Bobeck на хоризонта :)

Да ви кажа - май дойде време и аз да започна своя дневник, макар и поредния, все пак първия, който следва да бъде четен и от други хора.
Ще започна с малко предистория - на почти 24 години съм, в момента 67 килограма, 165 висока. По-важно ми е да кажа, че края на миналата години (декември 2011 год.) въртях килограмите около 78-80. Сега като си давам сметка какво съм направила до момента - доста се възгордявам :D, но като се замисля какво още ме чака до никъде не съм я докарала май май.
Февруари месец започнах да следя малко повече какво ям, зачестих храненията, намалих порциите и се постарах да изтрия всичките боклучести храни от менюто си. Трябва да кажа, че от няколко години не ям месо, което автоматично означава, че бях почнала да се тъпча с всякакви закуски...
До май-юни месец вече бях свалила 10-тина килограма... Това си стана и съвсем естествено общо взето. Обаче мога да кажа, че макар и с 10 кг по-малко дрехите не ми стояха много по-добре и някак си въобще не бях усетила разликата. Тогава си купих велоергометър, но лятото беше доста тежко, та той повечето време стоеше и си събираше прах...
Имам големия късмет да съм обградена от хора, които се занимават с някакъв вид спорт, или просто посещават някакви тренировки няколко пъти седмично, та беше и много естествено и аз да почна да ходя по тренировки. Преди съм пробвала какво ли не, най-доволна бях от йогата като цяло (не си падах много по физическото натоварване (dull)), но и от там се отказах когато групите почнаха да стават по-пълни, абе като цяло съм си малко единак и не ми харесва да има много хора около мен.
Септември месец започнах по-сериозно да ходя на тренировки(бях почнала юли-август), под по-сериозно имам предвид от 3 пъти на седмица на 4 пъти на седмица. Треньорката ми реши, че много добре ме изпотява когато тренирам два поредни дни, та от няколко седмици вече няма хлабаво и си тренирам понеделник, вторник, четвъртък и петък... А в останалите дни - ходя пеша, поне по час на ден заради кучето, карам си велоергометъра и ако не ме домързи много - намерих си един комплекс с дъмпели за ръцете.

Резултатите към момента съм - от май месец си кретам едва ли не на 68-70 кг, като последните месец и половина съм се закотвила на тези 68, вече 67, с тенденция тази седмица да станат най-накрая трайно 66 кг. Направо ми звучи като вълшебна тази цифра. Но като цяло май е по-важно каква е формата зад тази цифра. А формата в случая е - макар и да не съм мръднала с килограмите съм свалила аха-аха вече два размера дрехи и скоро може и да се похваля, че влизам в М размер, което за мен е нещо УНИКАЛНО, не помня някога да съм влизала в М размер... Съответно цялостно съм много по-стегната, ръцете ми са пооформени, обаче... Обаче има още много да се желае.

Целта ми е - 58 кг, това предполагам ми е и финалната цел заедно с още по-стегнато тяло с много по-малко мазнини. Ако трябва сега да се определя - мисля, че мазнините ми варират между 20-25 %, но това е само като гледам някакви картинки, не съм се мерила, идея си нямам как да го направя.

Относно храната - карам предимно на сурови зеленчуци - хич не си поплювам относно тях, много рядко плодове - само сутрините. Наблягам на сирене, яйца, мляко (както прясно, така и кисело). И от тук се почва сложното - сега успях да се зарибя и ям извара - ако се насиля мога да я докарам до 300 гр на ден, което си е доста протеин. Разпределям храненията на по през 3-4 часа. Изключила съм всякакви видове хляб и тестени неща, сладкиши, сладка, шоколади, поне се радвам, че никога не съм била гладна за сладко. Ограничила съм картофите, силно мазните неща и общо взето мога да кажа, че се храня здравословно, получава, упреци само от големите привърженици на тема месо.

Това мисля, че е добро начало за дневник... Единственото, което ме притеснява, че вече малко се отчайвам, че не мога да мръдна много от тези 67-68 кг. Та аз си стоя на тях от май месец (dull). Вярно до сега правих мускули и тн, виждам го, края на седмицата ще се меря пак с метъра и предполагам резултата ще е на лице, най-малкото всичките ми миналогодишни панталони са ми като чували в момента, но все пак ми се иска да успея да махна още някое друго кило преди края на годината.

Обмислям варианта от следващата седмица да си взема течен Л-карнитин и се надявам да даде по-голям ефект що се отнася до мазнините, натрупани в коремната област, те имат още много на къде да мърдат.

