Паническа атака

Здравейте, форум : )

Пиша по малко неприятна тема, както се вижда от заглавието. Не знам до колко може да ми се даде онлайн адекватен съвет, но ако някой е имал същия проблем като мен, споделеният опит ще е ценен. Та, миналото лято, след сесията имах няколко случая на панически атаки (сравнително леки), като това се случваше само и единствено лятото... есента, зимата и пролетта подобни оплаквания нямах. Ето че днес пак ми се случи това нещо и откровенно казано съм леко уплашен.

Усещането е трудно да се опише. Връхлита те ирационален страх, изведнъж започваш да се чувстваш слаб и уязвим, сърцето почва да бие зверски и като че ли реалността около тебе се разпада. Знам, че звучи много психарски. Най-психарското е, че обикновено се получава в непринудена социална среда, без някакви съществени дразнители, ей така, отникъде и най-силно се провокира от самата мисъл за това състояние. Интересно е, че тревогата, притеснението и като цяло тези усещания са доста контрастни на личността ми - тоест в нормалното ми състояние съм общителен, обичам компаниите, не съм нервен в никакъв случай. Като цяло съм позитивна личност, но ето че това не ме застрахова от нищо.

Имам чувството, че летните горещини катализират тези прояви, но може да си внушавам. Като дойде есента се променям коренно и всичко си е като по старо му. Попрочетох за тези прояви в нета и явно на доста хора им се случва.

Ако някой има опит с това, дори наблюдения от близки и приятели, моля да се включи с коментар. Не ми се иска да ползвам медикаменти, но ако се наложи - бих.

Бих предположил,че след края на сесията си прекалил с неалкохолните почерпки ?

Не, това забравих да уточня, че ‘’вещества :Д ‘’ не съм приемал от доста време и по принцип ми се е случвало изключително рядко това :) Иначе знам, че тревата е доста противопоказна при такива състояния. : )

Причината е периоди с ниско отделяне на серотонин и/или високи нива на стрес. И аз съм имал такива симптоми, даже по-сериозни ( със чуство за задух и т.н.) и в доста по-голям отрязък от време принципно е прелюдия към депресии и неврози...при тебе е леко, просто не се притеснявай и не се стресирай. Триптофана като прекурсор на серотонина го дават “полезен” но не съм пробвал.
редакция: горната информация може би е недостатъчна, затова допълвам - като усетиш симптомите, пробвай дълбоко,бавно контролирано дишане (диафрагмено) с изправена стойка. Концентрираш се върху дишането и отпускаш съзнанието. така 10тина минути и си като нов.

http://panicattackresearch.blogspot.com/2008/08/panic-attacks-and-serotonin.html

Тука доста добре го описват. Това ‘‘learned behaviour’’ е напълно точно май. Първият ми случай беше миналата година, бях зверски изгорял от плаж, наложи ми се да отида в някакво задушно помещение с много хора и ми стана ужасно зле. Толкова ми беше зле, че самото усещане някак си се запечата. И това пак беше в период на стрес, сесийно време. И по тая причина топлото лятно време вероятно го свързвам с тези усещания, просто не очаквах и това лято да стане така : )

Тревожността, която изпитваш са защитите на психиката, които се включват по неспецифичен начин, за да предпазят организма от определен стресогенен фактор на външната среда. Паническата атака е ектремално проявление на тези защити и обикновено е отговор на тялото на към натрупан стрес (дистрес).
Щом ти се е получавало и преди през лятото това означава, че пряко или косвено причината е свързана с нещо, което е характерно през или непосредствено преди този сезон. Няма как обаче на прима виста да разберем какво е то - бих заложил на две-три неща - многото тълпи по улиците, напрежение в работа/университет, преходът от силно натоварена учебна година към пълен айляк е също много голям стрес за организма (не знам кое точно). Всъщност кое е то, няма чак такова значение, тъй като каквото и да е то начинът за преодоляване е един и същ.
За да се избавиш от чувството на тревожност трябва да фокусираш мислите върху нещо, което ти дава сигурност - например. тренировката (ако си на път към залата - какво ще правиш, колко повторения, серии и т.н.) или просто насила насочваш вниманието си към нещо (предмет, не хора!) около теб - рекламите и билбордовете (ако си на път например), или дървета, прозорците на сградите, формата на покривите - каквото ти дойде на ум. Трябва да приковеш мислите си върху детайлите. Целта е да отвлечеш вниманието си и да не се поддадеш на страха, тъй като най-коварното при психическите атаки е лавинообразното нарастване на силата и интензитета на емоциите, ако се концентрираш върху тях. Т.е. става нещо като страх от самия страх.
Най-лесно е да разсееш вниманието си чрез броене - намери просто нещо да броиш около теб. Моя близка имаше сходни проблеми, бях й казал, ако усети стягането да търси нещо дребно с много детайли около нея. След това ми разказва за случай на атака във фризьорския салон - тогава е преброила зъбците на няколко гребена в рамките на няколко минути, но атаката е спряла. След това дали е имала други опити за атаки - не знам, но не се е оплаквала повече.
Идеята е да изградиш у себе си увереността, че има начин и можеш да тушираш атаката.

