Съдбата не е въпрос на шанс. Тя е въпрос на избор. За нея не се чака, тя се постига.

“На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.”

Ал. Дюма -” Граф Монте Кристо”

Здравйте,
казвам се Елена. На 28 години съм и в момента съм на етап, в който се чудя какъв е смисъла?
От 18 годишна се боря с всички видове хранителни разстройства - анорексия, булимия, тиха лудост (и не чак толкова тиха).
В момента, може би съм закрепила положението, но няма ден, в който да не ставам с мисълта за изцяло прецаканата ми връзка с храната. Гледам другите хора около мен и толкова много ми се иска да съм като тях. Просто да седна и да се насладя на фунийка сладолед с любим човек без мозъкът ми лудо да препуска в мисли...О Боже, какво направих! Дали това е възможно, дали някога тези мисли ще изчезнат....мога само да се надявам. А докато чакам този ден, ми остава просто да се потрудя.
В момента тежа 43 кг, 162 см. Спортувам всеки ден, но са упражнения в домашни условия, най-вече тренировки на Джилиан Майкълс (намирам я за много положително заредена) и два пъти седмично плуване. Обожавам да плувам, действа много пречистващо.
Храната....как да кажа..ами зле е. Сутрин ям плодове, на обяд хапвам нещо готово - сандвич, форнети, понякога готвено (но рядко), вечер от 19 до 20 тренирам и после отново ям плодове. Знам, че звучи трагично. Запозната съм с всички дневници от форума и с всички видове режими на хранене, но просто в момента съм на етап, в който си позволявам т.н забранени храни в опит да превъзмогна хранителните си зависимости. Логиката ми е, че на теория изглежда по-съблазнително от колкото е в действителност...и май наистина се оказа така.
Надявам се да срещна разбиране и може би някой съвет как да превъзмогна тези мисли, които ме разяждат и ми пречат да видя, че живота сигурно е хубав.

Т’ва на снимката к’во е, бе?

Незнам какво те притеснява. Всяка храна е хубаво да се яде с мярка. Няма такова нещо - вредна храна, ако се консумира с мярка. Аз се харесвам, ям всичко, каквото ми се дояде, но ако видя, че прекалявам, просто намалям последващата храна, като калории. Няма страшно. Не съм умрял и пак добре изглеждам, и съм здрав. Всяка крайност е лошо нещо! Успех!

Това на снимката са каноли - италиански десерт. Хрупкава вафлена фунийка пълна с крем от рикота и захаросани плодове.
Мечтата ми е да отида в Италия и да пробвам този десерт и да му се насладя...ама за сега страх лозе пази.

Мечтата ми е да отида в Италия и да пробвам този десерт и да му се насладя...

Интересно. Пожелавам ти!

Здравей, Елена.
Според мен като за начало трябва да преосмислиш приоритетите си. Животът не е само ядене и фигура, има и други неща - здраве, учене, любов. Наблегни на тях, ангажирай съзнанието си с по-ценните работи. Сега, не искам да звуча като черна радиостанция, но се огледай и виж каква трагедия цари около теб. Проблемът с храната не го омаловажавам в никакъв случай, знам колко е трудно, аз също изпитвам известен страх от нея, но както казах - животът не се върти единствено около това. Гони здравето и живия дух като цел, пък другите неща ще дойдат сами.
Никой не обича гладни и сърдити хора:)
Храната ти е кофти, защото не те прави нито здрава, нито силна, не знам как очакваш тялото ти да реагира нормално.
Аз някак си се научих да изпитвам страхотна наслада от живата храна, прищяват ми се боклуци, разбира се, и това е нормално, все пак от дете съм захранвана с джънк, а тези навици е много трудно да се изкоренят.
Другото, което съм забелязала е, че тялото просто реагира добре, когато не е подложено на непрекъснат стрес и ужас, щади го, глези го, прави добри избори, защото ще се почувстваш добре от тях.
Практическите неща ще станат с четене, важното е просто да спреш да се самоизмъчваш, защото не правиш на никой услуга по този начин.
Успехи !!

