Булимия - Анорексия - Хипеграфия

Здравейте,казвам се Дженифър ,на 20 години съм и имам нужда от помощ и съвети. Пиша ви след поредното преяждане.. Преди една година се хранех нормално,не се лишавах от нищо и бях 65 килограма,след като чух няколко коментара ,че доста съм се закръглила реших да взема мерки .. Една моя приятелка ме светна какво е това булимия,разрових се из интернет и прочетох за болестта и си казах,че няма нищо да стане ако пробвам веднъж само,2ри няма да има .. Та така след този ден влезох в капана на болестта,от веднъж на седмица премина по 20 пъти на ден,тъпчех се ,отивах в тоалетната ,не излизах ,правех това от сутрин до вечер ..Топях се ,килограмите рязко спадаха,обезводнявах се жестоко.. Реших ,че това трябва да спре и ,че е по-удачно да не се мъча ,а просто да не ям нищо по цял ден ,не ядях с дни ,само ябълки и много грейпфрути ,така стигнах заветните 39 килограма на ръст 1.68 .. почнаха едни обиди ,че съм наркоманка,сочеха ме с пръст,обиждаха ме ,че съм скелет .. тогава си направих сметка,че това не е правилно,че ежедневните ми припадъци не са нормално нещо,че нито съм по-красива ,нито по-здрава .. Така започнах да се храня ,но от липсата толкова време на храна започна едно преяждане всеки ден,ям от сутрин до вечер,за един месец качих 17 килограма .. постепенно и още и се докарах до 70 .. Моля ви ,помогнете ми как да спра да преяждам,обожавам сладко,ям шоколад от сутрин до вечер,а не искам и не трябва .. самото ми мислене е такова,че аз всякаш се нуждая много от него постоянно .. Искам всичко да свърши,искам да съм нормална ,да се храня като нормалните хора ,а не постоянно да ям за 3ма и сутрин да се събуждам отпаднала и с месеци да ми е тежко на стомаха ...

Намери си занимание, различно от храненето, което да ти осмисля деня и си създай дисциплина.
Практикувай йога, примерно, или тренирай в 6 сутринта, така че когато се събудиш три дни подред и ти е тежко за да се движиш, на четвъртия да се замислиш какво и колко да ядеш на предния ден.
Яж пълноценна храна, богата на минерали, която да те оставя сита след хранене. Импулсивните преяждания в много вероятно да са свързани с някакви липси на микроелементи в организма, така че образовай се относно храната.
Няма вълшебен начин да спреш да преяждаш, всичко е въпрос на дисциплина и грамотност.

Аз пък съм на мнение, че при съмнение, за анорексия,булимия е важно тази диагноза да се докаже.Диагнозата се доказва на базата физикални, хечатологични изследвания,Биохимични урина.За да се постави диагноза , не може човек да разчита само на самодисциплината, силният дух  при такава диагноза.Защото при нея се предписват и медикаменти и за физическото и за психическото здраве.След това идва консултация с психолог терапиите и самодисциплината.

За да се постави диагноза , не може човек да разчита само на самодисциплината, силният дух  при такава диагноза.Защото при нея се предписват и медикаменти и за физическото и за психическото здраве.

Никъде не съм казала да се диагностицира по този начин. Предложих частично решение на въпроса. Медикаментите за психическо здраве...айде, може и без тях. Първо че не действат по-добре от плацебо, второ че ще и прецакат хормоните. После ще отиде при гинеколога, прогестерона ще е много  нисък, ще изпише дуфастон, и така нататък. Медикаменти за физическо здраве при изброените състояния биха били единствено такива, които запълват хранителните недоимъци.
Ще ме извинявате, но самите тези “болести” са налични единствено в обществата на презадоволени хора. Питайте в Африка или Централна Америка колко булимички има...
Болестите на глезотията се лекуват с дисципина. Когато човек има самоконтрол и достатъчно занимания, няма време да мисли за глупости.
Така че всичко трябва да дойде от главата, за да се подобри състоянието. Оставяйки се в ръцете на лекарите, т.е. прехвърляйки отговорността за здравето върхутях, няма как да стане по-добре.

