Какво се случва с приетите въглехидратите при общ калорийен дефицит?

Търсих и четох доста ,но никъде не намерих точен отговор.Какво се случва с приетите въглехидрати ,било то бързи,бавни сложни прости... при така или иначе голям калориен дефицит.Пример: Ако имаме дефицит. около и по-голям от 1000 калории на ден. В какво се преобразуват въглехидратите,тоест какво се случва с различните видове въглехидрати кои по какъв начин и как се преобразуват ,било то за енергия ,било то на “склад” като говорим също и за всекидневни тренировки “изгарящи ” по 1500 калории на ден! Най- ме интересува от големият стрес какво прави организма всичко отива във запас или....?

П.С. (BMR 2050*1.725=3536k.,приемаме около 2000к. на ден  и ям 1( шоколад,картоф,ябълка или пък ориз) например какво става с него?..Тяло балансиран мезоморф.
П.С.С Питам защото си правя експерименти с мен самия и не мога да преценя имам си прогрес но не знам забавям ли го или въобще малко урок по химия няма да ми навреди от някой вещ.

Въглехидратите се разделят на монозахариди (глюкоза, фруктоза, рибоза), олигозахариди (захароза,малтоза, лактоза) и полизахариди (нишесте, целулоза). Човешкият организъм може да използва за енергия само и единственно монозахаридите! Останалите се хидролизират до монозахариди. От това следва, че най-бързо организма черпи енергия от приетите монозахариди, след това олигозахаридите(понеже са по-нестабилни от полизахаридите и по-лесно се подават на хидролиза) и накрая е нишестето(човешкият организъм не може да хидролизира целулоза), което под действието на различни ензими (амилази и др.) хидролизира напълно до монозахариди!
Тези монозахариди в организма се окисляват и отделят топлина (енергия), за да може организмат ти да функционира. Организма складира една част от глюкозата под формата на гликоген в мускулите и черният дроб (който е химически неактивен в сравнение със свободната глюкоза ) и когато ти е необходима енергия за задвижване на мускулите при някакво физическо натоварване се използва гликогена.
Мазнините са неразтворими във вода и заради това могат да се складират лесно в организма. Те са основен източник на енергия за организма (понеже имат голяма калоричност) и се натрупват най-много под кожата като по този начин и го термоизолират от околната среда.
При стрес организма може и да скалида повече като запас, може и да изразходва повече, при всеки е различно, може и някоя важна функия да се изключи, възможностите са много.
Кои запаси те интересуват?

За всички вещества има два пътя - или отиват моментално за енергия към клетки, които се нуждаят от нея, или се складират, ако организмът в този момент разполага с достатъчно енергия.

(Edit: Съществува и трети път - елиминация и изхвърляне от тялото, в случай че количеството е прекалено много и не може да се използва достатъчно бързо за енергия или да се складира, и което състояние евентуално застрашава организма (препренасищане на кръвта с глюкоза примерно).)

При дефицит, особено толкова голям като описаният от теб, почти всичко отива за енергия, като можем да изключим голяма част от протеина евентуално.

Въглехидратите, особено ако са по-малко от 100-150 г ще отиват за енергия на централната нервна система, ако са малко над това ще остава и за клетките на други тъкани в тялото. Ако въглените са в много повече (като “много повече” зависи от крайно много фактори), след захранването на ЦНС и другите клетки, по-голямата част ще отидат на склад като гликоген в черния дроб (той е с приоритет), а остатъкът в мускулите. При такъв дефицит ми се струва невъзможно въглехидрати да се складират под формата на мазнини, освен ако не си изял някакво свръх количество.

За всички вещества има два пътя - или отиват моментално за енергия към клетки, които се нуждаят от нея, или се складират, ако организмът в този момент разполага с достатъчно енергия.

При дефицит, особено толкова голям като описаният от теб, почти всичко отива за енергия, като можем да изключим голяма част от протеина евентуално.

