28.07.16
19:43
Зачетох се малко по-задълбочено по темата и си зададох два въпроса, на които, ако може да ми дадете светлина.
1. От ресинтеза на АТФ, се образува “свободен креатин”. Правилно ли съм разбрал и какво е ” свободен креатин”, креатин и креатин фосфат (разликата).
2. Процеса на нарастване на ММ е в следния ред:
Силово напрежение -> разход на АТФ -> ресинтез на АТФ от което се образува “свободен креатин” -> интензиране на гликолизата -> отделяне на млечна киселина -> отделяне на водородни йони -> увеличена пропускливост на кл. мембрани на веществата до ДНК и РНК -> синтез на белтъци.
Правилно ли разбирам процеса?
28.07.16
19:55
#1
ето, мисля, че е разбираемо
28.07.16
19:57
#2
той дава първите 10 секунди енергия и нищо повече. Но това постепенно води до нарастването на работните тежести и от там пък миофибрилярната хипертрофия
За въпроса: колкото повече имаш свободен креатин, толкова повече ще се ситнезира креатинфосфата, който участва в образуването на АДФ. Това е. Ако имаш повече свободен креатин, то ще имаш по-голям заряд, образно казано...
Мнението беше редактирано от Carbohydrate на 28.07.16 20:02.
28.07.16
20:05
#3
http://biokhimija.ru/lekcii-po-biohimii/18-obmen-aminokislot/365-kreatin.html
это, по картинки можеш да се ориентираш
Тоест, свободния креатин не се образува от АТФ, а е онзи “висш клас” (така да се изразя), който образува КФ.
Грешно съм разбрал текста от книгата за свободния креатин - че е продукт от реакцията Кф + АДФ -> АТФ + отделяне на свободен Кр.
Мнението беше редактирано от vasilev на 28.07.16 20:32.
28.07.16
20:39
#6
не си разбрал грешно
просто, за да се образува креатинфосфат от креатин, трябва време
иначе, се отделя свободен креатин, както си го написал.....
Креатинфосфат + АДФ → креатин + АТФ
Мнението беше редактирано от Carbohydrate на 28.07.16 20:41.
28.07.16
20:44
#7
и като почиваме става това
29.07.16
10:14
#8
казано от Алберт Василев на 28.07.16, 19:43:
...
1. От ресинтеза на АТФ, се образува “свободен креатин”. Правилно ли съм разбрал и какво е ” свободен креатин”, креатин и креатин фосфат (разликата).
......
Леле. Различни процеси са и като цяло причинно-следствената връзка е обратна.
Когато креатина влиза в тялото (или се произвежда от тялото), тогава той се свързва с фосфатна молекула и прави креатин-фосфат. Така се складира по-голямата част от креатина в тялто ни (над 95%, или около 100-120 г.). Когато се хидролизира фосфатната група, тя отдава енергия под формата на топлина и тази енергия задвижва основните процеси в организма. В процеса част от фосфата се губи и от три-фосфат остава ди-фосфат. От ди-фосфата няма много полза, а за да работи тялото трябва да го конвертира обратно в три—фосфат. И тук се включва креатина (драматично, нали?) - той си отдава фосфатната група (да си припомним под каква форма се складира?) на АДФ и АДФ става отново АТФ и може да служи за обезпечаване на всякакви просеци с енергия, вкл. и мускулни контракции.
От друга страна, за да съберат повече креатин фосфат, мускулните клетки трябва да увеличат обема си. Освен това натрупването на такива запаси хидратира мускула, а това е благотворна среда за растеж (защото сме 70% вода).
Креатина има и един куп други полезни свойства, но това е най-простичкия начин да разбереш за какво става дума. Особено ако биохимията и пространствените формулки не са ти слабост.
Мнението беше редактирано от Solomon Kane на 29.07.16 10:18.
Никак не съм добре с химията и биологията. Доста пропуснах и от материала в 5 - 10 клас. Но, сега ми се иска да се “върна” назад. :D
По време на работа: АДФ + КрФ—-> АТФ + “свободен” креатин. (ресинтез на АТФ).
По време на почивка: “свободен креатин” + АТФ—-> КрФ + АДФ. (ресинтез на КрФ).
Получава се нещо като цикъл?
