Ново начало за по-добър живот.

Там е проблемът не мога да намеря добрата страна на вредната храна и на преяждането. Няма как да се чувствам добре когато се тъпча, но пък и явно нямам волята за да си кажа СТОП. :X
И винаги трябва да има оправдание за всичко. :D

Там е проблемът не мога да намеря добрата страна на вредната храна и на преяждането. Няма как да се чувствам добре когато се тъпча, но пък и явно нямам волята за да си кажа СТОП. :X
И винаги трябва да има оправдание за всичко. :D

Да го кажа така - не е въпрос на воля, а на баланс. На инат и воля ще изкараш известно време на “здравословно” хранене, но при най-малкото сваляне на гарда, емоционалното хранене пак ще те победи.

Търси проблема другаде, не във волята. Храната трябва да ти носи радост, също както ВСИЧКО, което правиш. Ако не е така, нещо е много сбъркано в картинката.

Тя ми носеше радост както и тренировките, всъщност всичко ми носеше много голямо удоволствие.
Но изведнъж всичко се обърна на 360 градуса и колкото повече затъвам  толкова повече намразвам храната и себе си.

Тя ми носеше радост както и тренировките, всъщност всичко ми носеше много голямо удоволствие.
Но изведнъж всичко се обърна на 360 градуса и колкото повече затъвам  толкова повече намразвам храната и себе си.

Здравей,

не губи надежда, щом се е обърнало на 360 градуса, ти си намерила отново себе си :Д

Тя ми носеше радост както и тренировките, всъщност всичко ми носеше много голямо удоволствие.
Но изведнъж всичко се обърна на 360 градуса и колкото повече затъвам  толкова повече намразвам храната и себе си.

Ето на :). Намери баланса (на емоциите, на психическото и физическо натоварването и т.н.) и проблема с храната и отношението ти  към нея ще се реши.

Значи проблемите са заради изпитите. Тоест до септември ще бъда така.
Но ми е много гадно като се натъпча, става ми много тежко, а колкото и да се опитвам не мога да спра.

Не се концентрирай върху храната, заеми се с нещо странично освен изпитите, което да те държи фокусирана, дали ще е четене, или нещо творческо /писане, рисуване, любов/, но нещо трябва да заеме тази празнина вместо храната. Аз постоянно чувствам глад, откакто се помня - навремето по едно пиле с кило ориз не ми стигаше за обяд, заедно с половин хляб и два шоколада. Откакто започнах да свалям килотонове през есента, станах много по - активен, завърших си дисертацията, направих над 100 видеоклипа на спортна тематика,  редактирах си стари текстове, оспамих интернет, учих нови езици и какво ли не. Запълни празнотата с мисли, не с храна. Всичко е въпрос на воля и на съсредоточаване върху други цели.

Еле, повечкото от нас/жените/, които веднъж в живота си сме били на режим и сме били на много ниско тегло стигаме до подобни състояния. В чисто физиологичен план тялото ти е гладувало дълго и сега просто му се яде пропуснатото, което те побърква чисто психологически обаче, защото не ти се вярва че това си ти, че перфекната Еле, която ядеше само здравословни храни и имаше волята да пази строг режим се е издънила. Е не си се издънила, просто крайностите водят до крайности. След 10 години стриктен режим и на мен ми се случи 1 година да ям боклуци и да се обвинявам и да не мога да намеря границата между “ям” и “преяждам”. Те затова са уроците в живота. И не обвинявайте горкото учене :D, напротив вложи усилията и мислите си в него и може да спреш да мислиш за поредната филия или сладолед. Справяш се прекрасно. Просто намери нещо, което да премести обекта на мислите ти в друга посока. И все пак не залитай много по въглехидратите, а наблягай на качествените протеини и мазнини, пък ако остане място за сладоледче си го изяш с кеф. както и Вик ти е казал, промени си отношението към храната ;)

Аз обвинявам ученето от гледна точка на това, че в момента заради него тя стои затворена у тях и в главата й се въртят само 2 неща - учене и ядене. Затова както написах и в някой от предишните си коментари - спри се малко, излез навън, промени си ежедневието, ще видиш, че когато намериш други разнообразни занимания, ще започнеш да мислиш и за други неща и всички тези мисли за ядене постепенно ще ти се махнат от главата. Всичко е на психологическа основа ... каквото и да пишем ние тук, всичко зависи от теб и само и единствено ТИ можеш да си помогнеш.

