Ценни мнения от форума

Горчицата, кетчупът и майонезата са захар, трансмазнини и сол, а не подправки. Разбира се, че трябва да се избягват. :)

По отношение на фастинга ще започна малко по-отдалеч.

Всички са чували за хормона инсулин. Сред многото му функции има две най-важни за пълните хора (а и не само за тях). Първата е, че инсулинът намалява нивото на кръвната захар. Когато се храним (дори малко) или пием нещо хранително, ендокринната ни система получава сингал чрез увеличеното количество глюкоза в кръвта и панкреасът секретира инсулин, който да нормализира захарта. Втората функция на инсулина е да дава сигнал на мастните клетки, че в тялото е постъпила храна, която е свободна под формата на захар в кръвта. Така мастните клетки най-общо казано увеличават обема си. Това означава, че при честото секретиране на инсулин тялото се справя по-зле с липолизата, т. е. е затруднено да изгаря собствените си мазнини за енергия и вместо това ги складира. Това не означава, че с често хранене не може да се сваля. Най-важно е общото количество калории и източника им. Ако човек е на отрицателен калориен баланс, вероятно ще сваля, стига наистина точно да си е изчислил енергийния разход. Но при чести инсулинови пикове това сваляне ще е по-трудно и по-бавно.
Става обаче и по-лошо - при голям обем на мастната тъкан и чести и големи пикове на инсулин тялото развива резистентност към инсулина. Чувстителността на рецепторите към него намалява и тялото е принудено да секретира все повече и повече инсулин, за да регулира кръвната захар. Това се нарича метаболитен синдром. В крайна сметка всичко това води до диабет тип 2.
В “играта” участва и още един хормон - лептин. Той е пряко свързан с инсулина. Неговата функция е при ситост да дава сигнал на мозъка и да “изключи” чувството на глад. При пълните хора обаче се получава нечувствителност към тези сигнали - така наречената лептинова резистентност. Нивата на лептин след хранене са високи, но мозъкът не ги “чува” и човек продължава да изпитва глад, макар физиологически тялото да е нахранено отдавна. Лептиновата и инсулиновата резистентност са пряко свързани, макар да не е съвсем ясно коя от двете е водеща.
При всички случаи целта е да се повлияе и върху двете, за да се разчупи порочният кръг.

В последните години набира скорост една концепция - Intermittent fasting (прекъснато гладуване). Има няколко различни протокола (Leangains, Warrior Diet, 5/2, Intermittent fasting), но всички те се въртят около една и съща идея. Честото хранене води до често отедляне на инсулин с всички произтичащи от това последствия, които споменах по-горе. Затова тези хранителни режими препоръчват храненето за деня да е събрано в един прозорец от няколко часа, като през останалото време се консумира само вода. Разликите са в това колко точно да е голям този прозорец, колко дълго да е времето без храна и как да са разпределени дните, в които се прилага фастинг, през седмицата. Но идеята е една. Целта е да се увеличи времето между инсулиновите пикове и това да даде на тялото възможност да започне липолиза. В същото време чувстителността на рецепторите към инсулина се повишава, което води до това, че по-ниски нива инсулин вършат същата работа и панкреасът намалява секрецията. Това пък влияе и върху лептиновата чувствиотелност. Общо взето обратният процес на метаболитния синдром.

На теория звучи чудесно. На практика също... при една голяма част от мъжете. Но има и уловка. Като всяко нещо, свързано с въздържание, фастингът подлага тялото на умерен стрес. Не твърде голям, но съществуващ. Това води до някои негативи при хора с много напрегнато ежедневие, които намаляват ефекта му. Има и още. При жените хормоналното равновесие е по-различно - високите нива женски полови хормони (естрогени) намаляват значително скоростта и интензивността на липолизата и по този начин при пълен фастинг много от жените (според някои източници до 80% от тях) изпитват почти само негативните му ефекти, което води до обратен на очаквания резултат. Както знаем, адипозната тъкан способства процеса на ароматизация на мъжкия полов хормон тестостерон в естроген. Това води до високи нива естрогени и при мъже със затлъстяване, затова и при тях фастингът не работи, както се очаква.

