13.09.14
23:05
Здравейте, в предишни мои теми съм споменавал, че страдам от проблем с нервите, но от година насам попаднах в един капан, капана на бензодиазепимите! Понякога успявам да контролирам глада си за хапчета, но в най-малката стресова ситуация, се появява глас или по точно да се изкажа натрапчива мисъл, която ми казва, спокойно шишенцето с успокоителните е до теб, вземи едно и всичко, ще е наред! Да но едно не стига, стават две, три, четири, а понякога и повече, просто еуфорията и чувството за непокизам ме изкарват извън бруталната реалност. На скоро скъсах с приятелката си и просто си умирам, за ривотрил, диазепам, лексотан или нещо друго от групата на бензодиазепимите! Как мога, да контролирам този мой пророк?
14.09.14
01:12
#1
Здравей, Василе! Ако е толкова сериозно, можеби ще е най-удачно да се консултираш с лекар специалист в областта, ако вече не си го направил. Не мисля, че във този форум има хора достатъчно компетентни за да ти дадат правилен съвет относно зависимостта към тези бензодиазепими. Ако е на психическа основа както предполагам, наложителността от специалист е още по-голяма. Всичко най-хубаво! :)
п.п: Как вървят тренировките? :)
Мнението беше редактирано от puzimir на 14.09.14 01:12.
14.09.14
07:53
#2
Здравейте, в предишни мои теми съм споменавал, че страдам от проблем с нервите, но от година насам попаднах в един капан, капана на бензодиазепимите! Понякога успявам да контролирам глада си за хапчета, но в най-малката стресова ситуация, се появява глас или по точно да се изкажа натрапчива мисъл, която ми казва, спокойно шишенцето с успокоителните е до теб, вземи едно и всичко, ще е наред! Да но едно не стига, стават две, три, четири, а понякога и повече, просто еуфорията и чувството за непокизам ме изкарват извън бруталната реалност. На скоро скъсах с приятелката си и просто си умирам, за ривотрил, диазепам, лексотан или нещо друго от групата на бензодиазепимите! Как мога, да контролирам този мой пророк?
Има два пътя пред теб при създалата се ситуация:
1. Да паднеш от сегашното ниво на развитие. Да се превърнеш в мекотело, хленчо, мамино синче, да предизвикваш съжаление - НЕ уважение, да си завреш здравето в г.за и да седнеш върху него, да престанат да те уважават всички, да нямаш нищо- ни приятели, защото ще се отръпнат от такъв човек, ни бъдеще. Заровил си главата в г.за си и ти е кеф....мога още да продължавам и все гадни неща, които те чакат.
2. Да се” пуснеш по течението” на живота, да се приспособиш, да уцелееш, ДА се бориш, да се развиваш въпреки всичко. ДА ПРОДЪЛЖИШ и т.н.
Не ми пиши как се чувстваш и проблемите си- знам ги. Пред блока има човек в инвалидна количка, не може да върви, но ремонтира коли, не е спрял да се бори. Той не се оплаква и заслужава уважение. Без здраве се бори и живее въпреки всичко.
Избери си един вариант!
Не мисля че с положителни коментари и “ценни” съвети ще помогнем на момчето.
За пример познавам хора с ОКР- Обсесивни компулсивни разтройства, също и хора със страхови неврози.
Примерно не можеш с едно мотивиращо съобщение да накараш човек с ОКР да се оправи и в мигом да спре да заключва и отключва бравата по 7 пъти на излизане. Примери много.
Така че моят съвет е да вземеш необходимите мерки, отиди на лекар, психолог можеби и се консултирай, заедно (и с помоща на семейството) разрешете проблемите.