Дива, точно вчера ти изчетох дневника, че даже и другите започнах да чета.. бях много учудена от цялото спокойствие което излъчваш и буквално ти завидях (ама благородно :D).  Точно си мисля, че съм се издънила, защото вече не съм перфектно хранещата се, нито успявам да си направя някоя хубава тренировка.
Баланса .. сякаш никога не съм успявала да намеря баланса на нещо, все ще съм в крайностите. А и много лесно пречупвам всичко и залитам отново.
Трябва да се успокоя на първо място и след това да спра да мисля толкова много за тази храна.

Сега като казвате, че трябва да се се занимавам с нещо друго, да си уча и да не ми пука толкова много за хляба или сладоледа ми изглежда много лесно, но трябва да започна да разсъждавам с главата, а не с устата :D .. Това което разбрах за тези 2-3 седмици е, че аз един ден ще съм добре на другия мога да извърша 1001 глупости.

Когато уча или по точно когато уча това което ми е интересно ги няма побъркващите мисли, но седна ли да върша нещо не толкова любимо, започвам да се разсейвам, започвам да се чудя какво да правя за да мине по-бързо времето. Това което уча сега в училище (музика) не ми доставя никакво удоволствие, не обичам да свиря, нито да пея.. за мен музиката е само за слушане и за под душа.. ходя с нежелание на училище, свиря с още повече нежелание, сега имам една единствена възможност за да се преместя (рисуване) и ако се издъня всичко пропада, а лошото е, че може и нарочно да не ме преместят, защото заради мен класа ми ще се разпадне и тези всичките мисли адски ме побъркват и за това съм си втълпила, че няма да успея.

“Намери баланса (на емоциите)” - точно те са ми в повече.

Nathan - сигурна съм че е така, то всъщност винаги когато изляза (това се случва само като отивам на урок :D ) само тогава не мисля за храна, тренировки, мазнини, цикъл и разни такива неща.
Обаче когато си науча ... аз сядам на компютъра, ровя в нета, гледам филм, готвя си и разни такива неща и отново не излизам. :| Пък и честно да си призная то няма и с кой, “приятелките” ходят по кафенета, момчета, пафкат тревичка и т.н.т (не това не е оправдания не ми е приятно на такива места, а и не ми се иска да говоря за цигари, алкохол или пък да разправям наляво надясно кое момче ми е харесало ) единствената друга възможност е вече да се изпокарам с родителите си заради кучето и май ще го направя. :X

Мила, Ели,до голяма степен разбирам какво чувстваш.Замисли се обаче колко много изпити ти предстоят-и то не само на хартия.В крайна сметка ти ще бъдеш някой ден майка, а това води до далеч по-голями и по-основателни притеснения.Опитай се да си щадиш психиката.
За ученето-да, аз изживях същото зимата-хем ти е студено, хем никъде не може да мръднеш, хем трябва да седиш и да учиш.За себе си открих следното решение-сутринта тренирам, хапвам стабилно,взимам сборника със задача и отивам да уча някъде другаде.Сядам в някои кафе и уча,докато не ми писне.След това се разхождам,опитвайки се да хвана малкото слънчеви лъчи и се прибирам.Докато ходя съм си пуснала музика, наблюдавам хората,сградите наоколо.За мен лично имаше ефект, просто познатата обстановка действа много деструктивно на могивацията за учене.Вкъщи трудно се концентрирам, но ида ли другаде успявам.Така няма да мислиш и за храна, защото ще си разсеяна от хората наоколо, от различната гледка пред очите ти.

