Записки Dymag (уличен фитнес)

Никнейма ми няма нищо общо с бранда “Dymag”. Ползвам този прякор от 32 години, още от преди да се занимавам с компютри и си държа на него, независимо че в последствие се оказах “адаш” със спортни гуми.

Скоро правих някаква бърза редена капама, без предварителна термична подготовка на продуктите - много вкусна стана за 5 мин. врътня в кухнята и един час “циклене” на компютъра докато се сготви. Сега ми се прииска пак да я направя, обаче не помня как точно я приготвих - прочел съм нещо някъде, направил съм го и съм го забравил. Не ми е за първи път. Но ако имах място като това, където “умните хора си записват” и бях достатъчно умен разбира се за да си я запиша 🙂 , щях само да погледна рецептата и voalá!
.. и ей го на, мястото

От уважение към форума, който ми е предоставил тази възможност, няма как да не спомена и спорта. За мен той е безцелен, помежду другото и постоянен, като миенето на зъбите или някоя физиологична нужда - няма как без него. “Безцелен” може би не е най-подходящото, но ако целта на миенето на зъбите е да станат бели и здрави, като станат бели и здрави не спираме да ги мием, нали? Както и ако липсват 2-3. В този смисъл, считам че движението, разбирай - спорта, е свойство на живите организми. Дет’ му се вика: - Мърда ли? - Мърда! - Значи е живо!  Е, аз държа да си остана жив 🙂

Спортувам предимно на открити спортни и детски площадки - успоредка, лост, хоризонтална и вертикална стълба, шведска стена, бетонна стена, детски катерушки, пейки - всичко става. Както споменах, движението е в живия организъм, т.е. в случая в мен, а не в уреда. Спортувам на такива места защото: 1.Спортувам; 2.Работя на закрито - движа се на открито; 3.Не се съобразявам с работно време на мястото за спорт. Накратко, наистина ми е най-достъпно, навсякъде (последните години пътувам много) и по всяко време. По този начин - на лостовете, без прекъсване, спортувам от 2001 г. - я, 15 години - кръгла годишнина!

Ехаааа, млад бях - класика :)
http://vbox7.com/play:02b231b3
http://vbox7.com/play:826b0c93
http://vbox7.com/play:82d82055
https://www.youtube.com/watch?v=jZ7ipjoBn_c
https://www.youtube.com/watch?v=_8xXaDs7Qbg

Имат си своето очарование. Съответно имам римейкове :)
http://vbox7.com/play:52b96936&pos=vr

Спорта е много красиво нещо, много стойностно. И това, дали можеш, какво точно правиш - не е толкова важно. Важното е да правиш!

Добре дошъл, Dymag :-)
Крайно време беше да се включиш и тук (nfun)

Аз отдавна съм се включвал
http://www.bb-team.org/forums/viewthread/20846
http://www.bb-team.org/forums/viewthread/21066/P40
http://www.bb-team.org/forums/viewthread/33156
и т.н. не ми се рови, а и е неуместно.
В момента мога повече неща, тренирам всеки ден, по много малко - 10-20 мин. макс, с почивките между упражненията, а събота, неделя или когато имам почивен ден по-дълго и с повече обем на повторенията.

Капамата - бърза, лесна, редена

Ползвам мултикукър с възможност за готвене под налягане, около 6 литра.

От зелката си отделям няколко цели листа, останалото нарязвам.

Продукти
1 цяла кисела зелка
1 голяма глава лук
1 средна глава червено цвекло - може и без него
200 + грама сурова сланина. Ако е по-сухо месото - повече сланина
2-3 чаши ориз
2 с.л. зехтин или олио
Няколко вида месо - задължителните са свинско, пилешко и суджук/наденица
Чубрица, червен пипер, черен пипер, дафинов лист. Може и сух джоджен и кимион.
Водна чаша вино - бяло, червено или и от двете. Аз предпочитам бялото.

Характерното е че няма предварителни запръжки, отделно варене или др. и всички продукти се редят сурови. Ако се ползва телешко или конско месо, предварително се накисва във вода, оцет и сол за 10-на мин. за да се освободи от кръвта. Пилешкото и свинското - само измиване. Цвеклото се обелва, нарязва на кубчета, които после се премиват със студена вода, за да падне “червеното” - ястието изглежда по-апетитно (червеното убива апетита :)

Редене
На дъното половината от сланината, нарязана на тънко, половината глава лук, нарязана на колелца, олиото или зехтина. Ще готвя на 120 градуса, така че и зехтина си е супер.
Покривам ги с един от предварително отделените цели листа от кисело зеле.
Върху него 1/3 от зелката, нарязано на ситно.
После 1/3-та от ориза
1/3-та от цвеклото
Ръся щедро подправки - чубрица, сух джоджен и червен пипер
Редя половината от мръвките.

Пак нарязано зеле
Пак ориз
Пак цвекло
Пак подправки
Другата половина от мръвките

Завършвам с последната 1/3-та от зелето
Последния ориз
Последното цвекло
Подправки
Покривам всичко с цял лист от киселото зеле
Върху него другата половина от лука на колелца, дафинов лист, зърна черен пипер и другата половина от сланината.

Сипвам виното и затварям. Не се слага сол.

Под налягане пека един час на 120 градуса и още един час на бавно готвене - мисля че е 80-100 градуса. Става и час и половина на 120. Черния пипер и дафиновия лист ги отстранявам след като е готово.

Ако ще се ползва обикновена фурна и гювече, се слага двойно повече течност - вино или сок от зелето, слага се в студена фурна и се пече поне 3 часа.

Принципно не намерих рецептата а я възстанових по памет. Около месото може да се хвърлят малко сурови нарязани гъбки. Държа да няма запръжки, а и съм мързелив и търся лесното и бързото :)

Имах предвид с дневник, като в спайдъра :-)
Краката как ги тренираш в момента?

Довечера ще пиша какво е станало с капамата. А преди малко ходих за кафе и помежду другото отскочих до една крива успоредка и един дебел лост ето тук https://www.google.bg/maps/@42.6406838,23.4177779,612m/data=!3m1!1e3 точно зад гаражите към реката, както си бях по дънки, пуловер и обувки - на работа съм, принципно

и на бързичко:
1.
1 силово с широк надхват
5 кофи на една тръба пред тяло както съм горе със същия широк хват
5 набирания пред гърди със същия широк хват
и се пускам от лоста
10 повдигания на краката от опора на успоредката с разкрачване горе над раменете на успоредката
10 от положение за дърпане “обратна кофа” спускане на краката до под раменете на успоредката и разкрачване под тях
по 10 български клека на крак
1 обръщане от L на успоредката до hand stand

2.
1 силово с широк надхват
5 кофи на една тръба пред тяло както съм горе със същия широк хват
5 набирания зад врат със същия широк хват
и се пускам от лоста
по 5 на крак повдигане на един крак от опора на успоредката и изнасяне над срещуположното й рамо - редувам на всяко повторение
по 5 на крак от положение за дърпане “обратна кофа” спускане на един крак и изнасяне под срещуположното й рамо - другия стои прав нагоре, редувам
по 10 римска мъртва тяга с един крак - варианта със собствено тегло, другия се вдига назад, запазвайки една линия с тялото, на крак - първо единия, после другия
1 обръщане от L на успоредката до hand stand

