Любими книги

Любимите ми книги са бумагите свързани с Туризъм.
Иначе Джон Гришам ми е любимец.

“Кръговата тренировка при развитие на физическите качества”
От Й.А.Гуревич

Четирите споразумения- Дон Мигел Руис
Подсъзнанието може всичко-Джон Кехоу
Приказки за размисъл- Хорхе Букай
Нека ти разкажа-Хорхе Букай
Трите въпроса-Хорхе Букай
Алхимикът-Паулу Коелю
Любов-Елиф Шафак
Яж, моли се и обичай-Елизабет Гилбърт

Всички криминални романи на Дейвид Балдачи, както и книги за самоусъвършенстване Тайната, Силата на подсъзнанието, Магнит за пари и т.н.

Умни хора бре, начетени...Аз пък най-харесвам да чета менюто в ресторанта :D не за друго ми някак си ми се материализира прочетеното :D :D не обичам имагинерните неща :D. BTW по същата причина спрях порно списанията :D :D

  И аз обичам да го чета, особено последните 3 страници, щото са с алкохол ;) Ама виж, сметката накрая не обичам да я чета!

Алхимикът-Паулу Коелю

Прекрасно четиво и бих казала единственото негово произведение, което ме накара да я изчета на един дъх.

Любимите ми книги са бумагите свързани с Туризъм.
Иначе Джон Гришам ми е любимец.

Подкрепям за Гришам- “Обжалването” и “Невинният”

Железният светилник
Митраизмът на Древните българи
От звездите към кръста
Вампирът
Всичко на Едгар Алан По, Пушкин, Мюсе, Пърси Шели, Лорд Байрон, Гьоте, Конан Дойл.
И да не забравя - Алиса в Страната на чудесата, че ми е мега любима книга :D

фантастики - през ранното ми юношество основно :Д, Азимов, Жул Верн, Крайтън,..после се открехнах на Дъглас Адамс и Пратчет, минах през езотериката, на Кастанеда 10те книжки ги знам наизуст,а сега чета само научна и научнопопулярна литература.(Ричард Файнман ис дъ бест)

Сега: Маргьорит Юрсенар - “Мемоарите на Адриан”

ако става въпрос и за научна литература: К. Г. Юнг”Събрани трудове”

сега се сетих за една книга, на която не мога да се сетя името....остарявам :(

сетих се.. Принцът на приливите.

Бтв ако на Гришам сте му прочели 3 книги, значи все едно сте прочели и останалите...все едно са извадени от калъп.
Иначе е увлекателен...или поне беше в края на 90те :)

Бтв ако на Гришам сте му прочели 3 книги, значи все едно сте прочели и останалите...все едно са извадени от калъп.
Иначе е увлекателен...или поне беше в края на 90те

О, това никак не е така...
Просто тематиката му е такава, тъй като той самият е бил адвокат. Лично мен силно ме е пленил, пише увлекателно, за момента имам половината му творчество, дочитам го и продължавам с останалото :)

“на вкус и на цвет товарищей нет”

ПП. аз като един бивш адвокат мога да кажа, че Гришката ми еднообразен и скучноват...
Но още помня описанието на една от случките на главния герой във “Фирмата”, която го сполетя на Каймановите острови с една мома ;)

че Гришката ми еднообразен и скучноват...

Тук може би си прав, но тъй като предпочитам по-реалната фикция (какво понятие само) та предпочитам подобно творчество.
Аз за това автори като Кинг не мога да чета....

че Гришката ми еднообразен и скучноват...

Тук може би си прав, но тъй като предпочитам по-реалната фикция (какво понятие само) та предпочитам подобно творчество.
Аз за това автори като Кинг не мога да го чета....

  Защо не можеш да ги четеш, да попитам аз, преди да направя анализ на творчеството му? :)

Защо не можеш да ги четеш, да попитам аз, преди да направя анализ на творчеството му?

Защото е прекалено подробен, влиза от тема в тема, после отново в предишната тема и така...
И не харесвам начина по който пише, защото лично за мен е доста далече от хорър/ужаси жанра, пък нали за такъв се води.
Виж Агата Кристи, в това отношение е много приятна за четене.

Защо не можеш да ги четеш, да попитам аз, преди да направя анализ на творчеството му?

Защото е прекалено подробен, влиза от тема в тема, после отново в предишната тема и така...
И не харесвам начина по който пише, защото лично за мен е доста далече от хорър/ужаси жанра, пък нали за такъв се води.
Виж Агата Кристи, в това отношение е много приятна за четене.

