Митът за "правилната техника на изпълнение"

Защо си мисля, че е мит. При положение, че биомеханиката на всеки индивид е строго индивидуална този калъп “правилна” техника в общия случай е някакъв мит.

Клякай на кръст , сгъвай бицепса при тягата и питай после пак .

Мислиш си, че е мит, щото не си се контузвал от хамалска техника, затова. :)

Наистина “правилната техника” не е фиксирано положение, а дава известен толеранс, но той не е безкраен. :)

Така де, не говоря за баш чобанщина, общи базови правила и базови рамки, но съвсем базови, разбира се, но от там нататък търсенето на “правилната” техника нарушава естествената биомеханика на цялата верига.

Има логика, аз като съм дърпал тяга най-чобанската с най-много кила си бях окей, като почнах да се мъча да правя “щангистка” се разглобих целия...
Според мен биомеханиката на тялото ми се е нагласила на чобанските ми изпълнения, отколкото обратното, но както каза Боби всичко е с (без)известен толеранс :)

Биомеханиката на всеки индивид е еднаква, анатомията се различава. ;)
Едно правилно изпълнено упражнение може да се различава при два различни индивида, което не означава че няма правилна техника на изпълнение.
И това че е изпълнено еднакво, не е критерий за правилна техника.

Пууу, развалихте хубавата изненада. Цяла статия съм написал за биомеханичния Торбалан, пък вие сега изпреварвате публикациите. :(

Пууу, развалихте хубавата изненада. Цяла статия съм написал за биомеханичния Торбалан, пък вие сега изпреварвате публикациите. :(

PSB Model vs. BPS Model?

Общо взето това. И факта, че някои хора пишат книги, които явно не четат. Това, че някои други ги четат и следват доказателствата избирателно. И в крайна сметка - за адаптируемостта и сложността на една биологична система. От село не мога да дам повече информация, че софрата е обилна, а компютъра е чужд.

Има логика, аз като съм дърпал тяга най-чобанската с най-много кила си бях окей, като почнах да се мъча да правя “щангистка” се разглобих целия...

окей ,едва ли ще си дълго време ..... не вярвам , че дърпайки “чобанската” всичко ще е ОК : ))))

окей ,едва ли ще си дълго време ..... не вярвам , че дърпайки “чобанската” всичко ще е ОК : ))))

Страхотно изказване. Много хубаво подхавана темата.

Има ли данни, че като се изгърбваш и се повишава риска ти от контузии, а като държиш гърба прав и намалява?
Слаба отношение към контузиите, още по-слабо към болката.

Някои от най-големите тяги, които съм виждал наживо(например 297 на 75 лично тегло) са били с крив гръб. Да не говорим, че някои това го правят за спорт, т.е. общо взето техниката е таква. МакГил има много хубави проучвания по въпроса. Едното от тях е с трибойци на национално ниво(нищо специално, щото са канадци, но тягите са над 200) и наблюдава, че всички успяват да разпределят извиването на гърба по целия гръбнак. Само един се е контузил(или е казал, че го боли) и на записа са установили, че е допуснал един сегмент от гръбнака му да влезне в крайна флексия. За това пък по залите е пълно с хора, които в желанието си да запазят гърба си прав, минават в крайна флексия в лумбалния дял и в пълна екстензия в торако-лумбалния преход, АКА горе прав, долу извит.

По тоя смисъл - много е вероятно някой с подходящата за него техника, била тя и малко “чобанска” на вид, да има добър прогрес и да не се контузи. Много е вероятно и някой с неподходящата за него техника или упражнение да си остане слаб и да се контузи. Истината е, че няма много систематично събирани данни - повече се разчита на анекдоти, единични случаи, предположения.