За храната-забелязах,че тези,на които им е скучен животът, доста по-често се тъпчат.Причината-те се опитват да си доставят удоволствие, да запълнят време, да направят нещо интересно,а храната е най-достъпното и сравнително най-евтиното средство.Храната отговоря на някоя емоционална нужда, която ти се опитваш да запълниш.Опитай се да я откриеш.Щастлива ли си?Какво те кара да сe усмихнеш?И в цялата тази ситуация...къде са приятелите ти,близките ти?Може би трябва да прекарваш повече време с хора,които обичаш.

И едно мое предложение...защо не пробвай с йога или най-малкото медитация?
И не на последно място-ясно ли знаеш какви са целите ти в момента?Подобни състояния са характерни за хора,които просто не знаят какво искат от живота/ не казвам,че ти си такава/.

Успех и продължавай да споделяш-с диалог всичко се постига!

Хах, да, идва и момента с излизанията, че в даден момент всичко става прекалено монотонно. Мислех че е само при мен, но явно и при други се среща :). НО - не само чрез излизания можеш да разнообразиш ежедневието си ... има толкова много други неща, с които можеш да се занимаваш, стига да имаш желанието. Ето, Ели ти е предложила йога или медитация - напълно съм съгласен с нея, особено при вас жените тези две физически дейности са особено популярни и доколкото знам действат много успокояващо и в същото време здравословно на организма.
Ще предложа и друг вариант (моя) - упражнения ... аз ориентировъчно на всеки час вкъщи правя някаква физическа активност - започнах от лицеви опори, минах през клекове, в момента съм на една мини тренировка състояща се от няколко вида основни упражнения. Има ли смисъл - честно нямам си никаква идея, защото това са 1000+ клека със собствено тегло на ден + още други упражнения + една основна тренировка, но все пак продължавам да го правя, не защото трябва, а защото ми е кеф. :)
Разбира се, твоето разнообразие в ежедневието не трябва да е като моето ... просто ти дадох пример. Тук отново ще подкрепя предишния коментар от Ели - трябват ти още цели, като ги имаш, времето ти ще минава по-бързо и няма да мислиш толкова много за храната и нейната консумация.

Бети- страшна си! Много благодаря за чудесните идеи, със сигурност ще изляза да уча на вън за да не се застоявам вкъщи, а и съм 100% убедена, че ще съм по съсредоточена.
В момента живота ми е много повече от скучен.. за това и се тъпча, а и не се възприемам както преди, не се харесвам...
Онзи ден бях се разровила в дневника на Маргаритка и видях в началото един линк от замунда за Ashtanga Yoga ама мноого сложно ми се видя, сигурна има по лесни неща като за начало?
Хмм, като се замисля отдавна не съм имала хубав ден пълен с усмивки, всеки ден е едно и също сиво, мрачно, скучно, самотно. С приятели не съм излизала от.. 30 юни?! Да не казвам от 14. :X Родителите ми не живеят с мен.. във Варна с баба си съм, а тя по-цял ден е на работа. За тези преяждания и ревове на никой не съм казала, защото знам как ще реагират и тази реакция никак няма да ми помогне, даже напротив.
Ако има някакви филми в замунда или където и да е за йога/медитация и разни такива неща, ще се радвам да споделиш! Аз довечера ще се поразровя в интернет.

Nathan- точно това си мислех преди малко, да започна да правя малки упражнения когато ми хрумне .. и може би ще го направя.
Имам си цели, но дори и в периода в който се хранех както трябва и тренирах здраво не успях да постигна и 10% от тях (говоря само за външния вид). Тези цели все още си седят в “списъка” и си чакат най-спокойно да ги осъществя, но бих желала първо да си подредя мислите в главата, да премине това напрежение и след това да работя по визията.

Ели,
пробвала ли си варианта, тези храни, с които всички преяждаме, да не са ти в хладилника?

