Качество над количество Част 1

Здравейте приятели на железния спорт . Тъй като това е първата ми тема и искам да покажа на какво най - вече обръщам внимание и върху какво стимулирам хората да работят,  бих си позволил да цитирам легенди и като цяло хора , които са градили и усъвършенствали културизма през годините .
“Quality over quantity” или “качество над количество” е нещо, което сякаш изчезна някъде пред 90-те години на миналия век . То трае и до днес , след 20 и няколко години , въпроса за качеството намалява , а въпроса за количеството се увеличава , каква ирония :) . Днес наблюдаваме какви ли не тела от професионални до аматьорски нива и включително и на любителите на този спорт . Тук съм за да изложа мнението си и да накарам колкото се може повече хора , колкото се може по - рано да започнат да разсъждават над тази тема. Защото тука се крие красотата , естетиката и симетрията , основата на културизма . Все повече хора, след времето на Дориан Йеитс ( 6 пъти мр.Олимпия ) и в последствие ерата на Рони Колмън ( 8 пъти мр.О) , започнаха да идолизират гигантите , защото явно много им се кефиха на огромните кореми :) . Шегата на страна , те професионалистите си вървят по пътя , но обикновения човек ,  обкръжен от списания и реклами и клипове на такива гиганти и примерно начинаещ в спорта , придобива погрешна представа и като цяло сбъркана нагласа. Забравен е пътят от златната ера на културизма 1960 - 1980-те г.  Всеки иска да стане мега голям , за сметка на качеството на мускулатурата . Ясен пример за това е , как в залите обикалят мъже , чийто приоритет е да имат ръце 50 и гръден кош 150 , а талията , горката да е около 100 , една фибра да не се вижда по тялото , краката са изоставени като цяло отписан мускул. Все по рядко някой се опитва да прави вакуум поза . Все по рядко някой се опитва да си задава въпроси от сорта на ” защо го правя така ? ” , “защо ям това , а не това ? ” , ” Защо , защо , защо ” , а все по често виждам ” Ония го прави така и аз ще го правя така ” , ” Еми бат  Гошо ми каза така и аз така го правя ” , ” Ами гледах един клип на Ронката и той праеше с тежко ” .  Сами разбирате и сигурно сте срещали подобен тип отговори , а може би и вие така отговаряте и точно тук искам да ви помогна , да започнете да си задавате правилните въпроси според самите вас . Все пак сме различни и този спорт ни учи преди всичко да се самонаблюдаваме докато тестваме теории или слушаме интуицията ни , да гледаме къде какво работи за нас и кое не работи. Франк Зеин ( 3 пъти мр. Олимпия ) е може би идеалният пример за симетрия и качество на мускулатурата . Можете да видите снимки преди , когато е бил млад мъж и наскоро , когато вече е минал 60-така как изглежда тялото му и като цяло здравето му . Ето това е пример , който аз бих последвал , ето това е философия , която бих използвал във съветите си .

Е, ми, така е - има наистина разлика между “ера на спорт” и “ера на добавки”. Преди 50-те години на миналия век не е имало такива.
Фран Зейн, между другото, не е висок - 175 см. и е със състезателно тегло от 85 до 88-9 кг., когато печели първите места на Мистър Олимпия. Освен това е вишист - магистър по психология и предподавател по математика и химия. Само за инфо, за да е по-пълна картината.

Благодаря за допълнението , известно ми е , но реших , че който се заинтригува от тази личност , ще потърси в нета . Прав си , не  е повече от 175 и теглото му реално е под 90 кг , но както виждаме , дълбок релеф , качествен мускул , изваян , симетрия , вакуумът подсказва , че може да контролира като цяло коремната си област , а това няма как да стане , ако яде по 3 килограма бруто храна на ден :) . Дадох го като за пример , но има и много други . Mr. Proportion, IFBB Pro Francis Benfatto също е решил да покаже красотата и творчеството над себе си . Онези силуети , които вдъхновяват поетите и скулптурите  и навлизат като пример за сила и мъжественост . Качество над количество , нещо толкова полезно за всички , които нямат състезателни цели , защото знаем какво е на мода днес .

За голямо съжаление, тази ера отмина и умря.....сега на преден план излиза функциалността, но не простата, а функциалност с културистично тяло....По друг начин казано, хем голям, хем силен, хем супер издържлив. Това е един вид ъпгрейт за бивши културисти...И съвсем естественно е, че това не е възможно без нови появили се анаболни препарати....Всичко друго остава на заден план....

