Сокола: Опит за летене

Здравейте. Ровейки се из нета, търсейки фитнес зала в района, в който живея, случайно попаднах тук, на този сайт. Неусетно, едва за няколко минути, с първите прочетени теми бях заинтригуван от изобилието от информация, относно това как всеки от нас би могъл да постигне това, което желае - било то атлетично, стегнато, мускулесто и развито тяло, но най-вече - здрав организъм и бодър дух. Не случайна е следната изконна поговорка: ”Здраво тяло, здрав дух”.
Самият аз съм, така да го наречен, ограничен в движенията си човек, граници, поставени от работата, която извършвам; един мой работен ден започна още преди първи петли и завършва далеч след заника на слънцето. Дори и хобито ми е такова - часове, прекарани пред монитора на компютъра в направата на даден превод - удоволствие, да, но до каква степен? И това ми пречи. Пречи ми липсата на динамика, на движение, на свободата да дишаш, да се движиш, да си ритмичен, осезаем и движещ се. При всеки един това усещане е строго индивидуално - на някои липсата на движение, може би, не им пречи, но според мен, усещайки се такъв и познавайки себе си като такъв, един свободен дух не може и не трябва да търпи ограничения.
От горните ми слова става ясно, че за мен духът и тялото са едно цяло, и едното влияе на другото, по начин, по който си взаимодействат все свързани в симбиоза неща. Но преди да продължа, мисля, че е уместно да кажа няколко необходими думи за себе си.

Освен че обичам свободата на тялото и душата, кой съм аз?

Казвам се Станислав и съм на 29 години. От няколко години работя в сферата на хотелиерството, занимание, което както ми дава удоволствие от комуникация с най-различни култури и интелекти, така и ме ограничава (както си личи от въвеждащите ми думи). Имам доста свободолюбив дух, непознаващ граници, дори понякога излизащ от тези, познати ни като “разумни”, но едно ограничение за един е ново начало и предизвикателство за друг. Емоционален изрод съм - дори когато кървя, не го показвам. Не го правете. Забранено е, ако носите душа.

Един мой работен ден протича така:
При дневна смяна - ставане в 05:30 ч. сутрин, доста често невъзможност (всъщност лекомислено пренебрежение, да го признаем) за закуска и тръгване за работа. Пристигане към осем, предаване на смяната и започване на работния ден. Работният ден продължава 12 часа (понякога дори и повече) и приключва някъде към 20-20:30 ч. Последващото е логично - дълго пътуване към дома (работя на сравнително голямо разстояние от дома си), една бърза вечеря, душ и в леглото. Движението ми в работния процес е ограничено до (евентуално) движение в рамките на изпращане на госта до дадена стая и... май общо взето е това, освен ако аз сам не си създам някакво допълнително натоварване (като използване “натоварване” доста условно в случая). Струва ми се, че така протича работният ден на доста от работещите у нас хора.
Нощната смяна е доста сходна до дневната, с тази разлика, че работният ден (по-скоро “нощ”) започва от 19-19:30 ч. до 07:30-08:00 ч. на следващия ден. Един доста голям минус - макар и да ни се струва, че липсата на нощен съм може да се компенсира с дневен сън, не се лъжете - няма нищо вярно в това. Организмът ни е настроен така, че да се адаптира към светлината и тъмнината. Първосигналната реакция при мрак е организмът да се подготвя за почивка, за сън (макар че процесите в телата ни са в константно движение, дори и по време на сън).
Времето за хранене ми е строго неопределено - понякога дори нямам време за такова, а доста често, уви, храната се състои от т.нар. junk food.

Всеки един от нас знае пределът си. Всеки знае как да откликва на позивите на организма си. Всеки от нас преценява дали да обърне внимание на тези позиви. Често, ние сме крайно несериозни по отношение към здравето си. Дали това се дължи на урбанистичния стил на живот (работа -> сън -> работа -> липса на сън -> джънк фууд -> спане -> джънк фууд -> сън -> много кофеин -> много никотин -> работа -> работа -> сън и така до безкрай, или поне докато... не паднем), или просто си търсим извинения, е трудно да се каже. Въпросът е, докога тялото ни ще ни позволява да го тормозим и да не обръщаме внимание на нуждите му и повиците му за внимание и корекция. Да не кажа, че болшинството от нас минават с номера “Нищо ми няма, един аспирин, един сън и ще съм като нов”.