Не  оспорвам казаното от теб . Тук изказването беше ” най чобанската” , а не ” леко крив гръб “, както ти каза . Примера който даваш с трибойците е приемлив и показва , че го правят с минимален риск ( разпределят извиването по целия гръбнак).
Примера който даваш от залите  за трениращите , най приляга на изказването ” най чобанската”  и шанса да се  изпълнява точно така , е много по голям от този за разпределянето на извиването на гръбнака.
Малко чобанска техника, да , безспорно  , но не предполагам ,че правилната техника за даден човек ,може да бъде коренно различна от тази на друг, (и това да не носи негативи) при  сравнително идентични, анатомични пропорции и структури на тялото :)

Не  оспорвам казаното от теб . Тук изказването беше ” най чобанската” , а не ” леко крив гръб “, както ти каза . Примера който даваш с трибойците е приемлив и показва , че го правят с минимален риск ( разпределят извиването по целия гръбнак).
Примера който даваш от залите  за трениращите , най приляга на изказването ” най чобанската”  и шанса да се  изпълнява точно така , е много по голям от този за разпределянето на извиването на гръбнака.
Малко чобанска техника, да , безспорно  , но не предполагам ,че правилната техника за даден човек ,може да бъде коренно различна от тази на друг, (и това да не носи негативи) при  сравнително идентични, анатомични пропорции и структури на тялото :)

Имало е периоди, в които техниката ми е била “добра” според мен и в ретроспекция съм допускал сериозни грешки. Имал съм и периоди, в които техниката ми е била “компрометирана”, но цифрите и това че съм имал по-малко дискомфорт сочат, че това е било по-подходящия начин за мен. Това го казвам във връзка с критерия на Ванката, че не е обръщал толкова внимание, което не значи, че максимално си е извивал гърба. Но в крайна сметка това пак не дава никаква яснота относно колко може, колко не може и колко е безопасно да си извиваш гърба. Само подкопава категоричните изказвания от рода на “вдигай с неутрален гръб, иначе дисковете се изпръскват и нуклеуса се залепва за стената”(втората част е реално изказване на МакГил относно някои негови експерименти, които обаче са доста подкопани като приложимост).

Може ли правилната техника за един да е не-толкова-правилна за друг, особено ако имат сходни пропорции? Пропорциите са структура, но тук имаме втори играч - функцията. Принципно трябва много да се внимава с това, да не се изопачава Ф-думата, но идеята е следната - двама близнаци, еднакви пропорции, единият е бил в гипс от коляното надолу(единия или и двата крака) за 45 дена. Пускаме ги и двамата да клякат без тежест. Това е едно много шантаво предположение, но май е доста вероятно да изглеждат по съвсем различен начин отстрани. Примера е доста краен, но идеята е проста - функцията е критичен фактор.
Ако нямаш подвижност в глезените и тазобедрените стави, но решиш да клякаш дълбоко, то или трябва:
А) да си извиеш гърба равномерно(малко, много, кой знае? зависи от дълбочината) ИЛИ
Б) долу извит в рамките на 1-2-3 сегмента, в средата заключен(или просто прав)

Винаги можеш да си сложиш подложки под петите и да облекчиш положението. Можеш и да не слизаш толкова надолу.

Не пропагандирам да се вдига с извит гръб, но се боря за:
- амплитуда спрямо целите и индивидуалните особености
- помощни средства(бинтове, колани, фитили, щангети, подложки) спрямо целите и индивидуалните особености
- хората да могат да вдигат и с прав, и с крив гръб
- мислене, трениране, мислене, трениране

Не пропагандирам да се вдига с извит гръб, но се боря за:
- амплитуда спрямо целите и индивидуалните особености
- помощни средства(бинтове, колани, фитили, щангети, подложки) спрямо целите и индивидуалните особености
- хората да могат да вдигат и с прав, и с крив гръб
- мислене, трениране, мислене, трениране

Абсолютно съм съгласен
Всичко друго което каза.....чета и попивам :)

Не ми е целта да споря, а исказах гледната си точка, която не значи , че е правилна на 100%
Поздрави :)

Не ми е целта да споря, а исказах гледната си точка, която не значи , че е правилна на 100%
Поздрави :)

Не спорим, а дискутираме. Ако не беше подхванал темата, не знам дали щях да напиша точно това.