3.
1 силово с раменен надхват
5 кофи на една тръба пред тяло както съм горе със същия раменен хват
5 набирания със същия хват
и се пускам от лоста
по 5 на страна въртене на L-стоеж от опора на успоредката над рамената й
по 5 на страна въртене на краката в същото положение спрямо тялото, но от положение за дърпане “обратна кофа”, под рамената на успоредката
10 сумо клека с широк разкрач, под наклон на стъпалата - случаен ефект, така са (не)почистили снега
1 обръщане от L на успоредката до hand stand

4.
1 силово с тесен надхват
5 кофи на една тръба пред тяло както съм горе със същия тесен хват - няма много амплитуда, няма как
5 набирания със същия хват
и се пускам от лоста
10 ... напряко на успоредката, ръцете отгоре, нещо такова: =ii= - едното й рамо пред гърдите, а за другото се държа с ръцете, повдигане на коленете между ръцете с вкарване на седалището напред и нагоре с “удар” - колкото може
10 необясними ... все едно везна на успоредката, обаче раменете ми са опрени на тези на успоредката, а ръцете се придържат за основите й, повдигане на целия торс до “свещ”.
10 нормални клека
1 обръщане от L на успоредката до hand stand

повече време ми отне да я опиша, от колкото да я направя. Принципно това ми е лека и мързелива тренировка, но все пак е студено и съм на работа - само за кафе :)

Зимата ще е така, няма начин

Имах предвид с дневник, като в спайдъра :-)
Краката как ги тренираш в момента?

Да, ще описвам някоя друга тренировка. Краката мисля че до някъде отговорих с предишното си мнение. Преди снега имаше две бетонни тухли, които държах в ръце докато правя нещо с краката, но сега са затрупани, затова без тях - важното е да се мърда. Лоста е дебел и играе, успоредката няма равно ниво никъде, но, каквото, такова - работя на 50 метра от нея :)

Старо правило: Много ме мързи ... значи ще правя преса ;)

Капамата стана невероятна вкусотия - ям и не мога да спра. Месото ми беше свинско, пилешко и конски суров суджук за печене. Всичко се топи и “влиза” като едно. И това, цялото, само с рязане на една глава лук и една зелка! После който каже че не може да готви, да знае че просто не е пробвал!

Днес закъснях малко за работа и смятах да пропусна кафето, но в последствие се оказа че мога да си позволя едно кафенце :)

Кафето беше

1.
по 1 силово с тесен смесен хват на ръка - не ги кръстосвам, дланите са плътно една до друга, едната с подхват, другата с надхват
по 1 пистолет на крак
по 5 “тяга на лост” с тесен смесен хват, на ръка - от положение J изправям тялото вертикално нагоре с прави ръце и връщам пак до J
по 1 пистолет
10 летящ задник (flying ass) с прави ръце
по 1 пистолет
10 хоризонтално дърпане с успореден хват на успоредката, като опирам стъпалата на краката на успоредката точно под рамената й - доста “рехава” опора, особено с пързалящите се от снега подметки, така че дърпането идва доста към средата на тялото
по 1 пистолет
10 индийски лицеви на успоредката
по 1 пистолет
2 от L с прави ръце до hand stand със свити

2.
2 силови с подхват, като между двете прехвърлям отпред
10 тяга на лост пак с подхват
по 10 на крак странични напади - правия крак на по-високо от работещия
10 летящ задник със свити ръце, като в долно положение за кофа
10 хоризонтални дърпания с “рехавата” опора
10 лицеви върху успоредката, като изнасям равнината на опората малко по към средата на тялото за затрудняване
по 10 на крак странични напади
2 от L с прави ръце до hand stand със свити

3.
Звънна ми телефона и се наложи да съкратя

2 прости силови, раменен надхват
по 1 пистолет
10 кофи на една тръба зад тяло
по 10 на крак странични напади
10 хоризонтални дърпания
по 1 пистолет
2 от L до hand stand

Уточнявам че това не е моята “домашна” спортна площадка, която е в 66-то СОУ на другия край на София, не съм облечен подходящо, не разполагам с удобни железа и с време. Това са тип тренировки “трябва - няма как” и ги намирам за нещо много по-естествено от алтернативата да не се движа. Кафенца :)

off:
Какъв според теб е най-ефективният начин за повишаване бройката на набирания?

off:
Какъв според теб е най-ефективният начин за повишаване бройката на набирания?

Принципно, набирания :)
Използвал съм много методи и всеки си има предимства и недостатъци. Общото между всичките е че са ефективни само със способни за движението “набиране” мускули. А способните мускули са тренираните мускули - няма друг начин освен тренировки. И колкото повече тренировки имат, толкова са по-способни. Казвам го, защото много хора не могат да направят и едно пълно набиране, а искат да правят по 40+.
Първо провери колко чисти набирания можеш да направиш, т.е. пълен вис с прави ръце и отпуснати рамене за 1-2 секунди, набиране до като брадата ти мине над лоста и задържане за 1-2 секунди преди спускането за следващо повторение. Скоростта на повдигане и спускане е каквато ти е най-удобно, важното е “фиксирането” на крайното положение долу и горе. Ако не можеш да направиш 10 такива набирания - всички еднакви, ти трябват още тренировки, за сила - малък брой чисти повторения в серия, всички еднакви, никакви откази, много серии, най-добре в суперсерии с антагонисти - редуване с някакво бутане на същия брой, а не на колкото можеш. Идеята е по-скоро по-добра активация на дърпащите мускули от колкото трениране на бутащите.
И после методите:
Частични, на голям брой за сметка на амплитудата (напъни) - рискован, може да се създаде дисбаланс в силата за пълна амплитуда.
Трудно+лесно - серията чисти набирания продължава с олекотено упражнение с участието на същите мускули, като хоризонтално набиране с опора под краката или с нормално, но стъпил върху ластик. Важно е да не се допускат откази нито в трудното, нито в лесното. Бавничко става, особено ако се забравят антагонистите.
Пирамида - няма какво да се пише толкова, освен че не трябва да се допускат серии с откази. Аз лично харесвам обратна пирамида, в която броя нараства с всяка серия. И пак, без адекватни антагонисти няма да се получи добре.
Клъстериране - според мен, най-добрия вариант, много удачен за набиране. А любимият ми клъстер е с приятел - редувате се само с по 1 перфектно набиране и гоните огромен брой.
И разбира се разнообразие на хватовете с които се работи - по-широк, по-тесен и нормалния става по-лесен.

Какво не им харесваш на отказите?

П. П. Въпросът е сериозен, не се шегувам. В тренировките за сила имат място. Ясно е, че когато се гони максимален брой повторения, нещата са по-различни, но да се избягват откази на всяка цена ми се вижда нещо, което може да забави прогреса, а не да го ускори, особено при неопитни трениращи, които ще се спестяват прекалено много.

“Карат се” с голджитата :) Човек може сам да се учуди на какво е способен ако позабрави малко отказите и си поглези нервната система. Това разбира се важи само ако гоним способности.