Здравей, чел съм дневника ти, коментарите ти. От това, което съм видял, съм преценил, че ти си един интелигентен човек, рационален, който знае какво прави. Шапка ти свалям, че си писал във форума и споделяш с хората тук за случилото се, все пак това си е личен проблем, има хора, които не харесват, когато те станат публично достояние.
По темата - първото, което на мен ми направи впечатление, че това ти се случва само лятото и според мен при твоя случай всичко е свързано с това. Здраво стъпил на земята човек си (поне така ми изглеждаш), но пред природата, дето има една приказка - всички сме равни. Жегите са неистови, слънцето е в разгара си и каквото и да си говорим, никой не е защитен от него. Някои ги удря в краката, други получават инфаркт, трети като теб явно получават панически атаки. Доколкото знам средата при паническите атаки понякога е определещя, но понякога не е - всичко е напълно индивидуално при всеки. Може да си такъв, такъв, с такива положителни качества, но е достатъчно и най-малкото нещо да ти повлияе (в случая слънцето) и да отключи нещо в мозъка ти.
Според мен, ако отидеш на лекар, няма да ти каже нещо по-различно от мен, или от останалите коментари тук. Най-много да ти изпише някакви скъпи медикаменти, с които да те убеди, че ще се почувстваш по-добре. По-добре изчакай, виж дали пак ще се случи за този сезон. Вече, ако случаите се увеличат, определено потърси лекарска помощ, но за момента според мен няма смисъл.
Все пак ти си решаваш де. Аз посочих на какво отдавам проблема, защото това според мен е най-рационалното обяснение в твоя случай.
Надявам се да нямаш по-нататъшни проблеми!

Петър Петров, много точно описваш нещата, стигал съм до почти същите изводи. Точно тоя преход от мн учене към айляк е фактор също, усещам го : ) А това за страха от самия страх е супер точно. Защото точно това катализира тая лавинообразна реакция после. Трудно е да не мислиш за това, но ми се струва, че именно това най-много ми е помагало. Като успея напълно да се откъсна от това, проблемите престават.

едит: Nathan, да както описах по горе има логика горещината да задейства тея настроения, по-горе описах случая. Мерси и за милите думи. Вярно, че темата е лична и малко неудобна, но все пак хора сме, както каза това е природа и сме равни пред нея. И в живота ни се получават такива ситуации, къде логично, къде на пръв поглед не. Да се затвори в себе си човек и да не споделя с никого за това, мисля би имало много зловреден ефект, затова и исках да обсъдя това във форума, има интелигентни хора с опит и съм сигурен, че не само на мен ми се е случвало това : )