  Аз доколкото си спомням, а на това не може да се разчита (хаха), ти беше чела само “То”, което определено не е най - доброто му произведение. И както ти бях казала, ще ти дам няколко книги, които ще променят мнението ти тотално. Що се отнася до това дали принадлежи на жанра “ужаси”, субективно е, разбира се - зависи теб какво би те уплашило. Мен Агата Кристи не ме е стресирала особено с писанията си, те са по  скоро криминални, отколкото хорър... В хубавите книги на Кинг (понеже признавам, че има някои, които не впечатляват с литературната си стойност) се набляга по скоро на подсъзнателната провокация на страх, не толкова на класически ужасии. Аз смятам Стивън Кинг за блестящ описвателен автор (ако изобщо в това има някаква логика :) ) , умее да потапя прекрасно в съзнанието на героите и да извади най - низките им и скрити желания, страхове, копнежи, които понякога стряскат с достиженията си. Както казах, ще ти дам няколко книги и после ще те накарам отново да коментираш темата ;)

  Иначе понеже по - горе видях едно мнение, искам да кажа, че най - плоския и несъдържателен автор, който някога съм чела е Хорхе Букай, на който по принуда прочетох 3 книги и бях на път генерално да реша проблема си с безсънието! Това е все едно моите писания да бъдат издадени от моята тема :) :) :) Както обичам да казвам, не знам защо някои хора се чувстват длъжни да материализират всяка своя мисъл в писмена или устна форма... Но щом има кой да ги чете, явно има нещо, което дълбоко не разбирам в иначе гениалното им творчество!

Всичко на Алеко Константинов класиката си е класика ;)

Четох “Мизъри” и след няколко месеца си счупих кракът. В болницата по едно време останах сама, няма да описвам какви филми си набих :D
Още повече, че една от санитарките я оприличих на Ани....

От художествената литература всичко на Чехов. Най-вече “Човекът в калъф”! От научната литература безспорно Фройд ми е любимец. “Тъй рече Заратустра” също е едно от любимите ми.

Четох “Мизъри” и след няколко месеца си счупих кракът. В болницата по едно време останах сама, няма да описвам какви филми си набих :D
Още повече, че една от санитарките я оприличих на Ани....

  Хахахахахаха... и какво, очакваше да те заключат и да ти счупят и другите крайници? :D Ани е сипматична, дай боже всекиму такава сестра! Мила, добра, умее да готви.. и силно се привързва към пациентите си! Както и е главен герой във всички криминални гроники ;)

Четох “Мизъри” и след няколко месеца си счупих кракът. В болницата по едно време останах сама, няма да описвам какви филми си набих :D
Още повече, че една от санитарките я оприличих на Ани....

Ти като си счупи крака, света изчете ! :D Спомням си как през седмица си поръчваше книги...

Четох “Мизъри” и след няколко месеца си счупих кракът. В болницата по едно време останах сама, няма да описвам какви филми си набих :D
Още повече, че една от санитарките я оприличих на Ани....

Трябваше да продължиш в болницата с “Играта на Джералд” (devil)

най - плоския и несъдържателен автор, който някога съм чела е Хорхе Букай

Аз затова го ползвам за подаръци! Идеален е! Висока популярност, ниска цена, непретенциозност на  съдържанието и не изисква особено IQ, за да го четеш ;), придружен от една китка и проблема с избора на подарък е решен :D.

Четох “Мизъри” и след няколко месеца си счупих кракът. В болницата по едно време останах сама, няма да описвам какви филми си набих :D
Още повече, че една от санитарките я оприличих на Ани....

  Хахахахахаха... и какво, очакваше да те заключат и да ти счупят и другите крайници? :D Ани е сипматична, дай боже всекиму такава сестра! Мила, добра, умее да готви.. и силно се привързва към пациентите си! Както и е главен герой във всички криминални гроники ;)

Моля ти се... вече си представях как сгъвам за бицепс с лаптопа :D

Като говорим за ужаси, Дийн Кунц е силен автор, Древният враг (Phantoms е оригиналното заглавие) например много те вкарва във филма...