Това с максималната компресия на дисковете ще го разбереш, ако имаш малко акъл и достатъчно време да се самообразоваш.
Тук има голяяяяма корелация с постепенни овърлоадинг, демек - тежестта която вдигаш, да расте пропорционално на собствените ти усещания за “можене” и “неболене”...
Не да си търсиш максовете на тяга през седмица, което е пълна ламерщина и безумие, а да работиш с тежест с която ти е комфортно да работиш  и постепенно да я увеличаваш, когато се чувстваш сигурен и уверен, че е дошло времето за следващата.

А и...мислене. ХМ, тогава защо в щангистките зали като те видят че тръгваш с камилския гръб и те връщат да работиш с лоста. Но пък е и факт, че щангистите са един от най-контузващите се състезатели.

Всичко зависи де, защото аз си дърпах крив тяга доста време, а изпращях от преден клек, където пък вероятността за достигане на компресията в прешлените е почти(да не кажа повече), възможна от “котешката” тяга:)

Бря, Цецко как ме е разбрал, ама пък и баси фермана е изписАл :)
Под “чобанска” имам предвид, че не съм внимавал за техниката, а не, че съм се игърбвал на куче. Дърпал съм така, както тялото ми е позволявало...
Виждали са ме отстрани и са ми казвали, че изглежда ужасно :D
Винаги съм се старал кръста да ми е изправен, докато горе повече се гърбя, да не кара предимно там. Вероятно, заради протрузиите долу и предполагаемо здравият ми гръбнак горе се получава така... не знам, факт е, че тогава си бях окей, а когато реших да дърпам с “нисък таз” и стегнати плешки се изкривих на куче и ме болеше какво ли не :)

Зависи от целите на индивида... и каква цена е готов да плати за контузията в следствие на кривотата си.

Ще дам пример от щангите - Кривотата на движението намаля значително постижението ;) с едно 15-20 кила, ако трябва да съм точна.
В следствие на експлозивното изпълнение на двете движения, всяко минимално отклонение при първа или втора част на съответното движение, е предпоставка за контузии.
Една контузия те изкривява още повече, гледаш да пренесеш тежестта там, където не те боли, да дърпаш само на лява, или само на дясна част, слагаш колани, наколенки, бинтове, увиваш се целия с кинезитейпове - ДА, ама каквото станало - станало, няма връщане назад, ще дигаш - да, още 2-3 години макс, докато вече тотално не изпращиш я с коляно, я с кръст и ще станеш обикновения фитнес маняк, който кляка със 100 и дърпа 120, ще обикаляш кварталните фитнеси и ще казваш - “Едно време, като бях по-млад ( а.к.а преди 1 година :D) кляках с 200 и дърпах 250… ама не си е работа, лекичкото е по-добре да се тренира, няма смисъл да се товари човек” АМА БОЛИ, МНОГО БОЛИ... щото искаш да си як ;)
И цялата тая история в следствие на КРИВОТАТА и на схващването, че трябва да се нагаждаме според нашите особености, има го и тоя момент, но по-скоро е да се каже: Да си избираме правилния спорт, с който да се занимаваме в свободното си време...
И ако ще се тренира за здраве, да се съобразява тежестта със структурата на тялото, мое мнение.

И ако ще се тренира за здраве, да се съобразява тежестта със структурата на тялото, мое мнение.

(handshake)

Кой кляка правилно от двата...пука ли им?

Ванче, ти няма как да дърпаш щангистки бе човек с 0 мобилност, няма как да влезеш хубаво над лоста, няма как да го направиш без да те сцепят адукторите.
Ти си за лека тяга и Риптоу изпълнения като цяло, остави щангистките работи. Много слушаш ти едно радио и изпълняваш без да се съобразяваш.