До колкото знам пристъпите на паника са проявление на преживян в миналото стрес, който или е бил много дълъг като продължителност (примерно 3 изпита в 3 дни) или е бил много интензивен (примерно разминаване на косъм от смъртта).
Обикновено страдат хората с голямо въображение (както при пристъпите на страх) като тези пристъпи нямат видима връзка със ситуацията в момента. След като вече всичко е в миналото, в тялото ти остава неизживяното т.е. тогава си се мобилизирал и не си се поддал на стреса, сега тялото ти го връща като “абе я да си изживея стреса, след като тогава не ми позволи, а ми се полагаше”
Май скоро беше свършил сесия? Да не би да е имало някакви мисли в главата ти “ако ме скъсат - загивам?” (майка ми ще се разочарова, приятелите ще ме зарежат....)
Възможно е и да се получават от това, че вече няма за какво да се притесняваш - т.е. лятото е сезон на безделието и самия факт, че не си зает (ако не си) те държи под напрежение - един вид “притеснявам се, че няма нищо притеснително и това може да означава, че нещо лошо ще се случи”.
Препоръчвам ти да си заучиш някакъв модел на поведение когато ти се случи. Примерно: намери в тълпата 10 човека със светли очи; преброй колко са червените коли на улицата; установи колко са книгите с тъмна подвързия в библиотеката ти... Идеята е да накараш мозъка ти да работи в друга посока. Не се постига лесно, но с повече тренировки когато не си паникьосан ще успееш да се справиш.
тренирай през деня - изведнъж хоп - почваш да броиш колите (или каквото и да е там) докато ти се превърне в някакъв рефлекс.
Аз лично си рецитирам стихотворението на Валери Петров “балада за контраадмирала”, защото тая “бутилка плиска” винаги ме е докарвала до хилеж.

.........................
Започва таз стара, престара балада
с това, че испанската Велика армада
била потопена и отишла в ада,
тъй както на всяка армада се пада.

Един само контраадмирал
оцелял,
върху сала развял
панталона си бял.
От юг и от север, от изток и запад
вълните се пенят, акулите зяпат,
а салът се носи, накъдето поиска.
Йохохоооооо и бутилка “Плиска”!
.................................................

Възможно е и да се получават от това, че вече няма за какво да се притесняваш - т.е. лятото е сезон на безделието и самия факт, че не си зает (ако не си) те държи под напрежение - един вид “притеснявам се, че няма нищо притеснително и това може да означава, че нещо лошо ще се случи”.

Това е със сигурност фактор. Не се тревожех през сесията дали ще ме скъсат и дали ще разочаровам някого, но ми беше постоянно много адреналинно и рязката смяна с безгрижие ми се строи много странна. Точно както каза, все едно организма ми ме е щадял, когато е трябвало да е ефективен и сега си взима своето ;)

И все пак, самият факт, че и миналото лято имах стабилни периоди без никакви проблеми и много добро настроение, говори, че не е нещо хронично и необратимо. По-скоро трябва да се овладее. Тежи ми само това, че съм в среда, в която съм нещо като... ‘’душата’’ на компанията, инициативен съм и обичам динамиката, а едно евентуално внезапно затваряне би ме отделило много от приятелите ми... най-вече това не искам да става : )

Добър повод да се поздравим с едно много добро парче:

Ако имаш нови епизоди, потърси когнитивна бихейвиорална терапия. Медикаментите облекчават такива състояние, но не ги лекуват. Все пак, най-често се използват две групи лекарства - антидепресанти и бензодиазепини. Важно е установиш кое отключва пристъпите.

Петър Петров, много точно описваш нещата, стигал съм до почти същите изводи. Точно тоя преход от мн учене към айляк е фактор също, усещам го : ) А това за страха от самия страх е супер точно. Защото точно това катализира тая лавинообразна реакция после. Трудно е да не мислиш за това, но ми се струва, че именно това най-много ми е помагало.

Не мисли върху причината, няма смисъл. Концентрирай се върху решението. Изпробвай няколко различни методи на отклоняване на вниманието - ще откриеш този, който работи! Убеден съм!

Като успея напълно да се откъсна от това, проблемите престават.

А ето ти и едно друго предложение, но то е свързано с финанси - откъсни се от действителността около теб поне за 2 седмици. Най-доброто решение е почивката в чужбина. Ако не можеш да си го позволиш, пробвай някъде из България. Целта е да постигнеш и чувстваш! анонимност. Веднъж като придобиеш необходимото спокойствие, психиката има способността много бързо сама да възстановява баланса си, и като се върнеш няма и следа да има от атаките.

Много често паническият страх се отключват при пристъп на страх за живота, оттам ако не се овладее се изпада в депресия. Бил съм два пъти тамън по около година и двата пъти ми мина без медикаменти, с лекарства не става по-бързо зависи от силата на самата депресия.
Твойто е нещо съвсем лежерно гледай, както каза да не мислиш грам за това... тренирай, яж, пий и *** !!! Колкото повече го дълбаеш - по-зле!

