07.09.13
15:58
Здрасти на всички онези, които са избрали да водят здравословен живот и да се грижат за тялото си по начин, който рано или късно ще им се отблагодари. Аз съм момиче на 21 години, тежа 53 килограма и съм си поставила за цел да сваля тези 3, които са се лепнали на бедрата ми и ми създават комплекси. Като цяло съм нова в областта на грижата за тялото и колкото и да чета напоследък си нямам и ни най малка представа какво точно трябва да направя, за да постигна целите, които съм си поставила, така че реших, че най-правилния вариант е да споделя тук терзанията си и да потърся ако не съвет, то коментар от по-запознатите от вас, които в определен етап т живота си са били новаци като мен. Не мога да кажа, че имам проблеми с килограмите, защото никога не съм била дебела, но от малка съм малко над нормата и майка ми винаги ме е карала да се чувствам виновна за това. Доскоро не се лишавах от абсолютно нищо и си хапвах всичко, понеже не ми се лепеше чак толкова, но понастоящем всяко сладко нещо (луда съм на тема сладко) ми се лепи и имам чувството, че качвам на пълни обороти, въпреки, че кантара сочи същите цифри. Донякъде знам, че това е на психическа основа, но все пак не мога да стоя безучастна и реших да се погрижа за себе си преди да е станало прекалено късно. Когато бях 7 клас тежах около 56 килограма и желанието да съм кльощава като повечето си съученички ме накара не да пазя диети, а буквалнно да гладувам- ядях по един път на ден и всяка хапка я изяждах с вина. В 8 клас започнах да спасвам пролетните пости и тогава успях да сваля 7 килограма и да тежа 49- чувствах се прекрасно, като изключим факта, че нямах никаква сила и често колабирах. Да речем че се чувствах добре, защото харесвах тялото си. Малко по-късно започнах отново да си хапвам всичко и нито качвах нито нищо- живота беше песен хаха. Преди две години обаче, се преместих да живея и уча в Англия и се започна. Повечето от вас предполагам знаят, че храните тук са ужасни и карат всеки да дебелее и макар и да се ограничавам, килограмите не мърдат, само вината при всяко хапване, дори и на плод. В момента тежа 53 килограма, а се чувствам сякаш съм 80… Тръгнах на фитнес и малко или много се чувствам не толкова комплексирана, но всеки път като се погледна в огледалото ми се плаче. Никога не съм качвала в корема, той винаги си стои плосък, но всичко отива в бедрата и дупето и се получава едно несъразмерно нищо. :( Като цяло не мисля, че ям много, но си признавам, че не мога да устоя на сладкото и може би дори замествам храненията си със хапване на сладки неща. Сутрин задължително закусвам купичка плодове с кисело мляко ( 2 лъжички) или мюсли. Понеже работата ми е на крак (раздавам флаери) нямам възможност да си приготвя нещо за обед, затова обикновено хапвам един сандвич от 200 ккал, защото все пак имам нужда от някаква енергия , за да изминавам километрите, които трябва. Когато свърша с раздаването което отнема към 7-8 часа ходя на фитнес и гледам на бягащата пътека да изгоря поне 500 кал като преди това си правя една добра мисля загряваща тренировка като минавам почти всички уреди в залата с повторения. Напоследък вечерям една пилешка гърда (печена) със зелена салата със моркови и царевица без олио. Да добавя че 3 дни в седмицата вечер работя и на бар до посред нощите, което също изисква доза енергия, която някак си не мога да си набавя от храната, която консумирам. Няма да лъжа, в промеждутъците от време си чопвам по някое друго сладко, просто защото не мога да му устоя, това ми е и основния проблем мисля... Та много ще се радвам ако получа някакви коментари и насоки към това как точно да изградя хранителния си режим, за да отслабвам, но и да имам енергия да изкарвам деня без да се чувствам като парцал. Може би и няколко съвета за тренировки биха ми били в повече от полза. Благодаря предварително и поздрави на всички!