Висше образование

Какви са шансовете са нотариус след завършване? С малко връзчици.

Принципно зависи къде, но горе-долу като за върховен съдия, но с малко по-малко пари. След завършване ти трябват 3 г. юридически стаж, доста връзчици в камарата и тлъсти суми, както се носи градската легенда.

Ralista, подкрепих мнението ти, но има един подводен камък, който се крие в реката ти от словоизлияния. :D Тази “гап” година е доста подла. Особено за днешното поколение (как прозвуча от моята уста). :D В тази “гап” година завършилите ще се хванат на някоя ниско (но за тях достатъчно) платена работа и понеже още се живее на гърба на мама и тате ще се чувстват като в рая. След една година цялото желание за учене се е изпарило, като затова са спомогнали огромните количества евтин алкохол и цигари, които ще могат да си купят със заплатите. И всичко отива по дяволите. Това го казвам от името на онези 30-40% от приятелите ми, чиято “гап” година се удължи до 6-7. След време ще се срещнат в някой ВУЗ, задочно обучение, но вече на по 30 години и ще обясняват на младоците колко добре правят, че учат докато е време.
А за висшето в чужбина и начина на приемане на хора нямам личен опит, но пък много мои приятели отидоха там. Някои останаха, други се върнаха с ясното съзнание, че там могат колкото и тук. Ако ще ходиш там, то ще е добре да можеш повече отколкото тук, иначе да миеш чинии и да се заблуждаваш, че живееш по-добре от БГ е чиста лудост.
А на Chucky B ще кажа - пич, мрази държавата, но не и родината!

Ами подводният камък може би е за българските младежи, но не и за тези от западните страни ;)
Ще обясня защо. По мои наблюдения в другите страни родителите не са така щедри и добронамерени към подрастващите младежи, и когато навършат определена възраст, на която е позволено да се работи, то те ги мотивират и предизвикват на това. Като по-малки разнасят вестници, мият коли, помагат в градинарството на комшии и познати и такива работи. Парите които изкарват са им джобните и никой не им дава повече, а когато завършат училище и не отидат да учат, никой не ги търпи цял ден да се мотаят из тях, а вечер да се напиват. Родителите очакват и изискват от децата си принос към домашният бюджет :) В началото ми се струваше странно, как може да плащаш наем на родителите си или да даваш пари за храна, но с времето осъзнах, че това е доста добър начин да научиш някого как да цени парите и труда на другите. Имам доста познати, на които родителите им са доста богати, но никой от тях не кара супер скъпа кола ,за която да плащат мама и тати, както е в бг. Никой не им дава пари за купони и почивка, а напротив те трябва да работят за да задоволят потребностите си. Дори и когато станат студенти, родителите не са така щедри като нашите и не им пращат бурканите с манджи и храна. Да подкрепят ги и им плащат образованието ако имат тази възможност, но всичко останало се постига самостоятелно.
Абе при нас е хубаво, че родителите помагат толкова много, но има много младежи които са неблагодарни и приемат нещата едва ли не като даденост за цял живот. И се възползват максимално, а горките родители изнемогват. Това според мен е много грешно и не го подкрепям по никакъв начин. Не може един 25-20 годишен човек да жиевее с майка си и баща си и да не допринася грам за доманисктвото в  което живее, че на всичкото отгоре да чака някой да му даде пари и да се повесели и напие вечерта :)

Ако някой има желание да учи и да се развива, то нищо не би му попречило. Има време за всичко. Стига да сме досатъчно разумни и да можем да си поставяме правилно целите и приоритетите .
А това каква работа ще работиш и къде, в България или чужбина, пак си зависи. Може да си на много хубава работа в България и пак да не си доволен, може да миеш чинии в някой ресторант и животът ти да е прекрасен. Зависи от много неща. Пък и в Англия например чистачите и гледачките на деца понякога взимат много повече пари от един офис работник. Пак казвам зависи си какви приоритети има човек и какво гони.
Аз съм преминала от бране на ягоди, през чистене, общ работник във фабрика до шеф на отдел и честно да си призная винаги съм била доволна от това какво правя, защото съм знаела, че имам цели и ги следвам.
Затова и казах, че когато избираме какво да учим трябва да сме наясно какви цели гоним и какво ни харесва и обицхаме да правим.Е понякога не е толкова лесно да се ориентираме, но порба грешка помагат все пак ;)

извинявам се за спама, но ми се искаше да отговоря

Всъщност разликата между ЮФ на СУ и БСУ е най вече в качеството на студентите - цетката е значително по голяма в СУ, и разбира се в това, което ще пише на дипломата, но така или иначе времето минава, а с това и ЮФ на БСУ става все по силен и значим.

В БСУ явно не държат особено на правописа... ;)

А за висшето в чужбина и начина на приемане на хора нямам личен опит, но пък много мои приятели отидоха там. Някои останаха, други се върнаха с ясното съзнание, че там могат колкото и тук. Ако ще ходиш там, то ще е добре да можеш повече отколкото тук, иначе да миеш чинии и да се заблуждаваш, че живееш по-добре от БГ е чиста лудост.