14.09.14
14:20
#4
“Спасението на давящия се е във неговите ръце” в пряк и преносен смисъл. Ако човека не иска да живее, то с хапчета и без хапчета, работата е загубена. Трябва работа върху себе си - трябва психолог! Поне малко желание трябва, а той го има, както виждаме. Борбата е изцяло негова, ние можем само да гледаме и насърчаваме в борбата с мотивиращи и добри слова. Всеки заслужава уважение, щом не се е отказал напълно, а той не се е отказал! Нали?!
Просто исках да кажа, че с някакво си запитване във форум няма да си реши проблемите. Няма как да ги реши тук, тъй като са твърде комплексни и изискват консултации със специалист.
14.09.14
15:01
#6
Просто исках да кажа, че с някакво си запитване във форум няма да си реши проблемите. Няма как да ги реши тук, тъй като са твърде комплексни и изискват консултации със специалист.
Разбирам те. Но и ти разбери, че даже тук на форума, написаното може да е последния зов за помощ и всички да го препращат от един на друг не е оферта. Трябва мааалко солидарност, утре може с теб с мен да стане нещо и ако няма поне някой да каже една добра дума...Колкото можем ще помагаме... Ще се справи, вярвам. Трябва да се бори човека и да не се изоставя...На мен ми пука за него. Вярвам, че е силен, защото само силен човек може да признае своя проблем.
Мнението беше редактирано от Carbohydrate на 14.09.14 15:03.
Просто исках да кажа, че с някакво си запитване във форум няма да си реши проблемите. Няма как да ги реши тук, тъй като са твърде комплексни и изискват консултации със специалист.
Разбирам те. Но и ти разбери, че даже тук на форума, написаното може да е последния зов за помощ и всички да го препращат от един на друг не е оферта. Трябва мааалко солидарност, утре може с теб с мен да стане нещо и ако няма поне някой да каже една добра дума...Колкото можем ще помагаме... Ще се справи, вярвам. Трябва да се бори човека и да не се изоставя...На мен ми пука за него. Вярвам, че е силен, защото само силен човек може да признае своя проблем.
Аз съм солидарен с него, най- малкото защото имам двама приятели с подобни проблеми. За това й написах какво да предприеме. Защото тези неща не се лекуват САМО с приятелско рамо. Но естествено, че и аз подкрепям момчето, нямам нищо против него и се надявам да се оправи.
16.09.14
05:54
#8
Carbohydrate човече, ще ти кажа една поговорка, която съществува, още преди да си знаел, какво е мъртва тяга! “Не ме съди, без да знаеш историята ми”! Уважавам мнението ти и за принципите си, които държиш, но съм сигурен, че дори и един ден да си в моите обувки, мъртвата тяга и клековете, ще ти се сторят, като разходка в парка! Евала на човека, който е инвалид и се бори да живее, радвам се много за такива хора! Но пак казвам, не ме съди, без да знаеш историята ми! Не знаеш през какво, съм преминал през последните 5 години! Нямаш си и на идея каква мъка е да страдаш от клинична депресия, булимия, фобии, страхова невроза и панически атаки! Мислиш си че си добре, но точно, когато си най-уязвим, демоните в теб те атакуват два пъти по-силно! Сигурен съм, че не си бил 43 кг с дрехите, сигурен съм, че не си изпитвал страх, че като седнеш да се храниш и ще се превърнеш в чудовище, което изяжда всичко, което види и после изпитва чувство за вина, предизвиква повръщане, разкървавява си гърлото и очите и после допълнително си промива стомаха, за да е сигурен, че нищо не е останало в него. Повярвай, това е истинско истезание. Сигурен съм, че не си получавал, нервни кризи, от които да те боли, главата, да не можеш да си поемеш въздух, да се гърчиш за глъдка въздух! Сигурен съм, че не си лежал в клиника, където, когато получиш криза те връзват и те зобят с хапчета, за да те упоят! Сигурен съм, че не си си хапал ръцете до кръв, само