Темата на Инис

Привет,
....продължавам оттам, където спрях преди две тренировки.
Ще пропусна уводната част, просто защото хората, които ме четат, са наясно със спортното ми минало, резултатите и постиженията ми (или с липсата на такива).

Тази година нещо не ми върви с дневниците - първия го спрях за кратко, впоследствие го поднових, само за да помоля да го изтрият накрая. Изтриването му беше резултат на обективна необходимост. Беше доста подреден, нещо, което не съм сигурна, че ще постигна с този.
По този повод хвърлих поглед върху дневника си за 2010 и се смаях от себе си как съм се променила само за някакви си четири месеца през 2011. По отношение на тренировките само, разбира се. Всъщност не само - спрях да се интересувам от визия и храна...Визията, каквато я има или няма в момента, е функция на тренировките. Но и нямам изразени дисбаланаси или силно изоставащи мускулни групи, така че на практика не ми се налага да компенсирам, а мога да тренирам както си искам. Храната се старая да е чиста, доколкото ми е възможно, без да й обръщам особено внимание.
Резултатите в тренировките, обаче, са ми приоритет No 1.

Бих казала също, че без дневник някак ми липсва комуникацията с вас. Този няма да го трия : ) и ми се иска да изляза от конкретиката на собствените си тренировки, които бездруго не са особено интересни. Интересувам се от различни неща, свързани с тренировъчния процес и мисля, че тук им е мястото да ги обсъждам.

Пожелавам на всички липса на травми и тежки тренировки!

В момента започвам полека да влизам в час. Не съм много уверена в себе си, но много ми се тренира : )

Тренировки No 63 и 64 минаха под знака на внимателно качване - клек - тройка на 105, тяга - двойка на 130. Най - много съм изгубила като че ли на тягата, понеже на клека определено имам доста резерв - направих доста добри тройки на 100 и 105. А тягата доста ми тежеше. Легът върви : )
Чувствам се не съвсем във форма, тъй като от понеделник съм болна, бях и с лека температура, болеше ме много гърлото и т.н. Полека се оправям.
С гърба нямам никакви проблеми засега, но то с тия кг на клек няма и как да имам...кръста все още го усещам, но и той е значително по - добре. Чакам със зле прикрито нетърпение да кача до обичайните работни кг и да видя как ще се усещам...Въобще перспективите са положителни : )

Днес разбрах, че старият ти дневник е изчезнал от Интернет пространството, а ти нов си направила.
Много се радвам :) и успех с тренировките и не искай да го трият. Духът ти е много заразителен и стимулиращ.

Мила, както винаги, Карпи : )
Не, този дневник ще поседи във всякакви пространства : )
Имам нужда да се подсещам за тренировките, а не съм аз човекът с екселските файлове  : ) Интернет плъх съм си : ), пък и иначе трябва много да спамя по вашите дневници : )

Welcome back, champ, for the second round :)

А ако и пак започнеш да ходиш на бокс от време на време, няма да сгрешиш. По-добра и комплексна тренировка от това трудно се прави.

Следим, следим ... ще от интересните дневници :)

Как можа да изтриеш дневник изпълнен с толкова рекорди?
Преди се като кажа на колега или друг външен човек, че познавам жена клякаща/дърпаща/бутаща такива килограми и никой не ми вярва, аз само влизах показвах тренировките, а за неверниците и клипове и в повечето случаи всички седяха с отворени усти...
Успех и постоянство с новия и се надявам да намериш това което търсиш.

Светльо, как ме майтапиш : ) Засега се оказваш прав, де, нищо не му коства на човек да си направи втори дневник : )
@Freelancer, следим и ние : ) Абе, интересен едва ли, всъщност...ще ми се да е по - уравновесен, в предишния доста емоции събрах...
@gips, благодаря ти за хубавия пост. Постоянство не ми липсва, липсват ми сериозни резултати : ) До октомври се надявам да съм се поправила : ) И за да не кажеш, че скромнича, виж този линк - http://goodlift.info/live/wscoresheet_full.html

Тренировка No 65 - клек - тройка на 110, тяга - тройка на 130, легa го бутам някак : )
Чувствам се много силна на клек и слаба на тяга. Но засега ще я карам кротко...Все пак се радвам много, че изобщо клякам с някакви що - годе кг. и дърпам тяга. Много ми липсваха последния месец.

