Изневерявате ли?

Прескочи до:

20.12.11
12:15

Ако наистина обичаш, сърцето няма да ти позволи да посегнеш на половинката си.

20.12.11
17:11

Темата е леко странна и не виждам как би била полезна за някой, но все пак ще се изкажа, защото обичам да давам мнението си навсякъде..хаха ;)
Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно, подбудите и резултатите от изневярата са безкрайно много.
Факт е, че съм изневерявала.
Факт е, че след това връзката ми е приключвала почти светкавично - по моя инициатива... очевидно не съм склонна да преглъщам не само чуждите, но и своите собствени “грешки”.
Факт е, че не го приемам като нещо градивно за една съществуваща връзка, т.е. ако държа на човека с когото съм и искам да продължавам да бъда с него, не бих си позволила “лукса” да изневеря...не бих била толерантна и към подобно поведение от другата страна.

...и да вметна, че в случая не говоря за изневяра от типа one night stand….да подложа връзка на подобно изпитание и вероятен провал заради човек, не значещ нищо за мен би било пълна глупост и признак за абсолютна липса на уважение към половинката. 

Това, което се изписа по-горе за наказателни акции и махленски боеве също считам за глупост - всеки има глава на раменете и негово задължение е да я използвва...не можеш да обвиняваш трети човек за това, което се случва във връзката ти.

20.12.11
19:07

Да си кажа и аз моите два цента..

Границите на една връзка са тези, които определят кое е изневяра и кое не, кое е приемливо и кое не – хората, които предпочитат повече партньори обикновено си правят „отворени връзки”, останалите си поставят граници между тях и света, а и как се случват нещата между тях в двойката.

Грозното в случая и  низкото е това да престъпиш тези граници, дума, обещание, доверие, разчитане един на друг, да предадеш нещото за което разчитат на теб. Ако не си сигурен по-добре не обещавай, но това важи за всичко друго в живота – въпрос на ценностна система. И все пак никой не е застрахован, особено тия дето се заричат. Защото  никога не знаеш кога живота така ще те извърти, че 5 пъти да се отречеш от това, в което вярваш и да направиш неща, на които не си предполагал че си способен..

Изневярата е някакво отчаяние, според мен. Когато не е спорт – там е друга бира, за хора с по-други разбирания, тяхното не е изневяра, а начин на живот. Та особено в дългите връзки изневярата според мен е страх.  Страх да останеш. Страх да си тръгнеш. Несигурност.  Някакво крайно емоционално изтощение и нужда от промяна, която ти е трудно да дефинираш, какво остава директно да я поискаш или провокираш. 

Това е последната степен за предупреждение, че нещата отиват по дяволите.  Ако си готов да рискуваш да нараниш партньора си, за да спасиш себе си – значи връзката е полу-приключила. Държи я някаква прозрачна, избеляла любов, парцали вяра и голяма пустош от несигурност.

Има една тънка разлика – че жените се плашат повече от емоционална изневяра, а мъжете от физическа.

Ако на мен ми изневерят и чувствата ми са бетон, ще се опитам да разбера защо, каква нужда е имал да го направи и ако наистина е нещо, което аз не мога да дам, но искаме да останем заедно – ще преначертаем границите и никога няма да го осъдя за това.  Просто щото според мен истинската любов е да искаш другия да е щастлив, да има всичко от което има нужда, да бъде това, което е – без страх, без съдене.  Да искаш да бъдеш в неговата кожа, да разбираш как мисли, защо, какво иска и защо, какво мечтае и да му помогнеш с всичко което можеш. И не на последно място – да вярваш в него и в това, че има добра причина за всичко, което прави.


Ако си намерил такъв човек, изобщо няма нужда да го лъжеш, щото ще се разбирате с поглед. Не всички са толкова благословени...

20.12.11
19:20

казано от Moonray на 20.12.11, 19:07:

  Страх да останеш. Страх да си тръгнеш. Несигурност.  Някакво крайно емоционално изтощение и нужда от промяна, която ти е трудно да дефинираш, какво остава директно да я поискаш или провокираш. 

Това е последната степен за предупреждение, че нещата отиват по дяволите.  Ако си готов да рискуваш да нараниш партньора си, за да спасиш себе си – значи връзката е полу-приключила. Държи я някаква прозрачна, избеляла любов, парцали вяра и голяма пустош от несигурност.