Ще се радвам на всякакви коментари/въпроси, каквото и да е.

Честит дневник! Ще го следя с интерес :)
И аз съм минала по подобен на твоя път и само едно нещо искам да споделя: Не робувай на цифрата от кантара! Може да ти е ориентир някакъв, но целта “58кг” нищо не означава. Ти си повече от едно число, важно е да се харесваш! Аз имах едно време цел “48кг” и като я достигнах - пак не се харесвах. Търси баланса с хранене, тренировки, добър сън, хубави емоции и те нещата ще се наредят - дали 58 или 62 тялото ти само ще ти покаже кога се чувства най-добре!
И май не разбрах на какви тренировки ходиш? На йога? Разкажи за тях. (F)

Мда, аз после се замислих, че наистина малко глупаво звучи целта ми да е 58 кг :). Но като цяло по-скоро повече държа да махна сланинките, които ми останаха, а ако има и начин да се справя и със стриите, които си нося от години просто ще е супер. Макар малко да не вярвам за стриите да се получи, но поне сега постоянно се мажа с какво ли не - масла, кремове, поне е хидратирана кожата.

Тренирам на платформа ФитВайб Ескел(не ми се търси линк в момента да пусна), но тренировката честно казано я намирам за повече силова. В сравнение с йогата, която правех преди - това направо си ми изтощава на максимум мускулите. Не съм ходила много на фитнес, но предполагам е по-скоро нещо такова. Правя най-различни упражнения, да речем днес треньорката наблегна малко повече на бедра и седалище, от което цял ден ходя с лек дискомфорт в мускулите. Но както казах - цялостно се чувствам много по-стегната.

Иначе днес закусих с кисело мляко и едно варено яйце, към обяд хапнах една вълшебна рибена супичка, която си е доста гъста и голяма, та си беше доста засищаща, следобед хапнах извара с лютеница и сега ако осъмна в офиса ще хапна или пак извара, или ако се прибера в нормален час ще си направя още някое-друго яйце и ще го гарнирам с каквито зеленчуци са ми останали.

Днес мислих доста и реших - никакви кантари вече... Малко ме демотивира това всекидневно качване по няколко пъти... А така или иначе на тренировка си се качвам - мисля, че е достатъчно.

Иска ми се да чуя малко мнения - от много време мисля за месото - както писах по-горе от няколко години не ям месо. Но сега колкото повече чета и все повече се замислям дали да не започна пак да ям месо. Не мога да кажа, че месото ме отвращава, даже мисля, че мога пак да започна да се храня така, стига да не ми се налага да отделям кости и тн, че от това си ми става зле само при мисълта - дори риба (принципно ям риба) не харесвам да разделям кожи, кости и тн.

@Радост - при теб четох, че преди и ти не си ядяла месо, сега виждам, че включваш някакви опити. Мисълта ми е по-скоро с какво да започна... Или как... Малко съм объркана що се отнася до това, но идеята ми е за повече протеини и малко разнообразяване, че с това сирене и извара вече много ми идва.

Иначе днес ядох - закуска - Мляко с какао (нормално какао без захар), после малко кашкавал, на обяд (14:00 часа) си направих извара+домат+малко боб от консерва, получи се доста ядливо. Следобеда пак малко кашкавал и грозде (за това треньорката ще ми се скара, едно че е грозде, по-добре нещо не толкова сладко, и друго, че е следобед...) и за вечеря домат + сирене + кашкавал... И днес успях да направя за 9-те часа в офиса 2 литра вода, другите през деня не съм ги следила колко са... С водата ми е трудничко :|

Аз започнах с дробчета с лук и домати - много ми хареса и от там нататък всичко ми е много гадно. Пробвах и малко филе (това беше най-зле) и последният опит от вчера с 2-3 хапки свинско каре. На базата на тези 3 опита не мисля, че ще се получи тая история с ядене на месо, но и аз смятам, че трябва да измисля нещо, защото искам да спра млечните и оставам само с едни “голи” яйца :D

и оставам само с едни “голи” яйца :D

... а рибата и другите водни обитатели - скариди, раци, миди, калмари, октоподи? Или и те не ти допадат на вкус?

Днес мислих доста и реших - никакви кантари вече...