Добре дошъл при дневниците и от мен! Пишеш много увлекателно и ще следя с интерес. :)

Даже бих казъл, че са задължителни. Но отказите могат да бъдат различни. Вече съм писал за това. Според Кожурин ( тренира полиатлон, прави над 60 набирания и е над средна възраст) има 3 нива на отказ, като при светофара, например:
1. Зелен- имаш в запас само още едно набиране
2. Жълт - набираш се, въпреки, че ще се бориш много и ще успееш сигурно
3. Червен - набираш се и се мъчеш до последно, но брадата ти не минава над лоста.
Отказа трябва да е “зелен”....
http://coollib.com/b/231450 тук може да си изтегли неговата книга ” Теория и методика на набиранията” на руски език.

“Карат се” с голджитата :) Човек може сам да се учуди на какво е способен ако позабрави малко отказите и си поглези нервната система. Това разбира се важи само ако гоним способности.

Аз съм на различно мнение. Ако не стигаш максимално близо до лимита, нервната система няма дразнител, който да я накара да го надмине. В този смисъл концепцнията на Кожурин за класификацията на отказите, цитирана от Васко, отговаря и на моя опит и представи. С избягване на отказ на всяка цена и постепенно увеличаване на обема вероятно също могат да се постигнат резултати по отношение на бройка, но по-бавно.
Човешката нервна система е много адаптивна, когато е подложена на стрес. Ключът е не да го избягваш, а да го дозираш вярно и да си даваш периоди на почивка. “Зелен” или “жълт” отказ, а не “червен”, но не и никакъв.

А какво са “голджитата” си нямам ни най-малка представа, признавам си без бой. :)

Подкрепям Carbohydrate. Всъщност, винаги съм си мислил че има само “червен” отказ според подобно дефиниране и това имах в предвид навсякъде, където съм написал “отказ” - невъзможност за изпълнение. Всъщност нямаме разногласия, ако говорим за “зелен” отказ - на едно мнение сме.
Отказа намалява рязко количеството рецепцорчета, които казват на мускула да се съкрати - на практика се изпраща по бавен и по слаб сигнал и силата рязко спада. Тия рецепцорчета, нерви, всъщност действат задържащо с цел да не се увреди тялото ни. Това са механорецептори - голджита (Golgi Tendon Organs), които ни отпускат възможности далеч под реалните за наличната ни мускулатура. Освен това имат навика и да се “шашкат” и после да ни причиняват “днес нямам сила”, “нещо не ми е ден” и т.н. Говоря за ефективна неврологична тренировка, в която занижаваме леко броя възможни повторения в една серия и правим повече серии, като общия брой повторения за тренировката става по-голям и без натрупване на умора в нервната система, което пък не забавя мускулното възстановяване и може да се тренира всеки ден :) Както и да ни отпуска още малко лимит

И един мармот завива шоколад...
Добре е преди да почнете да повтаряте глупостите на Милко, Глас и Цацулин, да прочетете повечко биология, в частност анатомия, биохимия, физиология и цитология и тогава ако евентуално счетете за уместно да намесите пак апарата на Голджи с тренирането до отказ, като е добре и да бъдат подкрепени с научна фактология, тоест изследванияв
Като цяло е добре и да имате някакви силови постижения доста над средното, за да давате акъли с отказ или без... ;)

Подкрепям Carbohydrate. Всъщност, винаги съм си мислил че има само “червен” отказ според подобно дефиниране и това имах в предвид навсякъде, където съм написал “отказ” - невъзможност за изпълнение. Всъщност нямаме разногласия, ако говорим за “зелен” отказ - на едно мнение сме.
Отказа намалява рязко количеството рецепцорчета, които казват на мускула да се съкрати - на практика се изпраща по бавен и по слаб сигнал и силата рязко спада. Тия рецепцорчета, нерви, всъщност действат задържащо с цел да не се увреди тялото ни. Това са механорецептори - голджита (Golgi Tendon Organs), които ни отпускат възможности далеч под реалните за наличната ни мускулатура. Освен това имат навика и да се “шашкат” и после да ни причиняват “днес нямам сила”, “нещо не ми е ден” и т.н. Говоря за ефективна неврологична тренировка, в която занижаваме леко броя възможни повторения в една серия и правим повече серии, като общия брой повторения за тренировката става по-голям и без натрупване на умора в нервната система, което пък не забавя мускулното възстановяване и може да се тренира всеки ден :) Както и да ни отпуска още малко лимит

Това, че отказа намалява количеството рецепторчета как точно става? :) Много искам да ми го обясниш, защото говориш за унищожаването на тъкан. А това с изпращането на по-бавен и слаб сигнал е свързано, но само донякъде. Защото ако теорията ти е вярна, как ще обясниш, че при например една много тежка и натоварваща нервната система тренировка - нека кажем като елементарен пример - контрола на тягата (до абсолютен макс за деня) - дори имайки предвид, че тягата натоварва цялото тяло, дори мускули, които реално не са се изморили (трицепси, пекторалиси) имат спад на силата (тествано) - твоите “органчета” се намират в мускулите (близо до сухожилията). А тук говорим за занижен капацитет на “сигнала” далеч по-централно.

Също така натрупването на умора в нервната система с отказ на брой набирания и натрупването на умора на нервната система с макс на тягата са мнооооого различни неща.  И мускулното възстановяване при двете е много различно.

Да не говорим, че Боби те насочи много добре, но не му обърна внимание - АДАПТАЦИЯ. Няма как да се адаптираш ако не подложиш тялото (мускул, нервна система, всичко) на достатъчно силен дразнител/стресов фактор, който да го накара да се адаптира. Да не говорим, че без адекватно тренировка и стрес на нервната система, никога няма да можеш да извлечеш пълният мускулен потенциал. И не се притеснявай - нервната система е толкова сложна и с толкова механизми на обратна връзка (обратната връзка е може би най-важният метод на тялото да реагира), че ти е бедна фантазията ;) Много трудно, да не кажа и невъзможно е да я претовариш до степен да намалиш значително възстановяването си или да причиниш нещо по-сериозно.

И един мармот завива шоколад...
Добре е преди да почнете да повтаряте глупостите на Милко, Глас и Цацулин, да прочетете повечко биология, в частност анатомия, биохимия, физиология и цитология и тогава ако евентуално счетете за уместно да намесите пак апарата на Голджи с тренирането до отказ, като е добре и да бъдат подкрепени с научна фактология, тоест изследванияв
Като цяло е добре и да имате някакви силови постижения доста над средното, за да давате акъли с отказ или без... ;)

Ти сериозно ли? Мислиш ли че нямам постижения над средното :D Лошо - аз аз се мислех за пионер в street fiitness-a - ужас! И в същност, казваш ли изобщо нещо, защото аз не го виждам?

Херцог Трън, много си прав. Адаптация, приспособяване - онова, заради което тренираме. Boby_ - изключително ерудиран човек, не трябва много, за да го разбере човек - достатъчен е един, единствен пост! Любимата ми фраза: “онова, с което тялото се справя, не го променя”. Защитавах отказите над 10 години - само така тренирах, на абсолютния максимум. Карах и другите така да тренират! И цялата мъдрост е тук:

... нервната система е толкова сложна и с толкова механизми на обратна връзка (обратната връзка е може би най-важният метод на тялото да реагира), че ти е бедна фантазията ;)

Няма какво да добавя

Да, ключът е, че “дозата прави отровата”. Няма как да тренираш ПЕРМАНЕНТНО с откази и да постигнеш резултат. Както няма как да тренираш перманентно и БЕЗ ОТКАЗИ и да постигнеш. Едно от условията за адаптация е да има НОВ стимул. Дали повече кила на щангата, дали повече повторения, дали с отказ, дали без, дали вместо тежки 3ки, да направиш 1 месец тренировки бодибилдинг стил (3х10). Дори с най-добрият метод на тренировка, ако не го смениш, той ще изгуби ефективността си.

