Технологията жали ли витамините?

Прочетох тук-там за производството на сокове и разбрах, че всъщност така популярният “концентрат” от който се правят почти всички сокове (дори по-скъпите) е сухо вещество. То се смесва с вода и според технологията и други неща. Пастьоризацията е масове, но не винаги.

Най-вероятно няма технолози във форума, но ми е интересно
-При положение, че в повечето плодове има витамин С, защо го добавят, в качеството му на антиоксидант?
-При производството на “концентрат”, който е сухо вещество, унищожават ли се витамините?
-Тези концентрати идентични ли са със “степчетата”?
-При пастьоризацията унищожават ли се витамините?

Ако след всичките технологични извращения, които причиняват на плодовете, не остават полезни вещества, защо им разрешават да пишат колко витамини и минерали имало на етикета и защо изобщо пише 100% не знам си кво?

Замислих се как  преди години, предполагам си спомняте, че масово се продаваха сухи сокчета от типа на “Степ”. Забелязахте ли как изчезнаха постепенно, отстъпвайки пред марки произвеждащи в така популярната еднолитрова ламинираната кутийка сок, а качеството на напитката е, като на разтворено от прах, че и по-лошо? Повечето прахчета бяха ужасни, но имаше някои доста добри като “Tang” с вкус на вишна/ портокал и едни “Амброзия”. Защо изчезнаха внезапно? Мутрите от родния бизнес ли ги изгониха? :D Сега се наложиха разни помии, а BBB и Florina са направо еталон!

п..с
Не съм тръгнал да си правя някакви илюзии, че има смисъл да се пият такива сокове, но те са на всеки ъгъл, черпят ни, отвсякъде реклами, а и е човешко да ти се припие, ако ожаднееш :)