Това обаче не означва, че концепцията е неприложима, а само, че трябва да се адаптира и да не е толкова крайна. Идеята е периодът на фастинг да е по-кратък - от вечеря (например в 20) до късно на следващата сутрин (10). Това прави 14 часа, без в същото време да е прекалено стресиращо. След това самата закуска може да представлява малко плодове. Обядът също трябва да е лек и нискокалоричен - супа, салата. Основната част от калориите за деня да са изнесени към вечерното хранене.
В същото време не бива да се забравят основните принципи на всеки успешен хранителен режим по отношение на подбора на храни и количеството калории - фастингът не ги отменя в никакъв случай. :)

Ето и две интересни връзки по темата.

Първото е една лекция на д-р Джон Берарди за фастинга. Изчерпателна и разбираема, без да е пристрастна - описва предимствата, но и ограниченията:
http://www.nsca.com/Videos/Conference_Lectures/Intermittent_Fasting__Science_or_Fiction/

Второто е линк към един от малкото текстове, които се спират на това как работи фастингът при дебелите хора и какво трябва да се промени, за да имат и те полза от него:
http://itsthewooo.blogspot.nl/2014/02/not-all-nervous-systems-are-created.html

Ето и едно филмче на BBC с д-р Майкъл Мозли, който изследва различни варианти на фастинг и калорийни рестрикции и ефекта им върху здравето:
http://www.dailymotion.com/video/xvdbtt_eat-fast-live-longer-hd_shortfilms

По-късно самият Мозли издаде книга за схемата 5:2 (2 дни фастинг срещу пет нормални в седмицата).

Като цяло в последно време фастингът се радва на доста голям интерес и проучванията започнаха да се трупат, макар че има още какво да се иска откъм пълнота на информацията.

Хайде стига толкова за момента, че ми замина половината работен ден. :)

източник:
http://www.bb-team.org/forums/viewthread/72577/P160#p-1038617

Това помните ли го?

Да, ама е вярно.
Повечето хора зациклят на незначителни подробности от сорта колко точно грама въглехидрати и протеини да ядат, колко пъти на ден и през колко часа, дали да са на ВВД, НВД, РБД, ЦХ, ВД и т.н., чудят се какво да ядат точно преди и след тренировка, преди лягане, след ставане, и като цяло търсят разни магични режими, дето хем да качват, хем да релефят.
А в същото време тренировките им са смешни.

Аз да допълня:
Много хора зациклят на незначителни подробности като какво клинче, маратонки, блузка и аксесоари да си купят за фитнеса. Дали някои ги е погледнал на криво, имало е някой на уреда им, или не са нацелили тежестите. Умуват под какъв ъгъл да си снимат храната, какво точно им е попречила вселената днес - я е валяло, я някой ги е погледнал на криво в автобуса, я не са давали любимия им сериал. И като цяло търсят морална подкрепа от хора със същите лоши гени, малък стаж, синхронизиран месечен цикъл и не-достатъчно-удобни-маратонки-за-под-200-лева, с които да си мерят храната до милиграм и напитките с капкомер и после да си успокояват един друг съвестта след поредното преяждане.
А в същото време тренировките им са смешни!

И докато се терзаят за глупости, десетки други тренират яко, наслаждават се на храната и живота и са щастливи.
.

http://www.bb-team.org/forums/viewthread/62957/P1000#p-1047654

Добавям линк към цяла тема, заради името на комплекса “Ламята”, а и не само заради името..... :)
http://www.bb-team.org/forums/viewthread/60966

...А и да имаш сравнително силен хват е елементарно като усилия и време за постигане.

Знам, че и друг път е коментирано, но ще се радвам да дадаеш акъл как се прави това елементарно нещо, че на мен ми е як проблем. Чел съм те преди време да съветваш хватът да се заздравява с фермерска (ако не бъркам)...какво друго?

