Конско месо-къде в София?

Имам бири по-добри от  Грош...)))

Живи и здрави да сте.
Ама я го знам, бе, зат’ва го казах.
Вие сте егати образите.

И,  Джеимс, не мога да повярвам колко избирателно си цитирал части от мнението ми.

Цитирал съм основните ти тези.
И като искаш нормален спор, в които да издържиш срещу опонента - факти. Ама ги нямаш...Извади сравнително изследване на двата вида месо - тъканен анализ, биохимичен анализ, че да докажеш тезата си. Нямаш. Имаш маркетингови приказки. Опитах се да ти обясня защо не вървят, явно не успях. Твърдиш нещо, което не е стъпило на нищо сериозно, а на маркетингови трикове и после се сърдиш, че нерви си потрошил. Не става така, спори се с факти, не с рекламни твърдения. Невен го илюстрира най-добре защо не са верни.

Какви сравнителни анализи и прочие, кой сравнява безпорни първенци с БГ кранти?
Все едно мерцедес да се сравнят с Лада за да се определят къде са на пазара.
Защо някой ще плаща 150 долара за конски стек,  като може да си купи цял кон с тази сума.
Използването на научни термини за несъществуващи събития няма да те направи по-прав.
Ти спориш от гледана точка на човек, който не е опитал истински конски стек, как е възможно това?
Не знам какво им е тъканното съдържание на стековете, защото не съм лаборант, обаче знам как се държи месото на скарата.
Вие имате знанията и опита, които могат да се научат за един живот, това са знанията,  които наследствените фермери имат в осми клас предадени наготово от бащи и дядовци.

Усещам, че много се отдалечихме от темата за Конското месо, но ме яде от вътре. Примерът с лего не ми се струва много удачен, защото тук изключваме цената на интелектуалния труд. В един по-обемен конструктор на Лего можеш да направиш значително на брой комбинации и да построиш неща, които ги няма на картината. Но това опира до проектиране на частите. Можеш да си развихриш въображението, но има напасване, защото някой преди това е обърнал внимание на детайлите, преди да избута пластмасата през екструдера. Дори цветовите гами помагат. Малките фарчета за кола са три цвята - червен, бял и жълт. Ако конструираш автомобил, лесно стават на лампа за линейка, фарове за мъгла и какво ли още не. И това е в една кутия, която дава възможност за много ситуации. Разбира се има и по-евтин заместител на Лего, Гоки. Но като сложиш две къщички от двата конструктора една до друга, сам можеш да видиш разликата. И Легото се изкупува обратно на борса, сиреч издържа неколко поколения, за разлика от другите марки.
  П.П. Направо към чат отиват нещата, ама е хубаво да се сверяват гледни точки.

Както казах, всички сме роби🙂
Тези части са купени за хиляди левове. Можеш да построиш почти всички което видиш на Лего( имам и още) стига да имаш фантазията и уменията, обаче никой не ми дава хиляди левове за тях сега.Мога да ги продам за не повече от 100 лв. в момента. Изкупуват ги на килограм. Това всъщност е реалната им стойност.

Както казах, хубаво е да си сверя часовника, успях. Попаднах на човек с опит, благодаря.

Както казах, хубаво е да си сверя часовника, успях. Попаднах на човек с опит, благодаря.

В сайта е един от най-големите големите маняци на Лего, но едва ли ще се включи. Стои в страни от такива теми🙂 Докато при мен всичко е в кашони и легени при него е във витрина🙂
Малкия ми син обожава да строи, но си има негово виждане. Нямате си на идея какво е да дадеш 70 паунда за кола, 3 часа да я сглобяваш и след малко да я видиш тотално трансформирана:( Бях купил clay face от Батман , което беше с изключително много и малки детайли. Реших да ги залепя с каниколит🙂 Наложи се да купя втори, защото 3 дена рева. Обща стойност 110 паунда.

Какви сравнителни анализи и прочие, кой сравнява безпорни първенци с БГ кранти?
Все едно мерцедес да се сравнят с Лада за да се определят къде са на пазара.
Защо някой ще плаща 150 долара за конски стек,  като може да си купи цял кон с тази сума.
...