Та за днес:
Закуска 7:30 - 2 ябълки
Обяд 12.00 - 200 гр форнети фризини
в 15.00 - 45 гр шоколадово десертче
предстой:
19-20 тренировка - Jillian Michaels/ Ripped in 30 week 4 + 6 week 6 pack/
20.30 - череши...много череши (Обожавам ги)

Че то това няма никаква хранителна стойност, само празни калории.

Благодаря fenix. Напълно съм съгласна с теб и непрекъснато си повтарям, че нямам право да се чувствам нещастна при положение, че има толкова драми около нас, но мислите сами си определят посоката. Аз мога само да се усмихвам, за да не притеснявам близките си, но истината е, че ходя по улицата на път за работа и си мисля, че няма да е чак такава драма ако ме блъсне трамвая.
Е спокойно...нямам намерение да се самоубивам...това са просто мисли, които не мога да контролирам. Те са там всеки ден, за да ми напомнят, че не се чувствам щастлива, нито в работата си, нито в тялото си, нито където и да е...

Ох, ами значи излиза, че те нещата съвсем не се коренят в храната ... Миличка, не знам какво да те посъветвам, освен да се опиташ максимално да излезеш от тази дупка, преди да се е случило нещо кофти, което да те принуди да го направиш.

Анорексията и булимията, с които се бориш, са болести и аз бих те посъветвала да си направиш консултация с психолог. Възстановяването е трудно, но е напълно реалистично ако човек го иска и е готов. Наистина, опитай се да промениш нещо в живота си - може би не си удовлетворена от работата или от личния си живот. Дай си сметка кое те прави нещастна, промени го и давай напред. Определено ще е огромна драма ако те блъсне трамвая - ще пропуснеш цял един прекрасен живот, който те очаква. Успех!

Ходила съм при трима психиатри, уж светила в областта на хранителните разстройства, но истината е, че в България просто не се обръща внимание на този род заболявания. Масово хората приемат, че това е просто глезотия. Всеки един психиятър, след 40 мин разговор ми предписваше различно лекарство, с твърдението, че предишния доктор изобщо не е бил в час. Но така или иначе след две години на антидепресанти и транквиланти и никакъв резултат, аз реших да спра всякаква химия. От два месеца редовно спортувам и май за първи път чуствам надежда. Движението ми повдига настроението и ме кара да се усмихвам. За съжаление работата ми е на бюро и това много ме измъчва. Мразя да стоя по осем часа на едно място. Това просто не е нормално. Има нещо генерално сбъркано в този модел. Но предполагам, че повечето хора се чустват така.
Всъщност за два месеца тренировки виждам вече видим ефект и съм изненадана, че въпреки лошата храна и друг вид издевателства над тялото ми, то всъщност ми съдейства. Човешкия организъм е наистина невероятна машинка.

Т.е. не можеш да изядеш една пържола или две яйца? Ако ти е толкова трудно най-добре си купи протеин на прах, защото в момента не приемаш нужните ти около 80 грама дневно.

О напротив, мога да ям всичко. Обичам месо и яйца и съм абсолютно наясно какво ТРЯБВА да ям. Изчела съм много от дневниците, както и доста книги за хранене. Теоретично съм идеално подготвена. Проблема идва при практиката. Например, за утре съм си подготвила за обяд две варени яйца, сирене и извара + салата домати и краставица. И това е ок за обяд нали. Не всеки ден ям форнети и боклуци. Просто ако ми се прияде нещо от този род, вече не си казвам О ужас, в никакъв случай....и после вместо да изям 100 грама форнети и да си начеша крастата, аз се натъпквам до пръсване...
Ограниченията и заклеймяването на храната като вредна не водят до нищо добро. От личен опит бих казала на всяко младо момиче, което си мисли, че от няколко дена на ябълки, за да влезе в банския, нищо няма да и стане.....Е НЕ Е СЪВСЕМ ТАКА. Ако някой ми беше казал преди 10 години какво ме чака и през какво ще премина..... Е да с днешна дата, след целия ми стаж на диетуваща, бих казала - по добре закръглена и щастлива, отколкото слаба, болна и нещастна. Но никой не вярва на чужди думи. Всеки иска сам да си счупи главата.