П.П. За бокса - мда, моята любов от близкото минало. Бях истински щастлива от тренировките, но вследствие на дисковата херния спрях да тренирам. И то не за друго, ами защото и без това не бях особено бърза с отклоните, пък с хернията съвсем забавих темпото : ) Иначе определено ми се тренира пак...

П.П. За бокса - мда, моята любов от близкото минало. Бях истински щастлива от тренировките, но вследствие на дисковата херния спрях да тренирам. И то не за друго, ами защото и без това не бях особено бърза с отклоните, пък с хернията съвсем забавих темпото : ) Иначе определено ми се тренира пак...

И за това мина към тягата??? Удивително е кой кого майтапи ;)
Не ти е била добра техниката на отклоните :), за това те е болял кръста. Само като съвет - не оставяй боксовите тренировки. Много малко други спортове могат да се похвалят с подобна комплексност на тренировките. Дори и веднъж седмично да ходиш ще ти е от полза.

Поли радвам се че си отново сред нас,недей да изчезваш така,сега се зачетох и си мисля,че наистина не трябва да се вманиачаваме и робуваме относно храната,за визия там ми е слабото място,наистина като всяка жена държа на това.Само да отбележа ,че не желая рахитично и отпуснато тяло,а добре оформено и атлетично.А за постижения и резултати.....писала съм го и преди надмина себе си......успех и занапред и няма съмнение ,че ще ни радваш с нови още по-добри спортни  постижения.(hug)

Ахаха, Светльо, това за майтапа...:D
Всъщност май не съм се изразила правилно - не ме е болял кръста от отклоните, страх ме беше. Аз нали съм ориентирана към крайния резултат, та и там имах намерение да се състезавам. Но се бях психирала от хернията и просто спрях. С моята диагноза трябва да се избягват резките движения и усуквания, а аз се бях много уплашила  : ) Мой колега напр., също с дискова херния, беше се просто протегнал с четка за боядисване към стената и после лежа две седмици.
Ще видим, де, колекционирам си постовете ти, може би някой ден пак ще се върна към бокса. Това е, че аз или се занимавам с нещо както трябва, или изобщо не го правя. Мразя посредствените неща, така че за веднъж седмично нещо си...другите да се готвят за състезания с поне пет тренировки на седмица, пък аз да си правя кардио само, не е за мен. А и вече попрескочих възрастта, което не може да се каже за трибоя. Та тъй де...

@гаги, аз пък се радвам, че чат-пат се присещаш за мен и ми драскаш по някой ред : ) Вманиачаването на мен никога не ми е донесло нищо кой знае колко добро...когато просто полека си правя нещата, те сами се получават, ако трябва да станат. Ако не - има и други забавления. По - скоро съм ориентирана към момента май....вече. Преди много страдах за това, че ханшът ми е тесен, а раменете - широки. Като видях, че на всичко отгоре раменете ми вървят и растат, а д-то не мърда, просто спрях да го мисля. Нямам типичната женска фигура и това е. Е, вече ми е все едно, още повече че изобщо не държа да се харесвам на всички. Каквото зависи от мен, съм го направила...тъй че си тренирам и си свиркам. : )

Тренировка No 66 - неделна тренировка с gips, клек - тройка до 115, последното с форс и тяга до 120. Нещо съм уморена, но клекът върви.

Това е, че аз или се занимавам с нещо както трябва, или изобщо не го правя. Мразя посредствените неща, така че за веднъж седмично нещо си...другите да се готвят за състезания с поне пет тренировки на седмица, пък аз да си правя кардио само, не е за мен. А и вече попрескочих възрастта, което не може да се каже за трибоя. Та тъй де...

Състезанията не са важни. Развитието и духовното израстване са важни за човека. Другото е без значение. Ако си на състезание и си дала всичко от себе си дори и да не си спечелила, няма значение. Важното е, че си направила всичко, което е било възможно, просто другите са били по-добри и няма за какво да съжаляваш. Ако пък си спечелила, но не си дала всичко от себе си, тогава реално си загубила и би трябвало да съжаляваш. А ако си доволна в такава ситуация, тогава си се изгубила и си загубила и основата под себе си.
А и никой не е казал да правиш нещо посредствено. В момента имам възможност да тренирам бокс само няколко пъти в годината. Въпреки това всичко останало е просто допълнение - ОФП. И когато съм в боксовата зала тренировката ми е всичко друго, но не и посредствена. Даваш ли всичко от себе си в една тренировка, то в нея няма посредственост. :)

Знаеш ли, от време на време ме обвиняват в противоречие със самата себе си. Сега, като те чета, зная, че ще се получи същото : ) Защото нещата винаги имат най - малко две страни и защото в зависимост от участието ти в ситуацията можеш да ги изтълкуваш често пъти дори с противоположен смисъл.