П.П. Все още чакам някакво обяснение за намаляването на рецепторчетата :)

Намаляване на импулси - няма физическо “затриване” на нерви, грешно съм се изразил. Говорим за лимити от нервната система, която не желае тялото да се увреди, така, както при последния “зор - до отказ” в резултат на който два-три дена трябва яка храна, много сън, две-три шепи добавки и support от приятели в дневника +
Иначе, не съм срещал друг като мен, на който абсолютно всяка тренировка е различна от предишната и следващата. Няма програми!
За бройките, 10 години помпах 30-50 повторения в нормална серия! Не знаех какво е живот без болка в лакти, рамене, китки - всичко започна да боли. Бях барометър за климатични промени. Бях! Стигат ми толкова откази. Сега мога много и всичко ми е лесно - само за три години без откази.

Най-новото ми упражнение - невъзможното:
http://vbox7.com/play:7888de6db2
Възможно е!

Не знаех че са ме снимали - на скоро разбрах и днес ми го пратиха. Уникално упражнение за раменния пояс. Косите коремни също “полудяват”. За съжаление е невъзможно за повечето спортуващи :) Който не вярва - да пробва тази тежка раменна ротация.

За справка “възможното” е същото, но с лице към шведската стена. Възможното го измислих след като си контузих рамото с human flag и не тренирах пълноценно половин година - зор за рекорди, зор за откази.

Пичове за дъртаняни като нас,няма никакъв смисъл от напъване...откази моткази 200 тяги за какво..мен лично ме интересува да съм здрав нищо да не ме боли,за да съм на сто процента на работа и да съм полезен на семейството си .
Ако си млад мъж спортист да,но с течение на годините се натрупва една общ умора отегчение,тялото започва да дава дефекти и начина да продължиш е като успокоиш топката много,това мисля се опитва да каже Венци,но навлезе в излишна полемика и терминология.Единственото на което трябва да се обръща голямо внимание, е хигиена на сърдечно съдовата система...нямаш ли здраво сърце и кислород в кръвта заеби ..Поздрави

Това за полезността е правилно...но факт е, че човек, който застарява, задължително трябва да тренира)...пак може да си повиши силата, примери много...важното е да се тренира правилно и тогава няма да има контузии ...за болки не съм сигурен)))...след 40, ако не те боли нищо, значи си умрял))

Това, с над 40, е легенда на 20 годишните (giggle) Виждал съм човек, който се научава да прави коремно обръщане на лост за първи път на 47 години. На 20 не е тренирал, бил е по-слаб и на теория, и на практика, а дали е имал по-голям капацитет никой няма и да разбере, защото не го е използвал. То и аз не съм можел толкова, колкото сега. Разликата е в тренировката - тренираш - можеш - жив си, не тренираш - не можеш - (mooning) Хората сами избират да остаряват - някои още на 20. В природата няма стара риба - животните могат всичко, винаги - в момента в който не могат, мрат.
Болки имах само докато пълнех тренировките си с безумен обем, от който не оставаше време за друго - силата се развиваше бавно, често имах колебания в нея, не усвоявах лесно нови неща, нуждаех се от дълго възстановяване. Сега забравих какво значи “днес нещо нямам сила” и усвоявам нови неща. И нищо не ме боли ... сигурно съм умрял :D

Даже бих казъл, че са задължителни. Но отказите могат да бъдат различни. Вече съм писал за това. Според Кожурин ( тренира полиатлон, прави над 60 набирания и е над средна възраст) има 3 нива на отказ, като при светофара, например:
1. Зелен- имаш в запас само още едно набиране
2. Жълт - набираш се, въпреки, че ще се бориш много и ще успееш сигурно
3. Червен - набираш се и се мъчеш до последно, но брадата ти не минава над лоста.
Отказа трябва да е “зелен”....
http://coollib.com/b/231450 тук може да си изтегли неговата книга ” Теория и методика на набиранията” на руски език.

винаги съм си мислил че има само “червен” отказ според подобно дефиниране и това имах в предвид навсякъде, където съм написал “отказ” - невъзможност за изпълнение. Всъщност нямаме разногласия, ако говорим за “зелен” отказ - на едно мнение сме.

И един мармот завива шоколад...

И един мармот завива шоколад...
Добре е преди да почнете да повтаряте глупостите на Милко, Глас и Цацулин, да прочетете повечко биология, в частност анатомия, биохимия, физиология и цитология и тогава ако евентуално счетете за уместно да намесите пак апарата на Голджи с тренирането до отказ, като е добре и да бъдат подкрепени с научна фактология, тоест изследванияв
Като цяло е добре и да имате някакви силови постижения доста над средното, за да давате акъли с отказ или без... ;)

Ти сериозно ли? Мислиш ли че нямам постижения над средното :D Лошо - аз аз се мислех за пионер в street fiitness-a - ужас! И в същност, казваш ли изобщо нещо, защото аз не го виждам?

Удебелих го и го направих и по-ярко, от това по-сериозно не мога да поясна казвам ли нещо, не казвам ли... :)
Чакам да ми обясниш КАК ТОЧНО Апарата на Голджи спира максималното мускулно усилия и КАК ТОЧНО отказите му влияят. Ако може да е подкрепено и с някое сериозно изследване по въпроса, не с онова изказване на Милко Георгиев прецитирайки Цацулин...
Аз отсега мога да ти отговоря, но ще оставя тая чест на теб, все пак ти си поддръжника на тази теза ;)
Ти си пионер в стийт фитнеса, но у вас, точно както аз съм пионер на силовите в къщи :) Постижения над средното - ми нещо като 250 кг клек, 200 лег, 120 раменна преса, 300 тяга...ако ще мерим постиженията с кофички и набирания - ОК, дай да видим кога си се набирал с 70-80 кг и си правил кофички със 100+ кг, за да изпълним условието “над средното ниво”.

Пичове за дъртаняни като нас,няма никакъв смисъл от напъване...откази моткази 200 тяги за какво..мен лично ме интересува да съм здрав нищо да не ме боли,за да съм на сто процента на работа и да съм полезен на семейството си .

Дони, тогава съвсем сериозно бих ти препоръчал Ци Гун и Тай Чи(което пак е част от Ци Гун). Даже ще намериш и широката подкрепа на нашия общ приятел д-р Дориян Александров :D

Сашо ,Сашоо на там съм се запътил :),ама все още съм далеч от тия нива..на Док..Поздрави

Това, с над 40, е легенда на 20 годишните (giggle) Виждал съм човек, който се научава да прави коремно обръщане на лост за първи път на 47 години. На 20 не е тренирал, бил е по-слаб и на теория, и на практика, а дали е имал по-голям капацитет никой няма и да разбере, защото не го е използвал.

