Нов човек влиза във фитнеса и...

Така и не открих тема за обсъждане на първият ден във фитнеса.
Човек решава,че иска да ходи,има някаква цел,купува си екип,и отива.
И се започва едно зяпане,все едно клошар е влязъл.
Много от хората тук тренират,нека кажат защо новодошлите се зяпат и преценяват толкова очевидно,особено в по-малките фитнес зали.
Не искам да си помислям,ако въпросният човек е с повечко килограми.
Как да се преодолее това?
Въпрос на възпитание ли е или манталитета ни е такъв?

Всеки фитнес е едно малко общество и повечето се познават, а това, че си нова и те гледат е нормално дакато те опознаят. Не се притеснявай и си тренирай и всичко ще си е ок. Просто се абстрахирай докато те опознаят. Успех и продължавяй докато не постигнеш това, което искаш!

Ама и ти гледаш кой те гледа, а... : Д

Имаше тук една такава тема. Момичето беше отишло сефте в кварталната зала. Подпирали я отзад, докато клякала. Ама я заклячиха, че си била сложила аватар от нета.

Не намерих такава тема.
Не знаех,че трябва снимката от личната карта да си сложа за аватар.
Ти добре си излязъл 🙂))

Айде сега, все едно съм някой клошар.

Ето: https://www.bb-team.org/forums/viewthread/84360/P40#p-1347448

В залите пък които аз съм посещавал, не се обръща внимание на такива неща. Може леко да задържат поглед върху някой, който наистина си е много як, т.е. да изглежда такъв. А с хора с наднормено тегло е пълно, но на никой не му пука. Може би у самите по-пълнички се е загнездило в съзнанието, че ги зяпат. Изключвам случаите, когато ги зяпат, но не поради това, че трениращият е пухкав новак, а защото до него стои наперен “инструктор”, каращ го да прави страшни глупости, от сорта на любимото ми за пример придърпване на горен скрипец зад врат с раменен хват.
Но зависи явно и от съответните посетители в залата.

Абе стресиращо си е за новите в залите.
Вчера гледах един чичак, малко на мангала приличаше. Обикаляше покрай уредите и само ги оглеждаше.
Как да е, влизам аз под душа след тренировка. Просягам се да си взема хавлията - няма я на закачалката. Викам си, нали я взех ве, кво става. Излизам, поклащайки си оная работа и почвам да ровя в шкафчето си. Брех, и там я няма! Поглеждам, същия тоя чичак се бърше с хавлията ми. Викам му - Това е моята хавлия?!?! ... И той ми отговаря - Извинявай, и моята е такава шарена, объркал съм ги... Поглеждам, той излезнал от клетката на 5 метра от моята. И му виси там хавлията. Вика - Вземи моята, тя е чиста! : Д
А да бе, дет седя с потния си гъз в сауната на нея, аз ще се избърша ся. 😄
Изчаках го да се облече и му казах да иде до рецепцията да ми вземе чиста.
Даже се бях притеснил, огледах се да не ми е обул и гащите...
Та, стресиращо си е, исках да кажа.

Аз когато съм в нова и непозната зала също си “гледам като клошар”.
Случи ми се това лято да посетя 2 залички в които не бях влизал. Едната в нещо като мазе, много феминизирана и с някакви sci-fi фитнес уреди. Мотах се, оглеждах се, стойка за клек нямаше, само един лост имаше, всичко друго машини и дъмбели до 25кг. Въртях се поне 10мин. докато не си намеря някое занимание в залата.
Втората в част от подземен гараж. Някак по- мъжествена зала, но всички дъмбели разхвърлени и разбъркани. Взимам два дъмбела, единия 30, другия 15 кила. Връщам единия, търся другия. Отивам на лежанката, те едни гумирани дискове, пак супер разбъркани и пак едно търсене, чудене, че и притеснение.
Като съм на ново място си изглеждам като пълен турист, нелепо оглеждане, пуфтене и чесане там където не ме сърби.

Не съм забелязала в залите, които посещавам, да се гледа натрапчиво/лошо някой нов. Ако има погледи, е по-скоро от човешко любопитство, както писаха и горе, редовно трениращите си се знаят, става си малко общество.

Даже, ако залата е по-посещаема, понякога не можеш да хванеш дали някой е нов или пък е стар, но просто отишъл по друго часово време.

Ако отида в нова зала, и на мен ми трябва известно време да опозная обстановката, най-вече разположение на щанги, дъмбели, уреди. Съответно се въртя 5-10 минути.
Хич не ми дреме кой как ме гледа. Аз отивам заради себе си, не заради хората наоколо.
Така се преодолява това усещане - като си подредиш в главата причините, заради които отиваш в залата.

Била съм и с наднормено тегло в залите. Тогава, за съжаление, нямах подходящото мислене и бях потисната от това, какво ще си помислят хората. “Да не ми се смеят”.

Ами, ако ми се присмиват заради килограмите в повече, въпреки че съм отишла в зала с ясни намерения да направя нещо за себе си, значи не са Човеци въпросните и изобщо не заслужава да ги мисля. В този случай се претръпва по някое време, но е индивидуално кога.

Всички сме на мнение,че си е стрес,излишен,манталитет за съжаление.
Е,в огромните зали на никого не му пука,но къде има и колко са е отделен въпрос.
Хубав вариант е да си намериш приятел за фитнес,но и това е трудна мисия 😄

Здравейте 😊 И аз съм от новачките които имат желанието да ходят на фитнес, но за сега не съм се престрашила да ида.Не ме притеснява че може да ме гледат,по скоро ме притеснява това че доста неща незнам как се изпълняват правилно.Инструктор не мога да си позволя.Ако си намеря фитнес приятелче я Стара Загора може и да ми се получат нещата 😉