Според мен “любима книга” е до голяма степен оксиморонен израз. Коя книга е любима? Нещо на Емилио Салгари или Карл Май, което си чел на 13, но на 20 вече ти звучи детско и наивно?  Или пък нещо от следващото ти десетилетие, което до голяма степен те е формирало като личност? “Майсторът и Маргарита”, “Градът”, “Отново и отново”, “Странник в странна страна”, “Пикник край пътя”, “Понеделник започва в събота”, “Престъпление и наказание”... Личностноформиращи книги да искаш... Обаче любими ли са? Май далеч не всички. Или нещо от четвъртата “десетка”, когато вече търсиш от книгите предимно разтоварване и Пратчет започва да се качва нагоре в класацията, въпреки очевидните си недостатъци? И това не е.
Накрая остават онези книги, които са ми доставяли еднакво удоволствие, когато са ми ги чели на мен на 5 и когато ги чета аз на малката си дъщеря на 37. :) И като се замисля, май има само една такава - ”Мечо Пух”. Искате философия? Имате я. Искате съспенс? Там е. Искате тънък хумор? Тъкмо за вас е! Мистерия? Моля.  :)

Като говорим за ужаси, Дийн Кунц е силен автор, Древният враг (Phantoms е оригиналното заглавие) например много те вкарва във филма...

Ами като каза Дийн Кунц - Пророчество. Няма почти нищо общо с ужасни, но е изключително увлекателна. Препоръчвам ти я, ако не си я чел все още.

най - плоския и несъдържателен автор, който някога съм чела е Хорхе Букай

Аз затова го ползвам за подаръци! Идеален е! Висока популярност, ниска цена, непретенциозност на  съдържанието и не изисква особено IQ, за да го четеш ;), придружен от една китка и проблема с избора на подарък е решен :D.

Това говори лошо за теб, а не за хората, на които правиш подарък...

Аз не харесвам “Мечо пух”, но виж - Емил от Льонеберя е книга, способна да ме разплаче. По необяснима за мен причина. Или обяснима, но тежка за обяснение и асимилиране. И все пак, прекрасно произведение. Литературата и музиката не подлежат на анализ, заради принципната си необяснимост.

Малкият принц на Екзюпери
Фермата на животните - Джордж Оруел
Властта на тайните общества през XX век на Ян ван Хелзинг 1-ва и 2-ра част

най - плоския и несъдържателен автор, който някога съм чела е Хорхе Букай

Аз не съм чела Хорхе Букай и не го защитавам. Просто като цяло подобен род изказвания доста ми подпалват фитила. Това, че ТИ не си намерила “релеф” и съдържание, значи ли, че е плосък и несъдържателен. Може пък проблемът да не е в него.... И между другото литературата е нещо твърде индивидуално и специфично, не е нужно, а още по-малко възможно да разбираме всеки автор, което не значи, че не трябва да го уважаваме... Тъй де...лично мнение.

Аз пък от години твърде трудно чета художествена литература, защото още от малка не мога да оставя книгата докато не я прочета и седя будна цяла нощ. Това в един момент започна много да напряга. През годините за съжаление другия вид литература се е насадил  и се усещам, че като седна да чета художествена литература, вместо да се наслаждавам, подсъзнателно пресмятам колко страници, колко дни, по колко на ден :D

Иначе - “На изток от рая”.
А понеже смятам, че Боби е прав, но пък все още съм я чела само на себе си, е...и на сестра ми, ама не е същото, понеже беше по едно и също време, та...”Пипи дългото чорапче”.
И също една много любима, на която толкова много плаках - “Птиците умират сами”.

най - плоския и несъдържателен автор, който някога съм чела е Хорхе Букай

Аз не съм чела Хорхе Букай и не го защитавам. Просто като цяло подобен род изказвания доста ми подпалват фитила. Това, че ТИ не си намерила “релеф” и съдържание, значи ли, че е плосък и несъдържателен. Може пък проблемът да не е в него.... И между другото литературата е нещо твърде индивидуално и специфично, не е нужно, а още по-малко възможно да разбираме всеки автор, което не значи, че не трябва да го уважаваме.

Аз пък от години твърде трудно чета художествена литература, защото още от малка не мога да оставя книгата докато не я прочета и седя будна цяла нощ. Това в един момент започна много да напряга. През годините за съжаление другия вид литература се е насадил  и се усещам, че като седна да чета художествена литература, вместо да се наслаждавам, подсъзнателно пресмятам колко страници, колко дни, по колко на ден :D

Иначе - “На изток от рая”.
А понеже смятам, че Боби е прав, но пък все още съм я чела само на себе си, е...и на сестра ми, ама не е същото, понеже беше по едно и също време, та...”Пипи дългото чорапче”.
И също една много любима, на която толкова много плаках - “Птиците умират сами”.