Въглехидратите, особено ако са по-малко от 100-150 г ще отиват за енергия на централната нервна система, ако са малко над това ще остава и за клетките на други тъкани в тялото. Ако въглените са в много повече (като “много повече” зависи от крайно много фактори), след захранването на ЦНС и другите клетки, по-голямата част ще отидат на склад като гликоген в черния дроб (той е с приоритет), а остатъкът в мускулите. При такъв дефицит ми се струва невъзможно въглехидрати да се складират под формата на мазнини, освен ако не си изял някакво свръх количество.

Белтъците не се складират в организма под никаква форма! Поради този факт те трябва да се набавят всеки ден в количества поне отговарящи на нуждата на организма от тях. Ако не се използват за синтез на клетки, ензими, витамини и др. отиват за енергия.

Много благодаря за бързите отговори и двата са ми от полза,но точно това имах в предвид ,което Тихомир ми е разяснил... Значи не се лепи като мазнина този въглен.. :) Ха та в този ред на мисли значи приетите белтъци отиват за градеж на мускулите... при тренировките с тежестите. При почивката разбира се А тези от не животински произход четох че не вършили работа съвсем ли не ?

Според мен има значение кога ядеш и колко. Ако си на дифицит калории- изчислен за денонощие и приемеш на един път този порцион, то неминуемо ще се снабдиш с “допълнителна гънка на корема” т.к. разхода на енергия също е спрямо денонощие. Тя после, гънката, може и да се отиде, но знаем, че това става трудно. Организъма се нагажда към всякакво количество храна и за това трябва да се подхожда рационално към свалянето на излишни мазнини - колкото по-стриктно, толкова по-добре. Не ангажиращо никого мое мнение.

За всички вещества има два пътя - или отиват моментално за енергия към клетки, които се нуждаят от нея, или се складират, ако организмът в този момент разполага с достатъчно енергия.

При дефицит, особено толкова голям като описаният от теб, почти всичко отива за енергия, като можем да изключим голяма част от протеина евентуално.

Въглехидратите, особено ако са по-малко от 100-150 г ще отиват за енергия на централната нервна система, ако са малко над това ще остава и за клетките на други тъкани в тялото. Ако въглените са в много повече (като “много повече” зависи от крайно много фактори), след захранването на ЦНС и другите клетки, по-голямата част ще отидат на склад като гликоген в черния дроб (той е с приоритет), а остатъкът в мускулите. При такъв дефицит ми се струва невъзможно въглехидрати да се складират под формата на мазнини, освен ако не си изял някакво свръх количество.

Белтъците не се складират в организма под никаква форма! Поради този факт те трябва да се набавят всеки ден в количества поне отговарящи на нуждата на организма от тях. Ако не се използват за синтез на клетки, ензими, витамини и др. отиват за енергия.

Ако питаш мен, протеинът се складира също, именно под формата на рецептори, ензими, тъкани и т.н. Всичко това е протеин, който идва от храната, преработва се от организма и се складира под една или друга форма.

Както гликогенът е различна структура от глюкозата, както триглицеридите в мастните депа са с различна структура от мастните киселини в кръвта, така и протеинът се складира под различни форми, които допринасят за функционирането на организма.

Не пиша мнението, за да споря, просто изразявам гледна точка. :)

ПС: Излишният протеин не се използва за енергия. Оксидира се и се изпикава. За да прибегне тялото до протеина за източник на енергия трябва да е много, ама много на зор...или в някои по-специални случаи като хипер протеинова диета, с изключени въглехидрати и мазнини, от които да се извлича енергията.

За всички вещества има два пътя - или отиват моментално за енергия към клетки, които се нуждаят от нея, или се складират, ако организмът в този момент разполага с достатъчно енергия.

При дефицит, особено толкова голям като описаният от теб, почти всичко отива за енергия, като можем да изключим голяма част от протеина евентуално.

Въглехидратите, особено ако са по-малко от 100-150 г ще отиват за енергия на централната нервна система, ако са малко над това ще остава и за клетките на други тъкани в тялото. Ако въглените са в много повече (като “много повече” зависи от крайно много фактори), след захранването на ЦНС и другите клетки, по-голямата част ще отидат на склад като гликоген в черния дроб (той е с приоритет), а остатъкът в мускулите. При такъв дефицит ми се струва невъзможно въглехидрати да се складират под формата на мазнини, освен ако не си изял някакво свръх количество.