Не говорим за кранти, а за месо с добри вкусови качества. Ти може да си страхотен готвач, аз съм чревоугодник. И крантите ги ядат, а повечето бодибилдъри не придирят за вкус, стига да им се върже сметката. Но за 150 долара ще си купиш или амортизирано от работа животно, което не става за гурме кухня, или позастарял служебен кон. Знам, защото и жена ми и дъщеря ми яздат и чат-пат ходя да наддавам по търгове за коне, макар и не с цел да ги ям. На ветеринаря на ПСО-то като умори някой кон, веднага циганите го грабват за 2-3 лв. на килограм, но не говорим за такъв тип месо. Както каза ти самия, ако искаш стек от антрекот, няма къде да го ядеш за 20-30 лв., защото много труд седи зад него - гледане, разфасовка, зреене, транспорт, обработка. При теб е 150 паунда, тук е 1/3 от тази цена. Ирландския блек ангъс, аржентинското и американското говеждо за българския пазар са скъпи, защото са екзотични. Бизонско и щраусово почти не се предлагат (въпреки че има герми за щраусово, всичко отива за износ). Но аз също не вярвам на приказки за едно чудно хубаво българско конско, дето излиза почти за без пари.

Със всичкото ми уважение към теб искам да кажа, че точно това казвам и аз,  защото по-горе имаше цена за 5-6 лева на килограм и точно това беше сравнено с месото, за което говоря аз.
Сега, аз не съм в България и не мога да знам дали се развива този отрасъл и каква е ситуацията.Вярвам, че може да има стойностни животни,  но спора тръгна от дървараки кон и съотношението на качеството на месото му с откледан за заколение такъв.
Аз живея в Ирландия, при нас няма паунди.
Тук конското е почти табу и се яде само от чужденци.
Аз говорех за стек за 150 долара в Ню Йорк защото съм виждал цената с очите си при това в непретенциозен ресторант.
Но, съжелявам, аз страдам от предрасъдъци защото не съм виждал и вкусвал качествено българско месо.
Едит:
Ще разкажа моят опит за да ви стане ясно от къде съм почертил такъв за да вляза в този спор.
Когато предстоеше раждането на синът ми със съпругата ми за кратко живеехме в БГ.
Работех във водещ ресторант, където който е снимал филм в БГ е ял при нас, говоря за Шварценегер, Сталоун и сие.
Собственика дойде при мен и бидейки италянофил ме помоли да намеря конско.
Обърна се към мен защото знае,  че разполагам с широк диапазон от местни и външни контакти.
Каза, че е търсил с години хубаво конско в БГ, а човека има над десет ресторанта в София и знаете, че когато има пари има и възможности.
По това време се бях настроил на про-българска вълна и реших, че ще работя само с БГ продукти за да се подхранва местна икономика, защото такова ми е възпитанието-където живееш, там си продуктивен, няма значение БГ ли е или Австралия или Папуа.
Та започнах аз да говоря с всевъзможни доставчици и търсачи на качествен продукт, като ви говоря ненсамо за конско, а за агнешко, телешко и прочие.
Докараха ми най-добрия агнешки котлет, няма нито форма, нито консистенция, нито вкус.
Нищо от това, което получих като продукт нямаше пазаред вид и стойност.
И за това в БГ се яде печен агнешки бут,  а не котлет.
Може сега да е по-различно, но дори и така да е,  както каза Соломон, няма как да е на цената, която бе спомената по-рано.
Казах и по-рано, БГ доматите-нямам думи, само да коленичиш пред него и да го миришеш, дини, пъпеши, смокини, нестравними.
Но месо на световно ниво аз не видях.

Много се палиш бе човек. Има хора с пари и трябва да има такива, които да им ги взимат. Относно телешкото, сигурен съм, че си запознат по-добре от мен, че дори да си купиш най-младото и прясно телешко, пасло незнам си колко зелена трева, ако не е узряло е жилаво като стар колан. Убеден съм, че поне 50% от цената на е маркетинг.