Никаква легенда,да можеш да си във форма и до 70 ,даже в завидна форма примери бол ,но да се мериш с26-7-8 годишен активен мъж спортист трудно. И аз говоря за хора, които са тренирали по -голямата част от живота си,а не за вегетиращи мекотели сетили се да спортуват на 40+ е да по-добре късно отколкото никога ..Поздрави

Мнението беше редактирано от doni dimitrov на 22.01.16 15:33.

James Hinks, имаш изключително интересния навик да пишеш много, предимно отричания и критики, но в същност да не даваш абсолютно никакъв отговор ... дори и когато можеш :)

силата се развиваше бавно, често имах колебания в нея, не усвоявах лесно нови неща, нуждаех се от дълго възстановяване. Сега забравих какво значи “днес нещо нямам сила” и усвоявам нови неща. И нищо не ме боли ...

Така ми влияеха на мен отказите. Освен това болките бяха в лъчевия нерв, а не в мускула, т.е. няма крампи, мускулни трески и т.н., а реакция на нервната система. Ако не са “голджита”, са нещо друго - кръсти ги както искаш, но пак говорим за неврологична реакция в резултат на пренапрежение. Бях издигнал в култ отказа и напъна, и бях от другата страна на разисквания като това. Мен ме е боляло, аз съм се променял, аз съм можел или не можел, моето тяло е реагирало - това не е теза, а моята “гърбина”, не на Милко или Цацулин.

И ако имаш мнение, наистина, напиши го - имаш достатъчно спортен опит, не за първи път го посочвам.

Постижения над средното - ми нещо като 250 кг клек, 200 лег, 120 раменна преса, 300 тяга...ако ще мерим постиженията с кофички и набирания - ОК, дай да видим кога си се набирал с 70-80 кг и си правил кофички със 100+ кг, за да изпълним условието “над средното ниво”

Супер - само кажи в коя зала да дойда. И на мен ми е любопитно с колко ще се набера, при условиие че се набирам с една ръка и тежа 85 килограма. Събота или неделя ми е най-удобно. Кофичка със 100+ едва ли ще направя ... а бе ти от къде ги вадиш тези критерии за спортуващи със собствено тегло (giggle) Гледал ли си клипчета, състезания по калистеника, нещо такова? Дай нещо от клипчетата, че верно с тия тежести ще ме изкараш начинаещ билдер :)

И те моля, като пишеш, само ако може, мнението ти да не звучи единствено като някаква форма на заяждане, без друго съдържание. Моля те, поне в дневника ми. Можеш да ни бъдеш много по-полезен, ако наистина пожелаеш да помагаш.

Какво да ти напиша друго, освен това, че някъде си прочел тая глупост за Апарата на Голджи, който няма никаква връзка със свръхтежкото и я преповтаряш. Посочих ти източниците, които я тиражират. Очаквам да защитиш тезата си, като посочиш някакво изследване, което потвърждава това.
Сега за отказите - да ти е идвало на ум, че това, което тренираш ти, най-общо казано кофички и набирания, когато се изпълнява до отказ, тоест с високи бройки, е едно изключително стресиращо за пасивните структури натоварване ? Тоест, че ежедневен и особено повторяем отказ на 30-40-50-60-70 повторения е едно, а единичен или единично повторен отказ, дори и през ден, на пределна тежест е съвсем друго.
Това, че се набираш на една ръка е похвално, вероятно е да се набереш и с тежест малко под собственото ти тегло, а сега да видим дали ще клекнеш с 170 кг и дали ще дръпнеш 220 тяга, което е някакъв минимум за силови показатели, защото иначе реално силата ти е неравномерно разпределена и 70% от мускулатурата на тялото ти е слаба.
Колкото до залата - ако имаш път към Пловдив си добре дошъл :) Ще те оборудваме да се тестваш с колко ще се абереш и с колко ще направиш кофички.
Защо да пиша неща, които са дъвкани тук, наново ? Такъв ми бил стила на писане, ем кво да направя, може пък да не ми се пише повече, нали :)

Постижения над средното - ми нещо като 250 кг клек, 200 лег, 120 раменна преса, 300 тяга...ако ще мерим постиженията с кофички и набирания - ОК, дай да видим кога си се набирал с 70-80 кг и си правил кофички със 100+ кг, за да изпълним условието “над средното ниво”

Супер - само кажи в коя зала да дойда. И на мен ми е любопитно с колко ще се набера, при условиие че се набирам с една ръка и тежа 85 килограма. Събота или неделя ми е най-удобно. Кофичка със 100+ едва ли ще направя ... а бе ти от къде ги вадиш тези критерии за спортуващи със собствено тегло (giggle) Гледал ли си клипчета, състезания по калистеника, нещо такова? Дай нещо от клипчетата, че верно с тия тежести ще ме изкараш начинаещ билдер :) .

с около 75 кг ще се набереш чисто. И наистина, ако човек няма сила  в долната част и пояса, тренира половинчато.

До сега четох статия за Цацулин - не бях запознат. Четох я от тук:
http://www.bb-team.org/forums/viewthread/70792
Направо съм изумен, колко от нещата описано в статията съвпадат с моят опит - цитирал съм само и единствено опита си, когато предлагах варианти за повдигане броя на набиранията. Сега разбирам за част от критиките към мен, отнасящи се за отъждествяване с Цацулин - направо съм му сърдит :)
За апарата на голджи - ок, кажи ми, защото наистина не зная как се наричат, лимитиращите наличната сила на мускулите механизми и в същност, тези лимити не се ли “тренират”? Аз как постигам тогава някаква по-голяма единица мускулно усилие, без да се е увеличила мускулната ми маса в работещия мускул, на практика, с по-леко трениране от максимално възможното към някакъв минал момент?  ... това го написах май прекалено сложно ;) Аз нямам теза - имам практика и не тренирам набирания и кофи, защото само тези две упражнения са крайно недостатъчни за тялото, като единствен спорт. Напротив, предпочитам многоставни движения като това:
http://vbox7.com/play:7888de6db2 - някои, като това, сам си измислям, като търся динамика, ротации, разнообразие. На профила си съм сложил почти всички клипчета, които намерих с мен в нет-а, може да ги погледнеш.
За клека, знам ли - пистолет + 10 кг. от бетонни блокчета в ръцете, вероятната алтернатива я изкарвам 95 кг. с щанга и два крака. По мои наблюдение мога спокойно да увелича всичко между 20 до 40% за единични бройки - и друг път са ме тествали в зала. За тягата отстъпвам без бой - офис работата не прощава на никой. Сега отивам да тренирам и ще пиша пак.

James Hinks, благодаря ти. Респект!