Белтъците не се складират в организма под никаква форма! Поради този факт те трябва да се набавят всеки ден в количества поне отговарящи на нуждата на организма от тях. Ако не се използват за синтез на клетки, ензими, витамини и др. отиват за енергия.

Ако питаш мен, протеинът се складира също, именно под формата на рецептори, ензими, тъкани и т.н. Всичко това е протеин, който идва от храната, преработва се от организма и се складира под една или друга форма.

Както гликогенът е различна структура от глюкозата, както триглицеридите в мастните депа са с различна структура от мастните киселини в кръвта, така и протеинът се складира под различни форми, които допринасят за функционирането на организма.

Не пиша мнението, за да споря, просто изразявам гледна точка. :)

Но в такъв случай не би трябвало да има липса на белтък при неговото временно спиране от рациона, което май не е препоръчително. Само разговор и нищо лично )

А тези от не животински произход четох че не вършили работа съвсем ли не ?

Белтъците са сложна структура от 20 вида алфа-аминокиселини. В тези от животински произход са изградени от всичките 20 аминокиселини, докато при тези от растителен от по-малко, и/или някои са в по-малко количество от необходимито на организма. Поради това има разлика в това дали ядем: пилешко, телешко, конско, свинско или соя. (Под разлика имам впредвид качественият състав на белтъка , не присъствието на мазнини или въглехидрати)

Но в такъв случай не би трябвало да има липса на белтък при неговото временно спиране от рациона, което май не е препоръчително. Само разговор и нищо лично )

Разбира се, че ще има липса. Всичките тези молекули и протеинови структури не са вечни. Постоянно подменяме различни съставни части от организма и тялото с нови, някои по-бързо, някои по-бавно. Съответно постоянно ни трябва нов протеин и съответно съставящите го аминокиселини, за да се използват за тази цел. Иначе при спирането на необходимите количества, тялото започва лека по лека да се самоизяжда, второстепенните неща (мускулна тъкан) си заминават първи, после се посяга и към по-жизненоважните докато накрая просто спира да функционира.

Ако питаш мен, протеинът се складира също, именно под формата на рецептори, ензими, тъкани и т.н. Всичко това е протеин, който идва от храната, преработва се от организма и се складира под една или друга форма.

Както гликогенът е различна структура от глюкозата, както триглицеридите в мастните депа са с различна структура от мастните киселини в кръвта, така и протеинът се складира под различни форми, които допринасят за функционирането на организма.

Не пиша мнението, за да споря, просто изразявам гледна точка. :)

ПС: Излишният протеин не се използва за енергия. Оксидира се и се изпикава. За да прибегне тялото до протеина за източник на енергия трябва да е много, ама много на зор...или в някои по-специални случаи като хипер протеинова диета, с изключени въглехидрати и мазнини, от които да се извлича енергията.

Основната функция на протеина не е да дава енергия на организма, а да изгражда именно жизнено важни тъкани, ензими...
Когато белтъка постъпи в организма той се разгражда и остава само една част от него, която се използва. Той не се използва целият (в смисъл цялата му молекула) във всички случаи се отделя топлина която се използва за енергия, без значение дали този протеин е излишен или не.
Под складиране се разбира съхраняване докато организма има нужда от енергия (примерно). Ензимите, тъканите и т.н. не можем да ги разглеждаме като ‘склад’ по ред причини, една от тях е че са със различна структура от тази на белтъците и нямат нищо общо от гледна точка на качественият си състав.
п.п. Това е лично мнение и не задължавам никой с него.
2п.п. Чрез урината се изхвърля най-вече амоняка, който съпровожда разпада на белтъците

ПС: Излишният протеин не се използва за енергия. Оксидира се и се изпикава. За да прибегне тялото до протеина за източник на енергия трябва да е много, ама много на зор...или в някои по-специални случаи като хипер протеинова диета, с изключени въглехидрати и мазнини, от които да се извлича енергията.