От една страна напълно подкрепям всичко, което си написал.
От друга страна...кое развитие е важно за човека? Посоката има ли значение? А контекста на самото развитие? Какво е определението за духовно израстване? Ако всички сме духовно израстнали, няма ли да се разтвори човешката индивидуалност в морето от еднотипна духовност?

И аз ще те следя, изглежда си интресна личност :)

И аз ще те следя, изглежда си интресна личност :)

Какво говориш...
gips - Добре ти какви килограми гониш на лега?
Inis - 95
gips - Значи вдигаш 95 и взимаш медал?
Inis - Ооо не, не аз медал ще взема и с много по-малко. Нямам конкуренция.
gips - ?!??!
Inis - Е така за мене си искам да ги вдигна просто...
Все едно поста на @колегата Svetoslav вече беше написан и прочетен

От друга страна...кое развитие е важно за човека? Посоката има ли значение? А контекста на самото развитие? Какво е определението за духовно израстване? Ако всички сме духовно израстнали, няма ли да се разтвори човешката индивидуалност в морето от еднотипна духовност?

Само духовното развитие е важно, тъй като то няма граница. Физическото е до време..., но тичането в парка за удоволствие е съществена част от него и ако я пропуснем, ще сме пропуснали доста неща :) Духовното развитие, според мен, не означава заличаване на човешката индивидуалност. Тъй като то няма граница, няма как да се обезличи една индивидуалност. Още повече, че всяка индивидуалност се характезира със собствената си свободна воля, а тя в никой случай не може да бъде уеднаквена именно защото е свободна. Ако обаче човек се затвори в едно самоцелно и самостоятелно “духовно израстване” тогава е доста вероятно да се стигне до еднотипна духовност лишена от общуване. А в общуването се ражда личността и докато има общуване няма как да има обезличаване на личността и загуба на индивидуалност. :)

П.С. Преполагам, че след 12-та си годишнина си се запознала и по-отблизо с Гюстав. Той определено си заслужава :)

: )

Ахаха, след 12-тата си годишна прецених, че само си руша душевния мир с литературата и минах на списание “Блясък” :D
Напоследък не чета почти, а и откровено казано, четенето на сериозна литература ме хвърля в такива размисли, че ставам неадекватна и се депресирам. За последно един Стендал ме смути на трети - четвърти прочит и оттогава се затормозявам само със Стефани Майер : ) Нямам нужда от камбани в главата, достатъчно голям шестак съм и без това :D

Понеже теорията и практиката твърде често бележат разминаване, се получава така, че един духовно израстанал индивид обикновено е аутсайдер в този свят. Типичен интроверт, с поведение на социопат и понеже се е грижил за духа си през цялото време, не е способен да се пригоди за живот с околните. Доста ниско трябва да слезеш от пиедестала на израстването, за да преодоляваш ежедневните битовизми и да не се оплиташ в сложни ситуации. И се оказваш изритан на последния ред в публиката.

Макар че дотук определихме само какво НЕ трябва да е духовното развитие. При това не напълно.

Посоката все още ми се губи - достатъчно ли е да си филантроп, толерантен, великодушен, с чувство за собствено достойнство и чест?
Или трябва непременно да си изчел една камара философски и пр. книги, да вярваш в живота след смъртта, да си смирен?
С какво се характеризира една духовно израстнала личност? Или просто я усещаш, че е такава?
Все пак мисля, че (каквото и съдържание да се влага в понятието “духовно израстване”) тъй като то е индивидуален процес, няма как да се случва групово, а е самостоятелно...и това ни води до всички последици от липсата на общуване като краен резултат.

Тъй де...

: )

достатъчно ли е да си филантроп, толерантен, великодушен, с чувство за собствено достойнство и чест?
Или трябва непременно да си изчел една камара философски и пр. книги, да вярваш в живота след смъртта, да си смирен?