Голям студ - сигурно -8, -9. Добре че няма вятър. Супер кратка тренировка, само с многоставни, без крака и задъхване, лошо “спъване” от ръкавиците - няма стабилен хват ... супер 8-)

1.
2 силови с тесен надхват
2 тюлена с много широк хват - мое си упражнение, не съм го снимал никога. На хоризонтална стълба, успореден хват, коремно, лягане отгоре напряко на стълбата и хиперестензия. Една идея по-трудно от офицерското.
4 от L с прави ръце до hand stand на успоредката със свити. Това е странно упражнение - ттрябва и него да снимам. Прехода е плавен и контролиран. Правя го срещу силовите и тюлените/коремните - работят антагонистите им.
5 набиране с повдигане на J с широк хват - вис с успореден хват, повдигане на торса и краката до J с прави ръце и набиране - идва хоризонтално.
5 кофи “дъга-топка”
по 1 невъзможно от страна - клипа от предишноти ми мнение

2.
2 прости силови
2 тюлена с широк хват
4 необясними ... все едно везна на успоредката, обаче раменете ми са опрени на тези на успоредката, а ръцете се придържат за основите й, повдигане на целия торс до “свещ” - копирах от предишна тренировка.
5 набирания J с раменен хват - не отпускам торса между повторенията
5 кофи “топка”
по 1 възможно от страна - същото като невъзможното, но с лице към шведската. По лесно е.

3.
2 силови с широк хват
2 тюлена с раменен
2 от L до hand stand
2 небясними
по 2 набирания на всичките 5 ширини с успреден хват на хоризонталната стълба
по 5 кофи на страна, общо 10 с разллична височина на двете опори - успоредката е на 2 нива
по 1 от страна, от L опора с една ръка на земята, а другата държи високо рамото на успоредката, повдигане до стойка на една ръка - разбира се другата се държи за успредката. Подобно е на възможно/невъзможно

Не виждам защо да описвам повече тренировки. Принципите са ясни - многоставни движения, ангажиране на голяма част от тялото в упражнението, разнообразие ...това са невъзможни неща за начинаещи, а напредналите имат каквото им трябва. Най-много да вземат някоя идея за ново движение, но за това трябва клип.

Лимитиращата стртуктура са самите мускули и пасивните структури към тях.
А по въпроса как качваш сила ти, отговора се съдържа в тренировките ти - имаш много сложни движения, които комбинират изометрия в различни позиции и динамично натоварване в различни амплитуди. Как сам казваш - твоите тренировки не са за начинаещи, моите също не са когато искам да повиша силата си. А това “кофички и набирания” е събирателно са тренировките на начинаещите, надали си почнал едно време директно с тези движения от клиповете, нали ? Сегашните ти тренировки изпълнени до отказ за висока бройка ще бъдат още по-стресиращи за пасивните структури заради преходите от и в изометрия и динамична част. Но ако по някакъв начин добавиш тежест за нещата, които изпъляват условието да може да се добави тежест в най-тртъдната им част, то ще можеш да си позволиш единични откази в тях за сметка на обема на тренировката и силовото ти развитие ще бъде по-продуктивно.
Не спирай да си пишеш тренировките, интересни са.

тук ми стана интересно)) можеш ли силово възлизане бавно? Предна/задна везна, флаг, сглобка,  и т.н. интересно ми е, човек, който се набира на една ръка и толкова силен торс каво може на лоста, като упражнения).

тук ми стана интересно)) можеш ли силово възлизане бавно? Предна/задна везна, флаг, сглобка,  и т.н. интересно ми е, човек, който се набира на една ръка и толкова силен торс каво може на лоста, като упражнения).

Силово възлизане бавно - да - на халки, на по-широка успоредка (пак успореден хват) или на дебела тръба (много помага мишницата) го мога в момента. Много по-лесно се контролира тежеста между хвата и не е нужен контрол върху центъра й посредством краката. На лост, с подготовка 4-5 тренировки - правя го колкото за снимка, после пак го губя и карам на “ти видя - кажи че го мога” :) т.е. сега ако се хвана по-вероятен е неуспех. Ако знам че след 5 дена трябва да го демонстрирам - мога го.
Флага го мога и в момента. Предпочиитам по динамичните подобни повдигания, като това в последното клипче, ужким “невъзможното”.
Предна и задна везна - front и back lever ли имаш в предвид - на лост от вис, или предна везна на успоредка от опора? Вероятно на лост - може някой да оплюе някоя кривина тук-там, но да, мога ги. При back lever изпитвам болка в лактите, но принципно е от по-лесните неща - болката не личи на изпълнението и си е за моя сметка. При предна везна на успоредката са ми ниско раменете, но какво да правя - дълги са ми краката (това е оправдание—да не се взима в предвид :)
Единствено сглобка не мога - не съм я разучавал. Ще дигна всякак силово, с какъвто и да е мах, но, най-вероятно ще получа коментар: “това какво беше?”
Най-добрия вариант е да направим обща тренировка, в смисъл, все тая - каквото мога показвам, успявам или не успявам, пием бира, винаги съм готов за такива неща - с дънки, без дънки, костюми, гол - няма значение :) За всичко съм отворен, включитено и да се излагам с тежести - няма проблем.
Щом е спорт е нещо добро.
Най-важното по темата мисля че е, че никога не съм тренирал за това или онова, просто съм се движил, редовно и постоянно, а постиженията са ми следствие, а не цел.

Лимитиращата стртуктура са самите мускули и пасивните структури към тях.
А по въпроса как качваш сила ти, отговора се съдържа в тренировките ти - имаш много сложни движения, които комбинират изометрия в различни позиции и динамично натоварване в различни амплитуди. Как сам казваш - твоите тренировки не са за начинаещи, моите също не са когато искам да повиша силата си. А това “кофички и набирания” е събирателно са тренировките на начинаещите, надали си почнал едно време директно с тези движения от клиповете, нали ? Сегашните ти тренировки изпълнени до отказ за висока бройка ще бъдат още по-стресиращи за пасивните структури заради преходите от и в изометрия и динамична част. Но ако по някакъв начин добавиш тежест за нещата, които изпъляват условието да може да се добави тежест в най-тртъдната им част, то ще можеш да си позволиш единични откази в тях за сметка на обема на тренировката и силовото ти развитие ще бъде по-продуктивно.
Не спирай да си пишеш тренировките, интересни са.

Още веднъж, респект, James Hinks. Който е минал през бойните искуства навремето е безценен, ако поиска да участва разбира се

Ей това намерих, писано от мен:
———————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————-
Пуснато на: Сря Фев 21, 2007 00:32   Заглавие:
Прогноза за начинаещи лостаджии при 3 тренировки седмично

Съвет: Упоритост и постоянство! Постоянство и упоритост! Никакви прояви на срам, недоверие в способностите и пропускане на тренировки

Първа тренировка
Активно разгряване с внимание към китки, лакти и рамене.
Кофички, напъни горе - 15
Лост напъни долу с широк хват - 15
Кофички, махове горе - 10 в посока (не се изсилвай - нека маховете са съвсем леки)
Лост, от вис, повдигане на краката - 10
Кофички напъни долу 10-15 или само 3-4 задържания долу, с 10-15 сек. почивки между тях
Лост, задържане горе с тесен подхват - 3-4 задържания за максимално време, с 10-на сек. почивки между тях
Кофички, качване на успоредката и бавно спускане, слизане - 5-6
Лост, бавно спускане с среден надват (палци върху лоста) - 5-6
няколко серии лицеви и дърпания на нисък лост или друга катерушка с опора на краката (компенсиращи упражнения) - винаги завършвай с тях. Спокойно - всичко което правиш, го правиш както трябва.