От авторката : Болестта ми булимия и анорексия са доказани от психолог ... Посещавах психиатър,психолог,нищо не ми помагаше .. Лежала съм в “лудницата” ,за да ме лекуват от булимия,постоянно ме тъпчеха с лекарства и не ме лекуваха .. Цикълът ми отсъстваше  1 година ,след посещение на гинеколог и медикаменти се нормализира .. Не е глезотия ,никой не избира тази болест .. тя идва и просто влизаш в капана и ,трябва силна воля да се измъкнеш,изискваше ми страшно много усилия да се излекувам,никой освен аз не знае през какво съм преминала .. Как съм припадала от глад .. Пиша тук за съвети,искам да се храня нормално,аз не знам кое е нормално за мен ,как да тренирам,отдавна забравих как стават тези неща ,как функционира нормално един организъм .. не пиша тук ,за да ме съдите

Една от съвременните теории за анорексията е, че депресията е следствие от недохранването, а не причина за заболяването.
В този смисъл изграждането на навици и построяване на храненето на математически принципи, които да следваш сляпо за известно време, няма да ти навреди. Само че този път ще смяташ минимално необходими ти калории и макронутриенти.
Трябва постепенно да се научиш да ядеш отново, без да се чувстваш виновна, а в момента не можеш да се довериш на собствената си преценка.
Спортът не ти е първи приоритет на този етап, даже бих те посъветвал да си го спестиш, докато нещата не започнат да се нормализират.
Хората може да съдят, без да осъзнават последствията от действията си - някой ти е подхвърлил, че си напълняла и това те е подтикнало да започнеш да се притесняваш. В същото време този някой вероятно е продължил по пътя си и половин час по-късно е забравил какво ти е казал. Мисълта ми е, че стойността на такива изказвания е нищожна и не бива да ги приемаш като нещо повече от дребнаво заяждане. Знам, че не е толкова просто и че не става по желание. По една лъжица “майната му” сутрин на гладно и много упражнения да не обръщаш внимание на хорското мнение - това е.
Пожелавма ти успех!

Никой не те съди. Погледни първия пост, който ти написах горе. После изброих факти.
А това, кое е най-добро за теб, няма как някой да ти каже. Това, което е най-добро за мен днес, няма да е най-добро за теб, нито дори за мен след месец-два.
Лъжеш се, болестите се избират. Не съвсем както си избираш от меню на ресторант, но има една пследователност от избори, която води към определено състояние. За да се излезе от него, е необходима съвсем различна последователност от избори. Няма как правейки същите неща, да започнеш да се чувстваш различно. Трябва коренна промяна в навиците.

Здравей! Аз съм в същата лодка в момента и от няколко месеца се опитвам да ям от време на време, колкото да излъжа организма ми, че приема нещо. Не ми се получава. Каквото и да ям - после изкарвам. Изчетох всичко, което намерих като начин да започнеш да ядеш нормално и едно от нещата, което се повтаряше навсякъде е - “трябва да ядеш всеки път като почнеш леко да усещаш глад - горе долу на всеки 3 часа, хубаво е храната да е пълноценна и да си набавяш всички нужни вещества. В началото може да качиш малко килограми, докато се нормализира всичко и докато тялото ти не усети, че получава постояннен и сигурен достъп до храна. След това метаболизмът се забързва и ще свалиш качените килограми.” . За жалост все още аз нямам смелостта да го направя, защото тези няколко килограма ми се струват твърде много и все още се боря с психическата част на болестта. Надявам се това да помогне поне малко. 🙂

Здравей, момиче! Минах по този път вече. Проблемът започва в главата ти. Мислите ти сигурно се въртят само около храната. При мен ще кажа как протекоха нещата. Спрях да повръщам и започнах да ям, каквото ми се яде. Разбира се след толкова месеци глад, кг веднага тръгнаха рязко нагоре. В един момент се застояха на 65-67. Долу горе година след като спрях с режимите. Недей да търсиш режим, волята ти вероятно е изчерпана и психикита е изтощена. Направи здравето си приоритет. На мен ми отне повече от 2 години, за да се настроя и да.мисля на друга вълна. Сега гледам на това като на “полезен” опит. За момента е най добре да се отдалечиш от всичко това. Излизай с приятели, ходи на кино, яж пуканки. Нека спре да ти пука. Когато вече не си толкова емоционална и успееш отново да се “събереш”, ще имаш достатъчно време да направиш нещата по правилния начин. Преди това ще трябва да се научиш да обичаш себе си, слаба или дебела - хората винаги ще има, какво да ти кажат, но не се определяй на тази основа! Главата горе и да знаеш, ще се оправят нещата.