Това си струва да се подчертае. :)

20.12.11
20:28

Изневяра не е да спиш с друг, да обичаш друг...:)

Мнението беше редактирано от Lasim Zeb на 20.12.11 20:31.

head_hunter

20.12.11
21:37

казано от Margaritka на 20.12.11, 19:20:

казано от Moonray на 20.12.11, 19:07:

  Страх да останеш. Страх да си тръгнеш. Несигурност.  Някакво крайно емоционално изтощение и нужда от промяна, която ти е трудно да дефинираш, какво остава директно да я поискаш или провокираш. 

Това е последната степен за предупреждение, че нещата отиват по дяволите.  Ако си готов да рискуваш да нараниш партньора си, за да спасиш себе си – значи връзката е полу-приключила. Държи я някаква прозрачна, избеляла любов, парцали вяра и голяма пустош от несигурност.

Това си струва да се подчертае. :)

С други думи, даваш последно предупреждение със задника си, вместо да поговориш с човека, който е до теб? :D :D :D
Цирк! То оправданието си е като задника - всеки си го има, но при някои смърди ;)
Тц, тц връзката била полу-приключила дай по този повод, ще начешаме катерицата, щото разбираш ли не можем да кажем “Слушай пич, нещата отидоха в канавката, а аз съм до тук”, а след това ако щете да се снимате в такова порно, каквото света не е виждал? :D
По тоя начин връзки не се спасяват, а унижавате и ядосвате партньора си, а после насилието от негова страна било лошо. А психическото насилие, което упражнявате вие, ами начина по, който наранявате?

20.12.11
21:44

Хънтър-е...смаял си ма...:)))

Чакайте бе, мен много често ме обвиняват, че съм прям, не съм вниквал в нещата...

Така, така...само да Ви светна защо го правя така...защото нещата наистина са прости и често са елемнтарни уравнения с едно неизвестно...а ние самите си ги правим неразрешими главоблъсканици...
На някои така им минават годинииииииии...в умуване...и нищоправене...после били страдали...ами ДА-като си плах и несигурен, и бавен-ще страдаш!!!

Няма полу-приключила връзка...БАХ ГО!!!

хм. имам близък приятел който е фамилен терапевт(в UK) и с него съм говорил по въпроса с връзките, изневерите и други такива. изневярата, насилието и пристрастяването(наркотици, алкохолизъм, анаболи и други деструктивни навици) са присъщи за по-слабия(както искате го разбирайте). ако изневериш - вероятността да си тръгнеш е голяма, особено ако ти простят.

оказва се че изневярата е отговорност и на двамата.

head_hunter

20.12.11
22:00

казано от ts.vassilev на 20.12.11, 21:51:

ако изневериш - вероятността да си тръгнеш е голяма, особено ако ти простят.

оказва се че изневярата е отговорност и на двамата.

Аз не разбрах, защо да е и на двамата? Някой от двамата реши ли да тръгне през просото - ходи го спирай, да не говорим, че когато се разбере тази работа е свършен факт. По същата логика, аз мога да отида да ограбя банка и тази отговорност ще е и на жената? При навършване на пълнолетие, се предполага, че човек сам носи отговорност за постъпките си. ;)

когато връзката е балансирана, никой от партньорите няма нужда от такива странични занимания. когато единя е по-силен и нарочно или случайно подтиска другия(много контролиращи партноьри, такива които поемат прекалено големи отговорности), той нарушава равновесието на връзката, което подтиква другия да направи нещо. нещото може да е от различно естество, но в частност е да изневериш. това е обяснението на човек с висше образование, практикуващ в здравната система, на който му плащат 100 паунда на час за да ги говори тия неща.

ако ограбиш банка...държавата има ли отговорност за това че не ти е предложила да изтеглиш кредит, да се квалифицираш като заварчик, да участваш във временни програми за заетост и т.н. и двамата имате пръст в тая работа, бил и единя пръст доста по-голям.