29.07.16
17:04
#10
казано от Алберт Василев на 29.07.16, 16:46:
Никак не съм добре с химията и биологията. Доста пропуснах и от материала в 5 - 10 клас. Но, сега ми се иска да се “върна” назад. :D
По време на работа: АДФ + КрФ—-> АТФ + “свободен” креатин. (ресинтез на АТФ).
По време на почивка: “свободен креатин” + АТФ—-> КрФ + АДФ. (ресинтез на КрФ).Получава се нещо като цикъл?
да, нещо като суперкомпенсация, когато почиваме ;)
Добре, благодаря Ви!
Надявам се, че ще хвърляте по едно око на същата тази тема от време на време, за някое друго въпросче, ако ми изпадне, за да не отварям нова такава.
29.07.16
18:10
#12
казано от Алберт Василев на 29.07.16, 16:46:
...
По време на работа: АДФ + КрФ—-> АТФ + “свободен” креатин. (ресинтез на АТФ).
По време на почивка: “свободен креатин” + АТФ—-> КрФ + АДФ. (ресинтез на КрФ).Получава се нещо като цикъл?
АТФ осигурява енергия и на други процеси освен мускулните контракции, но в общи линии...Ресинтезът на АДФ до АТФ може да стане по няколко начина, основните са аеробна и анеробна; анаеробният ресинтез ползва няколко възможни реакции, основната от които е креатинфосфокиназната реакция, за която споменах по горе (АДФ + КрФ); аеробният ресинтез става чрез фосфолиране на въглехидрати, мазнини и белтъци (без участието на АДФ). Примерно АТФ се попълва и от аденилат киназната реакция: 2 АДФ
<==>
АТФ + АМФ.
В зависимост от спортните дисциплини, и от вида на натоварването, както и от неговата продължителност, тялото използва различни механизми за ресинтез на АТФ. Креатинфосфатната реакция се вклюва за да балансира съотношението АТФ:АДФ, тъй като второто се увеличава в рамките на усилието. Ако си представиш спринт на 100 метра реакциите са като степените на ракета носител - първо имаш АТФ, следва креатинфосфатен механизъм, акумулира се АДФ и все по-голяма роля в ресинтеза на АТФ започва да взима анеробната гликолиза. Ако увеличим продължителността - например вместо спринт 100 м да е 200м. гликолизата започва да взима превес в % изражение. На 400 м. ресинтеза вероятно ще е изцяло подчинен на анаеробното разграждане на глюкоза. Ако тези начини за ресинтез не работят има и други - напр. пурин-нуклеотиден цикъл (две молекули АДФ се свързват).
Оттук и различните причини за умора на м. влакна и различните адатационни процеси в подготовката и възстановяването. В уравнението влизат редица променливи като акумулацията на водородни йони, алкално-киселинното равновесие в тъканите и т.н. От тук идва и майсторлъка на треньорите, които знаят как да въздействат с адаптации върху тъканите най-податливи на умора - дали повече плиометрия, какви екцентрични движения да се натиснат в даден момент от подготовката и не на последно място кога и какви добавки и препарати се взимат.
По тези проблеми все още има много бели петна на картата и се правят научни конференции и купища експерименти, но там терминологията става много тежка за разбиране. Има ли някаква конкретна причина да се интересуваш от това?
Мнението беше редактирано от Solomon Kane на 29.07.16 18:12.
казано от Solomon Kane на 29.07.16, 18:10:
Има ли някаква конкретна причина да се интересуваш от това?
Искам да знам нещата до толкова, че да не тренирам на сляпо (основните неща, които трябва всеки да знае. А защо не и малко повече? :) ).
Преди няколко дни си закупих книгата на Калоян Гурбалов - Проект Мускулна Маса. Целта е да чета и разбирам всичко в дълбочина, което пише в нея. Та накрая, да си правя някакви изводи.
Мнението беше редактирано от vasilev на 29.07.16 19:14.
29.07.16
20:05
#14
казано от Алберт Василев на 29.07.16, 19:13:
...
Преди няколко дни си закупих книгата на Калоян Гурбалов - Проект Мускулна Маса. Целта е да чета и разбирам всичко в дълбочина, което пише в нея. Та накрая, да си правя някакви изводи.
Изглежда интересно, не съм го чувал. Каква е неговата “нова научнообоснована хипотеза”? (dull)
29.07.16
20:13
#15
ето една негова мисъл))))
и още: “Колкото по-ниска е интензивността, толкова повече kcal идват от разграждането на мазнините. “
...общо взето, не бих му се доверил)))))
Внимателно си подбирай источниците. Чети, ако намериш учебници от Виф
Мнението беше редактирано от Carbohydrate на 29.07.16 20:21.