Със всичкото ми уважение към теб искам да кажа, че точно това казвам и аз,  защото по-горе имаше цена за 5-6 лева на килограм и точно това беше сравнено с месото, за което говоря аз.
Сега, аз не съм в България и не мога да знам дали се развива този отрасъл и каква е ситуацията.Вярвам, че може да има стойностни животни,  но спора тръгна от дървараки кон и съотношението на качеството на месото му с откледан за заколение такъв.
Аз живея в Ирландия, при нас няма паунди.
Тук конското е почти табу и се яде само от чужденци.
Аз говорех за стек за 150 долара в Ню Йорк защото съм виждал цената с очите си при това в непретенциозен ресторант.
Но, съжелявам, аз страдам от предрасъдъци защото не съм виждал и вкусвал качествено българско месо.

О.К. тука просто си чешем езиците, не знам защо се впрягаш толква. Според мен това за което говори James не е нещо, което може да се купи свободно. Вероятно става въпрос за персонално жертвоприношение пред него 🙂 Сега, сам знаеш че няма как да сравняваш цените в Ню Йорк и при нас. Аз съм ял бизонски стек в Германия за далеч по-малко, дори сега пускам сълза на умиление. Но ако си гладен бодибилдър, който търси количество и после качество (разбирай да не се отрови), взимаш на 5-6 лв. и не питаш много.

И аз казах на Джеимс”....евала, че можеш да намериш това, което хората търсят.....”.
Като сметнах, че разговора ще приключи там.
Както и да е,  благодаря, че вложи енергия,за да поизясниш ситуацията.
Едит:
Аз не сравнявам цените, а качеството, цените произлизат от него.

В щатите за 20$ във всеки стек хаус, може да ядеш стек като си избираш 3 различни начина на приготвяне и 5 различни степени на печене и е уникално вкусен всеки път. Сега за 150$ по-вкусен ли ще бъде или толкоз върви само конския 🙂?

Не съм бил в десетки ресторанти Ню Йорк, но споделих нещо, което съм виждал и да, беше на фона на цена от около 20 долара за телешки стек.
Степените са седем:
1.blue
2.rare
3.mid-rare
4.mid
5.mid-well
6.well done
7.very well-done
Има и осма-black and blue.

BTW за да има някаква полза от  двудневния дебат ще ви разкажа историята на всеизвестната френска лучена супа.
По време на революцията(с която са много горди) когато са поогладнели в двора са пращали войската след битка да прибира падналите на бойното поле коне.
За да не ги влачат цели, което е било непосилно, са транжирали на място и са отнасяли на особите от двора само месото.
Оставените обезмесени скелети пък са били прибирани от още по-огладнелите революционери.С коститени остатъците по тях са варяли булюн, а лук......явно са имали в запас.
В днешни дни я правим с телешки бульон, крутон запечен със сирене грюер и така.
Доста основополагащи ястия днес са тръгнали от мизерия и глад, като пастата например.
Предполагам, че по това време някъде е предизвикан и цялостния интерес към конското месо в Европа.
Иначе Казакхите и другите степни народи и племена са си ги яло отдавна.

...
Едит:
Аз не сравнявам цените, а качеството, цените произлизат от него.

Абе аз има чуството че в България това почва да става повече статусен символ (същия механизъм за който писа Никой). В София се навъдиха десетки ресторантчета, които твърдят че предлагат “гурме-бургери” или някакви по тарикатски стекове, но с малки изключения, хич ги няма. В смисъл като за сандвич за 12-15 лв. мисля, че е справедливо да изисквам повече и понеже знам че трудно ще го получа, предпочитам сам да си правя скарата.

Ще е интересно някой път, ако имаш желание да ни пообразоваш малко в твоята материя - аз бих искал да разбера повече за това какви ножове използваш/препоръчваш, в какво пържиш/задушаваш, е такива дреболии 🙂

Ножовете ми до един са KAI преди ползвах други, но тези ми се утвърдиха.
Ако искаш хубав бургер в СФ отиди в Boom burger, аз го отворих и започнах, гарантирам качество.

Ножовете ми до един са KAI преди ползвах други, но тези ми се отвърдиха.
Ако искаш хубав бургер в СФ отиди в Boom burger, аз го отворих и започнах, гарантирам качество.