Кантарът е един от най-безсмислените уреди - той ти дава информация без особена практическа стойност. На едно и също тегло можеш да изглеждаш по коренно различен начин, уверявам те. Въпросът се свежда до съотношение между телесните мазнини и мускули. Много по-оправдано е да вярваш на огледалото или на шивашкия метър, например. Кантарът ще ти покаже разлика когато организмът ти е различно хидратиран, ще има разлика, свързана с менструалния ти цикъл... грубо звучи, но показанията на кантара се влияят дори от това кога си ходила за последно в тоалетната и какво си направила там. Не си причинявай това.

Месото - не виждам проблем с него. Костите... абе не е лошо да ги отделяш все пак. (giggle) Стига да не е някоя риба, едва ли можем да говорим за костите като фактор. С костите на останалото месо се надявам, че ще се справиш. (wasntme) Хапвай такова месо, каквото ти е вкусно - пилешко, патешко, пуешко, телешко, в никакъв случай не бягай от свинското, заешко, дивеч... абе каквото имаш под ръка, няма особено значение. Зарежи отделянето на кожата, няма нужда да го правиш.

Храната ти ми се струва твърде малко като количество - това е проблем във всички отношения. Да отслабваш не значи да гладуваш, а много хора подлагат телата си на наистина стресиращ глад. Поогледай форума и статиите за хранене. Каквото трябва - ще коментираме... наоколо сме! :)

най-доволна бях от йогата като цяло (не си падах много по физическото натоварване (dull)),

(headbang) Само за мен ли йогата е предизвикателство на ръба на възможностите ми... http://www.youtube.com/watch?v=FaoDvLT6yFE

най-доволна бях от йогата като цяло (не си падах много по физическото натоварване (dull)),

(headbang) Само за мен ли йогата е предизвикателство на ръба на възможностите ми... http://www.youtube.com/watch?v=FaoDvLT6yFE

Не сaмо за теб, сега се замислих, че това е единствената ми тренировка, която никой никога не искам да вижда, няма такъв гърч и мъчение :D

@Радост, да ти кажа мен пък идеята за всякакви вътрешности на животни напра :х... По-скоро май бих се престрашила да ям пиле, пилешко филе или и аз не знам... Последната година това вече не ми мирише зле, та може и да опитам....

@Златина - аз ям от време на време риба, ама нито е кой знае колко, нито много - много обичам... А да не говорим, че като готвя е все зеленчуци само :|.

Вчера закусвах пак мляко с какао, разделих на две обяда - по равно половин консерва риба тон (общо 200 гр) с по четвъртък авокадо и още малко боб от консерва. Вечерях домати с извара, зехтин и ленено семе - чак започва да ми харесва вече.

Днес пътувам към София за събота и неделя... Надявам се тежките тренировки да са дали прекрасен резултат и приятеля ми да е очарован (inlove)...

—- Малко редакция, нещо браузера не беше рефрешнал и не бях видяла новите мнения...

@Кольо - сериозно ли е малко... Чак почнах вече да се притеснявам, че е много... Защото като хапна около колко около 400 гр да е, нещо, дали домати, други зеленчуци и тн и стомаха ми е пълен, чак го усещам как се е издул... Но пък за сметка на това постоянно си се чувствам гладна вечер. Сутрин не знам от тренировките ли е или ми е стар навик, но не съм гладна въобще - даже на сила почти го пия това мляко (dull). Това, че казваш, че е малко ми е даже облекчение - ще мога да ям още повече :D :D :D. Иначе за месото - то е малко психологически това, от 4-5 години живея сама в нас няма месо. Пазарувам само зеленчуци и сирене и мляко, яйца ми носят. Та проблема ми е, че идея нямам какво да си купя, как да го сготвя, а и мисълта, че е месо... Затова не ям и риба много, но пък все повече осъзнавам, че няма как да карам на яйца цял живот, особено като навсякъде постоянно ми казват - Не повече от две-три...

@Маргарита - йогата е супер!!! Не съм се изразила правилно - доста си е натоварваща, наистина като ходех сериозно на йога бях доста стегната. Но там проблема май ми беше, че е група, че има други хора, че не мога сама да се мотивирам, просто не съм достатъчно сериозна и от там вече се почва - скатавам се от някое упражнение, не го правя като хората и резултата - много рядко някакво сериозно натоварване на мускулите. Макар че бях толкова пластична тогава, сега пак почвам, но има какво да се желае още. По-скоро исках да кажа, че като цяло не се напрягах много тогава - казвах си, “а... аз мога да карам и по-леко, някое друго кило от горе - все тази, нали приятеля ми ме харесва такава”. Хубаво, че го зарязах на време де :D.

Това за сега, отивам да хващам автобуса !!! Весели събота и неделя и се радвам, че ми пишете и ме четете!