Един житейски опит и нуждата от промяна !!!

Здравейте, надявам се съм оцелил раздела. Искам да разкажа една не толкова типична (или поне не за този форум) житейска история и да се опитам да намеря начин, сили и мотивация да променя статутковото. Предварително се извинявам за дългата тема, но така мога да се изразявам. С две думи за мен, момче на 27 години, неженено, необвързано и изгубило тотално собствения път.
    Имаше един период.. много отдавна, когато бях около 21-22 годишен, т.е. преди 5-6 години, в който страшно много се бях ентусиазирал да тренирам. Започнах нова работа, в която съвсем случайно се запознах с едно момче (колега), което тъкмо се завръщаше от
    Републиканско първенство по културизъм, с купата! Помня, че това бе първото му състезание, за което дори се беше подготвял почти сам (с треньор от голямо разстояние (Skype)) и се върна с медал и първо място! Та тогава този мой авер успя да ме амбицира да започна с тренировките във фитнеса. Той ме вдъхнови, може би🙂. Покрай него започнах с тренировъчни режими, промяна на хранителни навици.. всичко. След около 3 месеца стабилни тренировки, започвах да виждам резултат и това ме мотивираше още повече. Спомням си, че за първи път в живота си аз бях толкова дисциплиниран (верно, авера ме мотивираше много и побутваше от начало). Храната ми включваше предимно пилешки гърди (купувах ги в кашони, на едно по 10кг.), яйца, риба и други полезни на протеин храни. Бавни въглехидрати, овесени ядки, ориз, кафяв ориз, бял ориз и т.н и т.н. За толкова кратък период от време станах супер сериозен и дори за миг не ми минаваше през ума да си наруша режима. Яко блъскане във фитнеса, много качествена храна и отделно хранителни добавки, протеини, амино киселини, креатин, азотни бустери ..абре чудо, хаха. Имах и човек (може да се каже професионалист) до мен, който ме наставляваше разбира се и учеше на всичко това. Сещам се, че на моменти (след 7-8 месеца активни тренировки вече) ядях “гадните” пилешки гърди и ориз.. и ми бе писнало. Също и от яйцата, които биваха варени в промишлени количества - беше ми писнало да бела по една кора яйца всяка вечер, хааха. Гадеше ми се от безвкусната риба пангасиус, но въпреки това не се отказвах, енергията и желанието ми бяха огромни. Научих се на страхотен самоконтрол, дисциплина и бях супер целеустремен. За година време вдигнах около 20кг. , като бях мазен разбира се и трябваше да почвам чистенето. НО! определено бях доста заякнал, чувствах се и бях много силен, от азотния бустер ми се искаше да пригреза железата в фитнеса 😄 .. Чувствах се страхотно, самочувствието ми рязко се подобри за тези 12 месеца и като цяло, мога да кажа, че сещайки се за този период от моя живот, смело мога да кажа, че е бил най-смисления, най-градивен и ползотворен етап от живота ми.
    Една сутрин, будейки се почувствах страшни болки в корема. Майка ме закара до бърза помощ и се наложи да остана цели десет дни. Болката беше неописуема, оказа се че някакъв колит на дебелото черво съм имал.. че и хроничен, че и някакъв си стадии.. най-тежкия. Десет дни в болницата на системи, до осмия ден само вода! последните два дни имаше и желе! .. Кошмарни десет дни. Отслабнах разбира се, около 15кг. свалих ...няма да уточнявам, че повече мускулна маса се бе стопила естествено. Може би тази случка ми подейства някак негативно. Тъй като след това аз никога повече не се върнах в залата. Леко се демотивирах вероятно и се предадох.
    Сега - шест години по-късно, вече в друга среда, с други хора покрай мен и последно стъпвайки във фитнеса преди 3 месеца.. веднъж, ви пише съвсем различен човек. От около 3-4 години употребявам наркотици. Трева редовно ...и амфетамин, последните две години също редовно. Трудно ми е да съм кратък в обясненията, но отдавна спрях да правя разлика на купон ли ще излизам, събота ли е, на работа ли съм утре и т.н .. Приоритета в живота ми е най-вече да имам амфетамин в джобчето, на работа, в нас да си дишкам.. (колко долно само..) Не спя с дни и нощи, а вече забелязвам и сериозни психически проблеми да изникват. Разсеян съм, не мога да си свърша работата. Ходя постоянно без пари, а тази гадна зависимост повлича след нея още куп гадости!!! Имам заеми от всички мой познати и приятели и почти всяка една банка или подобна институция, като не успявам и да ги върна. А това поражда още по-голям стрес. Нарушавам всяко едно елементарно обещание, което дам на себе си и нямам никаква дисциплина и самоконтрол. Осъзнавам, че правя неща, адски долни и признавам, че имам сериозен проблем с наркотиците. Не знам защо реших да пиша тук, но смятам че има много хора, които биха споделили позитивен опит с мен, и мога да чуя неща които да ме пречупят по някакъв начин. 
    Искам отново да тренирам, така както преди! Искам да се чувствам по същия начин, както се чувствах в онзи период. От личен опит знам колко е готино, но за съжаление също от подобен опит знам, че в момента съм една развалина. И психически и физически :(. Искам да се променя!