4 - 5-та тренировка
Добавяш кофички махове долу, кофички напъни долу и превъртане на тялото под лоста или под успоредката от вис без набиране. Не пробвай пълни кофички и набирания в никакъв случай - изчакай още малко! Нон-стоп, нон-стоп ... не индийски коноп, а зверска мускулна треска - това е нормално. Които мускули те болят - тях си натоварил. Тренирай си с нея, но разгрявай хубаво преди тренировка и разпъвай мускулите с вис на лоста. Възможна криза - чувство на безпомощност и за липса на напредък, от тук недоверие в тренировките - преодолей я!

10 - 12-та тренировка
Разгряваш хубаво, озлобяваш се на “тъпата” успоредка, качваш се на нея и правиш от раз 10 кофички, ако трябва с чийтинг - подритване.
Хващаш лоста и правиш 10 набирания с подхват с чиитинг - подритване, а не отскок. “Смачкай го!”
После повтаряш и двете на 6-ци или 8-ци - не се учудвай, ако ги направиш. Очакването на провал може да ти попречи - повярвай в себе си и тялото си!
После на колкото можеш.
От сега нататък започвай така. След тях: вдигаш бройката на напъните на кофичките и маховете. Вкарваш махове долу с напъни. Повдигане на тялото от вис, без набиране, с пипане на лоста с глезените. На лоста задържането горе и спускането са вече с широк хват.

Месец и половина - два
Мускулната треска вече не е постоянно явление. Хващаш се и правите 10 предни кофички с мах (мокри). Няколко тренировки започваш с тях, после ги изтегли след сухите кофички. Набиране-напъни горе с широк хват - пред гърди и зад врат - напъна става от задържане горе, ритник и с двата крака, и по този начин повдигане още, без спускане. На практика, това си е задържане с “бъзикане” на границата на силовото съкращение на мускула. Задържания и пускания зад врат. Повдигане на тялото от вис, без набиране, с пипане на лоста с бедрата (има леко набиране за да го направите). Раменно повдигане на успоредката без кофичка. Бутане на ниска тръба за трицепс. Махаш всякакви напъни на успоредката, но оставяш маховете долу с напъни. Мисли за маратонско бягане един път седмично - трябва ти повече въздух!

Трети - четвърти месец.
Комбинирани кофички с мах. Кофички на една тръба. Правене на набиране с широк хват зад врат и пред гърди с чиитинг. Проби за набиране L с подхват. Проби за набиране топка. Проби за задни кофички с мах. Проба за обратни кофички (нанадологлави - дърпане) - в началото е достатъчно да се опитваш да запазиш равновесие. Просто не спирай да опитваш! Коремно възлизане с чиитинг - отскок, на нисък лост, по 5 на серия. Махай напъните за упражненията, които си почнал да правиш, дори и да е с чийтинг. Извънредни посещения на спортната площадка - почва да те привлича. Систематизирай си тренировките, за да обхванат всички упражнения през една спортна седмица (през 3-те тренировки седмично). Ако ходиш на сезонна почивка е възможно да се демотивираш от периода на “безгрижие” през нея - не го допускай! Всяко по-продължително прекъсване на спорта сега, може да те върне назад много! Т.е., след почивката не се ослушвай, а продължавай със спорта веднага. А и там има каквото ти е нужно ако искаш да спортувате - само се огледай в парапетите и детските катерушки.

6-8 месеца
Изчистване на по-лесните упражнения - статичните набирания и кофички. 3-6 коремни възлизания без чийтинг. Разделяне на кофичките на “дъга” и с раменно задържане. Набиране L и “топка”. Обратни кофички. Раменни опори с помощ от другарче. Спомагателни упражнения за “невъзможните” неща. Спокойно, с времето всичко ще стане. Спомни си как започна.

10-ти месец
Тотално отпушване. Наблягане на “слабите” неща и проби на спомагателните упражнения за напреднали. Силово възлизане с чийтинг - отскок. Проби за набиране с коремно повдигане. Проби за кофичка с раменно повдигане (долу “дъга”, нагоре плавен преход в раменно повдигане “топка”). Възможна криза, ако си “дръпнал” повече - висока самооценка, която може да доведе до пренебрегване на тренировките - преодолей я!

Втора година
Доизчистване на упражненията. Разучаване на набиране “J” и “часовник”. Прехвърляне на тежестта към една от ръцете. Систематизиране на компенсиращите упражнения според обстановката и отделяне в самостоятелна тренировка, ако не ходиш в зала. Гонене на резултати и първи прояви на творчество в упражненията. Активен интерес, “одумване” и имитиране от другите посетители на спортната площадка. Не се “надувай” и не ги отхвърляй - показвай и давай съвети. Възможно обособяване на група. Честито - вече си напреднал.

Вероятност на прогнозата
100% при постоянство и упоритост, и по-малък или никакъв при отлагане на тренировки, недоверие и мързел. Описаните периоди може да са по-различни, но винаги настъпват. Програмата е само примерна - може да има разлики. Вярвайте на тялото си.

Предимствата
Само в едно по-нестандартно или динамично упражнение може да участва над 50% от мускулатурата на цялото тяло и то със сериозно силово натоварване. Пример: класическото коремно възлизане - предмишница, бицепс, средно и задно рамо, трапец, перки, вътрешност на гърба, междуребрени мускули, коремна преса, и предна част на бедрата. Кофичка с преход от дъга в топка - предмишница, трицепс, предно рамо, гърди, коремна преса и делтовиден (мускулите на кръста). Да не се забравя, че при динамичния преход и при двете упражнения се активира сумата ти и междинна мускулатура, а индивидуалната структура може да включи и други мускули. С три часа седмично, тренирам тялото си като за 10 часа в залата, че и повече. Вярвам и в “логиката на тялото” - развиването на необходимата му мускулатура в необходимите пропорции, според собствената му структура, тежина и индивидуалност, т.е. според собствените му нужди. Вярвам и че зададените възможности и механизми за предпазване на тялото, са съобразени със самото него, а не с тежестите които ние решаваме да му подадем. Огромните тежести, с които може да го травмираме при неправилно боравене, са грешка на собствената ни спортна логика, а не на неговата. Съответно, на лостовете може да се тренира до отказ, след който следва безпомощно увисване. В залата, с тежест, при повечето упражнения това е недопустимо - може да последва травма. Там “Правилното” и “Постепенното” имат огромно значение.

Недостатъците
Много е леко натоварването на задника и задната част на бедрата, в сравнение с това, на останалото тяло. Може да се компенсира с модифициране на изпълненията, тичане, клекове, скокове, навик за изкачване на стълби през стъпало, плуване и т.н. - въпрос на лична преценка, възможности и ежедневие.
————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————————-

Ужас! Без коментар, моля

Да и така ставаше - по трудния начин, на “блъскане в стената и воля”, ритане, хапане и чийтинг :) Да бях написал спускания, повечко лицеви и дърпания на нисък лост с опора на краката докато стане възможно 1 изпълнение и после на единички с почивки, успоредно планкове, бърпита, махове, клек ... а то - директно от 10 нагоре се почвало :D Нямаше информация или не съм търсил такава, всичко по трудния начин.

Утре ще готвя нещо с конско - още не знам какво точно, но ще е в мултикукъра

Затова подготовка само:

От фризера директно във вода с оцет и сол, около половин час да отпусне
Нарязвам на дребно - още е леко замръзнало и връщам в същата течност до пълно размразяване

Изплаквам обилно с вода, като по време на плакненето стискам мръвките с ръка - да излезе хубаво кръвта.