Те не са в хладилника. :D Никой не купува боклуци, всичкият апетит за сладко идва от хляба (поне такова впечатление ми направи днес) .. ям ли хляб ( А хляб напоследък много често започна да ми се яде.), започва да ми се яде нещо други и отивам до магазина взимам си един тон сладолед и.... имам чувството, че някой друг ми управлява тялото, правя всичко това съзнателно, но и в същото време е против волята ми?! Хем не го искам, хем го правя. :| Май не се изразих много добре..

Ако човек на твоите години с достъп до интернет и живеещ в красив морски град в собствената си родина (т.е. говори езика) скучае, то какво ще прави като порастне? Алкохол? Наркотици?
Иди в близката болница и седни на някоя пейка покрай кабинет, в който ходят обречените, на които им остава малко живот. И наблюдавай.
Намери си хоби!
ОБИЧАЙ!

Глезотии...

Защо мислиш за хляба като забранена храна. Като ти се яде филия с масло яж, но със свободно съзнание. Честно, мен месо плюс салата не може да ме наяде никога. Пак съм си гладна след пържолите и си търся таханчето да ми запълни празнините. Но докато преди го ядях гузно и се измъчвах, че прекалявам, сега си го муцам съвсем съзнателно, без да ми дреме, чувствам се добре и съм заситена. Имам все по-рядки забежки към сладки неща и даже смея да каже, че си ги позволявам отново съзнателно и премислено. Може и да съм намерила някакъв баланс за себе си. Добре ми е така засега. Натрапчивите мисли за качени килограми са все по-редки, при положение, че харесвам какво съм постигнала, гледайки се в огледалото. А Варна - морска, плаж, книга, мале какви мисли ми идват, ама с дете тия неща вече не мога да ги правя :(

Никога не съм скучаела, винаги е имало с кой да изляза, да се забавлявам, винаги е имало какво да правя, не знам какво се случва сега.

Деси на мен това ми е пределно ясно знам, че няма нищо лошо в едната филия.. ама след първата следва, втора и така докато свърши, а след хляба следват още куп неща. Проблема е в тъпченето. Бях намерила идеалния начин на хранене за мен месо, яйца, зеленчуци, масло, ядки и т.н.т. т.е. вм-нвд, но този път се оказа доста по трудно връщането към нормалното хранене.

Ели, преди имах много сходен проблем. От толкова въздържане, имах гладни пристъпи на моменти, в които панадах всичко въглехидратно вкъщи. Моят съвет е да се позволяваш въглехидрат в обедите като например картофи или кафяв ориз, съчетано с месо например. На мен това ми помогна да се справя с проблема. Така на обяд си набавях известно количество въглехират, който засища нуждите ми и дори имах повече сили за тренировки след това.
Това, че ти се яде хляб е показател, че имаш нужда точно от въглехидрати. Сигурна съм, че добавянето им в менюто ти няма по никакъв начин да се отрази на фигурата ти. Много хора са наплашени от тях, но аз смятам, че организмът има нужда от всичко! :)

Деси на мен това ми е пределно ясно знам, че няма нищо лошо в едната филия.. ама след първата следва, втора и така докато свърши, а след хляба следват още куп неща. Проблема е в тъпченето. Бях намерила идеалния начин на хранене за мен месо, яйца, зеленчуци, масло, ядки и т.н.т. т.е. вм-нвд, но този път се оказа доста по трудно връщането към нормалното хранене.

Чакай малко, ако намериш идеалния мъж ще го зарежеш ли? Щото гледам си била намерила идеалното хранене, пък не си на него.

Добре, идеално е пресилена дума..  чувствах се добре с това хранене, но сега колкото и да се опитвам не мога да се върна към него.
Elle - в началото процедирах така, ядях картофи и ориз за да не ям сладко, след това ги спрях .. и се чувствах добре 2 месеца и сега ефекта е налице.

Извод - започни ги пак.

