Отслабване - мисията невъзможна ?

Здравейте, моята епопея с наднорменото тегло продължава вече две години и пиша тази тема в изблик на отчаяние и с молба за съвет.  В момента съм на 23 години, висок съм 165 см. До преди две-три години бях около 68-70 кг, което мисля е приемливо за моя ръст тегло. В последните две години начинът ми на живот се промени коренно. Работя в офис, движа се малко, ям много. Смятам, че имам и генетична обремененост, тъй като баща ми е едър, но това в никакъв случай не желая да приемам за оправдание. В следствие качих близо 15 кг и в момента съм 83 кг. Един ден просто усетих, че дрехите не ми стават и бях в шок, защото това става неусетно.

През 2014 г. направих първия си опит да се върна към нормалното си тегло. Реших да елиминирам сладкото и хляба и да тичам всяка сутрин по един час преди работа. Сработи и за месец свалих около 5 кг. В началото на втория месец започнах да губя мотивация, макар да се чувствах много по-добре. Неусетно разредих тичанията и пак започнах да ям шоколади. Накрая тотално изгубих желание и йо-йо ефекта беше брутален, спуках се от ядене в следващия един месец.

През 2015 г. направих нов опит, като този път бях решил да ми изготвят диетата във фитнес, тъй като явно предната, която сам си направих беше грешна и съм се лишавал твърде много. Отидох, направиха ми режим на хранене ( по спомен включваше яйца с банани сутрин, ориз с пилешко и т.н) и режим на тренировки с цел стягане и сваляне на килограми. Целта беше да сваля плавно от 83 на 70 кг. Отново, първият месец мина много добре, свалих ударно 5-6 кг. и се постегнах. Сценарият обаче се повтори и на втория месец започнах да губя рязко мотивация. Тук-таме нарушавах режима на хранене, пропусках някоя друга тренировка във фитнеса и в един момент отново се тъпчех с шоколад и преустанових тренировките. Йо-йо ефекта беше още по-мощен, върнах си килограмите с лихвите за две седмици. След този неуспех ме обзе тотално отчаяние и макар повече от всичко да искам да си върна килограмите, изглежда невъзможно. Направих няколко клети опита за диети и възобновяване на тренировки, но приключват срамно още на първата седмица.

Какво установих. Имам проблем с апетита - непрекъснато ми се яде нещо и то предимно боклуци ( бургери, пържено, кроасани, вафли, шоколади). Имам проблем и с мотивацията - губя я на втория месец след започване на някакъв режим. Мислих всякакви варианти - консултации с диетолози, препарати за потискане на апетита и т.н. Но както казах, провалите, които претърпях ме смачкаха и все си мисля, че просто няма да стане.

Със сигурност тук има хора, които са успяли да се преборят с този порочен кръг. Моля ви, помогнете с някакъв съвет. Как потискате апетита си ? Как задържате мотивацията си ? Къде бъркам ?

Можеш да си направиш дневник тук. Важното е да имаш желание. Питай, описвай как действаш. Ако имаш късмет и James Hinks да ти чете дневника чат-пат, ще влезеш в строя за нула време! :D

Здравейте, моята епопея с наднорменото тегло продължава вече две години и пиша тази тема в изблик на отчаяние и с молба за съвет.  В момента съм на 23 години, висок съм 165 см. До преди две-три години бях около 68-70 кг, което мисля е приемливо за моя ръст тегло. В последните две години начинът ми на живот се промени коренно. Работя в офис, движа се малко, ям много. Смятам, че имам и генетична обремененост, тъй като баща ми е едър, но това в никакъв случай не желая да приемам за оправдание. В следствие качих близо 15 кг и в момента съм 83 кг. Един ден просто усетих, че дрехите не ми стават и бях в шок, защото това става неусетно.

През 2014 г. направих първия си опит да се върна към нормалното си тегло. Реших да елиминирам сладкото и хляба и да тичам всяка сутрин по един час преди работа. Сработи и за месец свалих около 5 кг. В началото на втория месец започнах да губя мотивация, макар да се чувствах много по-добре. Неусетно разредих тичанията и пак започнах да ям шоколади. Накрая тотално изгубих желание и йо-йо ефекта беше брутален, спуках се от ядене в следващия един месец.

През 2015 г. направих нов опит, като този път бях решил да ми изготвят диетата във фитнес, тъй като явно предната, която сам си направих беше грешна и съм се лишавал твърде много. Отидох, направиха ми режим на хранене ( по спомен включваше яйца с банани сутрин, ориз с пилешко и т.н) и режим на тренировки с цел стягане и сваляне на килограми. Целта беше да сваля плавно от 83 на 70 кг. Отново, първият месец мина много добре, свалих ударно 5-6 кг. и се постегнах. Сценарият обаче се повтори и на втория месец започнах да губя рязко мотивация. Тук-таме нарушавах режима на хранене, пропусках някоя друга тренировка във фитнеса и в един момент отново се тъпчех с шоколад и преустанових тренировките. Йо-йо ефекта беше още по-мощен, върнах си килограмите с лихвите за две седмици. След този неуспех ме обзе тотално отчаяние и макар повече от всичко да искам да си върна килограмите, изглежда невъзможно. Направих няколко клети опита за диети и възобновяване на тренировки, но приключват срамно още на първата седмица.

Какво установих. Имам проблем с апетита - непрекъснато ми се яде нещо и то предимно боклуци ( бургери, пържено, кроасани, вафли, шоколади). Имам проблем и с мотивацията - губя я на втория месец след започване на някакъв режим. Мислих всякакви варианти - консултации с диетолози, препарати за потискане на апетита и т.н. Но както казах, провалите, които претърпях ме смачкаха и все си мисля, че просто няма да стане.

Със сигурност тук има хора, които са успяли да се преборят с този порочен кръг. Моля ви, помогнете с някакъв съвет. Как потискате апетита си ? Как задържате мотивацията си ? Къде бъркам ?

Отбелязала съм с червено според мен къде бъркаш.

Чакаш явно да ти падне от небето без усилие, без да поставяш приоритет, без да полагаш жертви.

Смея да твърдя, че щом с това, което уж силно иcкаш, такова ти е отношението, то и в други лични сфери, получаваш същите резултати?

Въпрос: сутрин като ставаш за работа, пропускаш ли да станеш някой ден и да идеш на работа, защото “искаш”, но “губиш” мотивация?

Според мен, ти нямаш никаква мотивация.

Здрасти. Това все още не е епопея, но полагаш едни много добри основи да стане. Да се тревожиш все още за размера на дрехите е по-добрият вариант, отколкото дали примерно няма да ти се пръсне сърцето като качиш 1-2 етажа стълби. Постави си дългосрочна цел и си постави няколко краткосрочни. Постигайки ги, ще намираш мотивация да продължаваш. Изгради си навици и се бори срещу себе си, защото никой друг не те спира. Гладът за сладко спира, когато се храниш правилно и не гладуваш за известен брой седмици. Не си позволявай cheat-инг, ако след това ти избиват бушоните. За тренировките трябва сам да намериш нагласата си. Лично за себе си знам, че ако пропусна, след това се отпускам и си “разрешавам” повторни пропуски и за храната и за тренировките. Понеже сега съм в такъв период, се чувствам много зле, защото зачерквам много усилия с лека ръка. Както се казваше някъде или страдаш от болката на дисциплината или от болката на съжалението след това. Изборът е твой и си носиш последствията.