Ванче, ти няма как да дърпаш щангистки бе човек с 0 мобилност, няма как да влезеш хубаво над лоста, няма как да го направиш без да те сцепят адукторите.
Ти си за лека тяга и Риптоу изпълнения като цяло, остави щангистките работи. Много слушаш ти едно радио и изпълняваш без да се съобразяваш.

Много радиота наведнъж слуша той, за това е така :)

Това с максималната компресия на дисковете ще го разбереш, ако имаш малко акъл и достатъчно време да се самообразоваш.

А и...мислене. ХМ, тогава защо в щангистките зали като те видят че тръгваш с камилския гръб и те връщат да работиш с лоста. Но пък е и факт, че щангистите са един от най-контузващите се състезатели.

Това се възпитава - просто човека трябва да го подхванеш спрямо началното му ниво и да го прогресираш с подходящи за него упражнения. Ако упражненията са подбрани правилно, техниката се получава естествено. Ако техниката не се получава естествено, значи това не е правилното за теб упражнение.

Много важно е да не се смесват щангите и упражненията. За един щангист обръщането СФП или ОФП е? А за един спринтьор?
А най-контузващия спорт е...плуването :)

Виждали са ме отстрани и са ми казвали, че изглежда ужасно :D
Винаги съм се старал кръста да ми е изправен, докато горе повече се гърбя, да не кара предимно там.
... не знам, факт е, че тогава си бях окей, а когато реших да дърпам с “нисък таз” и стегнати плешки се изкривих на куче и ме болеше какво ли не :)

Е, ти ако взимаш акъл от хората в залата...вероятността да ти кажат някаква глупост е прекалено голяма. Иначе техниката, която ти описа, ми е правило впечатление и Дейв Тейт да описва по повод на финландските(?) трибойци - кръста прав, гръдния кош леко свит.

Стегнатите плешки е едно от най-неразбраните неща в тягата. Стегнати назад ли, надолу ли, на едно място ли, ама надолу мерено като си прав или като си наведен....

Зависи от целите на индивида... и каква цена е готов да плати за контузията в следствие на кривотата си.
Ще дам пример от щангите - Кривотата на движението намаля значително постижението ;) с едно 15-20 кила, ако трябва да съм точна.

И цялата тая история в следствие на КРИВОТАТА и на схващването, че трябва да се нагаждаме според нашите особености, има го и тоя момент, но по-скоро е да се каже: Да си избираме правилния спорт, с който да се занимаваме в свободното си време...
И ако ще се тренира за здраве, да се съобразява тежестта със структурата на тялото, мое мнение.

Блага, моя проблем е, че много хора почнаха да се контузват в следствие на преследването на “правилна техника”, която не разбират(в допълнение на слабите резултати).

Колкото до избора на спорт....
Ако гледахме прекалено критично на нещата, вероятно нямаше да има някои от следните постижения:
- Ламар Гант, който дърпа #634 на #123 и #672 на #132(и двете са над 5х собственото тегло)
- Мъгси Бокс и Спъд Уеб
- Ей такива мотивационни клипчета
- Доста забавление покрай това, хората да правят каквото им се прави.

Ако ще тренираш за постижения - по-добре избери спорт в който си подходящ(а). Ако ще тренираш за удоволствие - избери нещо което смяташ да правиш с удоволствие и отдаденост.

Именно това казвам и аз Цецо - все едно да тъпча, тъпча, тъпча на едно място в някой спорт, да виждам, че нямам развитие, ама да тренирам на инат. В моя случай все едно да тръгна да се занимавам със спортна акробатика или художествена гимнастика :D

Цецко - кефи ме примера ти с Ламар Гант - но ако нямаше ръце по-дълги от на маймуните вероятно с някой прешлен щеше да удари по главата спотърите около него.