Да, като отидох на почивка с приятелите миналата година ми мина тотално, за много дълго време. Очертава ми се скоро такава, което е cool.

Ако не, поне ще имам интересно лято, с предизвикателства :D

solomon kane, много тематичен поздрав :D

Тежи ми само това, че съм в среда, в която съм нещо като... ‘’душата’’ на компанията, инициативен съм и обичам динамиката, а едно евентуално внезапно затваряне би ме отделило много от приятелите ми... най-вече това не искам да става : )

Точно това изобщо не бива да става. Макар че “душите на компаните” са най-предразположени към необратима тежка депресия именно защото се чувстват “отговорни” за настроението на компанията и в един момент “превъртат” на тема ‘неблагодарници! Абе няма ли един път мен да ме повеселят, не аз постоянно да се нагърбвам с това”.
Лошо е да оставаш сам, защото се вторачваш в себе си повече отколкото е здравословно и ще започнеш да приличаш на магарето от Шрек питайки постоянно “паникьосан ли съм? а сега? а сега? сега съм паникьосан, не не съм! а сега?”
Клиширано е, но: първата стъпка си я извървял като си дефинирал, че имаш проблем. Втората - да го споделиш - също е извървяна, адмирации за което. Третата - зависи от теб. Опитай се да намериш нещото, което отключва паниката. Не е задължително да е ситуация, може да е нещо времево, някакъв предмет...Примерно при някои деца тревожност настъпва един час преди лягане. При тебе може да е 10 часа след ставане, може да е виждането на червена чанта (баси, днес само червени примери давам), може да е чута определена дума или някой жест...Ако успееш да намериш “източника” ще бъдеш подготвен следващия път когато го видиш. Пак примерно: жестът на някой даскал в университета е означавало, че днес е зъл и неебателен. Това дотолкова може да те е стресирало в онзи момент, че сега - когато го видиш - автоматично подсъзнателно да влизаш в същата ситуация на стрес. Като откриеш, че именно този жест те тормози, тогава сам ще си изведеш формулата “аре, ве, тоз’ даскал не е фактор вече, взех си изпита”
И най-важното - наистина си измисли начин на действие когато се паникьосаш. След като с негова помощ преодолееш веднъж пристъпа, следващия път ще бъдеш по-курназ и по-следващия...накрая тялото ти ще се откаже с въздишка “ейййй, пак ми намери цаката, егаси пича, нищо не може да го събори” ;)

Душата на компанията не е много точно може би, по-скоро се водя стабилна личност в компанията, не знам как да го обясня иии такива прояви на слабост ме карат да изпитвам срам ; ) Но няма да се дам, ще гледам да излизам повече тъкмо сега, за да притръпна хубаво. За по-добро решение не се сещам - размислите по темата от един момент натам биха били свръхфокусиране и не вярвам да помогнат много.

Удивително е как някакво хормонче или невротрансимтерче може да преобърне себеусещането на човек на 180градуса... и колко е сложна връзката между съзнанието и биохимията на човешкия мозък... не знаеш кое кое определя и в един момент всичко се оказва кръг, сложна плетеница, верига, в която ако пропадне едно звено, цялата структура поддава. Цяло чудо е това, жалко, че някои го осъзнаваме по трудния начин :D

Опитай с най- безобидното - билката Дилянка (валериан). Вземи си и В - комплекс. Пий валериан само при безпокойство, а В- комплекса сутрин след ядене. Избягвай киселото мляко и млечните продукти.

Леко включване и от мене с един въпрос : Преживявал ли си наскоро някакъв инцидент или занимаваш ли се с някакъв спорт  , в които да получаваш удари в главата ? Брат ми имаше подобен проблем на твоя.

Не, никога не съм имал сериозни травми, в главата със сигурност не. За произхода на състоянието съм почти убеден, споделих ситуацията в която бях изпаднал, та вярвам, че е това. Като чета по форумите обаче забелязвам, че 90% от всички, които имат този проблем имат някаква сериозна емоционална травма (здравословен проблем, тежка раздяла, смърт на роднина, тежко детство и тн). Аз не мога да намеря такъв фактор, което според мен е по-скоро добре. Не съм имал по-тежки от нормалното раздели, тежко преживяна смърт на близки и подобни събития. Просто явно ме плаши климата и самия страх от това най-вече, по друг начин не мога да си го обясня.

