Въпрос за бърз метаболизъм

Дали хората с бърз метаболизъм се възстановяват по-бързо след тренировка? Кажете си мнението.

не смятам че се оправят по бързо,поне не съм забелязъл,иначе и аз съм с бърз метаболизъм.

Нещата са доста по-сложи и дълбоки от един прост отговор с да или не. Според мен не, защото на практика, това че въпросните личности хапват доволно (примерно), но не напредват (или го правят бавно), може би се дължи на по-слабото и непълноценно усвояване на хранителните вещества. От друга страна, на тези хора може да се постави определението “слабоотзивчиви”. Което означава, че колкото и да яде и тренира, той просто е слабоотзивчив и няма да прогресира бързо. Ако трябва да говорим в цифри, на около 95% от местата, от които съм черпил информация, смятат, че такива индивиди трябва да тренират по-малко и по-рядко. Останалите 5% се на обратното мнение. Аз лично съм склонен да се съглася с болшинството.
Тъи като обаче, процесите протичащи в организма са във властта преди всичко на Нервната система, аз съм склонен да изхождам в разсъжденията си от тази гледна точка (на нервното изразходване и възстановяване), а и не на последно място от фактите, показани от практиката (практиката, която срещам всеки ден, а не тази дето я гледам в списанията и сайтовете).  Та в този ред на мисли, един човек с бърз метаболизъм се възстановява по-трудно, не защото е физически възпрепятсван, а защото така му диктува нервната система. Ако приемем, че тези хора са по-съвършени (а аз съм убеден, че е така), трудната промяна (волева или не) в баланса на самия организъм е още един факт, подкрепящ подобно допускане. Те просто са по-устойчиви.... смятам да спра дотук...

Поздрави

Марто, шапка ти свалям за горният пост и с всичко съм съгасен. Само не разбрах, защо хората с бърз метаболизъм възстановявът по-трудно? Нали като им е бърз метаболизма по-бързо трябва да усвоят хранителните вещества и от там да възстановят по-бързо. Типичен пример винаги пред очите са ми жителите на топлите страни в Африка и т.н. Е тия къв метаболизъм имат не е истина просто. Иначе наистина трябва да тренират по-на рядко. Но това няма връзка с това, че възстановяват по-бързо. А с това, че израсходват повече калории от нормалният човек и работят един вид на по-висока степен. Ще трябва такъв човек да яде доста повече от нармалното. А дали е приспособен да уцелява по-добре? Да! Но не и в Сибир, можеш да си сигорен.
по-здраив

Еми виж, те нещата принципно са толкова недоизучени, че можем да си теоретизираме до утре. Аз просто си казах мнението. Може и по-бързо да възстановяват, но според мен е обратното. Обмяната може да е бърза, но усвояването да не е пълноценно. Или с други думи, веществата преминават през организма, но почи нищо не остава.  Факт е, че натурално трениращи ектоморфи, постигат успех с по-редки тренировки. Аз написах, че според мен, това е така, защото тяхното “съвършенство” се изразява в устойчивостта на организма им към промяна. А успехът в тренировките (така, както ние го разбираме) е свързан с доста мащабна промяна, нали. В този ред на мисли, може и да се възстановяват по-бързо. Но ако това е така, то тогава е логично да тренират по-често. Последното куца на практика. Имам и наблюдения. Експериментирал съм и с хора, е , няколко човека само. Нямам възможности да правя задълбочени изледвания върху контролни групи или нещо подобно.
Като цяло идеята ми е, че цялата тази работа далеч надхвърля вида на метаболизма и времето за възстановяване. И че най-добрия съветник е практиката.