Това не е вариант, не се чувствам добре с тях.
Трябва да измисля някакъв начин за да издържа повече от един ден с нормална храна. Ще видя и как ще ми се отрази йогата, ще изляза да уча на вън, да се разходя сама.. ще променя всичко .. и сама ще изляза от дупката която сама си изкопах. Надявам се всичко да се нареди по-бързо. Ако в неделя не съм на урок сутринта ще отида и на кросфит, че поне там ми е много приятно и се чувствам добре.
Сега ще чета за йогата!!  :)

Това не е вариант, не се чувствам добре с тях.
Трябва да измисля някакъв начин за да издържа повече от един ден с нормална храна...

В едно царство водата се развалила. Всеки, който пийнел от нея преставал да бъде нормален. Царят пиел от собствен водоизточник, но лека-полека всички останали полудели. Тръгнали да щурмуват покоите му. Царят разбрал, че няма друг начин и пийнал от водата, от която всичко останали пиели. Естествено - полудял.
Хората видели и извикали в един глас - “Царят вече е нормален”.
———
“Нормална храна”? Според кой? Според “the legions of facebookers who post pictures of nearly everything they eat, perhaps as proof they’re more nutritionally pious than their friends”?*
*Цитатът е от тук.

Скучно ти е :D. Споко, ще влезеш в релси. Ще ти писне и от боклучавата храна и ще се оправят нещата. Лято е, сладоледът е позволен :D. Динята и пъпеша са задължителни. Направи си ученето по-интересно. Пийвай си чайче, поглезвай се с кафенце, хапвай ядки, плодове.... знам ли. Чопли семки. Учи на плажа, в морската. Направи си пикник - сандвичи и учене :D Води си хартиен дневник и си записвай разни мисли, т’ва също помага понякога.

Ели, забрави за момент за храната и тренирането
Според мен проблемът е много по-различен и много по-фундаментален.Живееш във Варна-  2-рия или 3-тия по големина град в България/не знам дали вече не е изпреварил Пловдив при последното преброяване/  и въпреки това се чудиш какво да правиш.Ами какво да каже едно момиче от някое по-малко градче или село?А какво да каже едно момиче от Северна Корея, което е щастливо,ако днес си е получило купичката с ориз.Дали тя знае колко въглехидрати има и дали те я направят инсулиново резистента?Ако й опишеш света,в който ти живееш,смяташ ли ,че ще ти повярва?Тя би мечтала да е на твоято място, но не е, но  също така няма и такива проблеми, нито със скуката, нито с храната.Човек, ако е емоционално и душевно празен и в Ню Йорк, Токио или Луната да го заведеш, пак няма да се почувства щастлив.Ей, това забелязвах последния път във Виена-на тинейджърите там им е толкова скучно,гледат с един празен поглед,по цял ден се шлият и харчат пари за поредния парцал, а аз не мога да си представя в такъв град като Виена, да ти е скучно,да се чудиш какво да правиш.Но свръхугодията, комфорта и консумацията могат наистина да ти погубят желанието за живот, защото те наистина няма за какво да се борят-на тях всичко им е осигурено. Как се чувстваш и дали си щастлива зависи само и единствено от теб,никой не може да ти подари щастие,а бедата е,че колкото повече притежаваш,консумираш и издребняваш, толкова по-нещастен се чувстваш.Затова вложи цялата си свободна енергия и време в нещо,което ще те обогати емоциолно и духовно и спри да мислиш само за физическото си Аз.Фиксацията ти е в грешна посока.
Защото на този свят има и по-важни неща от това колко калории си поела и изразходила.
П.П.Съветвам те да прочетеш някоя антиутопия.

1984, 451 по Фаренхайт, Игрите на Глада

Живееш във Варна-  2-рия или 3-тия по големина град в България/не знам дали вече не е изпреварил Пловдив при последното преброяване/  и въпреки това се чудиш какво да правиш.Ами какво да каже едно момиче от някое по-малко градче или село?

