<dsgdfgdfgdfgdfg?

Аз съм световно известен джаз и оперен изпълнител. Пял съм в най-известните зали и заведения на Дания, Швеция, Австрия, Англия, Италия и други. Имам собствен нощен клуб, който е много посещаван, защото има сцена за живи изпълнения джаз музика и представления.

Тренирам сам и хич не ми дреме,кви са около мен.

nervak, е и аз съм тренирал и тренирам така, но къде да намеря група авери, с които да обсъждам добавки например или да поиграя малко баскет? То малко става като тайно хоби за което не мога да говоря с никого, щото няма с кого. А да не говорим за баскетбола, сам да вкарвам кошове някъде ми е мега тъпо и скучно, а и съм по-добър в гоненето, отнемането на топката от противника и подаването, а не вкарването на кошове хаха. Моите приятели повече гледат спорт, а за мен по-забавно е практикуването, хич не ме грее да гледам други да играят на телевизора.

Знам, че някой ще каже “смени приятелите и средата”, но на моята възраст вече не е толкова лесно. Ще ми е интересно да прочета как някой си е намерил нови приятели с общи интереси в спорта и фитнеса.

Въпросът ми е има ли и други като мен които нямат хора около тях, които да искат да качат мускули? Как намирате амбиция съвсем сами?

Има, не е като да няма. За какво ти е подкрепа от други хора, като това е нещо, което правиш сам за себе си. Тоест или се стягаш и го правиш, или и цялата държава да те мотивира и надъхва, пак няма да се случат нещата...

Ще ми е интересно да прочета как някой си е намерил нови приятели с общи интереси в спорта и фитнеса.

Много лесно - като тренираш с други хора рано или късно все ще намерите общи теми и интереси с някои от тях.

Като походиш година,две ....ще познаваш повечето във фитнеса ,който ходиш.

За зала даже е по-добре да ходиш сам, освен ако нямаш някой много съсредоточен тренировъчен партньор. В компания се почват едни лакърдии и фокуса почва да стават приказките, а не тренирането.

А пък за баскет е супер елементарно - просто отиваш в някое училище след работа или през уикенда и се включваш.

А пък за баскет е супер елементарно - просто отиваш в някое училище след работа или през уикенда и се включваш.

Така си се включвах и на мач/баскет като малък, залъган от мои приятели, че е много яко. :D
Тънкото е да не си от страната на булката в крайнокварталния мач, че от партньори по мач ставаха спаринг партньори :D

Ааа, футбола е друга бира. Данесеобиждатфутболягите, ама си е селска работа :D

От всички пъти дето са ме били, над половината все на мач е било :DDDDDDD

Не мисля, че стават чак такива лакърдии. Край Декатлона винаги е пълно с групи приятели и ги гледам набират се на лостовете постоянно.

Да се похваля - аз наскоро един ден просто така отидох сам и се набирах. За щастие нямаше други там. Знам, че звучи обратното, на което казвам по-горе, че обичам с компания, но предпочитам, когато са хора, които вече познавам от работа или университета примерно. Ей така да се запозная с хора във фитнеса или на лостовете ми е малко странно, малко по-резервиран съм като характер.

Само след една 10-15 минутна тренировка вече ми се оформиха зачатъци на мускули, които не подозирах, че съществуват. Че даже и започнаха да се появяват горните плочки хаха. Май постигам по-добри резултати като тренирам с тежестта на цялото ми тяло на успоредка и лостове спрямо вдигането на тежести. И то абсолютно безплатно и на чист въздух навън!

Ще се опитам да накарам някои от моите сегашни приятели да ходим на успоредките и лостовете при следваща среща. Стига вече с това мързелуване и просто да седим на пейки в парка или в заведение и да си бърборим глупости!

Ако наистина си на 33, имаш доста по-сериозен проблем от мускулатурата. И това го пише човек с много затворен характер и склонност към инфантилизъм.

Някои хора смятат, че от две мнения могат да направят цял психологически портрет. Фройд пасти да яде.