BTW, днес като помислих повече по тоя въпрос и някак си се поуспокоих, приех го като нещо по-слабо от мен и до тук е добре. Остава да закрепя това състояние.

Ти самият неволно си написал причините в дневника си. Там трябва да ги търсиш. Първо преумора с това учене. Искаш винаги да изкарваш поне петици. Второ пиеш кафе и подсилващи вещества за да подтиснеш преумората. Които временно я отлагат,но се изчерпваш докрай,като умствена енергия. Трето на всичкото отгоре по същото това време спиш само по 3 часа на денонощие. Четвърто за капак си изгорял на плажа. (Радвай  се,че аз не съм таткото. Щях да ти издърпам ушите за тоя произвол. И направо да ги откъсна) :D Поне използваш ли някаква шапка от по-плътна материя? Ти си облъчил главата си много сериозно. Това е радиация освен всичко друго.  Също така си раздразнил сериозно кожата,която пък има своите центрове в мозъка ни. И когато е силно раздразнена се дразни и цялата нервна система.
И накрая да не забравяме силно замърсения въздух във Варна. В последните години човек усеща,че се задушава тук. Трябва да мръднеш на някъде за малко почивка и да подишаш чист въздух. Че климатът тук е много тежък. А от това голямо напрежение покрай изпитите си качил сериозно адреналина:изпотяване,сърцебиене,прилошаване. То си е почти като една вегетативна невроза. При постоянно действащо нервно напрежение надбъбреците и адреналина се активизират и стимулират.  После организмът става все по-лабилен и чувствителен към адреналина и вредните му ефекти. Чети повече за вегетативната нервна система и за действието на адреналина. Не знам дали ще се оправиш по естествен начин с повече почивка и сън сега през лятото. Или някой кардиолог или невролог ще трябва да ти пише нещо,може би някакъв бетаблокер или знам ли,за блокиране на адреналина и вегетативните реакции.
А може да имаш и висок тестостерон. Хората с повече хормон са по-уязвими ми се струва за такива неща. С по-бурни реакции и излишък на енергия,която избива в някаква посока. Ще направиш голяма грешка,ако караш на същите високи обороти и смяташ,че си както на 15-17 години. С възрастта човек се изморява все по-лесно и възстановява значително по-трудно от преди. И трябва да пести усилията си и премине на по-щадящ и икономичен режим в заниманията си. Нещо което е можел в тинейджърска възраст като неизчерпаема енергия,сетне вече е невъзможно.

Ами Миро... че съм за бой, за бой съм. С плажа, алкохола и купоните нямам мярка и малко като за последно го карам всеки път. Всичко което каза е вярно. Яко съм претоварил надбъбрека и тя е станала мътна и кървава. И климата във Варна много допринася, особено влажните вечери, когато съм и преуморен... усещам как тялото почва да боксува. За висок тестостерон нз, но знам, че определено понякога имам големи пикове, направо God mode, либидото на макс и като се случи тая атака... падам от много високо. Ще видя как ще съм тея дни, имам да ходя на няколко РД, събирания и тн, ще я карам по-леко с алкохола и жените и ще докладвам ; )

Имам съществен напредък. Качественият сън прави чудеса за сваляне на тревожността, а именно тая абстрактна тревожност около атаките е това, което ги задейства. Също така ангажирането на ума с работа и по-активния социален живот помагат доста. Явно сесията се бях затворил в нас прекалено много ... и съм от хората, на които това им се отразява доста лошо :)

Както и да е, ще пиша и други впечатления, дано успея да помогна на други, попаднали в същата ситуация, защото си е... страшничко : )

Имам съществен напредък. Качественият сън прави чудеса за сваляне на тревожността, а именно тая абстрактна тревожност около атаките е това, което ги задейства. Също така ангажирането на ума с работа и по-активния социален живот помагат доста. Явно сесията се бях затворил в нас прекалено много ... и съм от хората, на които това им се отразява доста лошо :)

Както и да е, ще пиша и други впечатления, дано успея да помогна на други, попаднали в същата ситуация, защото си е... страшничко : )

Това, че сега отминава не означава, че на следващата сесия(доказване, показване) няма да се върне. Впечатления можеш да описваш, колкото искаш, но знай:

