасно.

Другата е че не тренирам просто наистина много ми липсват железата.. чувствам тялото си като “торба с кокали”.

За мен това са причините.. проблема е че не мога да им намеря решение. След месец заповам да тренирам, но главния проблем си остава..

Споко, и аз съм се чувствал така - изморен, скапан, жени ала бала. ;)

Нещата не са толкова прости , но се надявм да ми мине както и преди.

Тва е на психика,просто така си внушаваш знам ли просто си отпусни душата и недей толкова мисли булката мисли си за хубаво и сичко ще е ок :) УСПЕХ!

И аз бех така в началото на зимата и незнаех защо наспивах се спях и следобед и пак ми се спеше и се чувствах отпаднал интересното беше че кат влезнех в залата и започнех да тренирам си имах сила и се оправях и после пак скапан некаде 1 седмица бех така и тогава мисля че всичко беше заради смяната на сезоните и защтото бях започнал да правя повече и по тежки тренировки изведнъж.... Както и да е тогава си взех и креатин глутамин и таурин и се оправих :)

Ето, ти си знаеш проблемите - работи в посока разрешаването им и всичко ще е по старому.

Т’ва психиката си е*ало и капаците. И аз съм с вродената “дарба” да се тревожа за всякакви дреболии, та и на мен от време на време ми идва да гръмна някой за утеха :D Пробвай с медитация и самовнушение. Няма кой да ти помогне освен теб самия. Е, работа ще свърши и някой добър психотерапевт, ноооо за там ти трябва по-сериозен проблем. ;) Горе главата човече...всичко е временно, минава и заминава ;)

Благодаря на всички :) Надявам се скоро да си събера мозъците и всичко да е както по старо му. До тогава се извиявам ако напиша някоя тъпотия ^^

Едната е че приятелката ми е страшно далече и по цял ден си мисля за нея и ужасно много ми липсва. От там ми идват едни ужасни мисли и се “сдухвам” ужасно.

Решението е да спреш да бъдеш робовладелец (или страхливец) и да започнеш да обичаш приятелката си.
Какво имам впредвид: когато обичаш един човек ти си щастлив, че той съществува. Дори да не е до теб.
Тогава ти не го приемаш като притежание и да те е страх някой да не ти го докосне/вземе. Нито пък те е страх, че този човек няма да иска да е с теб, няма да споделя твоите чувства и т.н. Страхът да не те зареже пък е свързан с ниско самочувствие.
Т.е. все неща, над които да работиш. Мисли, които да измислиш. Неща, които трябва да научиш. И имаш време пред себе си. Вместо това, ти си тръгнал да се тревожиш. И мислиш лоши неща. А често каквото си мислим се случва.