Стига сега си давал примери с пойнт гардове...това е все разпределителя във волейбола. Изключения винаги ще има. Юсеин Болт е едно от тях. Но там пък вече се намесват други зависимости.

А спорта също калиброва когато специализираш достатъчно.

Блага, ти можеш да се занимаваш с гимнастика или акробатика, стига да нямаш цел да спечелиш световна титла. Ако ти доставя удоволствие - защо не? Друг е въпроса, че едва ли ще ти е приятно да си винаги на опашката на групата и да няма голяма вероятност това да се промени.
Все пак трябва да има място и за масов спорт, който да не е футбол.

Сашко и Славко - да, примерите са много неправомерни и яко играе фактор Х(какъвто и да е той...за това е Х).
НО това поставя под въпрос дали 1+1=2, т.е. основите върху които се гради популярната финтес култура. Много краен пример, но той показва, че 1+1 не винаги е 2.

Блага, ти можеш да се занимаваш с гимнастика или акробатика, стига да нямаш цел да спечелиш световна титла. Ако ти доставя удоволствие - защо не? Друг е въпроса, че едва ли ще ти е приятно да си винаги на опашката на групата и да няма голяма вероятност това да се промени.
Все пак трябва да има място и за масов спорт, който да не е футбол.

Сашко и Славко - да, примерите са много неправомерни и яко играе фактор Х(какъвто и да е той...за това е Х).
НО това поставя под въпрос дали 1+1=2, т.е. основите върху които се гради популярната финтес култура. Много краен пример, но той показва, че 1+1 не винаги е 2.

Цецо, не е нужно 1+1 винаги да е 2. Достатъчно е твърдението да е вярно в достатъчно голям процент от случаите, за да е съвсем използваемо като аргумент. :)

Блажке, основната ценност на спорта за обществото изобщо не е фактът, че обслужва амбицията на състезателите и треньорите. :) Ще цитирам един доста харесван от мен автор, който казва “лично не е същото като важно”.

Че аз съм казала същото бе, Боби, с моя пример, искам да попитам - защо аджеба се пънат по залите, кривят се като грешници, без постиженията им да са със състезателна цел?! За какво го правят, за кого, има ли смисъл за форумната слава?

Да чукна на дърво, благодарение на викането и замерянето с щангета от страна на треньора ми, засега съм се опазила здрава. Иначе и моя хъс голям и моя гъз невидял и иска още и още и още, изобщо не и вярвах, че ще достигна постиженията, на които съм в момента с ОФП-та, стабилизации и периодизации, което и според мен е в основата на това да се запазиш здрав, ако искаш да вдигаш много тежко. Така ме беше яд като ме караше да клякам 10-ки на 80 кила на гърди, защото и аз исках да клякам 130 на гърди колкото се може по-бързо, ама ако ще турско да стане, няма значение, да клякам 130 да ми е мирна главата.

Е сега разбрах ползата на тея 2 месеца задържане - тласкам 90 кила и клякам 130 на гърди без колан, което идва да покаже, че съм се стабилизирала до такава степен, че тялото ми може да понесе и още по-голяма тежест.

Ба, Слави ти ме изкара тоталния буратино, напредвам аз лекинко вече :)
Слушам за да видя кое ми аресва... имам идея да пусна едно за по-дълго време и волумето на мах, да видим :)

Не съм те изкарвал буратино никога, ако е прозвучало така, значи грешката е моя.
За да усетиш как работи някакъв специфичен режим на работа или дори на едно обособено движение, трябва да имаш първоначалните предпоставки.
За хай-бар клякането, трудно ще ти стане с ахилеси на камък, влизането навътре с таза и пропадането над центъра на тежестта няма как да стане с дървен таз и адуктори.