Правя марината
няколко скилидки чесън, нарязани или настъргани - не счукани
1 част зехтин
1 част оцет - сложих от балсамовия
1/2-ра част горчица
черен и червен пипер
щипка сода (нямам прясно мляко)
може и други сухи подправки, но не мисля че е нужно, ако ще се добавят към готвеното, като чубрица например и кимион. Киселината може да е всякаква, включително и лимонов сок. Кисело мляко също става за марината - тогава без друга киселина, сода или прясно мляко.

Месото в паничка, объркано в маринатата, без начукване и добре покрито, го забравям в хладилниика до утре

Пак късна тренировка, пак голям студ, пак повече обикаляне на катерушките с многоставни, колкото да се отбие номера, пак същите ръкавици ... облечен съм като по-заможен ескимос. Едно планувах - друго излезе, повече отиде към вчерашната.

1
2 силови с тесен хват, “с отсичане”, т.е. пълно увисване със съвсем лек мах на тялото, броя три маха и вдигам тогава, спускам за второ, пак три маха и пак вдигане. Затруднявам така изпълнението и малките бройки стават достатъчно трудни и на този брой.
2 от L на успоредката с прав ръце до hand stand със свити
2 тюлена с много широк хват
2 от L на успоредката до hand stand
по 5 ... не е пистолет точно. Качвам много висок парапет - почти до чатала ми е, последователно първо с единият, после с другия крак, спазвам правила - петата да влиза зад ръба и да е стабилна и да не отскачам с долния крак.

2.
3 силови с мн.широк хват, с отсичане
3 тюлена с раменен
6 ... трябва да ги има някъде по клипчетата. Да - http://vbox7.com/play:82d82055 , на 2:03 ... ба’си смешното изпълнение - сега го правя два пъти по-бавно и красиво. Започва като предна мокра кофа, колената се дигат до гърдите, изпълнява се flying ass, от него се преминава във везна на успоредката и се спуска за предна кофа. Въпрос на контрол са всички елементи и лесно може изпълнението да се развали - както този noob на клипчето :P Моя измишльотина - всички стави в тялото участват - китки, лакти, рамене, тазобедрена, колене с пълна амплитуда ... поне това е идеята :)
по 5 ... не е пистолет точно ...

3.
4 силови с подхват с прехвърляне отпред - ще се пребия с тези ръкавици някой път
4 от L на успоредката до hand stand
по 5 ... не е пистолет точно ...

4.
1 нормално силово с “бая” отсичане - почти неподвижно. Това ми е начина да затруднявам силовите - позволява дста широки граници на затрудняване.
по 2 невъзможни на страна. Много интересно - каквото работи в ръцете, раменния пояс и въобще горната половина на торса в едната половина на тялото, точно антагонистите им работят в другата половина, по едно и също време.
1 нормално силово пак като първото
по 2 възможни
по 5 ... не е пистолет точно ...
2 от L на успоредката до hand stand

Това е. Вече бях усетил лек студ в краката и в лактите - стига толкова.
.. това е голям проблем - движения без име. Търсил съм в нета - както съм намерил че има “летящ задник”, обаче, което няма ...
всяко лято се каня да снимам, но няма да говоря

... възможно и невъзможно ... някой може ли да даде адекватни иена на тези движения? Производни са на human flag

Конското реших да е с картофи. Няма какво да се пише толкова за месо с картофи, но най-общо ще го спомена, най-вече за хората, които мислят че готвенето е сложно.
Отново използвам само и единствено мултикукър-а, който има възможност за готвене и под налягане.

1.В зехтин, колкото да покрие изцяло дъното, запържвам месото - температурата е ниска, по книжка 130 градуса, за около 10-на мин
2.Добавям грубо нарязана глава стар лук и продължавам още 5-6 минути.
3.Добавям нарязани на колелца моркови, черен и червен пипер на вкус, много сол - в предвид че после ще добавя и картофи, дафинов лист и бахар, съвсем малко вода и задушавам 10-15 минути под налягане - все пак е конско, да не е жилаво.
4.Добавям нарязаните на кубчета картофи и “подправки на килограм”:  много чубрица, кимион - с тези е достатъчно, но аз продължавам: малко сух джоджен, малко джинджифил, кориандър ???? чета “указания: За овкусяване на ястия от овнешко и свинско ...” ок - малко кориандър, тук има нещо без надписи, което не го знам какво е ... мирише гадно - няма да го слагам и едно друго, дето мирише на кюфтета - близвам ... възсоленичко леко пикантно - слагам го.
5.Сипвам вода да покрие и две лъжици доматено пюре - пише без добавени сол и захар, без консерванти 100% домати - а дано! Да е малко по-гъст соса. Малко ракия да е по-крехко месото (когато се вари) и затварям.
25 минути на 120 градуса под налягане, отдавна съм забелязал че е предостатъчно за картоф. Другото на практика си е почти сготвено.
Разкош - мирише на детство и старите манджи на баба ми.
Нека си стои - като мине времето “шефчето” само ще се изключи.
***
Половин час по-късно се беше изкючило. Отварям, поглеждам - красота, прилича на много “майсторска” яхния. Това същото с малко грах и гъбки щеше да е още по-страхотно. Гъбите щях да ги сложа с морковите, а граха с картофите. Опитвам ... защо всичко става толкова вкусно, направо е за конкурс - картофа и моркова се топят в устата без да се скашкали, лука е изчезнал някъде - доста му се събра, месото е крехко, никой вкус не е над другия, а заради соса днес май ще проям хляб!

Днешната тренировка, с компания - не съм единственият спортуващ в студа.

1.
Изредих всички силови с отсичане - широк, раменен, тесен, подхват, по 1 на страна със смесен тесен, общо 6 силови
2х3 обръщания от L-sit на успоредката до hand stand със свити ръце.

2.
На всичките 4 по ширина успоредни хвата на хоризонталната стълба, по 2 тюлена, общо 8 тюлена.
8 необясними ... все едно везна на успоредката, обаче раменете ми са опрени на тези на успоредката, а ръцете се придържат за основите й, повдигане на целия торс до “свещ” - ето нещо за снимане и име. Не е мое - може да го има някъде в нет-а, макар че го видях от друг спортуващ в 66-то СОУ в София - Цецо.

3.
4х2 на страна “чистачка” с различни хватове, редуване с 2 кофи топка
в първите ми клипчета е часовник и това име го повтори и Тачев в римейка си и може и така да го знаят повечето. На прaктика е махало http://www.bb-team.org/exercise/3277_mahalo-na-zemya-za-koremnata-muskulatura но от вис, задържане на седалището на една височина с главата и накланяне на краката както при махалото. Има го като вариант в нета, но от положение V, не от J.
... с кофа “топка”, т.е. седалището е повдигнато в горно положение на “flying ass”, което запазвам по време на изпълнениие на кофа
по 4 на страна https://www.youtube.com/watch?v=_8xXaDs7Qbg на 2:15 - пак “греда” с името
8 ... надолу с главата с гръб към шведската стена, ръцете се държат покрай тялото - спускам краката и пак ги вдигам. Идеята - да обиколя от всякъде талията. Упражнениетоо е по-лесно от заемането на положението за него :D