Моето виждане по-въпроса със заглавието на темата ти, е точно обратното! Съдбата е въпрос на шанс, доколкото под “шанс” повечето хора разбират - пари, къщи, коли и т.н. наложени от обществото идеали. Не е въпрос на избор, доколкото ти си зависима от хората, животните, растенията, времето, молекулите и прочее неща които те заобикалят. Който смята че е господар на съдбата си, просто се самозаблуждава (в което впрочем няма нищо лошо, стига да му е комфортно). За да постигнеш нещо, трябва преди това да почакаш! Чакането винаги изглежда като някакво пасивно състояние, в което човек и същността му са инертни, но всъщност е точно обратното. Когато “чакаш” ти се подготвяш, макар и да не го съзнаваш. Припряността не е добро качество, въпреки че е масово разпространено. Когато човек е припрян, нерядко той върви по-скоро назад, отколкото напред.

Не съм запознат с твоите заболявания. Сигурно са неприятни и значими за теб. Правиш ли разлика между Психотерапевт и Психиатър? И защо смяташ, че като отидеш при някое “светило” проблема ти ще бъде решен с подобаваща компетентност. Обикновенно т.нар. светила са толкова деморализирани, и заслепени от съвършената си изключителност, че не виждат по-далеч от носа си. От личен опит знам, че намирането на “точния” терапевт, и въобще човек който би могъл да ти помогне, е съдбовен реверанс т.е. въпрос на късмет е!

Кулинарията е хубаво нещо, само че в живота има още купища хубави, интересни и интригуващи неща, за които си заслужава човек да живее. Да живееш за едното ядене, пък било то гурме, италианско, патагонско и т.н. е доста ограничаващо (поне за мен). Ми то и кучето за едната храна живее! Що се отнася до това, дали ще те бутне трамвая или не, то е ясно че все от нещо се умира. Впрочем да те бутне трамвая, е доста банално (шегувам се). Права си за работата! Живеем във време дето дори относителна сигурност нямаме. Неслучайно хората по улицата са като дебилоиди - всеки търчи нанякъде, гонейки задачи и т.н. Но няма как, както се казва това е кръста на времето в което живеем, и всеки трябва да намери начин по-който да се адаптира. В твоя случай, след като си се фиксирала върху храната и явно целия ти мироглед е пречупен през тази призма, намери си нещо друго върху което да се фиксираш. Успех!

Съгласна съм принципно с мнението ти, но когато мозъка ти не функционира както би трябвало нещата се поизкривяват.

Та за днес плана е:
Закуска: 3 прасковки
Обяд: 2 варени яйца + сирене и 100 гр извара+ салата
тренировка - клипче от нета 1 час

Имам следния въпрос. Чела съм във форума, че не е хубаво да се тренира всеки ден, за да има възможност мускула да се възстанови. Но моите тренировки не са кой знае какво предизвикателство и правя упражненията с тежести от по 4 кг.
При това условие грешка ли е да си тренирам всеки ден.

Единственият начин да накараш мозъка ти да заработи отново оптимално, а и цялото ти тяло също, е да започнеш малко по малко да се храниш повече и по-разнообразно. Повярвай ми, това е разковничето.

Иначе според мен не е грешка да тренираш всеки ден, но 3 прасковки за закуска? За да имаш повече енергия, се опитай да хапваш малко повече сутрин...

Това на снимката са каноли - италиански десерт. Хрупкава вафлена фунийка пълна с крем от рикота и захаросани плодове.
Мечтата ми е да отида в Италия и да пробвам този десерт и да му се насладя...ама за сега страх лозе пази.

Ако си от София, в Leo’s Pizza на кортовете Малееви правят понякога. Иначе..удоволствие по-ниско от средното, ама щом искаш да ги пробваш... :)

Най-важното е че си осъзнала че имаш проблем и си готово да започнеш да го решаваш.
Основното е да мислиш положително и отношението ти към храната да се промени.Това става бавно и трудно с много  сълзи и мъка но ако си упорита и наистина го желаеш след време сама ще мислиш че храната е едно от основните неща да имаш секси тяло а не чудовище.Грешно ти е мисленето че трябва да ядеш вредна храна спомената от теб като съблазнителна .Трябва да хапваш пълноценна храна а не боклуци
Да те питам имаш ли поставена диагноза анорексия от лекар ? Или просто понеже си 41 кг и с не голям апетит си решила че имаш анорексия .
Иначе повечето хора тук спортуват всеки ден и според мойте наблюдения се чувстват страхотно.Но за да имаш сили в тренировките трябва да се храниш