20.12.11
22:40

Хед хантър,
много ми харесва как мислиш- така трябва да се действа- смело и без страх, със самочувствие, но повечето хора, и не само жени, а и мъже си умират от страх даже и да си изкажат мнението по някакъв елементарен въпрос, а какво остава за изневяра...
Изпитвам единствено съжаление към тях- те не са свободни хора, а роби на страха си, вината си, ниското си самочувствие, кофти изборите, които правят поради горе изброените качества...

head_hunter

20.12.11
23:11

Няма нищо по-страшно от самия страх

Не изневерявам.
Не съм изневерявала.
Не знам дали са ми изневерявали, вярвам че не:)
Бих искала да знам, ако ми изневерат. И ще кажа, ако изневеря. Не бих изневерила, но никой не е застрахован.
Научих се да не казвам “никога”, че все се намира нещо да го опровергае това.
А бе, не,.... Наистина не бих изневерила. По-скоро ще прекратя връзката си и ще се хвърлям на ново, от колкото да го извърша това.

казано от Moonray на 20.12.11, 19:07:

Изневярата е някакво отчаяние, според мен... особено в дългите връзки изневярата според мен е страх.  Страх да останеш. Страх да си тръгнеш. Несигурност.  Някакво крайно емоционално изтощение и нужда от промяна, която ти е трудно да дефинираш, какво остава директно да я поискаш или провокираш.

Страх? Щуротии... няма такъв филм. Страхът е поредният прозрачен параван, зад който слабите могат да се скрият. Страхуваш се от неизвестното? Имаш ли уважение към известното (независимо, че не ни харесва в някакъв аспект)? Несигурност... хайде де. Нужда от промяна? Чудесно, направи промяната, ама защо трябва да е зад гърба на човек, с който имаш история?

казано от Moonray на 20.12.11, 19:07:

Това е последната степен за предупреждение, че нещата отиват по дяволите.  Ако си готов да рискуваш да нараниш партньора си, за да спасиш себе си – значи връзката е полу-приключила.

Предупреждение? Към кого? Към него? Показваш му жълт картон? Към теб? Предупреждаваш самата себе си за нещо очеизваждащо? Нещата не отиват по дяволите, те вече са при тях. Никакво предупреждение не е... а нещо съвсем конкретно - последният пирон в ковчега на тази връзка, която в този същия момент приключва. Защото лъжата разяжда и теб, когато криеш изневярата.

Колко изневери са спасили връзка? Хайде стига оправдания...

head_hunter е описал нещата доста точно. Да изневеря значи да счупя на две собствената си дума, да плюя на собствените си чувства към този човек и да докажа, че никога не съм заслужавал доверието му. Изневярата е груба лъжа, която няма как да бъде извинена и обоснована. Елементарно уважение към човека, който споделя с мен, мисли заедно с мен и за мен, усеща ме, притеснява се заедно с мен и за мен, радва се заедно с мен и за мен... аз не му дължа няколко искрени изречения ли? Нима имам обективно извинение за тази лъжа? Какъв човек трябва да съм? Да се пиша, че съм загрижен за другия? Аз нямам сърце за това. Всеки може да действа както смята за правилно.

Не влагам нищо лично в този коментар, наистина.

21.12.11
08:32

Добре де, а защо смятате, че една продължителна (и под продължителна нямам предвид 3-4 години) връзка се крепи на любов, страст и секс? Реалността сочи друго - след известно време връх като свързващи елементи връх взимат неща като взаимно уважение, приятелство, дори деца и навик, ако щете. Изневярата като концепция може дори да изгуби смисъл. Не във всички случаи, не във всички връзки, но достатъчно често. Хората са различни, отношенията между тях си приличат, но и те не са еднакви.
Хънтър, нещата в живота далеч не са черни или бели, както доста убедително ги представяш. :) Знам, че така е по-лесно, но всъщност има всякакви нюанси на сивото в зависимост от конкретната ситуация и обобщенията обикновено са вредни - водят до крайности в мнението. Това важи с пълна сила и за обобщението в предишното изречение. :)
Всъщност най-лошото в изневярата е усещането за лъжа, а то може да бъде постигнато дори и без секс. Лъжеш жена си, че си на работа до късно, а ходиш да пиеш с приятели, които тя не харесва? Лъжеш мъжа си, че си на аеробика, а отиваш да метнеш няколко пачки на рулетка? Варианти колкото щеш. Това не е ли изневяра в един или друг смисъл? От друга страна ако изпразним изневярата от присъщата й лъжа, то не остава нищо кой знае какво, освен малко похот и риск от болести. Тъй че всъщност големият проблем е лъжата, а не едното ебане. 
Абе я гледайте по-ведро на живота. В крайна сметка Теренций го е казал по-добре от мен - “човек съм и нищо човешко не ми е чуждо.”