В момента, това, което можем, е да решим сами за себе си. Аз съм си избрал спортен път и си го следвам. Това не означава, че други избори биха били лоши - просто всеки живее с последствията от избора си. Всичко се променя, света е различен. Не бива да се използва миналото за оправдание, а само за стимул.

Встрани от дискусията - живеете в дълбоки заблуди относно препаратите. Първо, че още веднагас след синтезирането му(1935), тестостерона влиза рязко в спорта, а и преди това перкусорите му и изолирания тестостерон са изпробвани широко, второ, че има нови препарати - да, има 2-3, но основните са синтезирани доста отдавна, още по времената, по които въздишате.

Да, така е, тук кога масоово навлезе стромбата....а е измислена в далечните 80-те години, когато Бен Джонсън та 100 м постигна 8,8 секунди май беше и се надбягваше с кон) - използвайки точно този препарат...и не само него сигурно
https://bg.wikiquote.org/wiki/Бен_Джонсън_(спринтьор)

1962, не 80-те :)

Естетиката на този спорт е свързана точно с еволюцията на АС. През 60-те са били по на два препарата, за не повече от 4 месеца в годината; през 70-те се появяват нови препарати и се удължават циклите, горе-долу 6 месеца на 6 месеца почивка в годината; през 80те подготовката в основен период е поне с четири препарата и през годината няма почивка и т.н. Сега професионалистите излизат с много по-малко подкожни мазнини отколкото през 60те и 70те, което си има своята цена.

Нали за това се появи мнение да се анулират всички рекорди. Защото при сегашното нива на развитие на АС и това, че се е затегнал контрола им или ще се затегне...скоро няма да видим нови рекорди. За това имаше голяма статия още преди 15 години - за рекордите и че човешките възможности не са безгранични. Както виждаме сега, таван на рекордите няма да има, ако се развива АС индустрията....или още по зле, вече е започнало “сглобяването” на супер човек, като се манипулира с гените му.....

Е, теоретично таванът на 100м е 3.3356409519815204957557671447492е-7 секунди, тъй като няма как да се развие по-висока скорост от тази на светлината. Като добавим и времето, необходимо на звуковия сигнал за старт да достигне ушите на спринтьора и ето ти още няколко наносекунди :D

Абе да разрешават употребата на препарати официално и да гледаме сеир.

Абе да разрешават употребата на препарати официално и да гледаме сеир.

Дали това е решението?

Защото, ако се легализира употребата на медикаменти, трябва да има категорично разделение между масов и професионален спорт. Вторият ще е по-скоро шоу бизнес и ще печели този, чието тяло най-добре ще отговори на препаратите (ако приемем, че няма случайно попаднали състезатели без качества).

Бизнесът функционира при строги правила, а изобилието на алтернативи за гледане / слушане / посещаване не му помага. Като се абстрахираме от 5-6 спорта, които са религия, при другите ще е много трудно да се поддържа достатъчен интерес, за да излезне бизнес уравнението.

Не съм сигурен, дали този интерес ще може да се постига, само гледайки нагоре (по-високи постижения). Както каза, физическите данни на състезателите са ограничени, дори при употреба на медикаменти.

И тук идва резонният според мен въпрос - защо един родител да мотивира детето си евентуално да стане професионален състезател (извън онези 5-6 спорта)?

Не че и в момента ситуацията е цъфнала, обаче всеки следващ ход може да я накара съвсем да увехне. Професионалният спорт разчита на финансиране от спонсори. Не се сещам за такъв, който на драго сърце ще си брандира продуктите и услугите с легално и официално допингиращ се състезател.

Маратонките се продават заради емоция и копнежи, не заради сурова реалност. И докато това продава, аполоновите тела ще са само и единствено натурални. А това няма да спре да продава.

“При спорта, наречен състезателен културизъм, културистите демонстрират своето физическо състояние пред съдийски състав, който им присъжда точки за техния естетически вид”

- цитат от уики.
Нормално е спорта да е съобразен с критериите, по-които се оценяват постиженията. Грешката е в критериите за оценяване.

Тренирайте и се хранете както за вас е най добре, това им харесва правят го, никой не ви кара на сила 🙂))

Имам познат той прави само лежанка, ръце, гръб, краката са му ужасно ама ужасно слаби, викам му като приятел на приятел защо не наблегнеш малко на тях за естетика поне не толкова за друго.. той вика така ми харесва искам да изглеждам така със слаби крака и добре развита горна част.. : ) живот, за едни черен за други бял.