Поздрави

Ами ти можеш да възстановиш и веднага, но като живееш примерно в държава с 40 градоса температура няма как да тренираш много често, защото ще гръмнеш :) :) А и организма ти ще се преумори. Нормално е да не задържат голяма част от усвоеното. Всеки културист се бори да забърза метаболизма си и взимат една камара медикаменти затова. Но наистина аз качвам маса с бавен метаболизъм по-лесно. Но качвам и мазнини тогава. Човек просто има инстинкти, които го пригодяват за живот в различните среди.
по-здрави
Maрто струва ми се, че говориш не за забързани метаболизми, а за хора с недохранване и т.н. Защото в твойте писания инфото е подобно. Значи един приятел на 105клг. и т.н. ми расправяше, че има бърз метаболизъм и яде яко и малко мазнини трупа - това добро. Но един 50 килограмов или 60 на 180см височина да ми говори, че има бърз метаболизъм нещо не се връзва. То моят се забързва на около 80 килограма зверски много пак ако стана 50-60 кила няма да имам за вътрешните органи ебати

Много си прав, но както писах, нещата са далеч по-сложни. За обитателите на спортните страни ОК, но слаби хора с бърз метаболизъм има навсякъде. Има такива, които са като навити пружини, цял ден могат да тренират, ядат много и резултат никакъв. Има и други,уморяват се за 20-30мин, нямат апетит.... и отново резултат никакъв. Като се насилят да хапват повече, пак нищо. И хайде сега кажи ми кой с какъв метаболизъм е и как усвоява и как се възстановява. А как трябва да тренира? Аз лично мога да дам конкретен отговор единствено на полседния въпрос: и  трябва да тренират рядко, кратко, предимно лег, клек и тяга  :lol:

[quote author=“Martin”]Много си прав, но както писах, нещата са далеч по-сложни. За обитателите на спортните страни ОК, но слаби хора с бърз метаболизъм има навсякъде. Има такива, които са като навити пружини, цял ден могат да тренират, ядат много и резултат никакъв. Има и други,уморяват се за 20-30мин, нямат апетит.... и отново резултат никакъв. Като се насилят да хапват повече, пак нищо. И хайде сега кажи ми кой с какъв метаболизъм е и как усвоява и как се възстановява. А как трябва да тренира? Аз лично мога да дам конкретен отговор единствено на полседния въпрос: и  трябва да тренират рядко, кратко, предимно лег, клек и тяга  :lol:

Еми аз съм минал по този път. Защото като почнах 12 годишен и дотогава бях най-малкото дете в училището около 45-9клг. Изкарах даже пневмония. И се запалих да тренирам след това. Точно както ти казваш двапъти в седмицата или един път. 3пъти вече ми беше много. Но съм правил и глупости с яко тренировки нали като дечурлигата. Та успях на 14 да съм вече 86клг. ебаси. Не съм мерил тогава ръка, но после след няколко месеца един треньор ме тренираше и станах 72клг и имах 41 ръка :) за дете на 14 години мисля, че е добре. Въпреки, че смъкнах килата, а ядох като распран просто не съм виждал такова ядене и пак смъкнах килограмите с тренировки 3пъти в седмицата.

Ае братле наистина е сложно, но много глупости изписахме честно! А това за моята история не е измислена :) имам достатъчно свидетели на :) детството ми :) :) :)

Хм :)
Значи, вижта как стоят нещата според мен...
Тук се удря черта за равенство на възстановяване от какъвто и да е тип; това не е така.
Що се отнася до хората с бърз метаболизъм - да, на 100% е сигурно, че при тях клетките по - бързо ще произведат необходимите белтъци и т.нар. възстановяване или превъзстановяване на влакната, водщо до подобрена съкратителна способност или просто увеличен обем има шанс да настъпи по - бързо.
Всъщност, т.нар. бърз метаболизъм си е просто хомеостаза, наклонена към хормони, като гонадотропин и тестостерон.
Обаче възстановяването от умората?
Това е нещо различно. Доколкото умората е предизвикана от метаболити, като млечна киселина и други подобни остатъци, тя ще се преодолее, когато тези остатъци обратно се усвоят и реагират. Това е процес, до известна степен пак зависим от метаболизма, макар и не точно от същите хормони. Условно може да се приеме, че тази умора по - лесно се преодолява от хората с бърз метаболизъм.
Моторните нерви на мускулите обаче имат звена в мозъка? При стимулиране на даден мускул, се стимулира и съответното звено в централната нервна система, като с увеличаване на стимула реакцията намалява - един вид психическа умора. Ако стимулираш до безкрай, в един момент сигналите на мозъка теоретически може и да спрат. Как се преодолява тази умора? Някъде бях чел, че мозъчните полукълба имат свойството да обменят електрохимични сигнали, един вид токове с обратен знак на въздействието, което им е прилагано преди това и по този начин с времето “разтоварват” мрежата от умората. Само че тук метаболизмът няма значение; има значение рефлексите на индивида и развитието на нервната му система. Нищо не пречи умората от метаболити да изчезне, тази да остане, а тази е с пъти по - важна.
Та според мен възстановяването е цялостен процес и не може да се ограничи само до метаболизма. Нищо не пречи някой да има супер ускорен метаболизъм, но по - слабо активна нервна система и въпреки бързия метаболизъм да не успява да се справи с умората, тренирайки по - често.
по-здрави!