Мнението беше редактирано от Boby_ на 21.12.11 08:34.

казано от Boby_ на 21.12.11, 08:32:

Добре де, а защо смятате, че една продължителна (и под продължителна нямам предвид 3-4 години) връзка се крепи на любов, страст и секс?

Не, не смятам. Абсолютно прав си - емоцията се променя. Първоначалната еуфория и разлюляващата страст постепенно се успокояват, превръщат се в дълбоко приятелство, уважение, в нещо много по-плътно и изпълващо. Аз го наричам обич и привързаност. Сексът е част от тези отношения, но далеч не е единствен компонент на една пълноценна връзка.

казано от Boby_ на 21.12.11, 08:32:

Реалността сочи друго - след известно време връх като свързващи елементи връх взимат неща като взаимно уважение, приятелство, дори деца и навик, ако щете.

Точно така.

казано от Boby_ на 21.12.11, 08:32:

Всъщност най-лошото в изневярата е усещането за лъжа, а то може да бъде постигнато дори и без секс.

Изневярата далеч не е само физическа. Тя е първо в главата и тази не е по-малка от физическата.

казано от Boby_ на 21.12.11, 08:32:

...всъщност големият проблем е лъжата, а не едното ебане.

Категорично!

21.12.11
09:08

Не съм нито най-мъдрия,нито най-старшия тука,но съм видял и научил туй онуй.Моята философия,е “нека не се гоним,за да не се хванем”.Грешките или се прощават или се наказват.Като наказанието не е рязане на уши:).Всеки сам си знае,защо е участник в една връзка,или съюз.Няма идеални човечета,и затова правим компромиси с негативите на партньора за да се насладим хубавите му качества и там каквото дал Господ.
Цялата работа с изневярата,е часовникарски занаят,много тънък и фин,не е за всеки.Пра дядо ми казаваше-”един занаят като не го умееш,няма да го кулендриш”.
И така:)Въпроси не задавам(и не си ги задавам),изисква усилие но си струва.И не си признавам,отричаш и се правиш на Лили Иванова:)
Няма как да се яде боб цял живот,ама поне се обичайте често,много и качествено.Може и да не помогне,ама ще сте си прекарали добре,и ще имате спомени на стари години.Тях няма кой да ви вземе,дори другаря Алцхаймер:)
Един дядо,е казал че откакто е спрял да вдига самолета се е отървал от страшен демон.

head_hunter

21.12.11
09:38

казано от Boby_ на 21.12.11, 08:32:

Хънтър, нещата в живота далеч не са черни или бели, както доста убедително ги представяш. :) Знам, че така е по-лесно, но всъщност има всякакви нюанси на сивото в зависимост от конкретната ситуация и обобщенията обикновено са вредни - водят до крайности в мнението. Това важи с пълна сила и за обобщението в предишното изречение. :)

Нещата в живота са такива, каквито ние си ги направим. Всичко зависи от нас самите, както и това дали в една връзка нещата, ще бъдат само черни, бели или в различни нюанси. Аз съм простичък човек и обичам простичките неща, та или само в черно или само в бяло. Свикнал съм в една връзка да поставям себе си на второ място и съответно имам изисквания към половинката си. Разбрали сме се още в началото, кое и как ще е и ако на някой не му изнася - кой от къде е, жени и мъже много, свят шарен. Да искам много, но в замяна давам всичко от себе си.
Прав си за дългите връзки /моята най-дълга е осем години/, след време отминава еуфорията, но не е само тя в една връзка. Остават нещата, които Кольо каза и още много, които мога да добавя. Според скромното ми мнение са много по-важни и ценни от първоначалната еуфория.

казано от slavko на 20.12.11, 21:44:

  нещата наистина са прости и често са елемнтарни уравнения с едно неизвестно...а ние самите си ги правим неразрешими главоблъсканици...
На някои така им минават годинииииииии...в умуване...и нищоправене...после били страдали...ами ДА-като си плах и несигурен, и бавен-ще страдаш!!!

Те тва трябва да си го напиша за челото :) пък така и ще го видят максимален брой хора .
За изневярата се изказах вече, ако мога без нея, без нея ще е.