Както сам написах: Обичам “свободата да дишаш, да се движиш, да си ритмичен, осезаем и движещ се”.
Настъпи моментът, когато усетих моите 95 килограма какво бреме на плещите ми са (и в пряк, и в преносен смисъл), изчаквайки се по стълбите (едва до третия етаж), дишайки учестено, на пресекулки. Да не говорим за “естетическата гледка” на “шкембе” и отпуснато тяло. Решен да направя нещо по въпроса, най-вече защото ще го направя за себе си и най-вече за себе си, започнах да тренирам. Но, уви, това продължи едва два-три месеца.
Не поради липсата на време, а поради намирането на вечни извинения, с които тази част от деня да се пропусне. Струва ми се, че това звучи познато на доста от нас.

Може би при всеки има момент, когато всичко, което се е насъбрало, избухва с пълна сила - умора, натоварване, болка. Тялото ти да агонизира, а ти да го усещаш с всяка фибра от него.

Усетих го този момент: болка, студена пот и същинско мъчение.

Първата стъпка бе да откажа цигари. Пушех доста, понякога дори над 2 кутии на ден. Отказах ги от раз и вече почти половин година не съм “докосвал” цигара. Следователно този навик си е... навик. Както мога да пуша, така мога и да не пуша. Факт. Хайде, да не се самозалъгваме, че ако не пушим любимата цигарка, ще ни се пръсне сърцето. Даже напротив - ако си я долюбваме доста, честичко, ще стане това, със сърчицето, и то в прекия смисъл.

Второто нещо, което предприех, е да направя така, че макар ограничен от работното си място, да си “набавям” необходивото движение и енергия.
Отночало плахо, а в последствие и ежедневие, разстоянието от дома си до работното си място го взимам пеша. Според достоверните (?) данни от bgmaps.com, пускайте траекторията на пътя ми от дома до работата, извървявам около 8,8 км. При дневна смяна, разбира се, е малко по-трудно да се ходи толкова рано пеша, но за сметка на това прибирането ми вечер е задължително пешком. Важно е да подчертая, че маршрутът, който изминавам, е по централни софийски улици, а не по забутани такива. Знаем защо е важно това.
При нощна смяна това разстояние понякога се изминава по два пъти - веднъж, отивайки на работа, и втори път, връщайки се. Но задължително поне в едната посока целя разстоянието да се измине пеш. Резултатът - минус 3-4 кг. за времето от два месеца. За бодрия дух е ясно. :)

Решен съм, в дните, когато не мога да провеждам тренировки, задължително да не пропускам тази част с ходене. Ползата пак ще я има, и то голяма.
Засегнах въпроса за тренировките и нека го изясня - тъй като съм още зелен в тази насока, първоначално ще се доверя на човек, който знае какво и как да се прави, а именно фитнес инструктор. Парите не ме бият през ръцете, признавам го, но в началото съм решен да бъда под вещия поглед на човек, запознат с нещата. С треньора, при когото ще съм, се познаваме отпреди и съм убеден в неговите качества.
Започвайки тренировки, всяка една ще бъде описвана тук, подробно, така че както аз, така и всеки заинтересован да види началото/развитието/резултатите.
Ще насоча рационалното си мислене към уплътняваме, по възможност, на свободното ми време с такава дейност.
Не съм човек, подвластен на принципа “От дъжд до пладне”.

Нека засегнем големите (подчертавам) минуси, които ще повлияят доста на начинанието ми:

1) Ахилесовата ми пета - стомахът ми. Нередовното хранене и “5-те кафета сутрин, на гладно” достатъчно са ми се “отплатили”. Познато, нали?
Понякога дори от най-малкото нещо, което и не предполагам, че би ми повлияло, изпадам в доста неприятни ситуации - от прекалено топло кафе, ледено-студена вода, определено ястие, стомахът ми реагира. Тези от вас, които страдат от такива проблеми, знаят какви “изтезания” са. Засега успявам да закрепвам храненето (поне доколкото мога) с разпределянето му по няколко пъти на ден, избягването на “натъпкването” вечер, след цял ден гладуване. Последното го избягвайте. Даже си го забранете. Усещали ли сте как бие учестено сърцето ви, когато се претоварите с храна? Затова се замислете.