1. Тяга само в надхват и без фитили.
2. Фермерска с умишлено стискане на дръжките.
3. Висене на лост с тежест като променяш начина на захващане на различните подходи.
4. Висене на въже.
5. Стискане на тенис топка. Това е може би най-продуктивното нещо, има си малко специфика само.
6. Постоянство - поне 7-8 месеца и хвата става достатъчно силен, че да не ограничава нищо

http://www.bb-team.org/forums/viewreply/1063796

Сега да ти напиша в кратко за да не четеш на много места :)
Тренираш n години силово-скоростно и имаш прилична издръжливост като паралелно с това с тренираш и техническите си натоварвания, независимо какъв спорт практикуваш. Това е оптималния вариант ако го правиш умно и правилно за ТВОИТЕ възможности и цели.
След n + x години почваш състезателна дейност, но не винаги нацелваш точната форма за състезания и някакви дребни детайли те провалят леко. Това е най-честия вариант.
След n+x+y тренираш яко помощни силово-скоростно и си натрениран до пръсване, толкова натрениран, че прегаряш или на тренировка, или на състезание - имаш силите да биеш всички, но практически изместваш фокуса в натоварването вместо от техника подпомогната от сила към сила подпомогната от техника. Това е варианта, в които си победител ако не се състезаваш с човек, който те превъзхожда технически, масовите участници ги наказваш.
От този момент нататък ТРЯБВА да фокусираш нещата само върху техниката така, че да отнемеш малко газта, но да увеличиш ефективността. Тоест трябва така да вработиш всичко техническо в детайли, че тялото да се нагажда не според силата, а според правилната техника, която ти е необходима. Силата няма да избяга много, дори е възможно чисто показателните и за конкретния спорт спомагателни движения да дръпнат без много насочена работа върху тях. Това е шампионския вариант, там вече мачкаш и имаш 1-2 конкуренти.
След този етап, ако си някакъв невероятен талант и усърдно отдаден ти остава да ошлайфаш някакви технически детайли, които да те изведат поне едно стъпало отгоре над конкурентите ти. Тогава ставаш легенда в дадения спорт.

Не, че не си ги знаеш тези неща, ама нека да ги има, може да са от полза на някой млад дихател :)

http://www.bb-team.org/forums/viewthread/37730/P6000#p-1064146

Едно мнение, което не е от форума, а под статия от сайта, но смятам, че заслужава да се отбележи:

introducer
6 юли 2014 09:15

Здравето и фигурата са просто отражение от баланса в живота ;}
Понякога си мисля, че само човек, който е напипал добрия баланс в живота съумява да спортува. Човек обзет от грижи и тъги не може да спортува пълноценно. Затова понякога си мисля, че спорта не може да бъде лекарство, а адювантната терапия. Сигурен знак, че се борим успешно с обкръжаващия ни напрегнат и на моменти злобен свят е, че сме там някъде- тичащи в паркчето, на площадката с топката или просто седнали за минута почивка на лежанката ;}

Прочети повече: http://www.bb-team.org/articles/4897_choveshkoto-tyalo-tazi-vylshebna-mashina#ixzz38VwWUa95

Нали знаеш, че аз искам първо здраве и дълголетие, да съм младолик  и чак след това постижения. Разбира се  ,че ми се иска да ставам  все по-силен, но големия проблем е ,че дори и да си натурален, за да постигнеш това жертваш много. Жертваш продължителност на живот, стволови клетки, време за тренировки ... Сега тренирам по системите на Суровецки, но ги променям така ,че да минимизирам жертвите , които трябва да направя. Не ме бърка, че резултатите ще са по-малки или дори ще липсват и само ще поддържам. Аз не бързам, мисля дълги години да си тренирам :) Разбира се , от време на време ще тренирам по-интензивно и често , за резултати, но това ще е просто заради манията и ще е рядко.

Не ми е в стила да се бъркам в светогледа на другите, но малко ще покоментирам този път :).