Преди 4 години ми поставиха диагноза анорексия. Тогава тежах 36 кг. и ядях по 2 ябълки на ден. Постепенно се захраних и стигнах до 44 кг и последва периода на булимията. Сега всъщност си имам апетит, но и непреодолим страх да ям. Така или иначе се старая поне едно ядене на ден да ми е нормално и да включва нещо пълноценно. Иначе след диагнозите и ходенето по доктори - психиатри, диетолози, гастролози и др. уж компетентни в тази област,  след безброй изследвания и хапчета, май се оказа, че няма чудотворно решение на проблема и всичко зависи от мен. След всяко ново лекарство се надявах, че може би този път ще се почуствам щастлива и ще спра да тормозя тялото си в опит да преодолея депресията. Маниакалния контрол над всичко и стриктните планове и програми са нещо типично за хранителните разстройства и спъват не само мен във всекидневния ми живот, но тормозят и семейството ми. За щастие те много ме подкрепят и ми е ужасно гузно, че ги подлагам на всичко това. А истината май е - не че не харесвам тялото си, а по скоро нямам нищо което да ме радва и да ме кара да се чувствам жива. Лишавайки се от храна всъщност се “предпазвам” от живота - истинския хубав живот, който знам, че е някъде там и се надявам, че ако намеря нещо което да ме накара да се усмихвам ще забравя, че генерално съм прецакала нещата.

Ще те посъветвам да се консултираш с кадърни терапевти в хранителните разтройства и диетолг .Който ти изготви правилна диета и режим
Колкото и да ти се иска напълно сама няма да се справиш и трябва намесата на специалисти
Да основното зависи от теб защото ако не искаш да  се лекуваш никой няма да ти помогне.Но на теб ти трябва адекватно лечение а не непрекъснато лутане тук и там.Освен това не към психиатър а към терапевт е трябвало да се обърнеш най-вече такъв с повече по знания по отношение на хранителните разстройства.

Лесно е да се каже да се обърнеш към специалист. Но кой е този специалист...къде е. Аз съм посещавала доктори, който се водят специалисти в областта. Но в БГ просто май няма адекватно лечение за този вид проблем. За българина да имаш такова заболяване е лиготия и повечето хора си мислят - Я се стегни. За момента просто вече нямам финансови ресурси да посещавам още доктори, защото това разбира се не се поема от здравната каса. Но все пак ако някой може да ми препоръча специалист, който лично му е помогнал или на някой негов близък, ще съм много благодарна.

Е тя ако е знаела, че са некадърни, едва ли е щяла да отиде...
Пък и с какво ще й помогне един диетолог? Тя знае, че трябва да яде и като гледам има представа какво горе-долу. Проблемът е психически - страх от храната, депресия. И 50 диети да й напишат, не вярвам да ги спазва, докато самата тя не пребори себе си и не смени подхода.

ПС. “познания” се пише заедно...

Напротив знам че не е лесно  но това е една от основните стъпки към лечението ти.Няма ли някой близък да ти помагне по отношение на финансовата част .Да не е приятно защото най-вероятно ще дължиш пари но здравето ти трябва да е на първо място.По отношение на точен човек за България нямам представа но ако потърсиш чрез интернет или дори тук във форума някой може да те насочи .И не анорексията не е лиготия а сериозно заболяване което ако не се лекува адекватно носи страшни последици .Само глупак би решил че е лиготия след като води до смърт .

Маги
Много специалисти са уж светила но щом не й помагат очевидно трябва да се насочи към други
Диетолога помага повече от колкото мислиш защото с добре изготвена диета от специалист и сериозни терапии резултати ще дойдат по бързо.Да в началото няма да я спазванай-вероятно но с времето ще свикне.Дори не е задължително да се прави и диета

И благодаря за поправката:)

Съгласна съм с Nicole, няма нещо такова като “нямам пари” що се отнася до здравето ти, имай повече отношение към него.
Но щом животът ти не те удовлетворява, каквито и хапчета да изпиеш и колкото и каноли да изплюскаш - файдата ще е никаква. Ако не можеш да промениш света - промени твоя свят, нали .... :)