И червеното и черното са сериозни цветове (ако могат да се характеризират по-този начин ;). В модата и в списание “Блясък” определено не ги приемат точно от тази гледна точка :) ) и не би трябвало да е чудно човек да се смути дори и на първи прочит, дори и да не е точно това произведението :)

А иначе отговора е даден в последната думичка - смирение. Ако човек го има, нито ще стане интроверт, нито социопат, нито чувството му за собствено достойнство и чест ще го въздигнат до степен, в която самомнението ще му попречи на пълноценното общуване поради чувство за собствена извисеност. Но това простичко качество се оказва изключително трудно за разбиране и за придобиване. И да, според мен, духовното израстване започва и свършва със смирението. Смирението го характеризира. Няма значение колко си интелигентен и начетен, дали си изчел камарата с книги или си неграмотен. Смирението съдържа в себе си всички добродетели и е основа за любовта. А “любов щом нямам, нищо не съм”.

П.С. Надявам се едни ден и аз да се смиря. Засега обаче, съм много далече от всякакво смирение, въпреки написаното по-горе.

Абе Светльо,
с Поли няма да можеш да се надприказваш! Защо не отвориш една тема “Духовното израстване”. Така повече хора ще могат да се изкажат по философските въпроси и няма да и спамиш дневника.

Владо, смях се много на това, че не мога да бъда надприказвана :D Не е вярно, надявам се. На живо не говоря толкова много, още повече се впускам в такива дискусии.
За спам не може да става въпрос, в интерес на истината не съм убедена, че подобна тема би имала успех във форум със спортна насоченост...

Иван Рилски е блестящ пример за духовно извисена личност, смиреност, светец и....отшелник.

Владо, за съжаление ако отворя такава тема, то може би предимно само аз и Поли ще си дискутираме, просто защото започнахме темата. Иначе наистина би било по-добре и други да се включат в подобна тема. Все пак на входа на НСА е написано “Mens sana in corpore sano”. Ако физическото развитие няма за цел укрепването на духа, то е безсмислено. Както и да е, спама спира.

Поли, примера ти наистина е блестящ по отношение на някой, който е успял да се смири. Но има и много други светци, които не са били отшелници. Отшелничеството е само форма на отказ от суетата в този живот. Има и други пътища, този е просто по-пряк, но тъй като по-преките пътища не винаги са по-лесни, не е за всеки. А Св. Йоан Рилски е всичко друго, но не и интроверт и социопат. Напротив, мисля, че е останал в съзнанието на хората именно с любовта, която е имал към тях. :)

Без да оспорвам, зачетох се в разни неща, включително и в Завета на Св. Иван Рилски.
“Защото уединеното не подхожда на мнозина, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели” - цитат от Завета.
Изрично се упоменава причината за неразпространение на отшелничеството и това, мисля, е разбираемо. Единици вярващи биха успели, практикувайки го, така или иначе. А подкрепата на групата подсилва ежечасно увереността в избрания път.
Смирението изисква силна и безпрекословна вяра, благост и сила на характера, също и известна доза аскетизъм, мисля, за да се явяват земните блага възможно най - малка пречка...
Аз, лутайки се из тъмните дебри на живота, установих, че съм твърде земна за подобна житейска насока. Но безкрайно уважавам и се прекланям пред хората, които са успели да направят дори малка крачка по този път. Срещала съм впрочем такива хора; не знам дали и те самите го осъзнават, но самото им присъствие променя атмосферата...

Добро утро, така като гледам вече мненията ни поддържат една теза :) Много се радвам, че си прочела завета. Предполагам си обърнала внимание и на обръщението, което използва - “чедца”. Трудно се изразява голямата любов с думи, но мисля, че тази определено изразява  любов.
А иначе както казах, отшелничеството е просто един път и то път само за малцина. Соломон казва “горко на този, който е сам, защото кога падне няма кой да му помогне да се изправи”, а Христос казва “там, където са събрани двама и трима в мое име, там съм и аз посред тях”. Така, че общия път към смирението е чрез живот в общежитие, а не в уединение :)

Отне ми 30 минути за да разбера къде ти е първата тренировка и кога за последно си тренирала. :) Супер... попринцип дневника си е твой, ама идейката на @Vladokar е перфектна ;)

Тренировка 67 - лег - 70, клек  - 120, тяга - тройки и една двойка на 130. Кръстът е все по - добре, а аз съм все по - уморена.
Тренировките ми са крайно безинтересни. Е, аз им се радвам, но са си все едни и същи.
Теглото - също. Храня се прилично, дори започнах да закусвам.