Твърде ти е рано да изпадаш в мании да си младолик :) Ако тренираш здраво, не пиеш и не пушиш, не се храниш с гадости - няма как да си старолик.  Стига да не правиш глупости и не те блъсне кола, ще си изживееш каквото ти е писано (генетично заложено).

 

А темата за времето ти се струва маниакална, защото още не си се замислял сериозно.  Колкто по-рано почнеш да обръщаш внимание на това, толкова по-добре за теб, зашото някои хора като почнат,  вече е късно. Трябва да се възползваш на макс от потенцияла за живот, който има тялото ти, да не го пропиляваш за глупости и тенекиени медали .  Прави смислени неща, с които да си от полза на хората около теб и ги прави колкото се може повече години :) . Гледай да си в помощ, а не в тежест. Това за мен е смисъла и приоритета в живота, а не да си качвам максовете на трибойските движения. Това вече съм го правил, знам как става, видял съм ,че мога и не ми е толкова интересно. :)

Смислени са основно тези неща, които те правят щастлив. Това е което изпълва времето ти с живот. И тиквените медали категорично влизат в тази категория. Ако искаш обиколи света с яхта, изкачи Еверест, подобри си рекордите... Няма да допринесеш пряко за добруването на човечеството, но ще натрупаш емоции за два живота напред.

Ако се скъпиш на усилия, целият ти живот ще мине в умуване и преценяване дали не си се минал като си направил това или онова. Дали случайно не си скъсил един-два теломера, дали не е паднало КПД-то...

Тая приказка за годините към живота и живота към годините си е много вярна. :)

http://www.bb-team.org/forums/viewthread/49503/P3200#p-1050024

Още полезна информация:

Аз чат-пат ползвам сурово какао, кокосово масло, какаово масло и мед, обикновено в комбинация, под формата на домашен шоколад. Някой и друг шейк или смути с по-екзотични съставки също. Чесън - обилно, когато е социално приемливо. Ползвам ги главно заради вкуса, освен това понякога имам субективното усещане, че действат благоприятно когато съм хремав или махмурлия примерно.

Самите наименования супер-храни/био храни и натурални са повод за много недоразумения. Преди няколко години писах едно изследване на пазара, и нещата са наистина доста странни. Затова ще си позволя да насипя повече текст, защото този дебат се води на много нива в ЕС.

Биологичното производство изключва употребата на всякакви изкуствени добавки и подобрители и генномодифицирани организми. За разлика от т.нар. натурални продукти, които е достатъчно да се произведат от естествени суровини, изискванията към биологичните продукти са доста по-строги: изключване на всякакви изкуствени подобрители и съставки не само при обработването на продуктите, но и при отглеждането на суровините, специални изисквания за средата на отглеждане на продуктите и др., определени в съответното законодателство. Според справочника за потребители на биологични продукти, издаден от фондация “Тайм” и Българската национална асоциация на потребителите биологичната храна е продукт на биологичното земеделие, който е отгледан и преработен без използването на синтетични (технологични вещества) при отглеждането като синтетични торове, пестициди, антибиотици, хормони, регулатори на растежа, както и хранителни добавки (консерванти, оцветители, изкуствени подсладители) и помощни вещества при преработката.

Органичен продукт е понятие, което се използва най-вече в англосаксонския свят като еквивалент на биологичен продукт. Най-често по този начин се позиционират козметичните биопродукти.Екологичен продукт е понятие, което се използва в някои страни от ЕС като еквивалент на биологичен продукт. В България е коректно да се използва единствено терминът биологичен продукт, а използването на термините „екологичен”, „органичен”, „еко”, включително и ако са изписани на латиница, е  нарушение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на европейския съюз и следва да подлежи на санкция. Супер-храна е единствено маркетингова категория, и използването й е ограничено със закон в рамките на ЕС. В България това просто не се прилага.