2) Липсата на сън - Рядко мога да си позволя по (поне)8-часов сън. Когато съм нощни смени, рядко успявам да се наспя през деня, след самата смяна, именно поради причината, която съм споменал по-горе - “Организмът ни е настроен така, че да се адаптира към светлината и тъмнината”. Дори и в затъмнена стая, рядко успявам да се отпусна и да се почуствам наистина отпочинал след този “сън”. Може би, предполагам, това е до индивидуалност. Поне при мен е пречка, и то доста голяма.
Посочените минуси ще са определено Минуси с главна буква. Тук, из форума, нееднократно се споменава важността на съня и храненето. Доколко една тренировка ще е ползотворна, след като ще се чувствам като “пребит” от недоспиване? Или при стомах, къркорещ от глад, защото не съм имал време да ям, както се предполага?

Ще дам всичко от себе си тези минуси да изчезнат с времето. Замисляйки се, това, което ще се старая да правя, ще бъде като един вид експеримент - една нова грижа за тялото и духа ми, последством воля, желание и борба. Борба срещу това, което ме ограничава и ми вреди.

Човек никога не трябва да се предава. Погледнете върбите.
Идва буря, която ги брули. И те се покланят на небесните господари. В знак на почит. Бурята отминава. И върбите се изправят. Горди и непокътнати.
Борете се за себе си, с нужните компромиси, но не към себе си, а към това, което не може да се промени, защото просто така е уреден животът. Защото така ще промените това, което целите. Самите себе си.

Не на последно място искам да благодаря на тези, чиите думи, пуснати тук, из форума - било то в помощ на други, или в собствено “житие-битие”, още повече засилиха хъса ми за промяна - на изключително еридурания и последоватален (до перфекциозност :)) Oranje; на силния дух и воля на Slavko; на “разхвърляните мисли”, които далеч не са разхвърляни, а така подредени и поучителни, на Кольо Пияндето; на дръзкостта и непреклонността на Петко К; на “борбата с десет великана” ( :)) на Vic; на заразителния ентусиазъм и изумителната воля и последователност на малкия (а толкова голям в стремежа си) Андриан; от дамите съм попадал на постове само на Inis, но от тях лъха сила, слова на един крехък, но непреклонен дух, така чаровен. Ако някой съм пропуснал, нека не се засяга. Чудесен сайт с чудесни хора. :)
********************************************************
Това е един опит за летене. Из висините на ефира.
********************************************************

Звучиш много мотивиран и ти желая успех !

С интерес прочетох началото. Пишеш много увлекателно :) Успех ти желая. С постоянство ще постигнеш целите, а ние ще помагаме с каквото можем :)

Здравей, интелигентни и лирични човече! :)
Изключително приятно ми бе да прочета писанията ти. Отдавна не бях попадал на такива богати и “живи” слова. Хубаво е, че е настъпил момента и си се решил да направиш промяна.
Относно съня...не е задължително той да е точно 8 часа. По-важно е неговото качество. Може да спиш и 12 часа, но ако се будиш на пресекулки или самия организъм не може да се настрои на правилната честота, то тези 12 часа ще се равняват на много по-малко. Лошото са, и сам го осъзнаваш, това редуване на нощни и дневни смени. Ако беше само едното или другото, организма лесно щеше да се приспособи, но постоянното редуване мисля, че доста му пречи. Е, това е положението и няма друг начин. Все пак един обикновен съвет - както казваш, дневната светлина (и по-точно липсата й) играе огромна роля при “превключването” на организма във фаза “сън”. Когато се прибираш от нощна смяна и лягаш да спиш през деня, затъмнявай максимално помещението, в което ще спиш. И се опитай да го звукоизолираш доколкото е възможно. Тези две обикновени неща ще са ти от голяма полза, ако все още не ги правиш.
Стискай зъби, зареди се с търпение и попълвай редовно дневника си. Пътят е дълъг и трънлив. Нещата са прости, но не и лесни! Както сам си забелязал, тук има много хора, които са готови да помагат с каквото могат. Ще следя дневника ти с интерес!