Разбира се, ако модераторите преценят, имат правото да местят, трият, редактират и пр...

Светльо, ами ние не сме и защитавали различни тези, струва ми се : ) Всъщност ти си твърде умерен в изказа си и добронамерен към околните, така че аз бих се съгласила накрая, дори и да не бяхме на едно мнение. Но в случая мненията ни съвпадат : )
Покрай този наш разговор си припомних отдавна четени и позабравени неща....

Аз цитирах по-горе “Mens sana in corpore sano”. И ако го няма духа, за какво ли е тялото ;), но хората искат тренировки, не дух, макар, че на Владо е крилатата фраза “Има мръвка, има, и сланинка има, но най-вече има много дух”.  А и госпожицата с френския никнейм и френска деликатност в изказа, която е готова да си даде сърцето, всъщност търси само тренировка :( . Както казва един български поет “Не пей ми се, не смей ми се, а ще ми се да заблея”. Но накрая всяка тренировка стига до момента “Moriturus te salutat” и както казва един друг български поет “това е толкоз просто и логично” :) .
“но ние пак ще бъдем с теб”, мое трениране ;) “защото се обичахме”.

Хубаво нещо е девиза “да превърнем мозъка в мускул”, но бая трудно се оказва. Аз от 10 годишен се опитвам да го постигна, но пусто, вече 30 години мъки и все още съм далеч. Както и да е, с упоритост всичко се постига... :) А ако мевдувременно си припомня нещо отдавна прочетено, нещо отдавна забравено или пък ако прочета и нещо ново, току виж съм открил и по-лесен начин за горното превъплъщение ;)
Ако някой случайно се е засегнал от несвързаните ми бълнувания, моля за извинение. От многото удари по главата, които съм получил, ще да е :)

Аз цитирах по-горе “Mens sana in corpore sano”. И ако го няма духа, за какво ли е тялото ;), но хората искат тренировки, не дух, макар, че на Владо е крилатата фраза “Има мръвка, има, и сланинка има, но най-вече има много дух”.  А и госпожицата с френския никнейм и френска деликатност в изказа, която е готова да си даде сърцето, всъщност търси само тренировка

@Svetoslav, в този дневник можеш да коментираш каквото си искаш свързано с Инис. Обаче да коментираш подобна духовна тема и на края да правиш заключения за духовното състояние на човек, когото не познаваш...Тръгнах да обяснявам, за какво се използват тези дневници, отказах се, безсмислено е. Щом Инис няма против, разбира се, обсъждайте си темата. А аз просто ще се въздържа от разглеждането на дневника. :)
Не си мисли, че съм се обидила... този пост ‘’моли’’ за ‘‘no reply’‘.

Е сега остава и да се изпокараме заради различия в гледните точки във връзка с воденето на дневник. Ако не беше в моя дневник, бих казала, че е просто комично. Що се отнася до него - направих го именно с надеждата, че можем да дискутираме различни аспекти от развитието на спортистите. Затова го озаглавих “Тема”, а не “Дневник”. Нямам против дискусиите, щом не излизат от рамките на добрия тон.
Моите собствени тренировки са безинтересни и много се съмнявам, че някой може да извлече от тях нещо полезно за себе си.

Наблюдавам, че хората изпитват някакво неудобство да коментират християнските ценности по принцип, все едно светът ще ги заклейми като ненормални и недобре с акъла. Макар че темата не беше тази, но все пак ги засегнахме.
За съжаление спортните резултати са неразривно свързани с психическото състояние, което пък се обуславя от нагласите ни към света по принцип.
Та тъй де...

Я! Полито с нов дневник... А аз се чудя къде се изгуби.

И повече си чеше езика/пръстите със Светльо, вместо да вдига света ;). Лошо няма, “Преди и след върховно усилие, трябва да има пълен покой”, нали?

На Владо идеята за отделна тема май е добра.

Дотогава, аз също ще се включа.

За местенето на границите - струва ми се по-важно да изместиш своите граници, не тези за другите. Все пак най-силен и този, който побеждава себе си.

За смирението - Истинско Смирение може да има само при силно Его. В противен случай Смирението напомня твърде много на Примирение...