Тоест...бърз метаболизъм и ектоморф, и бавен метаболизъм и ендоморф не са едно и също нещо така ли?

[quote author=”Владимир”]Тоест...бърз метаболизъм и ектоморф, и бавен метаболизъм и ендоморф не са едно и също нещо така ли?

Не са едно и също, но се проявяват по еднакъв начин на практика. Как да го обясня така накратко. Метаболизмът си е метаболизъм (обмяна на веществата), докато типът тяло е съкупност от много фактори, един от които е матаболизмът.

Това е съвсем отделен въпрос ; говорихме за възстановяването.
Може да се приеме, че като цяло ектоморфите са хора с бърз метаболизъм, но едното е характер на обмяната на веществата ,а другото - структура на тялото, та двете неща не е задължително да съвпадат.

Евала на Дзвер за страхотният пост. Много интересна тема захвана дзвер с нервната система и преодоляването на този вид умора.
по-здрави

Дзвер, според теб бързият метаболизъм може ли да играе роля за по-слабото възстановявъне на нервната система т.е. по-дълго да устава умората? И възможно ли е тези с бърз метаболизъм да са по-слаби като сила? Все пак не много негри са трибойци. Или просто няма нищо общо. Все пак трябва да се натоварва и нервната система.
по-здрави

Мускулната сила, Емо, зависи от две неща.
Едното е физиологичния напречен разрез на мускула - смята се, че колкото е по - голям, толкова по - голяма е силата му.
Обаче:
Има се предвид само напречният разрез на миофибрилите и дългите молекулни влакна, които ги съставят - протофибрилите. Саркоплазменият разрез няма това значение; значението е на съкращаващите се влакна.. Не е важен грубият размер на мускула, а влакната,които се съкращават.
Условно се приема, че влакната на мускула имат много близка дължина, и че електрохимичните явления, които ги карат да се съкращават, са едни и същи.
Оттук силата, която може да се присвои на едно влакно е една и съща. Примерно 3 грама. Или 5.
Силата на всяко влакно вероятно ще зависи от дължината му. За извършването на една и съща работа, колкото по - голяма е дължината на влакното, толкова по - малка е вложената сила.
Оттук силата на всеки мускул е изчислима по силата на отделното влакно по броя на влакната плюс минус малко.
Но това е абсолютната сила на мускула, нищо чудно за някой по  -развит и по - голям мускул с дълги влакна да вземе да излезе, че силата е гигантска. Също така нищо чудно хора с еднакъв напречен разрез да вдигат различни килограми.
Ключът тук е дразнението; дразнението е специфичният елемент, определящ силата и съкращението на мускулните влакна. При еднакъв брой мускулни влакна, но различно дразнение, напрежението, което ще се породи в мускула е различно и приложената сила ще бъде различна.
Дразнението в мускула се предизвиква преди всичко по нервен път; проблемът е, че нервната система на човека в еволюционно отношение се е концентрирала върху изграждането на централна част и малко по малко е отстъпила от периферията, т.е. може да се допусне, че нормалният човек не успява да контролира напълно размера на съкращенията на мускула до техния лимит.
Дразнението вероятно има и химична пътека, свързана с разграждането на АТФ или йонизацията на мускула, но връзката между двете все още не е доказана, макар че видимо връзка със съкращението имат и двете явления. Всъщност, химичната пътека е и пътеката на образуването на енергията за явлението съкращение - и оттам - сила. Все пак трябв ада се има предвид, че енергията се произвежда от мускулни клетки и тя не може да надхвърли капацитета им да произведат такава, както и дори и да допуснем, че може да се получи отнякъде целенасочен и многократно усилен приток на енергия, той не може да предизвика сила, надхвърляща капацитета на устойчивост на молекулните протофибрилни влакна, който се приема за силов потенциал.
Умората какво е - умората е моментът, към който мускулът започва да става резистентен към дразненията; почва да се възбужда по - слабо; губи сила, съкратителната му способност намалява, периодът за отпускане на влакната се увеличава и т.н.
Тя е преодолима обаче посреством симпатиковата нервна система(периферна, имаща връзка с главния мозък), чрез която мозъкът може да подаде явно допълнителни и различни дразнения на целевият мускул и да удължи времето му за умора.
Как се възстановява мозъкът вече бях споменал - чрез опреедлена електрична самоиндукция, която изглежда действа в обратна посока на подаваните преди това сигнали, имащи и електричен заряд и по този начин “разтоварва” системата и възобновява електрохмичното равновесие.
Умората отново има и химично проявление и ние го познаваме - млечна киселина, метаболити и т.н. Има всякакви идеи; тази умора се преодолява чрез способността на клетката да доразгради или обратно да метаболизира натоварващите вещества.