21.12.11
10:16

Аз пак ще подкрепя Хед Хънтъра в частта с простичките неща...няма нужда да стоя при някой за по 10000 паунда на час, за да ми обясни как желая или не желая някой...аз много добре си знам...и ако е второто, просто отивам-поглеждам го в очите и си казвам всичко...а не да чакам сигнали, позивни, светкавици и други...
Повечето ми приятели се зажениха, сега се развждат...едни драми, едно чудо-кой, кого, как хванал...аз си стоя и мисля...”който, каквото си направи...”

А за едното е..не Боби...какви неща правим ние мъжете за едното е..не...:))))

Аз спирам да пиша по темата, мисля че наистина се получи хубава дискусия!!!

11.01.12
15:49

пичове (и пички), един ключ, който отваря всички врати е “специален”, врата, която се отваря от всеки ключ... :D няма нищо лошо в курвите, от както свят светува виното и жените са най-голямото удоволствие :D но някоя мацка дето е нимфоманка направо да отписва сериозните връзки, щото един истински мъж, никога няма да обича курва, та в нея няма нищо мило и приятно, което да закара мъжкото сърце да затупти,  очите да се радват на нея и да е постоянно в мислите ни :)  така че леките жени, няма кво да се сърдят те сами са си решили съдбата!

а иначе аз съм като батиат (от сериала спартакус), за сегашната ми приятелка съм способен да продам и баща си (също както във филма, не се разбираме) и по-скоро бих умрял, отколкото да не постигна мечтите си.. а секса пак като във филма няма никакъв проблем, тя знае че аз за нея живея, а другите ми нужди са съвсем нормални мъжки такива и няма нужда да се разделяме само щото самолета вианги е във въздуха  :D това право си го извоювах трудно и трябваше бая пъти да се докажа, че наистина я обожавам и секса с другите жени е все едно да ида до тоалетната, + тва тя знаеше, че ако се разделим за мен следваше най-сладкият живот, много пиене, жени и работа :D и повече никога не бих се хванал с друга, на берлускони да не му е лошо :D

Мнението беше редактирано от valent1n 458 на 11.01.12 15:55.

Aли

24.02.12
21:31

Изневярата при мъжете и жените е нещо нормално. Въпрос на време, кога ще се случи. Лично аз я допускам. Който не е изнаварявал, няма база за сравнение относно границите на страстта.

Мирослав

10.03.12
17:57

казано от valent1n 458 на 11.01.12, 15:49:

пичове (и пички), един ключ, който отваря всички врати е “специален”, врата, която се отваря от всеки ключ... :D няма нищо лошо в курвите, от както свят светува виното и жените са най-голямото удоволствие :D но някоя мацка дето е нимфоманка направо да отписва сериозните връзки, щото един истински мъж, никога няма да обича курва, та в нея няма нищо мило и приятно, което да закара мъжкото сърце да затупти,  очите да се радват на нея и да е постоянно в мислите ни :)  така че леките жени, няма кво да се сърдят те сами са си решили съдбата!

а иначе аз съм като батиат (от сериала спартакус), за сегашната ми приятелка съм способен да продам и баща си (също както във филма, не се разбираме) и по-скоро бих умрял, отколкото да не постигна мечтите си.. а секса пак като във филма няма никакъв проблем, тя знае че аз за нея живея, а другите ми нужди са съвсем нормални мъжки такива и няма нужда да се разделяме само щото самолета вианги е във въздуха  :D това право си го извоювах трудно и трябваше бая пъти да се докажа, че наистина я обожавам и секса с другите жени е все едно да ида до тоалетната, + тва тя знаеше, че ако се разделим за мен следваше най-сладкият живот, много пиене, жени и работа :D и повече никога не бих се хванал с друга, на берлускони да не му е лошо :D

пффффф хахаха, все едно прочетох коментар на някой 14-15 годишен “facebook male attention whore” на снимка с гола кака в някоя група за статусчета у фейса.... голям си играч  :D :D :D :D :D :D :D :D :D

09.04.12
00:10

Нещо подобно се случи и с мен. Разбрах преди половин час. Тичах малко. Олекна ми. Майната му. Живота продължава. :)))

Животът винаги продължава. Хубаво е човек да помни хубавото, за да знае, че щастието не е художествена измислица. Хубаво е и да не забравя лошото, за да знае с какво се е преборил. Хубаво е човек да прости, най-малкото от уважение към всичко, което той самият е вложил. Задължително е да гледа напред с готовност отново да даде всичко от себе си и задължително без лоши чувства. Тогава си струва... :)