и само да избегнеш поредната криза! И бас държа, че за тези 5 години с тези конски дози, сънотворни, успокоителни и антдидепресанти съм изпил повече медикаменти, от колкото семейството ти взето заедно. Знаеш ли какво е лекарите, да те определят със 75% инвалидност! Сигурен съм, че не! Сигурен съм, че ако ти беше само за един ден на моя място, ти щеше да си мекотелото, а не аз! Защото познавам или по скоро познавах, много хора със склони проблеми на моите, които са си сложили край на живота по един или друг начин! Това е все едно да се бориш, срещу вятърна мелница, нямаш си и на идея, кога ще те удари и кога пак, ще се изтезаваш, хапеш и гърчеш за глътка въздух! Пак ти казвам, не ме съди, без да знаеш нищо за мен! Въпреки всичките си проблеми, тренирам, работя, може да не е нормална работа, да чистач съм, но какво? Има хора, здрави, като бичета и дори това ги мързи да вършат! И грешиш, приятелите ми няма да се отдръпнат от мен, защото те не са като теб! През тези 5 години, са били и ще бъдат плътно до мен! Никога, не ме оставят сам, дори ми се сърдят, ако не споделя за проблемите си с тях! Късметлия съм нали, попаднал съм на свестни хора! Но и те знаят, че колкото и да съм зле и неадекватен, аз винаги, ще им се притека на помощ, ще сложа фалшивата маска и ще им помогна с каквото мога! Защото, те го заслужават! Не казвам, че си лош човек, не казвам нищо лошо за теб, но просто не говори, за дадения човек, без да знаеш, през какво преминава! Пиша този пост рано сутринта, защото не съм мигнал, на 8 мг ривотрил съм в рамките на 7 часа! Знаеш ли защо, не за да се дрогирам, а за да спра болката, днес отново се гърчех в мускулни спазми, трябваше да видиш лицето на баба ми! И ако мислиш, че ми е лесно, пак си помисли, прекарай тези 5 години, които аз съм прекарал и съм сигурен, че лежанката, ще ти се струва, като децка игра! 75% съм инвалидизиран, не знам кога пак, ще получа булимична криза, паническа атака или пак, ще се гърча за глътка въздух! Но знам едно, по-добър съм от 50% от младежта, защото всеки втори младеж, се интересува, как да се напие, да си свие козчето, къде да си скрие коката, която е купил от парите на баща си или да изчука с извинение, поредната бройка! Аз тренирам, работя, помагам на приятелите си в трудни моменти, нико му не съм сторил зло, не харча пари за наркотици и алкохол, и ефтини к*рви! Купувам си овесени ядки, пилешки гърди и друг полезни храни за бодибилдинга! Уважавам семейството си, баба ми е болна от артрит, грижа се за нея, разтривам я, мажа я, аз надигам градината на есен, аз зимата цепя дърва! И ако приятел в 3 часа през ноща ми се обади, аз ще стана, ще се облека и по-най бързия начин, ще му помогна, с каквото мога! Не искам да ставам банален, но не ме съди без да знаеш историята ми! Евала ти, че спортуваш, даваш съвети и тн. Но не мисля, че съм мекотело, ако бях, нямаше в момента да съм на този свят, нека починалите, почиват в мир. Знаеш ли какво ми каза, един приятел преди време, че ме чувства като брат! Защото винаги му обръщам внимание, когато има проблем. Пак казвам уважавам мнението ти и това за което се бориш! Но първо погледни, нещата от другата страна и тогава, давай определения, които накърняват същността на един човек. Иначе продължавай с тренировките, ти си машина, евала, постигнал си нещо, браво продължавай напред! Защото и аз ще продължа и няма да се откажа, докато не стана пълноценен човек и не се отърва, от всички тези мъки! Както ми казаха в клиниката, мислил ли си си колко години живот ти остават, ако продължавъш, да връщаш храна и тн. Е аз знам колко години ми остават. Много! Защото, няма да се предам, родителите ми държат на мен, приятелите ми също, има за какво да живея, замина ли си, на много хора ,ще липсвам. Та