Между нервната система и метаболизмът явно няма установена връзка за възстановяването. Явно химическото и химикоелектричното възстановяване - ако така можем да наречем това на нервната система - вървят по различни вериги и за всяко си е отговорна различна система, ако и системите да са свързани. Възстановяването на нервната система протича на друго ниво, а и механизмът на въздействие, който клетките или другите системи могат да имат върху нея са типова ответна реакция, варираща от сигнали за нормално функциониране на собствената им система до алармен сигнал за бедствие; но не и сигнали целенасочено въздействие върху нервната система и управление на нейните реакции. И доколкото метаболизмът си е функция на мускулната клетка, която ние целим, едва ли той може да провокира нервното възстановяване.
Що се отнася до силата, аз гледам на типовете метаболизъм и като на специфичен хормонален баланс, който е наклонен повече в една или в друга посока; имайки предвид една такава идея, можем да кажем, че хора, с метаболизъм наклонен към анаболните хормони вероятно ще имат по - висок капацитет за миофибриларна хипертрофия и оттам по - голям потенциал за изграждане на сила, чрез увеличаване на напречното сечение на влакната. Но както казах, има и ред други фактори, които влияят на силата.

Мерси за отговора братле, достатъчен ми е и доста неща научих.
по-здрави

Що спорите за неща, които могат да се докажат само след масов тест при атлети от всички преобладаващи метаболитни групи, следен при еднакви условия от дузина спортни ендокринолози, контролиран от 3 дузини инструктори описван и обработван от 1 дузина АЙ ТИ специалисти :) ? Няма сми...

[quote author=“Image”]Що спорите за неща, които могат да се докажат само след масов тест при атлети от всички преобладаващи метаболитни групи, следен при еднакви условия от дузина спортни ендокринолози, контролиран от 3 дузини инструктори описван и обработван от 1 дузина АЙ ТИ специалисти :) ? Няма сми...

Е все пак да си каже всеки мнението и от личен опит, а и теоритично :)
по-здрави

От моя гледна точка не спорим, а коментираме. :D

[quote author=“Martin”]От моя гледна точка не спорим, а коментираме. :D

Беседваме!
по-здрави

Абсолютно - няма никакъв спор; опитваме се дадокажем връзката между нервната и хуморалната регулация на организма.
Такава вероятно има.
Но все пак трябва да се отбележи, че вероятно в спорта нервната регулация има по - голямо значение.
Защо?
Ами хуморалната(химическа) регулация на процесите в организма е филогенетично по - стара.
Защото хуморална регулация, и нещо, което може да се нарече метаболизъм, имат зелените растения например.
Но те нямата нервна система. Имат слаб набор условни рефлекси, извършвани май пак по хуморален път.
И другото, което нямат те, е възможността да се движат. Движението се поражда от дразнимостта в организмите и специфични нервни импулси... Т.е. ето едно доказателство, че в силата - като движение - нервната система има водещо значение.