Съотношение на цинк към пиколинова киселина

Въпросът е ясен, какво е съотношение на двете вещества в цинк пиколината. Рових, но явно съм смотан и не можах да открия. Единствено намерих за цинк монометионин, където чистата маса на цинка е 20%.

Content of Zinc is not less than 20% and not more than 23% on anhydrous basis.Content of Picolinic acid is not less than 75% and not more than 80% on anhydrous basis

От тука цък

Ех, знаех си, че ти ще ме спасиш, а преди малко мислех да те храня във фейсбука :D

ХАха-
Feel free to do it, but remember, remember the fifth of November…  та злопаметен съм :D

В случая не е важно единствено колко процента е цинка в съединението, а това, че в хелатна форма. Хелатите (chelates) са с много по-висока (поне 4 порядъка) стабилитетна константа от обикновените кординационни съединения. Най-стабилни са макроцикличните съединения, но “великите” фирми производители още не са решили да “светнат с новости” клиентите си. Накрая всичко се свежда до съотношението ефект/цена, а не да преоткривате поданти, криптанди или лариат етери.
    За цинковите соли нямам данни, но за хром пиколината [също хелат 1:3 хром:остатъка от пиколиновата киселина(без водородният атом в карбоксилната група)] мисля, че посочваха 25% усвояемост, докато за хромен трихлорид макс. 0,3%.

Преди препоръчваше цинк пиколинат, аз се двуомя между пиколинат и монометионин. Кое от двете би препоръчал като по-биоактивна форма?

Трудно ми е да ти препоръчам едно от двете без да съм виждал някакви по-сериозни фармако-кинетични изследвания. Според мен пиколинатната форма е по-усвоима в чревният тракт, а монометионин аспартатната по-лесно минава през клетъчната мембрана. По теорията на Вьорнер цинка (Zn2+), като средно-силна киселина би трябвало да се свързва по-добре със средно силни и слаби основи. Да, но цинка си прави стабилни съединения и с кислородно донорни лиганди (силни основи). Да не говорим, че тези лиганди, ако са например сяросъдържащи, трябва и да не са токсични за организма, в контекста на темата.
    В последните години много от изследванията така се комерсиализираха, че човек почва да се пита за какво се правят и публикуват в научни списания, ако няма да създават нещо креативно.