За тренирането, отказите и кога настъпва умората

Сигурно това е третият ми опит да пусна такава тема. Дори не съм сигурен какво точно искам да питам. Просто споделете как се чувствате в подобни ситуации.
Умората. Странно нещо е тя при такива тренировки. То аз отскоро съм привърженик на кросфита де. Нямам много голяма база за сравнение, но като си говорех веднъж (малее не помня с кой го коментирах) и установих някои общи черти. Та като цяло след комплекс съм адски уморен. Трудно стоя изправен. Дишам много учестено. Сърцето ми ще изскочи. В тая фаза съм около 5-6 минути. После постепенно нещата се нормализират и започвам да съжалявам, че не съм дал повече, че съм можел да направя още някое повторение, че съм скатал... Час-два след тренировката вече ме наляга истинската умора. Откровено си ме домързява да правя каквото и да е. Случвало се е и да ми се доспи просто докато седя на компютъра.

Отказите. Кога човек разбира, че е време да спре? Най-ясният пример който мога да дам е: на два пъти ми се случва докато правя бърпита да се самонакажа, като най издадената част от лицето ми “докосне” мекият асфалт. С други думи: Краят на рунда(на комплекса), секундите изтичат. Силата отдавна се е изпарила, но аз се опитвам още и още... Падам за бърпи (стремя се да е “chest to the ground” винаги), но ръцете не искат да ме бутнат рязко нагоре иии... Абе не е болка за умиране, но мога да си го спестя и въпреки това не го правя.

Тренирането Аз май съм единственият от групата който не тренира извън нея. Хората посещават отделно зала, ходят си на лостове, бягат, тренират си вкъщи. Аз се усещам, че 4 тренировки при @Oranje са ми достатъчни. Мога, мога да направя още нещо, но това означава да не дам максималното на следващата тренировка... Повечето хора работят/учат(някои съчетават двете). Работата ми не е оправдание за мързела.

Има ли правилно и грешно при такъв тип тренировки? Всичко ли е индивидуално или има общи параметри, които е желателно да се спазват.
Можех да попитам 2-3 души на живо, ама сметнах че може да стане добра дискусия. Ако сметнете темата за неправилно пусната имате пълното право да я архивирате.
По-здрави!

Наясно си, че тези неща са индивидуални и зависят от човека, от физическите му качества, стаж, тренираност, начин на живот, медикаменти  ;) 
Някои могат да тренират по 18 пъти седмично и да прогресират, а други и от 3 тренировки седмично едвам се възстановяват.

едно от главните уточнения които трябва да дадеш е за какво тренираш. ако искаш да си добър кросфитър, където лимитиращ фактор е издръжливостта(в която и да е форма) - трябва да се уморяваш и да стигаш до разумен отказ. разумен за мен значи отказ на бицепсово сгъване - пускаш щангата и готово. по-малко разумен е отказа на лежанка(ако имаш кой да вдигне щанагата от теб - примерно двама човека) и на тяга(където малки компромиси с техниката могат да доведат до големи болежки). най-тъпо е да стигаш до отказ на клека, където няма сила на света която да те спаси.

отказите са се доказали като добър метод за увеличаване на издръжливостта.

АКО тренираш за здраве, то един от главните фактори там са добрата техника. факт е че техниката се разваля с умората и това не е нещо което да можеш да контролираш.

друг фактор е как си планирал тая умора в тренировките си. имаш ли достатъчно време да се възстановиш от нея? ако тренираш преди да си възстановен, то ще правиш ли по-леки тренировки?

http://journals.lww.com/acsm-msse/Abstract/2011/09000/Velocity_Loss_as_an_Indicator_of_Neuromuscular.16.aspx
ето ти една интерпретация - уморил си се когато започне да ти пада скоростта на щангата.

Освен, че подкрепям коментарите на Петко и Цецо, ще добавя нещичко и от себе си.

При кросфита и въобще при дейности с физическо натоварване тялото навлиза в режим за битка. Навлиза в катаболно състояние, за да може да черпи всякакъв вид енергия от запасите си. Почваш да правиш бърпита, да буташ на лежанката, да тичаш на стадиона...все тая какво правиш - тялото ти има определени запаси, които използва, като те са пряко свързани помежду си. В зависимост от натоварването една от системите отказва по-рано от друга и това нарушава целия баланс. Това наричам аз умора. Можеш да имаш предостатъчно мазнини за енергия, но недостатъчно кислород, за да бъдат те “изгорени”. Можеш да поемаш достатъчно кислород, но дробовете ти си имат определен дебит, който могат да обработват за единица време. Можеш да имаш още гликоген, но тялото ти да не успява да разсейва млечната киселина достатъчно бързо. И не на последно място - централната нервна система също си има граница. И т.н. и т.н.

Затова са и тези почивки между сериите...и почивките в кросфита съответно. Тялото презарежда ATF на 100% за около 2 до 3мин. ЦНС е готова за нова битка след около 10мин. В същото време тялото ти още не е излезнало от режима за битка и ти се чувстваш готов за още малко бърпита. Вече като приключиш тренировката, прибереш се у вас, хапнеш и се пльоснеш пред монитора, тялото се отпуска и започва да преглежда системите и да ги възстановява напълно, тъй като вече е извън онзи боен режим. И е напълно естествено да ти се доспи. По време на сън тялото има най-голям потенциал да възстановява всичко по себе си.

За отказите е прекалено относително и според мен в главна степен зависи от това колко борбен дух има даден човек. Съзнателно си казваш, че можеш още едно повторение/бърпи, но съзнателно няма как да знаеш дали реално имаш възможност да го направиш. Опитваш и някоя от системите просто отказва...ако не се лъжа главно ЦНС те предава. Та няма как да прецениш ако си надъхан и даваш всичко от себе си. Ако пък играеш предпазливо, няма да знаеш дали си спрял точно преди отказа или доооста преди отказа.

За честотата на тренировките вече е твърде индивидуално, за да се говори какво и да било. Вид тренировка, хранителен режим, функционалност на тялото, суплементация...все фактори, които оказват съществено значение. Най-важното е да успяваш да се възстановяваш, иначе не си помагаш.