  Разбира се, че НЕ значи! Точно в последния си коментар казах, че музиката и литературата трудно подлежат на анализ.. Аз съм изразила лично мнение, казах, че ЗА МЕН е несъдържателен. И накрая на поста споменах, че просто може би аз не го разбирам и затова ми се струва така. В думите ми има колкото ирония, толкова и сериозност. Далеч не омаловажавам което и да било литературно произведение, особено когато се радва на световен успех. За мен и електронната музика е безмислена, но пък се радва на масова популярност. Съжалявам, че съм ти “подапила фитила”, аз съм доста крайна в някои насоки, личностни недостатъци, с които трудно се боря... но все пак наистина изразявах персонално мнение, не генерализирах и не обвързвам никой с него.

Страшна тема когато човек си търси какво да чете!

“Богат, беден” - Ъруин Шоу
“Градът и звездите” - Артър Кларк
“Една одисея в космоса” (всичките) - Артър Кларк
“Атлас изправи рамене” (трилогията) - Айн Ранд
“Стив Джобс” - Уолтър Айзъксън (страшен биографик)

Даже малко по жанрове се разделиха...

Всичко на Чехов :)

Почти всичко на Стивън Кинг—от ученик се увличам по него.
Всичко на Карл Май.
Напоследък,ако имам време чета криминалета(Агата Кристи,Майкъл Конъли) и специализирана литература по Криминалистика!

Това говори лошо за теб, а не за хората, на които правиш подарък...

Очаквах да го кажеш :) Според мен пък в изказването ми говори единствено и само чувството за хумор, но... явно остава неразбрано...Няма да спамя повече - не харесвам Хорхе Букай - лично мнение :)

Това говори лошо за теб, а не за хората, на които правиш подарък...

Очаквах да го кажеш :) Според мен пък в изказването ми говори единствено и само чувството за хумор, но... явно остава неразбрано...

Извини ме, че не съм разбрала шегата :))))...или просто, защото не беше смешно :))))))

И за да не е спам, се сетих за един любим мой роман на Джек Лондон - ‘’Морският вълк’‘, както и ‘’Бегачът на дълги разстояния’’ от Алън Силитоу.

най - плоския и несъдържателен автор, който някога съм чела е Хорхе Букай

Аз затова го ползвам за подаръци! Идеален е! Висока популярност, ниска цена, непретенциозност на  съдържанието и не изисква особено IQ, за да го четеш ;), придружен от една китка и проблема с избора на подарък е решен :D.

Това е най-голямата глупост която съм чувал!! Как може да възприемаш подаръка на някого като досадно задължение?! Ако го приемаш като такова, защо изобщо отиваш при него с този фалшив подарък?! В книгите на Букай има синтезирано знание за поне 10 книги! Това че, е лесен за четене означава ли, че е за тъпаци??! По-скоро е предимство ако се чете лесно! Предполагам, че говориш така, защото си нямаш и на идея за какво говори в книгити си. От изказването ти мога да си направя извод, че ако беше прочел нещо  от Фройд или Адлер би  свързал поне малко от написаното (на Букай) със сериозните заглавия в психологията!

Според мен “любима книга” е до голяма степен оксиморонен израз. Коя книга е любима? Нещо на Емилио Салгари или Карл Май, което си чел на 13, но на 20 вече ти звучи детско и наивно?  Или пък нещо от следващото ти десетилетие, което до голяма степен те е формирало като личност? “Майсторът и Маргарита”, “Градът”, “Отново и отново”, “Странник в странна страна”, “Пикник край пътя”, “Понеделник започва в събота”, “Престъпление и наказание”... Личностноформиращи книги да искаш... Обаче любими ли са? Май далеч не всички. Или нещо от четвъртата “десетка”, когато вече търсиш от книгите предимно разтоварване и Пратчет започва да се качва нагоре в класацията, въпреки очевидните си недостатъци? И това не е.
Накрая остават онези книги, които са ми доставяли еднакво удоволствие, когато са ми ги чели на мен на 5 и когато ги чета аз на малката си дъщеря на 37. :) И като се замисля, май има само една такава - ”Мечо Пух”. Искате философия? Имате я. Искате съспенс? Там е. Искате тънък хумор? Тъкмо за вас е! Мистерия? Моля.  :)

Всички тези периоди нямат значение. Любима за мен е книга, която си припомням доста често, защото ме е “белязала” по някакъв начин. Отворила е за мен нови хоризонти, показала ми е някаква истина, нещо за което не само съм подозирал! Няма значение кога се е случило.. Важното е книгата да остави следа в съзнанието ти.

Вечната Амбър 1 и 2; Железният светилник; Дневници и нощници от Сиромахов.