На всеки по конкретен въпрос ще отговоря с огромно удоволствие.
Пържа само в професионални фритюрници с много висока температура, но рядко ми се налага.
Задушавам в су ви машина, когато е един продукт във вакум торбичка, когато са много естествено под капак.
При нас в момента е много популярно конфитирането-
В патешка мас на 68-72 градуса се готвят различни продукти, например охлюви или заешко.
Но трудно се постигат задоволителни резултати в домашни условия.
Малко е като да си построиш мост в хола.

Ножовете ми до един са KAI преди ползвах други, но тези ми се утвърдиха.
Ако искаш хубав бургер в СФ отиди в Boom burger, аз го отворих и започнах, гарантирам качество.

Аз там основно ходя, но това е история, която бих искал да чуя .
Имам един малък сантоку на тази фирма, наистина си струват. Снимки ако можеш да пуснеш, би било интересно.

Боом бургер беше точно до един от салоните ми. Признавам бяха вкусни, но цена от 15 лв. за едно миниатюрно бургерче с малко картофки не ме кефеше. И тук отново идва момента с това, че когато има кой да ги даде цените ще растат, според покупателната способност на хората. Защо не отворят боом бургер във Видин, да ги видя? 🙂 Същото беше и при мене. Купувам един и същ шампоан за 13 лв. В Пловдив и София го продавам 20 лв. По курортите 80-100. Да не би като го транспортирам от София до свети Влас, по пътя рязко да му се е подобрило качеството до 100 лв? 🙂 Не, просто на едното място има кой да ги даде, на другото няма.

Главния готвач с АТВ-то ако си ме засичал бях аз, хубави мацки бачкаха при теб.
Аз го старирах, мое е менюто.
Гарантирам ви, че работят с чък рол от Ейре.
Ето-качество-цена.
Снимки на ножовете ми ли?
Ще снимам малко по-късно, че са ми в ресторанта.
Само този ми стои у дома.

Главния готвач с АТВ-то ако си ме засичал бях аз, хубави мацки бачкаха при теб.
Аз го старирах, мое е менюто.
Гарантирам ви, че работят с чък рол от Ейре.
Ето-качество-цена.
Снимки на ножовете ми ли?
Ще снимам малко по-късно, че са ми в ресторанта.

Да, забелязах, че винаги идваха някакви специални доставчици пред заведението и ми направи впечатление, че всеки е специализиран. Един носи само картофи, друг носи само месо. Не е един бус да дойде да разтовари😄 Постоянно ми запушваха колата, да ви и таковам и тъпото заведение 😄

Ха, избягвам бургерите, ама щом Барта има принос там, ще хвана да пробвам някой път.
Иначе като стана дума, кое и как, има и една верига-Събуей или както там се произнася. Не знам пък тези какво основание имат за цените, на които продават сандвичите. Пълни смешници. Разчита се сигурно на думата на тези зад щанда, че било качествено всичко........АМА НЕ Е ТАКА. Една питка, някакво филе /от Фантастико си купувам по-хубаво/, обикновени салати с домати, краставица или нещо кашкавал и егати цените. Обаче понеже някой, някъде е наложил име и давай на сляпо. Когато държиш цени, следва и да предлагаш нещо.
В квартала имам едно павилионче за бургери, даже едното от момчетата, което продава там дИга в залата дето ходя. Е там какви бургери правят, не е истина. Големи колкото главата на дете-филета, кайми, какви ли не меса, подправки, абе като се извият едни опашки от хора. Най-скъпият им е 5 лв., на децата взимам редовно, нищо друго не признават ако срявнават с която и да е друга храна. А тези в Събуея :-))))) -една малка питчица от магазина, другите малки неща и те от там купени и дай 5-6 лв.

Така и така омазахме темата, да разкажа още една забавна история. Спираме с приятел да хапнем, на крайпътно заведение. Той гледа на витрината, една огромна пилешка пържола и отгоре едно листче с цена 2лв. Поръчахме ние, аз свинска той пилешка и ядем. Той не спря да обяснява колко вкусна е пържолата, как не може да повярва как в такова смотано заведение предлагат такава пържола, просто уникална. Идва сметката и се оказва, че пържолата е 2лв за сто грама и цената за тази голяма пържола отиде почти 10 лв, без гарнитурата. От там се започва: ” Как може, в това мизерно заведение, с тези смотани столове, тези мръсни пердета да ми искат 10 лв за тази умряла пържола 😄
Опитах се да разбера как върви конското по нашия край, но ударих греда. Ето ви още една гледна точка.