Мнението беше редактирано от Кольо Пияндето на 09.04.12 09:17.

head_hunter

09.04.12
10:10

казано от NRG на 09.04.12, 00:10:

Нещо подобно се случи и с мен. Разбрах преди половин час. Тичах малко. Олекна ми. Майната му. Живота продължава. :)))

Нея кога, ще я изпишат от болницата :D :D :D

казано от Кольо Пияндето на 09.04.12, 09:16:

Хубаво е човек да прости, най-малкото от уважение към всичко, което той самият е вложил.

К.рви бол, та една по-малко в живота ми, няма голямо значение ;)
Като искат прошка, да ходят на църква да им прощава Господ, аз такива неща не правя :D

Прощаването, Хед, е по-скоро заради самия мен... от една страна нямам никаква нужда да нося негативни емоции заради такъв човек, от друга страна - уважение към моето ‘обичам те’, казано в очите й.

head_hunter

09.04.12
14:11

казано от Кольо Пияндето на 09.04.12, 10:39:

Прощаването, Хед, е по-скоро заради самия мен... от една страна нямам никаква нужда да нося негативни емоции заради такъв човек, от друга страна - уважение към моето ‘обичам те’, казано в очите й.

Гащите, чантата, шапката и при майка й /да не казвам на майната й/ :D Негативната емоция няма да премине след прощаването, а това, което съм й казвал си е било за периода преди случката, след това нещата са различни :D Така или иначе негативите си остават, ако ще да врата си да стъпим, но защо да усложнявам нещата с разговори, прощаване литър сълзи и сополи? В крайна сметка от любовта до омразата има една мъничка крачка, каквото се си казвали - казвали, каквото правили - правили. Да би мирно седяло, не би чудо видяло ;) След научаването на “новината” просто, ще си спестя по-нататъшни контакти, защото кой обича да си комуникира с лъжци?
К.рви бол - истински жени малко. Винаги се сещам, че ново гадже, нов шеф и малко прасе не се хвалят, че не се знае, каква свиня ще излезе.

09.04.12
14:54

Хубаво нещо е прошката, но когато някой е проиграл с лека ръка доверието ми, не виждам особен смисъл от нея.
В едно такова “модерно” и разкрепостено общество, в което огромна част от хората нямат почти никакви ценности и качества достойни за уважение, шансът да попаднеш на такъв човек е значителен. Затова и според мен не си струва да съм всеопрощаваща.
Ако човекът насреща няма глава на раменете си, няма да успее да оцени и подобен жест. Накрая просто ти сервира една доста грозна лъжа и докато си пиеш студената вода осъзнаваш в центъра на каква заблуда стоиш. :)

Мнението беше редактирано от Мари А. на 09.04.12 15:14.

09.04.12
15:33

Някак си всички сте прави, дори и да си противоречите за някои неща. За 48 часа имам само 2 часа сън. Бахти стреса.  Нищо не е толкова важно, че да ми разваля режима! Поне вкарвам малко повече храна за сметка на изгубения сън.. До сега не ме беше жегвало така. Истински жени/мъже са такива докато не направят някоя подобна глупост. Никой не е застрахован май.

казано от head_hunter на 09.04.12, 14:11:

Така или иначе негативите си остават, ако ще да врата си да стъпим, но защо да усложнявам нещата с разговори, прощаване литър сълзи и сополи?

За сълзи и сополи не говоря, няма нужда от тях. Няма нужда и от церемонии, превземки, тежки думи и т.н. Имах предвид моя личен поглед и подход. Станалото - станало, всеки си продължава по пътечката... просто не обичам да воювам в личния си живот, включително и когато там става промяна. В един или друг момент, по един или друг начин - човек винаги си плаща сметката и лихвите за гяволъка. Лъжата си е лъжа, не забравям, но и не мисля, че бих спечелил нещо, ако не простя. Така съм устроен.

казано от head_hunter на 09.04.12, 14:11:

Винаги се сещам, че ново гадже, нов шеф и малко прасе не се хвалят, че не се знае, каква свиня ще излезе.

