Никога не късно или една "случайна" среща в самолета. Кратко разказче за мотивацията и ЕГН-то

Та в един брутално труден момент за мен в живота по време на развод и какви ли не други проблеми една “случайна” среща в самолета от Франкфурт към София през март ме мотивира доста в много отношения. Разбрах, че хич не ми е късно на 32 да градя живота отначало и че имам много време за всичко, но не трябва да го пропилявам. Разбрах, че най важното нещо е мотивацията и дисциплината.
Та седнах си аз на седалката в самолета и от първата минута се заговорих с жената до мен. Оказа се че това една от тоталните ни дългогодишни шампионки на канадска борба Лада Бисерова. Нейната история е много интересна и без да навлизам в най-личните неща ще я споделя. Та Лада е била съпруга на богат бизнесмен в България и не се е занимавала никога със силови спортове. Помагала му е в бизнеса. Родила е доста млада. Един ден и се обаждат за финансова помощ и кола от отбор по канадска борба молейки я за някакво спонсорство и казвайки и че имат голямо желание да отидат на някакво състезание. Не помня клубът, хората и т.н. подробности. Но този отбор или клуб са няколко човека и са слепи. Хората са слепи, но ето, че и те имат желание да тренират и да се състезават. Ето, че търсят начин и ето че намират. Доколкото разбрах родители на Лада са глухи май по рождение. Може би и заради това тя проявява желание да помогне на хора. И така тя ги закарва и придружава на състезанието. Една от българските състезателки по канадска просто и предлага да се пробва и тя просто така на майтап след състезанието на канадска борба. Оказва се човек с огромна сила. Жените там и казват, че поне трябва да се пробва, защото явно има даденост. Тогава тя е на 39 години и никога не се е занимавала със такъв силов спорт, но някак си много сериозно се запалва. Само за 2-3 месеца успява да стигне до ниво ниво републикански шампион. Както и да е, брака и се разпада, тя се мести в Германия, дъщеря и ражда. И така сега тази жена на 44, работи в болница за хора с увереждания на 12 часови смени., баба е и гледа внуче, отделяйки колкото може време и да помага на дъщеря си и тренира усилено вкъщи, защото просто понякога няма кога да отиде до фитнеса. И на 44 години на двете ръце в последно време не претърпявала загуба. Всъщност не знам преди колко време на някаква тренировка срещу многотежка съперничка с над два пъти по-голямо тегло си чупи китка. Но най-важното е че не се отказва и мисля, че от тогава след възстановяването си няма загуба. Тя участва при хора с увреждания и ветерани до 65 килограма и обикновено взема безпроблемно златен медал и на двете ръце. ИМа и някакви медали на световно и европейски, но не знам какви и колко. В нета няма много инфо. Абе супер мацка и като визия и като човек. Има си и приятел немец та и на него трябва да обръща внимание, но ето вече в средата на четиредесетте поддържа супер спортна форма и енергетика, колкото и да е ограничена от средства време и да има много други ангажименти.
И така в България нямах време, но пък като се върнах се мотивирах и само за един месец без да си давам зор от 20 лицеви стигнах до 60 и то чисто изпълнение, не някаква симулация.

И тъй сега съм си поставил цел 100 лицеви опори в серия до края на годината. Странна цел, но аз си намирам логика в нея.
И така, Лада тренира вече и някои германци, но мнението е че силово, като дух и хора те са много далече от нас. За който не знае в канадската борба имаме доста и то много дългогодишни световни шампиони и мъже и жени и държавата не им помага хич, хем това е последния ни останал силов спорт, в който сме световна сила.

Не знам как да завърша темата, но ще е с една много проста и рафинирана сентенция - Труднотърпимото е търпимо, труднопостижимото - постижимо.