Аз например ;)
Ели намира се какво да правиш.. Имаш плаж - иди на плаж,иди на планина,забавлявай се дори и самичка ..Има много начини.Помни,че има и други като теб,които се опитват да излязат от тази дупка и ще се справим заедно.Сещаш ли се какво ми каза онзи ден за пастичката??? Еее кажи си го на себе си.Същите тези съвети,които ми даваше ги приложи.Знам,че е доста трудно на практика,но нали трябва да опитваме?Е аз сега заминавам на море,а мъкна сума ти и бадеми!?Овесени ядки!? Вместо да ида и да се натъпча като прасе...Просто нагласата е такава.Не оставяй храната да те контролира.Просто както казаха по-горе “Намери баланса”.
Откъсни се от това учене за малко.И моето лято е ужасно - учене,учене,учене,курсове,курсове...нямам време за тренировка..разбита съм..Но си представи,когато дойде време да кандидатстваш...стягай се ей ;) Щом за 1 изпит по английски се кахъриш толкова какво остава за другите!? Тепърва ти предстоят изпити....Овладей емоцията ;)
Желая ти успех и без нерви ;) Карай спокойно и знай,че те подкрепяме (hug)

Аз съм сигурна че Ели осъзнава с какво богатство разполага и не мисля, че изобщо е уместно да правим паралел между нея и по-нямащите и по- нещастните и по - бедните и т.н. То е ясно, че пробелема и е  чисто психологически и това изобщо не означава, че е консуматор и мисли само за физическото си АЗ. За скука също не може да става дума, за изолация да за вътрешен дисбаланс, който й пречи да се радва на живота, лятото, града и природа и т.н. Просто е излязла от един заучен модел на поведение, хранене и т-н, който сама си е спретнала и новата ситуация и създава вътрешен конфликт.Тя и затова се опитва да се върне към старата и сигурна за нея среда, но не успява, защото  е изкуствено създадена. Положението се усложнява, защото и се налага да први нещо, което както казва не харесва/ученето и музиката/. Ели знам че не сме на твоето място и каквото и да ти кажем ти се струва далечно и трудно изпълнимо. И все пак опитай се да виждаш първо положителното в ситуацията, оставяш зад гърба си един анорексичен период, има голяма вероятност да си върнеш цикъла скоро, запозна се с нови хора, които са готови да ти помогнат, наближана края на ученето, пред теб е един нов период, чието развитие зависи само и ениствено от теб. Направи го такъв, какъвто ти искаш. И да занеш, да си перфектна никак не е оферта :D

Като ти се яде яж!Намисли си какво точно ти се яде,вземи го и си го изяш на спокойствие.Аз се тъпча,когато незнам какво точно ми се яде и ям хиляда други глупости и пак не мога да се наям.400гр хляб с масло - ок,изяж го,какво толкова?Ще ядеш,ядеш,ядеш и повярвай ми наяждане има-щом аз спрях .. и ти можеш.Не се ограничавай-така става по-лошо.Замисли се-преди си се хранила нормално,сега това е период-може да трае седмица-две,месец,но все ще му дойде края.Като се успокойш психически всичко ще си дойде на мястото.Няма да се криеш,да плачеш и да ти е гадно-килограми се свалят,не е фатално,важното е сега да си изчистиш съзнанието!

Ти си на 16 нали...тука и 200 девойки да ти пишат, ти сама няма да се оправиш ЯВНО...
Излизай с приятелки, търси нови хора...
Бягай в морската, карай колело, тренирай...
Аз като бях без работа и тъпеех по цял ден сам като кукувица, единствено и само тренирах...сутрин на пистата, следобед щанги, вечер плуване и т.н.
Ама и друго забелязвам...все повече и все по-млади хора почват от рано с това “тъпо ми е, скучно ми е, не виждам в нищо смисъл”...чакайте бе, Вие сте деца...правете нещата...всичките неща!!!!
Работи върху тялото, духа си...подгатвяй се, защото големите битки сега почват, а твоя гард е нискоооооо долу...
А дали си от Варна, Токио, Мало Бучино...има сигурно някакво значение за обстановката...но ако вътре си сломен...заеби...все тая е.

