с колко?

с колко декстроза/глюкоза се зареждате след тренировка или колко е достатъчно за такова зареждане...?

[quote author=“wow”]с колко декстроза/глюкоза се зареждате след тренировка или колко е достатъчно за такова зареждане...?

Много безсмислен въпрос. Това “зареждане” зависи изцяло от теглото на човека. Ако не се съобразява с това, резултата ще е ...брутален.

е ясно де...аз тва питам вие на колко кг телесно тегло колко декстроза приемате?

[quote author=“wow”]е ясно де...аз тва питам вие на колко кг телесно тегло колко декстроза приемате?

Ами аз да ти кажа чесно... не засичам колко приемам. Не съм превърженик на точно тази практика. Други да кажат...

сравнително лесно се омазнявам и след трен не приемам повече от 40гр заедно с протеина (85%). Тежа 87кг - може да ми е малко незнам, ама по-добре така отколкото да прекалявам :D

Изследванията за следтренировъчното хранене са показали, че оптималното съотношение въглехидрати : протеин е 2:1. Тоест към половин грам протеин и един грам въгл на кг телесна маса.
Въпреки че самият аз съм обяснявал преди за нуждата от максимално бързи въглехидрати /а какво по-бързо от глюкозата/ в следтренировъчния шейк, напоследък доста си промених мнението.
Тази промяна настъпи под влияние на прочетени от мен изследвания, твърдящи че въздействието на следтренировъчните въглехидрати досега е било силно преувеличано в полза на тези с висок ГИ. Така че в момента моят следтренировъчен шейк се състои от обезмаслено мляко /освен въглехидратите в него които са предимно бързи, самото мляко е силно инсулиногенно, а казеина влияе изключително положително върху IGF-1/, смесено с банан, суроватъчен протеин и малко декстроза, хора които лесно омазняват дори употребяват въглехидрати с нисък ГИ като овесени ядки.
Причината за тази много сериозна промяна в принципите на следтренировъчното хранене е че де факто възстановяването на гликогена, което е основен индикатор на следтренировъчния  анаболизъм, протича в две фази - инсулинонезависима и инсулинозависима, като първата продължава около час и е индуцирана от самата тренировка. Тоест не е необходимо въглехидратите да са чак толкова бързи, отделно суроватъчния протеин и аминокиселините в него сами по себе си имат свойството да отключват инсулина.
Допълнителни аргументи в полза на включването на бавни въглехидрати към следтренировъчното хранене са следните:
- по-малко омазняване се получава;
- инсулина се държи стабилен, което е по-здравословно, без да има дългосрочни изследвания по въпроса, се счита че е възможно системната употреба на големи количества глюкоза, и свързаната с това игра с инсулина, да доведе до силно занижена инсулиночувствителност /евентуално до Диабет тип 2/, но повтарям аз лично такива изследвания не съм чел, само някои хора са загатвали по форумите че знаят нещо.
- не на последно място, включването на “реални” храни вместо в известен смисъл “изкуствената” глюкоза дава добра възможност с поетите следтренировъчни калории да получим като бонус ценни витамини, минерали, фитохимикали, антиоксиданти и т.н.
Все пак, естествено всеки си решава за себе си, включително и въз основа на това кое как му дейтсва /бързи vs бавни въглехидрати/, в модерната теория за следтренировъчното хранене, привържениците на двата подхода май са поравно, аз лично правя някаква комбинация /80 гр въглехидрати, 40 гр протеин, които идват от обезмаслено мляко, банан, суроватъчен протеин Нутрим и малко декстроза/.