Успех!

Преди час и половина се върнах от тренировка, с голям интерес прочетох написаното от автора и ми се прииска да се върна в залата !  Благодаря ти за тоя пост и искренни адмирации към всичко - спирането на цигарите, отслабването ти, и като цяло факта, че си толкова решен и мотивиран да се подобриш ! Желая ти успех в това начинание !

Здравей, успех и понеже много хубаво не е на хубаво, една конструктивна критика. Подари ни по един ред разстояние между абзаците. :)

Благодаря на всички за хубавите думи. :)
****************************************************************************************************************************************
Преди да се опитам да “полетя”, нека спомена няколко любопитни, но необходими и важни факти относно:

1) Хранене
В интерес на истината, малко са нещата, които биха могли да ме изкушат. Нещата, които наистина биха могли да ме изкушат, се броят на пръстите на едната ръка: печено пиле, еклерова торта, сметанов сладолед с цели боровинки. Това е. От посочените, като “вредни” е възможно (относително) да се класифицират последните две.
За пилето е ясно - това, че е една от любимите ми храни ще ми е от полза, защото в бъдеще честичко ще присъства в менюто ми, дори ежедневно понякога. За другите две “изкушения” няма никакъв проблем - позволявам си ги много рядко, и именно защото не са обичайна част от ежедневието ми, а нещо екзотично в него, нещо специално, насладата от тях е ненадмината. Удоволствие за небцето и душата. Всеки от нас има такива дребни (независимо какви по вид и порода) слабости, които са задължителни, за да се чувстваме хора, далеч от еднообразието на идилията, нали? Спокойно - едно такова “прегрешение” няма да повтори отново случката с Райската градина. :)

Храненията през деня - както споменах в предния си пост, понякога не остава време за нещо повече от нещо набързо. Вече това не е алтернатива, дори не е и изключение понякога. Задължително ще се цели пълноценно хранене, и макар това да изглежда като непосилна задача на пръв поглед, е напълно постижимо. Всичко е въпрос на правилно планиране и преценка. Ще се опитам да направя един ориентировъчен план на храненията през деня, разпределени както следва:

Закуска - 06:00 ч. (алтернативно - 08:15 ч.)
“Брънч” (brunch) - 10:30 ч. (алтернативно - 11:30 ч.)
Обяд - 14:30 ч. (алтернативно - или 14:00 ч., или брънчът се измества в 12:00 ч., а обяда се преобразува в следобедна закуска в 15:00 ч.)
Вечеря - 18:30 ч. (алтернативно - мисля този час за вечеря да не се променя, може, евентуално, да се измести с един-два часа назад при възникнал ангажимент.)
Преди лягане ще включа и един “дрънч” (drunch) - нещо като лека вечерна закуска (или нощно похапване, ако щете). При него ще заложа на лека, не трудносмилаема храна.

Доста вероятно е тази схема да претърпи промени, поне докато открия оптималното разпределение на храненията, което ми пасва най-добре. По принцип, не обичам късните вечери и именно затова съм изместил вечерята  в по-ранен час. Претоварването вечер с храна, след цял ден глад, е лош спомен. Чувството след едно такова действие -  тежест, болка, подуване, максимален дискомфорт. Къде е удоволствието от храненето тук, всъщност?
Посочените часове като алтернативни в скобите са за дните, когато не се налага прекаленно ранно ставане сутрин.

Така формулиран, горепосоченият ориентировъчен план е що-годе приложим в дневни условия, но какъв е вариантът с вечерен/нощен такъв? Хората, занимаващи се с нощен труд, знаят, че често, въпреки че нощта е в малките си часове, например, организмът ни алармира за своите нужди от храна. Често дори е повече от веднъж. Какво става с дневния режим на хранене през деня, последващ нощния труд, след като, логично, след денят ще бъде използван за отмора, тоест за сън? Парадоксът е интересен и в някои от следните постове ще се опитам да представя един примерен план за такова хранене, извън стандартната рамка.