В последните години Европейската Комисия зае много крайна позиция по отношение на всички тези категории. Това са т.нар. “генерични наименования”  - и термини като пробиотици и суперхрани вкл. са поставени извън закона с  Regulation 907/2013 на Nutrition and Health Claims Regulation (NHCR; No. 1924/2006). NHCR поставя забрана на използването с търговска цел на твърдения за ползите от храни и съставки, освен ако не са изрично одобрени от European Food Safety Authority (EFSA). До нас просто още не са стигнали.

Независимо какви са личните вярвания, хранителни предпочитания, религиозна ориентация или липсата на такава, това са фактите. Водещите европейски институции, подкрепени от научно-изследователска база, смятат, че супер-храните са ‘шано’ и ако някой подвежда потребителите, има санкции.

Автор Solomon Kane
http://www.bb-team.org/forums/viewreply/1097562

А в крайна сметка, важно е човек как се чувства след тренировка и кое го кара да се чувства така.

Ако целта на тренировката е да се чувстваш добре - ок. Ако искаш резултати, правиш това, което трябва, дори да не ти харесва.
Казвам го от позицията на човек, който знае какво да прави, но не го прави, защото не му харесва и съответно няма желания прогрес :D

Едни тренират с цели физически, други с цели психически, при едни едното работи, при други не работи.

Всички тренировки в залата имат физически цели - сила, издръжливост и производните им.  А основните правила важат и работят за всички.

Някои обичат да помпят до изгаряне, други лежерно, трети тежко и криво, четвърти стриктно, пети друго...

Много хубаво, но това какво обича човек и какво има ефект са различни неща. И аз обичам да ям по 10 000 ккал. джънк, ама това няма добър ефект за релефа :D

То ако беше ясно кое работи за всички и как, всичко това щяха да правят. Нямаше да се експериментира, нямаше да има хиляди програми и схеми.

Много отдавна е ясно кое и как работи, ама ако не се продават “нови” програми и методики, индустрията ще умре.

Специално за раменете, тези малки мускули, със сплитов начин на трениране, в ден за рамо, ако не ги докараш до това положение, все едно цяла тренировка си се почесвал по оная работа.

Не е въпроса да се докараш до изтощение, това е лесно и даже не изисква много усилия.
Въпроса е, след известно време такива тренировки какъв е ефекта? Имаш ли прогрес или не? Качваш ли мускули и сила, или не?

Не смятам, че нито аз, нито който и да е тук, може да се изкаже като последна истанция, от кое каква полза може да има, докато сам не го опита над себе си за определен период и не види разултатите над собственото си тяло.

Всяка програма, в която влагаш усилия и правиш с ентусиазъм и достатъчно време, ще има (някакъв) ефект. Обаче, за 10+ години във форума съм се убедил, че от даване на акъл няма никакъв ефект, така че наистина е най-добре сам да се убеди ;)

Напоследък се заклеймяват всякакви други методики на трениране, освен силовите.

Ми като са неефективни, ще се заклеймяват :D

Аз считам, че всички методики и начини на спортуване имат място под слънцето и би следвало да се приемат с необходимата доза уважение.

Айде да не са баш всички. Методики, които не носят нищо и са доказано неефективни  - няма как да се ползват с уважение.

Реших, че не е важно за мен вече колко килограма ще сложа на щангата, а чувството на удовлетворение от тренировката.

Най-голямата (само) заблуда е, че кг. на щангата са без значение. Ако е така, защо изобщо ходим в залата, ами не помпаме лицеви в къщи или с 2 кг. гирички? Пък и какво удовлетворение може да има от тренировки, при които липсва прогрес? :D Напомпването е хубаво нещо, ама лошото е, че изчезва бързо и след няколко часа си пак като преди.

И макар да съм все още в период на пречупване на мисленето, смятам, да го пречупя в тази посока и скоро да експериментирам с една типична билдърска програма с гиганстките му серии и всички там пинизи от по 3-4-5 упражения с неголеми тежести и контрол върху техническото изпълнение.