Аз съм имал грешка с цена за сте грама с пъстърва на керемида на Рилски манастир.

Главния готвач с АТВ-то ако си ме засичал бях аз, хубави мацки бачкаха при теб.
Аз го старирах, мое е менюто.
Гарантирам ви, че работят с чък рол от Ейре.
Ето-качество-цена.
Снимки на ножовете ми ли?
Ще снимам малко по-късно, че са ми в ресторанта.

Да, забелязах, че винаги идваха някакви специални доставчици пред заведението и ми направи впечатление, че всеки е специализиран. Един носи само картофи, друг носи само месо. Не е един бус да дойде да разтовари Постоянно ми запушваха колата, да ви и таковам и тъпото заведение

Ае вие двамата по едно време само се карахте тука у форума, пък се оказа, че сте работили г*з до г*з 😄 😄 😄

Ае вие двамата по едно време само се карахте тука у форума, пък се оказа, че сте работили г*з до г*з

То накрая ще се окаже, че Никой редовно е подстригвал Барта :-)))))))))

Главния готвач с АТВ-то ако си ме засичал бях аз, хубави мацки бачкаха при теб.
Аз го старирах, мое е менюто.
Гарантирам ви, че работят с чък рол от Ейре.
Ето-качество-цена.
Снимки на ножовете ми ли?
Ще снимам малко по-късно, че са ми в ресторанта.

Да, забелязах, че винаги идваха някакви специални доставчици пред заведението и ми направи впечатление, че всеки е специализиран. Един носи само картофи, друг носи само месо. Не е един бус да дойде да разтовари Постоянно ми запушваха колата, да ви и таковам и тъпото заведение

Ае вие двамата по едно време само се карахте тука у форума, пък се оказа, че сте работили г*з до г*з

Аз не ходех при тези кожодери 😄 Персонала ми ходеше там, той затова ги знае,  а тяхните сервитьорки идваха при нас. Имаше една кака с едно Рено ......

Всичко ще си кажете..  🙂

Ти спориш от гледана точка на човек, който не е опитал истински конски стек, как е възможно това?

Нали това ти обяснявам, че съм ял, само че не в ресторант. Не си мисли, че само в ресторант може да ядеш нещо такова.

защото по-горе имаше цена за 5-6 лева на килограм и точно това беше сравнено с месото, за което говоря аз.

Защото това му е цената, на която е платено от мен, чрез мой приятел. На теб като отидеш
като виден ценител и експерт, веднага ще ти я умножи по 5 или по 10.

но спора тръгна от дървараки кон и съотношението на качеството на месото му с откледан за заколение такъв.

Спора го почна ти и те питах виждал ли си дръварски кон, знаеш ли какво върши и как се гледа, ама отговори нямаше. Имаше за аржентинските полусвободни кранти. Аз ти говоря за кон роден и израсъл в гората, млад, невпряган, неязден, нетеглил нищо. Или да е теглил трупи месец-два-три ако е на възраст над година и половина. Станала случка и му теглили ножа. Дай пак да видим, ама с факти, с какво аржентиския кон отгледан за колене го превъзхожда? Ще ти кажа - с нищо.
Първо беше порода, че било. Май си проверил, че такава порода няма, та тоя аргумент го остави. После беше как е гледан. Еми полусвободно, не почти див(щото до тия дърварските няма да може да идеш, пък е и не е разумно да опитваш). Дай фактите, пак ти казвам, не да ми викаш какъв тъканен анализ, да не съм лаборант. Факти, това се иска в един спор за да си подкрепиш тезата.
И не, не намирам на хората квкото търсят. Ползвам си го аз тоя канал. Евентуално мога да намирам ако изкарвам някой лев, но както ти каза Соломон Кейн, тук става въпрос основно за евтино месо, не са мегакосмически стекове.

Ае вие двамата по едно време само се карахте тука у форума, пък се оказа, че сте работили г*з до г*з

То накрая ще се окаже, че Никой редовно е подстригвал Барта :-)))))))))

Барта отдавна е плешив, по скоро Барта да е готвил на Никой.