22.07.12
Размисли:Послушах ви и отидох на плаж сама, взех си и учебниците. Не успях да уча, защото ми беше много топло, но пък се опеках и си прекарах горе долу добре.
Някакви мъже седяха до мен и постоянно ме гледаха, вляза ли във водата единия тръгва след мен, изляза ли и той.. Втория път като влязох, той дойде при мен и започна да ми разправя колко съм била хубава, как не трябвало да се срамувам от нищо, да не съм се срамувала от това, че и двамата ме били гледали.. така де поиска да се запознаем и аз нямаше как да му кажа “не”. След това веднага излязох и той след мен, дойде при мен и започна отново да ми дава съвети да не съм позволявала на момчетата да ме използват, защото съм била хубава, да внимавам с “приятелите си”, пита ме, защо съм била сама .. даде ми фейсбука си. Галеше ме????? И изведнъж ми хвана ръката и я целуна, както се бях уплашила в тоя момент имах чувството, че сърцето ми ще гръмне от страх.. Не спря да ме пипа, имах чувството, че ще ми направи нещо макар, че на пръв поглед изглежда добър. :| И така няколко пъти дойде при мен... ;//
После пък пред мен дойде една група момчета и момичета с които доста се посмяхме, те поне не ме пипаха :D ..
На тръгване отидох да си купя вода, че моята беше станала на чай.. там пък се запознах с продавача който ме попита, защо съм толкова бяла :D. Искаше да ме черпи и сладолед, но отказах.. Каза ми като отивам на плаж да се отбивам. :D
Много странен ден, но пък си прекарах добре нищо, че бях сама. Утре мисля да отида пак на плаж и после да седна на някоя пейка да си поуча.

Така друго.. да пробвах йогата. Супер е, чувствам едно огромно спокойствие докато си “тренирам”, на места доста се клатушкам, но отпусна ли се напълно сякаш ставам по стабилна .. може и да си внушавам де. :)
Вчера иначе беше ужасен ден и за това не писах, мнооооооого рев, караници, учене до 2 през ноща, днес едвам се отлепих от леглото.
Храната не е добре, ям си хляб, но с една крачка на пред - БЕЗ тъпчене. :)  Тя всъщност храната е само хляб, плодове (много) и яйца.
Надявам се да съм тръгнала в правилната посока. Постепенно ще оправям и другите проблеми. :)

За днес записвам: 40 мин йога сутринта и 40 мин към 20:00.
12 мин. 50/10
Clean & Press using the Pink Sandbag
Squat Leaps
лицеви
повдигане на краката от вис
сумо тяга
Напади (сак)
——
50/10
Бърпи + скок
коремни

Нямаше как да му кажеш НЕ? Такова работи не е хубаво да се чуват от млади момичета.

Нямаше как да му кажеш НЕ? Такова работи не е хубаво да се чуват от млади момичета.

Не е хубаво, ама понякога наистина зависи от ситуацията. Има чичковци, които много добре знаят какво и кога да кажат. То затова стават бели. Все пак някак го е разкарала. Ще се научи и на “НЕ”.

Иначе, браво Ели, според мен ти е бил различен ден, което определено е добре. Явно си доста контактна, след като си се запознала с толкова хора. :D Това се иска, леко разнообразие. Ученето ти е трудно на плажа, пробвай някоя дебела сянка. В Бургас видях две жени седнали на одеалце в тревата и много им се накефих. Четеш си, пък се изтегнеш да погледаш дърветата, замечтаеш се и т.н..... Едва ли някой чичко ще те заговори, щото ще е на плажа, за да зяпа :D

Хубав и интересен утрешен ден!