Каква нужда изпитваш да ги взимаш тези неща? Какво чувстваш, като липса? Какво ти помагат (поне ти така си мислиш). Опиши това...интересно ми е...Имаш ли роднини?
аз ще разкажа, как отказах цигарите...не е сравнение...просто разказвам....Бившата ми жена прочела някаква книга, “Не пуша вече” се казваше и реши да ги отказва)....аз й казах, че също ще го направя, но без да чета)...не си падах, някой да ми промива мозъка и да ми казва какво трябва да търся, като причини).....Много трудно се справях с липсата им, на цигарите....тогава работих като докер на пристанището....Стана една случка, която промени възгледите ми към пушенето....трябваше да закачим един контейнер със специални устройства за закачане, но нямаше как да го стигнем и за това крановика на качи на това устройство буквално и ни издигна с колегата над кораба и ни пусна точно върху контейнера...закачихме го и слязохме с него отново....на вторият път, пак така, но слязохме сами и застанахме на палубата да чакаме да го свали от кораба на земятя...беще отворен контейнер със камион върху него с ремарке.....и точно когато беше над главите ни, единият колан се откачи, контейнера се усука и чухме крановика да вика: - Бягааай!....контейнера падна, като половината му беше на кораба, а другата на кея))....ужас...премина живота ми на филм, какво ще стане сега, та ние също можехме да паднем, като се возихме на контейнера предният път...началници дойдоха...стана....няма да описвам какво мина през главата ми....и точно тогава ми се поиска за запаля цигара)))да се успокоя.....но си казах, какво ще ми помогне тя, едва ли не случката ще се върне назад ли?...и реших да не паля....Ами, оказа се една илюзия пушенето...и без да паля се справих със себе си 🙂....та така...

Имам роднини, но не съм признавал за това на никой. С изключение на 2-3 аверчета, с които ги правим всъщност тези пакости.. Изградил съм го като навик с времето. Не знам, психологически просто имам нужда.. Проблемът е, че при мен отдавна употребата на конкретното вещество е станала ежедневие. Първоначалната еуфория и привили на енергия вече дори не ги усещам.. Гади ми се и пак посягам към тази помия, ужас! Адски лабилен съм, супер разсеян. Нямам цел, нямам посока, с всеки изминал ден ставам все по-лош и долен човек. И въпреки това съм виждал и обратната страна. Конкретно този сайт съм го посещавал може би още преди 10 години.. с точност не помня, но знам че много отдавна влизах тук (когато бях тинейджър🙂)) И сега отново се сетих, сериозно искам да променя навиците! Да ги икореня и заменя, но в същото време знам, че ми е супер трудно.

смени си приятелите или ги избягвай или прави като мой приятел...променил се е, поддържа връзка с тях, но има вече собствен път и му харесва! трябва ти нова компания, със други ценности...разбираш ли го това?

Абсолютно го разбирам и съм съгласен, но е адски сложно и трудно. Навиците са голяма работа.. Забелязвам, че в обкръжението ми сме супер затъпели, хора без ценности сме и се чувствам адски тъп, честно. Две смислени изречения вече не можем да си кажем, а няма да пояснявам кое ни събира главно..

Осъзнаването на един проблем е половината от пътя за решаването му.
Хубаво, е че си наясно в каква ситуация си изпаднал.
Ако не и се наслаждаваш,значи имаш добри предпоставки за излизане от нея.
Аз никога не съм имал достатъчно смелост да пробвам нещо повече от трева и страхът ми ме е предпазил,въпреки,че повечето ми познати употребяваха.
Имам един близък приятел и един познат,които са били-хероино-зависими в период преди да се запознаем.
Единият се е “изчистил”заради любов, другия заради работа.
Преди всичко,както каза Въглехидрата,смени средата.
Много пъти, като родител,съм мислел ако ме сполети подобна угроза за синът ми как бих действал.
Според мен тук важи максимата-далеко от очите,далеко от сърцето.
Вместо да започваш от нулата,ти ще започнеш от минус-както каза си натрупал борчове,ще е тегав път,но си млад и имаш време да наваксаш.
Последно ще кажа,не се заблуждавай,че освен аверите ти,никой не знае.

Оставяй синтетиката и ако пушиш цигари пуши по 2-3 на ден. Ставай рано и всеки ден ходи да тичаш. Тичай като ненормален и спирай точно преди да припаднеш, прави това всеки ден и за 1-2 месеца ако има някой в главата ти ще осъзнаеш какво мекотело си бил...  Горещо ти препоръчвам да спреш синтетиката докато все още имаш шанс за промяна. Ако продължаваш да употребяваш синтетична дрога ще имаш следните варианти:
- да развиеш параноидна шизофрения
- да влезеш в затвора
- да умреш