Джеимс, ето ти фактите, пипал съм и едното и другото месо, това от Аржентина е превъзходно, а това от гората за пет шест или петнайсет лева не струва, те ти факти, а това аржентинското ти не си го и помирисвал, както сам каза, те ти факти.
Джеимс, само в този разговор десет пъти ти казах -евала, че имаш, че знаел, ти продължаваш.
И за сравнителния анализ на месата точно ти го писа това.

То хубаво ножовете,те лесно се купуват...ама само за VG-10 ножовете имам 4 камъка и два вида нагура,отделно за аогамитата)))още два,3 стропа,а разните водни шкурки изобщо не ги броя-визирам поддръжката само на японските,останалите железа ги работя  с камъни на тиролит,евтино но ефикасно за сабатиерите например...
Та ,как ги поддържаш на мен ми е интересно?

С един мексикански камък от една фабрика ми измъкнаха момчета -приятели, масат F. Dick и един малко измислен диамантен масат.Иначе имам едно масло за мазане на остриетата, но си го бях купил за диковете преди, че някакви петна им излизаха.
Между другото имам и един хубав сет на Дик red spirit, който  спечели миналата година награда за дизайн, не са лоши, но трудно се точат.
Намерих го в нета, защото съм си у дома вече.
Като гледам имате повече обурудване от фабрика, която разфасова стотици телета дневно, под стотици имам предвид 10-12 стотици.

Дик...са...пълен дик.Нито стомана,нито твърдост-точат се трудно защото замазват острието.
Кай шун е тази серия.дето показваш..ниския клас с ВГ-10,средния Блу Стил,а следващия е хитачи или бяла стомана..
Какъв дик ???те са трабанти.

Това казвам, не стават.
Дик-а.
А КАЙ-овете ми, нисък, висок клас, няма значение, секат яко.
А и не ми трябва висок клас.
Отдавна не инвестирам в ножове.
Ползвам докато реже и после нов.От професионална гледна точка не е рентабилно да инвестираш във високи класове ножове, нито са ми хоби, нито съм запален, когато бях млад готвач, много си треперих по ножовете, но сега хващам един в магазина, лепи на ръката, копувам и така.
Едит:
Аз съм толко добър, че мога и с тесла и с мотика, сашими да режа хахахах.
И да ти отговоря ма следващия въпрос,  как така уж професионален готвач не се интересува от ножове:
- Ми те така, твоя нож ако навърти един километър за година, моя го навърта тоя километър рязане за две седмици и няма нож, които да не направи дъга,  или да не се измори, е освен някой самурайски меч с печат за десетте тела, но говорим за реални неща.
Така, че ми е по изгодно да си купувам относително евтини неща.
Малко още инфо, ако ти е интересно.
Във фабриката където правят милиони ежедневно пробваха какво ли не, какви ли не марки и остана само една-victorinox.
Смятам, че знаят за ножовете, защото километъра рязане, за който ти споменах, там ножа го прави на ден.
И въпреки това ходят до склада всяка седмица момчетата за ножове, особенно флекситата.
Като си шофьор караш баничарка да ти върши работа и да е здрава, като си ценител караш мазерати.

И те го е и,  хегемона, Джеимс, два дни ми обяснява,  че няма разлика в месата и накрая ми пише, че говорел за евтини меса,  а не за суперкосмически стекове.....пфу.

Като си шофьор караш баничарка да ти върши работа и да е здрава, като си ценител караш мазерати.

А ти самият говореше за някакви блек ангъси и аржентински кранти...ти самият си противоречиш - един път качество, другият път - кур 🙂

В Британския музей има острие на самурайски меч. Не съм виждал по красив нож, сякаш идва от друга планета.

В Британския музей има острие на самурайски меч. Не съм виждал по красив нож, сякаш идва от друга планета.

Японците навлязоха много сериозно и във фризьорските ножици и буквално размазват солинген и други известни брандове. Моята ножица като ми я представяха, продавача си намокри ръката и я обръсна само с едното острие на ножицата. Гледах като гръмнат. Ползвах я 6 години, но един гей ми я открадна. Сега пак съм с такава.