Harley - ее ти пък ме изкара.. :D Се едно да избягам като дявол от тамян, пък и той в началото нищо не направи  само ми обясняваше някви работи.. А и напоследък доста често ми се случва хора да ме спират по улицата и да ми казват много верни неща.
Един път както си седях на спирката (това беше този месец) някакъв мъж ме пита коя зодия съм, и аз му отговорих - близнаци. След това ми каза, че  се занимавала с изкуство и по точно живопис, започна да ми обяснява кои цветове да не смесвам, как да ги съчетавам и така нататък. Ей така само ме попита коя зодия съм и всичко си изпя. :D
Миналата или по миналата седмица пък докато се връщах от урок някаква жена (циганка?) ме спря и ми вика много хубави неща ще ти се случат.
Не знам тва как да го приемам, ама си падам вярваща и мисля, че всичките тези неща означават нещо.
Да и друго нещо забелязвам .. първият човек от спирката имаше много ярки сини очи, бистри, хубави.. жената не я видях с какви беше, но днес мъжът от плажа беше с мноого светли зелени очи, същите като сините само, че зелени. :D Леле и аз как обяснявам..

Деси- много ти благодаря! Много добра идея е да седна някъде, под някое дърво и даже знам идеалното място в морската, ако не утре то със сигурност тази седмица ще отида. Ох то било хубаво да се излиза.. днес си набелязах и няколко по спокойни кафенета точно до морето.. То така цяло лято няма да ми стигне за да обиколя всички места на които може да се учи. :D

...
Някакви мъже седяха до мен и постоянно ме гледаха, вляза ли във водата единия тръгва след мен, изляза ли и той.. Втория път като влязох, той дойде при мен и започна да ми разправя колко съм била хубава, как не трябвало да се срамувам от нищо, да не съм се срамувала от това, че и двамата ме били гледали.. така де поиска да се запознаем и аз нямаше как да му кажа “не”. След това веднага излязох и той след мен, дойде при мен и започна отново да ми дава съвети да не съм позволявала на момчетата да ме използват, защото съм била хубава, да внимавам с “приятелите си”, пита ме, защо съм била сама .. даде ми фейсбука си. Галеше ме????? И изведнъж ми хвана ръката и я целуна, както се бях уплашила в тоя момент имах чувството, че сърцето ми ще гръмне от страх.. Не спря да ме пипа, имах чувството, че ще ми направи нещо макар, че на пръв поглед изглежда добър. :| И така няколко пъти дойде при мен... ;//
...
...

Голямо момиче си, предполага се, че знаеш какво правиш... Само да споделя, че описанието на случката ме изправя на нокти, особено като се сетя, че голяма ми дъщеря ти е почти връстничка...

Пффф... Вик, такива истории мога да ти разкажа точно от периода ми 8-и клас и нагоре, че ще предпочетеш да си държиш дъщерята вкъщи.
Не знам различни ли са или не мъжете ( това горе се надявам да са били момчета), но по-голямата част са точно такива, да не говорим пък ако момичето е малко. Това е, защото мислят, че те лесно се лъжат, а дали е така, при всеки е индивидуално.

Вик, знам как трябва да реагирам, а и това не ми се случва за първи път на този плаж по миналата година (тогава бях с приятелка) един пак тръгна след нас, разпитваше ни.. тогава започнахме да го лъжем, измислихме си, че родителите ни са там за да ни остави на мира.. :D
Знам и колко е опасно и какво може да се случи, но в един такъв момент не мога да реагирам остро и да “избягам” .. Дали е от възпитанието ми или от нещо друго, но никога не съм била злобна, никога не съм отговаряла лошо на непознат човек..
Този определено ме изплаши ужасно много и трябваше веднага да се дръпна,  не знам, защо не го направих... явно това което знам не мога да го практикувам.. :(

Ами да се радва, че баща ти не е бил наблизо:)
Спомням си една случка в Плевен с един от ония с шлиферите, едно малко момиченце и баща му, който ми е набор, и е барета сега в БОП-а, а тогава беше жандармерист.
ГОЛЯМО дранье...зъби, фекалии, сълзи, сополи...
Та и за тия си има майстори, д..ба и извратеняците:)))