Тук грешиш. АК се включват на различни етапи в цикъла на лимонената киселина (Кребс) и се използват за енергия. Високият белтъчен прием винаги е в + за тялото, независимо от режима. Проблем е, че е изключително скъп източник на енергия и при нарушени чернодробна и/или бъбречна функция. Може да се спекулира с евентуално излишно натоварване на тези органи, както и на панкреаса, но е доказано, че при здрав организъм дори прием на 4-5гр белтък/кг функционална телесна маса (не общо тегло) не оказва негативно влияние, тоест не уврежда бъбреци и черен дроб, но всеки човек има различен толеранс, за някои и 2гр/кг може да се окажат препъни камък, за други и 20гр/кг няма да окажат влияние. Първите НВД са били именно изключително и само високобелтъчни, без въглехидрати и колкото масти има в едни пилешки гърди (пренебрежимо количество), доста екстремен подход от съвременна гледна точка.

Не бих казал, че греша. Просто нямам време да пиша романи и да обяснявам всяка подробност от учебниците. Когато включването на АК в цикъла на Кребс започне да носи на организма енергия, колкото (или поне близо до) глюкозата и мастните киселини, ще започна да споменавам и тази подробност и да казвам, че протеинът и аминокиселините са източник на енергия.

Иначе си прав, да. :)

Белтъците са сложна структура от 20 вида алфа-аминокиселини. В тези от животински произход са изградени от всичките 20 аминокиселини, докато при тези от растителен от по-малко

бърз въпрос: растителните протеини (от боб и леща примерно) да ги взимам ли предвид като смятам дали съм покрил дневния минимум за протеин? мерси предв.

Да, смятай ги.

До админите, каквото стана ясно стана Останалата част от споровете относно протеина “няма общо с темата в заглавието и едва ли някой  интересуващ се от протеини ще търси за тях в упоменатото заглавие.. неуместна забележка. Коле. ..Темата за “коша” :)

Мда... така ще е най-разумно - изясняваме нещата, след което да забършем темата, та утре някой да попита същото и да обясняваме пак. Безценно. (dull)

Аз имам един въпрос горе-долу свързан с темата и ако авторът й няма нищо против, ще си го задам тук.

След като има определен дефицит (примерно 20%), каква е разликата дали диетата е НВД или ВВД. Доколкото разбрах при намалени калории и осигуряване на нужното количество протеини, тялото си гори излишните мазнини и запазва мускулите. Тогава каква е разликата дали ще се мъча да ям по 50 гр въглехидрати на ден, или ще ям колкото ми се ядат, стига да се съобразя с калориите им. В тази статия пише, че разлика няма. Но не съм видяла досега човек да чисти мазнини с ВВД, а на теория би трябвало да върши същата работа като една нисковъглехидратна диета.

Е как да не си видяла? Виж и във форума има примери за хора, които чистят с ВВД. И да, особено при здрав и активен човек, не би трябвало да има разлика в крайния резултат. Имай предвид обаче, че не можеш да намалиш калориите с 20%, без да орежеш въглехидратите. Протеините и мазнините са до едно ниво, след което не е желателно да режеш от тях.

Петко К правилно ти е казал. Какъвто и режим с калориен дефицит да избереш не е разумно да режеш от белтъчини и мазнини под някаква граница. И нещо друго - мастните клетки имат по-добра чувствителност към инсулина, най-просто казано - може да си на ВВД/РБД, на калориен дефицит и пак да качваш. Каквито и цели да имаш, на какъвто и режим да си, въглехидратите трябва да се “дозират” един вид, докато с белтъчините и мазнините не е така. Те затова  и малоумщини като ВМ-НВД, ЦХ и подобни са толкова популярни - хората са прости и/или необразовани и не могат да боравят правилно с въглехидратите.

Те затова  и малоумщини като ВМ-НВД, ЦХ и подобни са толкова популярни - хората са прости и/или необразовани и не могат да боравят правилно с въглехидратите.

По принцип, която и да е форма на Цх оптимизира въглехидратната обмяна. Където и да прочетеш за Цх се повтаря - стабилизиране на кръвната захар. Глюкозният метаболизъм е на макс при Цх.
Какво означава боравене с въглехидратите? Ако се ядат цялостни храни - въглехидратите и другите необходими микро и макро нутриенти са в изобилие и баланс. Просто добавянето на определен протокол - Цх или ВМНВД допринася за контрол на всички калории.