1. По- време на сесията няма да имаш проблем. Безпокойството се появява след прекомерно само навиване.
2. При такава склонност на човек, безпокойството се връща и всеки път става по- силно(след силно психическо претоварване).
3. Следващите степени са много по- страшни, и е хубаво да се вземат мерки.(Йога, медитация, моментно целенасочено бягство от реалността - въображение, РС - игри и др.) При повечето хора то идва от самосебеси, но не при всички. Силното главоболие по- време на сесията предпазва от подобно състояние - пренасочва мислите върху болката(организма сам се защитава).
4. Валериана и витамин В комплекс действат много положително.

Пиша ти това от личен опит. На първите ми 5 - 6 състезания съм изпадал в подобни състояния. Бил съм доста малък, но помня прекрасно как доктора на отбора 2 седмици преди състезание ни даваше витамин В комплекс. На двама трима по- нервни ни препоръчваше да приемаме Валериан една седмица след състезанието(бил съм си главата, когато не съм го послушал -:)).

Успех със справянето на проблема.

Далеч съм от мисълта, че всичко е приключило. Това, че вече няколко пъти в живота ми се е случвало, значи, че има нещо заключено в мен, някъде и може да се отключи. И когато това стане, разочарованието е голямо и стресът е още по-голям (може би нещо като фрустрация от неуспеха, че не си овладял всъщност положението).

По абсолютно всяка точка си много прав, явно имаш много сходен с моя опит. По време на психическа ангажираност и напрежение тревожността я няма. Дори да не е напрежение, но нещо, което те ангажира мисловно, се отразява много добре. За главоболието, болките и тн. - да разсейват от тревожността.

Колкото до ‘добавките’ пия вече ZMA преди сън, той е с вит.B6 и ми се отразява много добре на съня и тонуса през деня. B6 имаше отношение към серотониновия метаболизъм и предполагам на това се дължи донякъде ефектът му. Ще вкарам и валериана да се застраховам.

Но съм убеден, че активната мисловна дейност и ангажираност е най-доброто лекарство. Сега вероятно ще правя стаж няколко седмици на едно много интересно място... дано това допринесе благоприятно, всъщност сигурен съм, че ще.

Благодаря на всички, които се включват в темата : )

Ще вкарам и валериана да се застраховам.

Твърдо против включването на каквито и да е седативи в такива случаи! Съвети, които те подтикват към това, ти правят единствено “мечешка услуга”. Всеки човек притежава достатъчно сила сам да се справи с всяка ситуация!
Ти вече си напипал същината на ситуацията и изходът

...съм убеден, че активната мисловна дейност и ангажираност е най-доброто лекарство. Сега вероятно ще правя стаж няколко седмици на едно много интересно място... дано това допринесе благоприятно, всъщност сигурен съм, че ще.

. Не си отклонявай вниманието с хапове, пък било то и валерианче!

Твърдо против включването на каквито и да е седативи в такива случаи!

Тежък седатив, направо транквилизатор e Валериана :D

Твърдо против включването на каквито и да е седативи в такива случаи!

Тежък седатив, направо транквилизатор e Валериана :D

Друга е идеята, не колко силно успокоително е, недей да остоумничиш...

Впрочем, май не споменах... това, което ме кара да се чувствам дискомфортно, са външните прояви на вегетативните реакции, именно потенето по лицето. Все пак на всички им е топло при този климат, но когато ти стане топло и притеснено (от това, че ти е топло в моя случай), това е един доста неприятен страничен ефект. Не става дума в никакъв случай за възникнали без причина топли вълни (като на жените в менопауза) и тн, тоест става само когато наистина е много горещо и най-вече влажно :)

На тяло не се потя повече от нормалното. На лице - само лятото, споменах защо. И всъщност мисля, че това неудобство допринася най-съществено за атаката... все пак трудно можеш да прикриеш едно потно чело, нали така : ) И докато в дискотеката или на плажа не ми пука (и съответно не се проявява), тъй като там всички са потни и мокри, на маса примерно е доста неприятно, ако стане.