Еми за ефекта можеше да питаш тези от нас, които са го пробвали (много пъти) през годините, и така да не си губиш времето в безсмислени занимания :D

Не ме разбирай погрешно, аз съм за техничното изпълнение. Силови тренировки не значи да правиш само единици, нито да буташ с такава техника, че само да местиш някаква тежест от точка А до т. Б. При тях става въпрос за силов прогрес - т.е., постепенно увеличаване на използваните тежести и от там натоварването в мускулите, но при спазване на правилна техника. Тренирай както искаш - сплит или не, тежко или леко, 1-3-5 или 10 упр. със супер техника и супер напомпване - накрая всичко се изчерпва до това, дали си станал по-силен. Ако примерно преди години си правил лежанка със 100 кг и сега пак възможностите ти се изчерпват със 100 кг. за същите повторения и със същата техника - не очаквай за това време да си качил маса в участващите в движението мускули, без значение колко супер серии си правил и колко си ги помпал през това време.

Източник:
http://www.bb-team.org/forums/viewreply/1163597

Хайде и тук.

Става въпрос за силова програма за 15-20 минути на ден:

Понеже съм сигурен, че няма да я сглобиш много точно, ето ти един вариант :
понеделник клек
вторник силово гребане с дъмбел
сряда лег
четвъртък тяга
петък раменна преса
Едната седмица правиш 1х15, 1х10, 8х5, другата правиш 1х15, 1х10, 10-12х2, като избягваш откази и може да стигаш до тях евентуално само на последните 1-2 подхода. Държиш почивките по една минута, не повече, не и по-малко.
Ако си стриктен и търпелив да изкараш поне 6 месеца по тази схема ще бъдеш доволен. Не изисква кой знае какво възстановяване и суплементация, нито време за тренировките, изисква сън и постоянство. Умишлено не съм ти сложил никъде набирания и кофички, те мога да ти останат за събота и неделя в домашни условия или някъде навън когато се адаптираш малко към такъв тип трениране.

Това мнение следва да бъде много дебело подчертано - такъв протокол без изменения или с минимални такива може да бъде полезен на много хора в подобна ситуация. Имам усещането, че аз самият ще прибягна до него някой ден. :)

Кратко и ясно за една кратка и ясна програма.

Източник:
http://www.bb-team.org/forums/viewreply/1178941

За възможните травми - сега си млад и се мислиш за неуязвим. Сега да си внимателен ти се струва шитня. Нека ти кажа от опит - преди няколко години и аз бях така с клековете. Всичко бе ОК, много сила, много нещо и непрекъснато увеличавах тежестта. Не можех да понасям мисълта за това, че може да го давам по-леко, поне в някои тренировки. Натисках и натисках. Докато един ден след клек ме заболя сухожилието под капачката на левия крак. По време на тренировка всичко бе ОК, но след нея около час усетих болка, която на другия ден бе още по-силна. Стигна се да понакуцвам с крака. Веднага ми се наложи да намаля тежестите и стигнах от 220 кг да правя със 100, колкото да не пропускам тренировка на краката. Другите продължиха да клякат с масивни тежести, а аз кляках като през ученическите си години и вече виждах възможността да не мога да го правя въобще. Тогава мога да ти кажа вече нямаше значение с колко съм клякал, та аз не можех вече да качвам стълби без болка. Еуфорията от тежките клекове остава някъде там и на никой, дори и на теб не ти пука с колко си вдигал. Виждаш безсмислицата в цялото напъване и поглеждаш на спорта по-скоро като на дълготрайна инвестиция, а не моментен блясък. Следващите три години не можах да се възстановя напълно. Работата ми също бе свързана с качване, слизане, скачане. Не можех да си позволя да не я работя и видях колко е лесно от огромен помощник в ежедневието, спорта да се превърне в главен виновник за неспособността ти да си равнопоставен (да не говорим за по-добър) от никога не тренирали колеги.
Така, че внимавай. Морето не е до колене, нито е до ташаците, колкото и големи да са те. Ако не си внимателен може да глътнеш вода. Както каза някой в един филм “Не познаването на границите (и не зачитането им) може да ви убие”. Ааа филма бе The guardian с Кевин Костнър.

Взето от тук.