Aз също подкрепих мненията на Ралица, тъй като всичкото това ми е минало през главата по една или друга причина. Значи Proxxx, сложно е и строго индивидуално. Някои хора (да не кажа едно 95%) не могат да понесат разликата в стандарта на живот. След първите 2-3месеца свикват с доходите и се почват телефони, коли, парцали, барове и пр... После в един красив момент минават 5 години и при въпроса : “Добре, ти си в чужбина толкова време, какво направи?” те отговарят: “Амиииии................................”. Много е важно човек да си знае за себе си кое е необходимо и кое - не, в противен случай каквито и доходи да имаш.................. И за живеенето по-добре, аз съм в чужбина вече 4.5 години и съм на мнение, че да кажеш, че се чувстваш супер и нищо от Бг не ти липсва то трябва да си някакъв абсолютен непукист и темерут. Какво кара мен да стоя? Ами това, че всеки месец знам че нещата отиват напред, нещо остава след мен, и това нещо ще е плюс за децата ми в един момент, или роднините ми.  Това ми дава това чувство, че не живея напразно - за да ям и да си покривам разходите. А това според мен е много основен фактор за да се чувстваш щастлив. Отделно някой беше казал: “Битието определя съзнанието” - човек не може да се чувства добре, да си запази интересите и ценностната система ако по цял ден се притеснява за неща, като храна, отопление, бензин/нафта. Тъжно е, но факт. Много хора просто нямат избор и живеят така. Сега много ще кажат, че всеки има избор. Е хубаво ма я някой да се роди да речем в китен Павликени в семейство на учители... е кво прайваш? От немотията по-лошо няма! От тук идва и така наречената гъзария. Пример: съучениците ми и колеги от университета, които останаха в България още живеят с родителите си (аз чукнах 30) и карат коли - 3 пъти по-скъпи от моята. Нищо, че 2 месеца в годината работят само за да си плащат гражданската, каското, данъка и не дай си боже да се скапе нещо друго и отделно стойността на автомобилите им е годишната им заплата. Едно време бяхме шарена маса, сега всички са сиви, като изляти по калъп. Работа, ядене, ракия и спане. Не че аз от театъра скачам в операта, но поне каквото ме е интересувало тогава, ме интересува и сега. Не съм се лишавал от хобита и всякакви занимания, без които не бих бил себе си един вид.... Айде, че много се отклонихме от темата...

А по темата, аз ако трябваше да предценявам на къде да насоча децата си 100% ако имах дъщеря - Американския в Благоевград, ако имах син и му вървеше математиката - ТУ - София, или Американския отново. Сума народ познавам и във двата и неоправил се не съм срещал още.

Каква е процедурата за редиците на НСБОП? Струва ми се интересно. :D

Като по-малки разнасят вестници, мият коли, помагат в градинарството на комшии и познати и такива работи.

Тия неща може да ги има , но в България не се срещат толкова често . Кой съсед ще ти даде пари да му миеш колата или да му помагаш в градината ? аз нямам такива . Вестниците зася ги разнасят пощаджии . Почасова работа ако си намериш , звънни ми . Работа докато учиш , най често или ще е 6 дена в седмицата по 8-9 часа смяни или на 12 часови смяни с нощни. Ако имаш някви други свежи идейки , кажи , че съм студент и трябват пари. Е ся  , и мързела си казва думата .

Лошото на Висшето тук е ,че е направено трудно влизане и лесно излизане.Трябва да бъде точно обратното да се дава шанс на повече хора и ако видят ,че не става да се откажат.
Така се води до само едно голямо назубряне на теми и т.н.

Ако ми кажете сега ,че това не е вярно ще се гръмна!

МЕГА ПРАВ !!!!

Модерация: Моля, не пишете само с главни букви. Съобразявайте се с правилата на форума.

Тъжно е колко много млади хора се оставят да ги тласкат болните амбиции на родителите им при избора на кариера или какво да учат. Висшето образование отдавна вече не е гаранция за успехи в живота... Аз ако търся хора, по-скоро гледам за опит и професионални сертификати (език, компютри, специални умения), отколкото за поредната магистърска диплома без покритие, но поднесена с адски голямо самочувстие.

днес точно си говорих с един преподавател в български ВУЗ. миналата година са имали 4500 кандидата за 2000 места. в момента имат 2500 кандидата за 2000 места - хора с 3ки от техникумите влизат да учат информатика.

ето и друга статистика(цитирам него) - за да се подържа конкурентоспособността и развитието, както и да се справяме със смъртността е нужен набор от 160 000 души. примерно набор ‘78 са били толкова. в момента те са 65 000.

в повечето български вузове се влиза с изпит. в чуждестранните университети(а не колежи) се влиза с мотивационно писмо и интервю. хората отчитат че решаването на задачи по математика не е критически важното качество, нужно на един програмист. или пък способността за запомняне на информация и решаването на тестове не е достатъчно условие за един лекар. ако беше така - машините щяха да я вършат тая работа.

друго нещо което ми хрумна покрай моите колеги на поправителната сесия - голяма част от предметите са практически ирелевантни към усвояването на материала и доброто представяне. такива предмети следва да бъдат свободноизбираеми. имам преподаватели които са ми/ни казвали “без физиологията и анатомията няма как да станете добри рехабилитатори.” аз съм готов да дискутирам с тях - има колеги които се справят с кинезитерапията, физиотерапията и масажа(трите предмета на които се държи държавния изпит), но за злокобно скъсани на анатомия и физиология. тук не се отчита че има индивидуални особености - например моя колега Ванката ми разказа как след като си говорехме за диети един ден и в 02:30 се усетил че чете за структурата на глюкозата и решил да ходи да ляга. има пък други на които не им е нужно да го знаят това за да придобият представа за нещата.

аз пък искам Рехабилитация или Кинезитерапия ... физио-занаят - харесва ми :) И на мен не ми харесва, че няма мотивационно писмо и интервю... така ще се види кой иска да учи това и на кой мама му каза, че трябва да го учи... и да влизането е трудно излизането е без проблеми :D

има хора и хора. на мен влизането ми е лесно, излизането е трудно. просто има хора които могат да стоят на лекции и такива които могат да учат от учебници. аз не мога да уча от учебници и материя която не ми е интересна...направо ме закопава.