Виж, това ми хареса! ;)

казано от Мария А. на 09.04.12, 14:54:

В едно такова “модерно” и разкрепостено общество, в което огромна част от хората нямат почти никакви ценности и качества достойни за уважение, шансът да попаднеш на такъв човек е значителен. Затова и според мен не си струва да съм всеопрощаваща.

За обществото - тъжно, но си права, така е.
Аз го правя заради мен самия, не заради този, който се е подиграл с доверието ми. Обществото е такова, каквото го описваш... трябва ли да бъда и аз такъв?

казано от NRG на 09.04.12, 15:33:

Някак си всички сте прави, дори и да си противоречите за някои неща. За 48 часа имам само 2 часа сън. Бахти стреса.

Няма как да не е стрес, когато човек е вложил толкова много.

казано от NRG на 09.04.12, 15:33:

Истински жени/мъже са такива докато не направят някоя подобна глупост. Никой не е застрахован май.

Истинските хора не го правят. Никога.
И никой не е застрахован...

Мнението беше редактирано от Кольо Пияндето на 09.04.12 15:41.

09.04.12
16:32

казано от NRG на 09.04.12, 15:33:

Някак си всички сте прави, дори и да си противоречите за някои неща. За 48 часа имам само 2 часа сън. Бахти стреса.  Нищо не е толкова важно, че да ми разваля режима! Поне вкарвам малко повече храна за сметка на изгубения сън.. До сега не ме беше жегвало така. Истински жени/мъже са такива докато не направят някоя подобна глупост. Никой не е застрахован май.

Колкото хора сме - толкова гледни точки. Всичко отминава, така че и това ще мине, просто винаги остава по някой белег. Което, всъщност не е толкова лошо, така не забравяш през какво си минал. Важното е все пак да не допуснеш да се затвориш в себе си и да загубиш доверие към околния свят и това да рефлектира върху бъдещите ти отношения с хората, които срещаш - както някои други сме допуснали. :) Не е особено полезно и води до това, което е казал г-н Пол Валери: ” В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби”. :D

head_hunter

09.04.12
20:29

казано от NRG на 09.04.12, 15:33:

Някак си всички сте прави, дори и да си противоречите за някои неща. За 48 часа имам само 2 часа сън. Бахти стреса.  Нищо не е толкова важно, че да ми разваля режима! Поне вкарвам малко повече храна за сметка на изгубения сън.. До сега не ме беше жегвало така. Истински жени/мъже са такива докато не направят някоя подобна глупост. Никой не е застрахован май.

Правиш й една “Пернишка мартеница” и, ще се почувстваш по-добре :D
Горното е шега в никакъв случай не подкрепям насилието психическо или физическо .......... над нежния пол /освен ако не е плажен билдър/ :D Слагай си я на х.я да не ходи пеша, излез да се напиеш до безпаметност /на следващия ден, ще ти е толкова лошо, че тя ще е последното за, което ще се сещаш/ и някак, ще гледаш с други очи на сегашното си поведение.
Тъпа е цялата ситуация, но гледай да прекараш повече време с приятели /истинските такива/, ако не друго, то ще получиш подкрепа и разбиране. Истинските приятели в този момент няма да те оставят да се отдадеш на кофти мисли, тъга и т.н., а поне ще пробват да те разведрят.
В този момент е трудно да се каже, каквото и да било по случая и всичко е някак лишено от смисъл. Няма човек, който да не е попадал в положението ти - съчувствам ти възможно най-искрено.

07.07.12
17:17

Каквото и да се случва, насилието над жената е неприемлив отговор от страна на мъжа, ако той наистина е мъж. Ако е пред детето е още по - лошо. Аз съм израснал сред домашно насилие и ако видя подобно нещо ми пада черна пелена пред очите. Не причинявайте това на себе си и на децата си

17.07.12
00:21

+18

Сортирайте мъжете и жените които търсите така че да задоволяват всичките ви нужди и няма да имате никакви такива мисли. Всичко друго е прах и въздух в тая тема.

Spirit of Freedom

17.07.12
14:29

Аз системно многократно и с най голямо удоволствие изневерявам,монотония начин на живот е измислен от църквата,човека е стадно животно и всички женски в стадото са негови

Прескочи до:

Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:

Научи повече
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 forum-blockforum-deleteforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-lockforum-mergeforum-moveforum-new-postforum-quoteforum-recommendforum-subscribeforum-unlock1