За духовното израстване - противно на схващането на мнозина, смятам, че е грешно да се отделя от физическото самоусъвършенстване. Иначе постигаш само дисбаланс. И още нещо - четенето само по себе си не винаги води до израстване, по-скоро е важно какво остава след прочитането. Съществува още и безмълвното познание, което чувстваш, но не можеш да облечеш в думи. А и не трябва, защото думите често водят до заблуди.

Mon coeur, сигурен съм, че Светльо не е искал да те обиди по някакъв начин. По-скоро си е играл с думите.

Я! Полито с нов дневник... А аз се чудя къде се изгуби.

И повече си чеше езика/пръстите със Светльо, вместо да вдига света ;). Лошо няма, “Преди и след върховно усилие, трябва да има пълен покой”, нали?

Я! Щом и Вик мисли, че не тренирам, значи не е добре работата  : ) В своя защита ще кажа, че не пропускам тренировка - четири пъти седмично и се форсирам колкото мога. Но в момента не мога кой знае колко...

За местенето на границите - струва ми се по-важно да изместиш своите граници, не тези за другите. Все пак най-силен и този, който побеждава себе си.

....
За пример ще дам клека на Ярослав Олех, който в кат. до 74 кг. има клек 365. Това е стандартът - за сравнение, сребърният и бронзовият медалисти в категорията са с клек 307,5.

За смирението - Истинско Смирение може да има само при силно Его. В противен случай Смирението напомня твърде много на Примирение...

.

Аз пък хич не съм съгласна с това..Даже мисля точно обратното, но това си е моя теория. Егото непрекъснато те вкарва в противоречие с истинската ти същност и се получава вътрешен конфликт, а при конфликт няма как да има мир, нито пък С Мир/ение/, а примирението = апатия, което също е далеч от смирение.
Поли, щом си зачекнала подобни разсъждения започваш да излизаш от заземяването, което е прекрасно
Радвам се на новата ти тема :)

За смирението - Истинско Смирение може да има само при силно Его. В противен случай Смирението напомня твърде много на Примирение...
.

Аз пък хич не съм съгласна с това..Даже мисля точно обратното, но това си е моя теория. Егото непрекъснато те вкарва в противоречие с истинската ти същност и се получава вътрешен конфликт, а при конфликт няма как да има мир, нито пък С Мир/ение/, а примирението = апатия, което също е далеч от смирение.

Здрасти, diva!

Нека те питам:
Как ще се смириш истински, ако не си преборил Его-то? А ако Егото е изначално слабо, за каква борба говорим?

Още малко храна за размисъл:
Погледни на Смирението като на стратегическо поведение на НЕотреагиране, подплатено със знание и осъзнаване. Осъзнаване, че отреагирането, реакцията на действието спрямо теб те свързва с него и то се умножава. НЕотреагирането е отвързване от това действие и няма негодувание в душата.

За смирението - Истинско Смирение може да има само при силно Его. В противен случай Смирението напомня твърде много на Примирение...
.

Аз пък хич не съм съгласна с това..Даже мисля точно обратното, но това си е моя теория. Егото непрекъснато те вкарва в противоречие с истинската ти същност и се получава вътрешен конфликт, а при конфликт няма как да има мир, нито пък С Мир/ение/, а примирението = апатия, което също е далеч от смирение.

Здрасти, diva!

Нека те питам:
Как ще се смириш истински, ако не си преборил Его-то? А ако Егото е изначално слабо, за каква борба говорим?

Още малко храна за размисъл:
Погледни на Смирението като на стратегическо поведение на НЕотреагиране, подплатено със знание и осъзнаване. Осъзнаване, че отреагирането, реакцията на действието спрямо теб те свързва с него и то се умножава. НЕотреагирането е отвързване от това действие и няма негодувание в душата.