Въпрос по темата.
Поизясних си вече (поне така смятам) за аеробните и анаеробни процеси на гликолизата. По пътя на логиката, искам да попитам следното: ако правя някое силово упражнение, например избутване от лег, е анаеробно (защото не дишам, нали така?). Добре, де. Ами, ако дишам по време на изпълнението, то става аеробно, така ли? :D
Тоест, вече пирувата няма да се образува в млечна киселина, а ще се “прехвърлим” към цикъла на Кребс?
Мнението беше редактирано от vasilev на 29.07.16 20:37.
29.07.16
20:38
#17
казано от Алберт Василев на 29.07.16, 20:36:
Въпрос по темата.
Поизясних си вече (поне така смятам) за аеробните и анаеробни процеси на гликолизата. По пътя на логиката, искам да попитам следното: ако правя някое силово упражнение, например избутване от лег, е анаеробно (защото не дишам, нали така?). Добре, де. Ами, ако дишам по време на изпълнението, то става аеробно, така ли? :D
:D:D:D
направо паднах от стола)))
ето тук виж
http://www.bb-team.org/forums/viewthread/73234
29.07.16
20:41
#18
Виж лекциите има субтитри
почни от 2 част.
Мнението беше редактирано от Carbohydrate на 29.07.16 20:41.
Еми, всяко начало е трудно! :D
Както се казва - ще се науча. Нямам избор.. :D
Ще погледна, благодаря! :)
От видеото разбрах следното:
Като начало: човек използва за енергия само и единствено АТФ. Всичко, което “ще се използва” за енергия, трябва да се “сведе” до АТФ.
При разход на АТФ, продукта, който я ресинтезира е креатин-фосфат. При този процес, се отделя “свободен” креатин и фосфат (АДФ + КрФ -> АТФ + креатин). Като резултат се стимулира процеса гликолиза. След това гликогена се разрушава и отдава “друг вид” (ако е уместно така да се изразя) АТФ, който се свързва с отдадения вече “свободен” креатин и по този начин ресинтезира креатин-фосфата (АТФ + креатин -> АДФ+ КрФ), който пък от своя страна, ще ресинтезира отново АТФ, нужен за енергия на клетката. Това цялото е един цикъл за доставка на енергия, наречен анаеробна гликолиза (без кислород). В резултат на процеса се образува пируват. Той се превръща в млечна киселина (лактат), като заедно с него, се образуват и водородните йони (H+). Те заедно навлизат в кръвообращението.
Тази анаеробна гликолиза протича в белите (бързите) мускулни влакна, докато в бавните (червени) протича аеробната гликолиза. Нали така?
При продължителна анаеробна гликолиза, се образуват твърде много водородни йони, които водят до разграждане на мускулните белтъци (загуба на мускули?) и разрушават митохондриите.
Тези водородни йони разрушават миофибрилите на мускулите. Това ли са онези микро разкъсвания, за които се говори навсякъде, че допринасят за мускулния растеж? Ако е така - супер. Още светлина! :D
Мнението беше редактирано от vasilev на 30.07.16 00:56.
30.07.16
07:42
#21
Горе долу е така, само че няма АЕРОБНА гликолиза), няма такова чудо....просто изгледай и 1-то клипче ))...да не ти пиша, че е доста
..и “разделянето на бързи и бавни” също не е коректно.......гледай по нататък
Мнението беше редактирано от Carbohydrate на 30.07.16 07:44.
Добре. Обаче,, не разбрах за микро разкъсванията.
Анаеробната гликолиза се осъществява в митохондриите на червените мускулни влакна, нали (понеже там е “зоната” за доставка на енергия)?
Мнението беше редактирано от vasilev на 30.07.16 10:46.
30.07.16
11:06
#23
казано от Алберт Василев на 30.07.16, 10:45:
Добре. Обаче,, не разбрах за микро разкъсванията.
Анаеробната гликолиза се осъществява в митохондриите на червените мускулни влакна, нали (понеже там е “зоната” за доставка на енергия)?
не, явно всичко ти е каша в главата....трябва да почнеш да четеш още по-отначало.....от анатомията на мускулите...