Примерно ти казвам, моята заднва верига е прилично силна и разтегната. Но усещам, че ми ограничава обхвата на извеждането на крака при бягане, демек има още върху какво да се работи. Примерно още работа за максимално бързо съкращаване, което пък трябва да е съпроводено с достатъчно силни и качествени мускулни влакна, за да няма крампи.
Значи, по темата, има неща които ми ограничават правилната техника и трябва се върна с крачка назадм да поработя върху тях и тогава да се върна върху основната част - бягане, тяга, салто, и т.н.

Пак ще кажа, аз ако съм си един обикновен гим-уориър, никак няма да се напъвам и ще си сгъвам за бицепс, ще си разгъвам за квадрицепс и ще си подтичквам в парка по тревичката. Ще бъда здрав, със свежа ЦНС и здрав кръст и колене  ще се радвам на живота, а не да мисля за техники и ала-бала:)

Верно думаш Славе :)
Тва последното съм го правил, ма ни ма кефи вече отдавна...
Едни тренират за цели, други за кеф, трети не тренират, кой как си го избере.

Цецо, не е нужно 1+1 винаги да е 2. Достатъчно е твърдението да е вярно в достатъчно голям процент от случаите, за да е съвсем използваемо като аргумент. :)

Така е. Не е нужно да чакаме доказателствата да станат 100 процентови за това, че като се изгърбиш и не е готино. Проблема е, че нямаме особено доказателства. Разполагаме с анекдоти, имаме животински моделим имаме хипотеза, но “обективни” доказателство няма. И тук говорим за някакви крайности, а до къде са крайности и къде са “средности” няма информация.

С доста голяма сигурност можем да твърдим, че крайната флексия(дъвчем я нея, понеже хем е често срещано, хем всички го знаят, хем никой не го разбира), особено при определени вектори на натоварване, не е готина за гръбнака.
По никакъв начин обаче не можем да защитим солидно стремежа към неутрален(или недай си боже вдлъбнат) гръб и предпочитането му пред лека(физиологична?) извивка, особено при хора които не успяват да постигнат така желаната позиция и в крайна сметка се вкарват в по-лошо положение.
Преди време в един от учебниците на Левит попаднах на една снимка, която ще ми отнеме време да изровя, но там се наблягаше точно на това - разпределението на товара(съобразено с изискванията на задачата) е по-добър вариант, отколкото заключването на някакви елементи. МакГил постоянно дъвче, че гръбнака издържа здраво на компреси(аксиално натоварване) дори при лека флексия, но хич не носи на ножично усилие(shear force).

Та единя проблем е, че не е изяснена тая работа, още по-малко е точна. Поне на мен не ми е и ако някои мисли, че е обхванал доказателствата и теорията - да заповяда. Мисля, че и за двама ни ще е полезно да видим дали е така.

Другия(и основен) проблем е, че в стремежа си към “правилна” техника, хората се вкарват в по-големи грешки, отколкото ако са “по-немарливи” към техниката(в който случай техниката им става по-подходяща за тях, т.е. по-правилна от моя гледан точка, нищо че не съвпада с “интернет представата за хубава техника”).

Както казваше Лазар - ако някой ти каже, че нещо е ВИНАГИ и на 101% вярно, това е достатъчно, за да се съмняваш в него супер много :) (перифразазирам)

Това с максималната компресия на дисковете ще го разбереш, ако имаш малко акъл и достатъчно време да се самообразоваш.
Тук има голяяяяма корелация с постепенни овърлоадинг, демек - тежестта която вдигаш, да расте пропорционално на собствените ти усещания за “можене” и “неболене”...
Не да си търсиш максовете на тяга през седмица, което е пълна ламерщина и безумие, а да работиш с тежест с която ти е комфортно да работиш  и постепенно да я увеличаваш, когато се чувстваш сигурен и уверен, че е дошло времето за следващата.

  (handshake) 
опитвам се да правя нещата :)))

Не спорим, а дискутираме. Ако не беше подхванал темата, не знам дали щях да напиша точно това.

Добре,че я подхванах ..... за да ги напишеш : )))