За мен силно Его = непремиримост, на дисхармония, на отдалечаване от себе си. Изпитала съм го... и го изпитвам все още. Веднъж в живота си съм постигала смирение и това стана когато престанах да слушам Егото си. И Да ,имаше момент на Неотреагиране, но той беше в следствие на пълното отричане от Егото и съответно прекратяване на всякакви битки и търсене на баланси и т.н. Просто се пускаш по течението с безрезервна вяра в себе си, вследствие на което спираш да отреагираш на каквото и да било и наистина няма негодувание в душата. Пак казвам мое мнение, мой опит. Разсъжденията по въпроса ги има в блога в подписа ми, да не пълня на Поли темата
http://daya-love-daya.blogspot.com/2010_09_01_archive.html

@Svetoslav, в този дневник можеш да коментираш каквото си искаш свързано с Инис. Обаче да коментираш подобна духовна тема и на края да правиш заключения за духовното състояние на човек, когото не познаваш...Тръгнах да обяснявам, за какво се използват тези дневници, отказах се, безсмислено е. Щом Инис няма против, разбира се, обсъждайте си темата. А аз просто ще се въздържа от разглеждането на дневника. :)
Не си мисли, че съм се обидила... този пост ‘’моли’’ за ‘‘no reply’‘.

:) Верно, малко си пограх с думите и затова се извиних ако съм засегнал някого (сигурно съм бил в по-закачливо настроение ;) ). Но в никой случай не съм правил изводи за духовното състояние на когото и да било, нито съм целил да обидя някого.
Моля за извинение всеки, който се е почувствал обиден или засегнат по-някакъв начин от думите ми.
Mea culpa :)

...
За мен силно Его = непремиримост, на дисхармония, на отдалечаване от себе си. Изпитала съм го... и го изпитвам все още. Веднъж в живота си съм постигала смирение и това стана когато престанах да слушам Егото си. И Да ,имаше момент на Неотреагиране, но той беше в следствие на пълното отричане от Егото и съответно прекратяване на всякакви битки и търсене на баланси и т.н. Просто се пускаш по течението с безрезервна вяра в себе си, вследствие на което спираш да отреагираш на каквото и да било и наистина няма негодувание в душата. Пак казвам мое мнение, мой опит. Разсъжденията по въпроса ги има в блога в подписа ми, да не пълня на Поли темата
http://daya-love-daya.blogspot.com/2010_09_01_archive.html

А на мен ми се струва, че с този пример потвърждаваш моята теза - имала си/имаш силно Его, успяла си да го пребориш (поне 1 път) и си постигнала Смирение.

Всъщност, дори не е важно как обличаме в думи идеите си, а какъв резултат постигаме, нали? Аз лично имам доста път пред мен, докато се доближа до Смирение.

Vic, самият факт, че обсъждаме “тези” по повод християнски добродетели е доказателство колко сме далече от Смирението. Стремежът към постигането им е също толкова индивидуален, колкото и ние самите, колкото и вярата ни в Бога.

Vic, самият факт, че обсъждаме “тези” по повод християнски добродетели е доказателство колко сме далече от Смирението. Стремежът към постигането им е също толкова индивидуален, колкото и ние самите, колкото и вярата ни в Бога.

Default,
Хм... Знаеш ли, грешиш ако си останал с впечатлението, че обсъждах Смирението като добродетел, от гледна точка на християнството. Смирението е добро само по себе си, не обвързано с конкретна вяра.

А фактът, че обсъждаме, може да означава, че темата ни вълнува и малко или много се стремим към познание и разбиране.

Преместете дискусията в един друг форум...Там подобни доминират...
Тук спиртуланото надделя над спортното и почват странни дискусии...

Преместете дискусията в един друг форум...Там подобни доминират...
Тук спиртуланото надделя над спортното и почват странни дискусии...

“Спиритуалното” (а.к.а. духовното), ми се струва, управлява спортното по принцип :D :D :D

Мен пък ми се струва, че вдигането на тежести не е толкова сложно...и ако постоянно търсиш помощ свише, си обречен на дълги дерзания...
Гледам Марион Джоунс преди 7-8 години...ходи в Тибет, Индия да й отварят чакрите, имала личен психолог, четяла тва, четяла онова...и накрая си спомняте историята как продължи...с дози в кръвта, равни на тези, които текат сега в цялото джиро...в няколко джиро-та даже...
Не казвам, че личностното усъвършенстване е нещо, което трябва да се неглежира...даже напротив...ама много задълбаваме по някой път и губим ценна енергия...

Преместете дискусията в един друг форум...Там подобни доминират...
Тук спиртуланото надделя над спортното и почват странни дискусии...

“Спиритуалното” (а.к.а. духовното), ми се струва, управлява спортното по принцип :D :D :D

А понякога спортното вкарва спирТуалното в правия път ;)