Една статия - мнение за кросфита

Попаднах на цяла статия, в която авторът (от New York Times уж) изразява мнение за “манията на американците по естремния фитнес”. Не знам дали е преведена достатъчно добре:
http://www.webcafe.bg/id_998512007
Чакам коментари :D

Мисля, че това е статията в оригинал.

Много забавен език, благодаря за споделеното. Наслаждавах се на статията по-скоро като лингвист, отколкото като спортист :) Идвали са ми подобни мисли на главата, при това доста често.
Въпреки че в статията става въпрос за КросФит, а и разделът е за кросфит, аз имам наблюдения и за други спортове, че се случва същото. Ако едно време хората подтичваха километър-пет в парка в свински тръс, сега на мода са ултра-маратоните. Някакви 120 км с хиляди метри денивелация. Не знам какво ви говори, но 120 км и с кола са изморителни. По асфалт и по равен път. А тези хора ги бягат, по камъните и с ужасни баирища.
Друго, върху което имам наблюдение е колоезденето. Масово се купуват планински велосипеди, отново със същото намерение да бъхтиш стотици километри из планината, да качиш повече денивелация (съответно и спуснеш после). От другите пък, шосейните, има пак едни дето въртят хиляди километри. Например 300 м за един ден, 600 км за ден и нещо или 1200 км пак за някакви часове. Спят в канавки, върху колелото, въобще нищо, което да ги отдели върху любимия велосипед.
Да не забравяме за тези събития, че нерядко се става по тъмни доби, през уикендите, нерядко се пътуват стотици километри с кола/влак, за да идеш до същите тези съмишленици и да правите заедно въпросните неща.
И си мисля...абе няма ли една мотика за нас! Така де, едно време хората са се препитавали с кърска работа, от сутрин до заник са маали я мотика, я истински чук, я права лопата. И сега, след като цяла седмица сме кибичили в офисите си на удобните меки столове, облъчили сме се едно хубаво от мониторите и имаме нужда от разтуха, от движение, от слънце. И си наваксваме през уикендите. Какво става обаче ако цяла седмица си площиш трибуквието на столче, а събота решиш да караш едни 300 км. Ами...няма да се получи. Заради това се започва една въртележка, едно надхитряне с работния график и семейните ангажименти. Човек се чуди дали ще го изядат кучетата ако излезе да тича в 4 часа сутринта преди работа или пък няма да се пречука на фарче с колелото в 20 часа след работа. Защото трябва да си трениран, във форма, фит, машина, животно и т.н. преди уикенда.
Ако се върнем технологично назад, ако изчезнат компютри и машини, ако се захванем с две ръце за земята, едва ли ще ни е да бягаме ултраси или да караме бревети или да млатим гума с чук. Просто защото ще сме млатили други неща преди това.
В момента нямам парички да си купя виличка в покрайнините на моя град, че да си направя хубава градинка със зарзаватче, ще си ровя, копам, садя, бера, няма да бъхтя безсмислени километри (поне бакшиш да бях или тираджия) и ще си изкарвам био и еко продукти. Ама то как да събере човек пари за вила като давам безобразно много пари за колелета, части, пътувания, такси, екипи, фарове, маратонки, бутилки, добавки...

Брутална, комерсиална, посредствена глупост.
Поредната, от неразбиращи нищо хорица.
Заеби ги тия тъпни брат, виж в т-нейшъна има нещо като диалог между Марк Риптоу и двама-трима доста начетени люде по полосата кросфит-”функционално трениране-сила и т.н. Там дискусията е един път. Разбиращи и уважаващи се един друг хора, легенди в спорта.