Семейство,брак,хлапета :)

Зачетох се случайно в един друг форум тези дни и се зачудих какво бихте казали вие,изхождайки само от личните си убеждения или от такива,съчетани с опит,по темата за брака,сватбите,съжителството на семейни начала,семейството,децата - какво представляват тези неща за вас,имаме ли нужда от тях,как ни променят,кои са плюсовете и минусите... :)

Моят коментар по темата :

Щастливо неомъжена съм и без деца засега (и тоя момент ще дойде).Живеем си вече 5 години на семейни начала (заедно сме от 6).
С това,че не сме подписани,забих нож в сърцето на баща ми - с по-традиционни разбирания е човекът и го е срам - все се чудил какво да казва на хората,когато го питат за мен
Аз не изпитвам никакви такива “административни нужди” - подпис семейството няма да ми сплоти и затуй си мисля,че ако ще е сватба,трябва да е заради романтиката и купона
Добре се чувствам във връзката си,нямам нужда от допълнителни екстри - имам цялата свобода,която искам,никой в нищо не ме ограничава и мисля,че мога да изкарам цял живот така.
Отношенията ми с мъжо са ме променили само към добро (като изключим факта,че общувам с доста по-малко хора от преди...ама като се замисля,тия,които съм изолирала от живота си,така или иначе трябваше да започна да отбягвам години преди той да се появи) - станах по-отговорна,някак по-малко егоистична,смея да твърдя,че съм по-търпелива и по-мила (като за тия неща има принос и една кокошка ,дето си знае коя е,хихи),по-адекватна към света,имам конкретни интереси,интересувам се от повече неща,имам по-голямо желание да творя.Много сме близки като хора,разбираме се,чувството ни за хумор е почти идентично,слушаме музиката по един и същ начин (нещо като общо хоби ни е туй изкуство,само дето аз отдавна зарязах практическата част и сега само давам оценка на това,което  другите правят ),мирогледът ни съвпада...Абе,радост и светлина струи от наш’та къща - само за спорта и здравословното хранене не можем да се разберем
Много хора ми казват : Оф,ти и ти,толкова рано се зароби,сега можеше да си живееш еди как си,можеше да си намериш някой по-млад,не знам си какъв... (бях на 19,пък той е с 12 години по-голям от мен)
Как можех да си живея?Отказвам да любопитствам по тоя въпрос - не мисля,че нещо може да замени факта,че мъжът ми,макар и тая титла да не е нотариално заверена ,ми е най-добрият приятел (и кокошката,де,да не се обиди,ако чете и тая тема ).

С няколко думи - съпруг и две хлапета - изтощаващо, но и много забавно, особено като ти вкарат някой лаф, който даже не си си и представяла! Времеизяждащо! :) Искам денонощието да се увеличи поне с още 5 часа. По дяволите, сякаш вчера бяха бебета! Хем умиляващо, хем досадно на моменти. Абе - такава сбирщина от емоции, че чак свят да ти се завие. Направо си се чудя на акъла понякога! :D

.