В менюто основно ще присъстват: пиле, сирене, зеленчуци - в сурово (салатни) или обработено състояние (различни блюда), понякога телешко, риба, маслини, извара, яйца, кисело мляко, ядки (за предпочитане орехи и бадеми) и други. Плодовете, заради наситените захари в някои от тях, ще присъстват по-рядко, понякога под формата на плодова салата, както и някой и друг банан след тренировка при липса на възможност за зареждане на организма след тренировка. Зимата - задължително кисели краставички. :)

Комбинацията между или разделянето на храненията на въглехидрати, белтъчини и мазнини ще се определи от това как и какво ще “изиска” организмът ми и съответно няма как да се избегне (дори е необходима) далка доза експериментираме в началото, докато се открие правилната “рецепта”. Предпочитанията ми (засега) клонят към РБД.

Не съм почитател на гладуването, заради отслабване. Не го правете. Само ще си навредите, а и постоянно ще ви мъчи глад и ще изпитвате дискомфорт. Винаги намирайте време да похапнете по нещо, когато коремът ви “престърже”, както и никога не се нахвърляйте на храната, ако не сте яли цял ден нищо. Хапнете нещо малко, за предпочитане да не е junk food, но все пак последната е за предпочитане (в разумни количества), ако нямате нищо друго под ръка за похапване, вместо да гладувате.

2) Напитки
Може би защото съм водна зодия, но за мен водата е като панацея - не мога без нея. Както да плувам, така и да пия вода. Сам се научих да плувам, ей така. Дори стигам до дързости, плувайки надалеч, без достатъчен опит, но често човек скача в дълбокото, без да може да плува. Тук в буквалния смисъл. Обикновено пия около 5 л вода на ден, понякога и повече. Дали е полезно такова количество (прекалено много?) вода? Организмът ни сам диктува кога има нужда от презареждане, затова трудно можем да заложим някакви ограничения, които биха били “полезни”. Да не забравяме и факта, какъв процент вода се съдържа в тялото ни. По време на тренировка съм забелязал, че изпитвам около 3 л вода, което е изключително важно за изхвърляне на токсините от тялото.
Относно другите напитки - харесвам хубавата бира, пия за удоволствие, не за спорта. Количеството е ограничено, важното е да ми е сладко. Твърд алкохол употребявам по-рядко освен при поводи. Безалкохолно - почти не, с редки изключения. За предпочитане - чай и айран. Почитател съм на хубавия, ароматен, български билков чай.

3) Тренировка
Тренировката ще е ситуирана в часовия пояс от 11:30 ч. - 13:30 ч. Има и вероятност за изместване назад, тоест да се удължи времетраенето й (до 14-14:30 ч., при необходимост), но като цяло тренировката ще се провежда в първата половина на деня - начало в късната утрин и край в ранния следобяд.
При започване на практически тренировки подробно ще описвам и самия процес - като програма, забелязани ефекти (положителни и/или отрицателни), необходимост от корекции и т.н.
“Претрениране” - Може да се стигне до този вариант заради прекалената ми (понякога) стриктност и себеотдаване. За целта - изключване на такава възможност, ще следвам: “Всяко нещо е сладко в определени количества. Прекалиш ли с него, започва да ти горчи.”

4) Сън (почивка)
За съжаление, нощните смени са неизбежното зло. В дните, в които няма възможност за достатъчна отмора, тренировката ще се пропуска. Всеки знае, усещал е по себе си, че когато не е отпочинал достатъчно, не е достатъчно концентриран, мотивацията “бяга” и някак си стремежът и желанието се губят. Затова, вместо човек да се подлага на едно трудно, далеч от желаната цел занимание, е най-добре да отпочине и да се зареди с енергия и да възстанови силите си за нови подвизи.
****************************************************************************************************************************************
Ето няколко импровизирани снимки от днес, които ще послужат за сравнение в по-късен етап.
На тези снимки съм 87 кг. Доскоро бях 95 кг. Има още какво да се желае откъм кг, но това ще стане постепенно.
P.S. Мерките си към момента ще пусна тези дни.