и колкото и да е мъчително, още съм на земята и се боря и ще се боря до край! За това, нека се разберем и не си даваме обидни наименования! Аз тренирам, не съм машина, на от 43 станах 56 кг, което е напредък, вече хората не ме спират и не ме питат, дали имам пари за храна! Продължавай с тренировките и ти, ти за разлика от мен си машина! Продължавай и все напред, нямам лоши чувства към никой, просто казвам, това, което ми е на сърце и душа! :) :) Аз не съм, от мамините синчета, които се оплакват, аз имам проблем, с годни ходя по лекари в София, Плевен и тн. За заключение, ще кажа само едно, нека починалите почиват в мир, защото аз ходя на гроба им и въпреки, че самоубийството е грях, аз се моля за техните души, да намерят покой и не ги забравям, винаги ги помня, докато съм жив, ще напомням на света за тях! А аз, ами дай боже, да се излекувам от всички тези мрачни периоди в живота ми и до година да стана студент! Никога, не съм казал че се отказвам, просто споделям осен с приятели и семейство, така и с други хора, като този форум например и не се оплаквам, а напротив искам, да чуя други мнения, да общувам с други хора, излизам на кафе с приятели, старая се да се забавлявам! И гледам само напред! Нека господ, семейството ми и приятелите са с мен и всичко, ще е наред, защото както те няма да ме оставят, така и аз, ще се боря за тяхното добро и ще разреша всеки техен проблем, до колкото мога!
Мнението беше редактирано от Васил Стефанов на 16.09.14 06:31.
васко, адаша ти се опитва да ти помогне и той, не ти го е написал онова с лошо
не знаем какво е да си на ривотрил, диазепам, лексотан и т.н. и точно затова няма как да ти помогнем с конкретни съвети
и за “козчето” не си прав. има много лоша репутация в българия. не всички които пушат коз са гамени. гледал съм документални филми за хора които лекуват симптоми, подобни на твойте именно с марихуана. в сравнение с нещата които взимаш би било нищо. ама по добре да не продължавам, че ще излезне като реклама
16.09.14
07:37
#10
Знам, но тази марихуана, която я продават дилърите, кой знае какъв боклук е! Аз съм си писал с Американци, които са ми казвали, че тези хапчета, които пия са с много по-голям толеранс към психическа и физическа зависимост! Той, явно не знае, че в България марихуаната е забранена от властите! Та, въпросния човек от Америка, ми сподели, че ако употребявам медицинска марихуана, пречистена, която, не може да създаде, неприятни странични ефекти, е била много по-добър избор, за мен, защото нейния толеранс, е много по-малък, към зависимост! Но не би си отглеждал, не бих искал да си имам проблеми с властите! А уличната марихуана, не се знае, до каква степен е пречистена, виждал съм хора, които пушат улична марихуана и предизвиквало, странични ефекти, като повръщане, разтройство, дори и кома. А медицинската е пречистена, отглежда се във специални условия и се изчистват всички странични ефекти! Дори, на скоро гледах, едно предаване, за човек, който страда от психично заболяване и си е поръчал специални семена, онлайн от америка, но сега властите го съдят, защото в България е забранена! И водещите, когато го попитаха, развил ли си зависимост, той отговори, не, по скоро имам зависимост към никотина! Но не бих рискувал с улична марихуана или да си отглеждам, не искам да имам проблеми! Ще карам на медикаментите, които ми изписват лекарите, просто нямам друг избор! И все пак, благодаря за подкрепата и се извинявам на адаша ти, ако с нещо съм го засегнал, но мисля, че не съм, никога не бих обидил човек, без причина! За мен неща, като насилие или груби думи са напълно излишни и без това, ежедневието на всички ни е натоварено, по един или друг начин! Така, че ако съм прозвучал грубо се извинявам още веднъж! :) :)