В никакъв случай не е нещо фрапантно и супер профузно, но е повече от нормалното по мое мнение, явно някаква по-силна симпатикова реакция. Та си мисля, че ако приложа успешно нещо подходящо за лице - Odaban например, изключително го хвалят, няма да имам абсолютно никакви притеснения никога... и дори пак да се случи атака, положението ще е пъти по-лесно за контролиране (все пак като няма външна проява, няма и да ми пука).

Колкото до седативите - разбирам, че може би ще е излишен фокус, а идеята е да не го мисля толкова... Та споделих на каква основа ми е тревожността, моментът е малко тънък, тъй като жегата не винаги ми влияе така, очевидно работата е доста завързана. Мисля да пробвам odaban, не ми се иска да товаря кожата си с много алуминий, но предполагам ще се наложи.

В тая екваториална влажна жега си носи кърпичка и се попивай ала дон корлеоне и да не те ебе.
Наложи тази философия и във взаимоотношенията си и тогава си готов.

Ако ще са хапчета - по-добре е да използваш “седатиф ПС” на Боарон. Хомеопатия е, а действа срещу тревожност и панически изблици. С валериана няма да постигнеш кой знае какво, освен да привличаш котките към себе си :D

Чел съм някои статии за повишеното изпотяване. Лекарите мисля го наричат хиперхидроза. Трябва да си сигурен от какъв вид е. Първия вариант от много топло. Помага да се облечеш с леки дрехи,къси шорти,продават и едни мрежести обувки. Защото тези маратонки спарват краката и като се изпотят краката,топлината се качва и нагоре по тялото. Трябва да търсиш помещения с климатици или поне вентилатори. Голямо количество топлина се образува и когато се движиш,вървиш пеш. И ако трябва някъде да отидеш и влезеш в някакво помещение или в университета, можеш да седнеш наблизо на някоя пейка на сянка. След 10-15 минути вече си релаксирал и изпотяването е преминало.

Вторият вариант е на нервна основа от малко сън,преумора,притеснение. Там  ще помогне,ако човек се пренастрои малко по-непукистки и си кажеш за изпитите “В края на краищата каквото стане”. Трябва и повече почивка. Да се избягват тонизиращите вещества:кафе,кока-кола,шоколад, какао, силни подправки-люто,солено,кисело. Мазните храни дават много калории и увеличават топлината. Можеш да опиташ с билков чай (отвара): маточина, мента, лайка. Пробваш и което помогне. Особено ако се пие вечер има засилен ефект. Продават се пакетирани по магазините и може да се съхранява топъл в някой термус.

Обаче има и трети вариант. Усещаш неприятно изпотяване,особено на лицето. А причината е свръхчувствителна кожа. Много тънка или лесно раздразнима. И тогава усещаш дразненето като чувство за прилив на топлина в лицето. А всъщност това,което усещаш като топлина идва от лекото възпаление на кожата. Имах подобен проблем преди десетина години. И например се бръснех късно вечер. Защото ако го направя сутрин,после лицето ми е в пламъци целия ден. Такова усещаме може да се появи и след продължително нагряване от слънцето. Затова носи шапка с козирка, която пази от пряко слънчево нагряване. Солената морска вода също дразни кожата. Аз след плаж си вземам един душ с минерална вода (на самия плаж) за да се измие солта. И откакто го правя,нямам никакъв проблем. Можеш да получиш раздразване на кожата и след вземане на някакви вещества:витамини,някакви протеини или креатини,антибиотици (например пеницилиновите). После при стоене на слънце получаваш лека алергична реакция и дразнене. Или пък в горещо време тези вещества се отделят с потта върху кожата ти. Дразнят я без дори да го усетиш и забележиш. И накрая получаваш усещане за дразнене и топлина. В тези случаи помага да не стоиш много на пряко слънце и чаят от лайка,който има общо противовъзпалително действие.

Ще да е на стресогенна основа, защото по принцип нямам проблем с потенето. Спокойствие трябва и релакс за сваляне на тревожността, позитивно мислене и тн. Дори и медитация. Но да чукам на дърво, в момента е много горещо, но нямам проблеми, защото се чувствам спокоен и отпочинал. Явно при мен лятния климат в комбинация с някакви резки преходи в състоянията (сесия-ваканция, стоене сам-социални контакти) се явява силен стресов фактор. Но когато дадеш шанс на мозъка да си почине, да осмисли нещата, да се настрои по-позитивно, става приказно (дано да се задържи така).