Кои храни ще подобрят зрителното ни здраве?

Фактори, водещи до влошаване на зрението

През последните години все повече хора се оплакват от влошено зрение и се налага да слагат очила или контактни лещи. Причините за това са различни, като за съжаление се проявяват във все по-ранна възраст.

На първо място се нареждат прекалено интензивният начин на живот, постоянният стрес и претоварването. Специалистите са установили, че жителите на големите градове се обръщат по-често за помощ към офталмолозите.

Особен принос във влошаването на зрението на съвременните хора имат телевизорът и компютърът. Мнозина прекарват работното или свободното си време пред телевизионния екран и монитора, без да се замислят колко вредни могат да бъдат те за очите.

Четенето в легнало положение или в транспортно средство също оказва негативно влияние. Очите постоянно опитват да се фокусират върху изображението на буквите, но лошото осветление, вибрациите, силните светлинни и зрителни раздразнители възпрепятстват това.

В резултат възниква прогресираща миопия, която води до разслояване на ретината и поражение на зрителния нерв, а след това и до пълна загуба на зрението.

Не трябва да се забравя и отрицателното влияние на пушенето. Открито е, че с напредването на възрастта пушачите по-често и в по-голяма степен страдат от различни дегенеративни заболявания, водещи до загуба на зрението вследствие на поражение на очното дъно.

Очните болести и загубата на зрението могат да бъдат предотвратени. Затова трябва редовно да се посещава офталмолог. Това е особено необходимо за шофьорите и хората, работещи с компютър.

Как да подобрим зрението си?

Доброто зрение зависи от две неща - начина на живот и храненето. Ако преуморявате често очите си, взирате се с часове в монитора на компютъра или в телевизора и в същото време не се храните здравословно, главоболието и проблемите със зрението ще станат неразделна част от живота ви.

Здравословното хранене помага за правилното функциониране на кръвоносната система. От своя страна тя е пряко свързана със зрението по простата причина, че очите са снабдени с множество микроскопични кръвоносни съдове. Точно затова всяка храна, която не е полезна за сърцето и кръвоносните съдове, вреди и на очите.

Кои са основните хранителни и органични вещества за по-добро зрително здраве?

Витамин А

Наричан още ретинол, този витамин е изключително важен за доброто зрение. Съдържа се в оранжевите и червените плодове и зеленчуци - моркови, кайсии, домати. Ретинолът помага на очите да се приспособяват да виждат при липса на достатъчно светлина.

Това обаче не означава, че трябва да приемате ретинол под формата на таблетки, само и само да имате добро зрение. Хипервитаминозата с витамин А може да доведе до сериозни проблеми с черния дроб. Салата с домати или няколко моркова на ден са достатъчни, за да набавите необходимото количество витамин А за организма си. Все пак не прекалявайте с ретинола, защото в големи количества той е вреден за черния дроб.

Антиоксиданти

С тяхна помощ организмът се справя със свободните радикали, за които е доказано, че са причина за редица заболявания, включително и рак. Много от заболяванията на зрението, които се проявяват в напреднала възраст, като катаракта и глаукома, са причинени именно от високите нива на свободни радикали в организма.

Ако хранителният ви режим е богат на антиоксиданти - витамини Е и С, цинк, мед, селен, вероятността след години да имате подобни очни заболявания намалява с близо 30%. Направени са изследвания и на възрастни хора, заболели от перде на очите, които показват, че богатата на антиоксиданти храна подобрява състоянието им.

Бета-каротин

Заради богатото си съдържание на бета-каротин морковите влияят благоприятно върху здравето на очите. Това обаче не е единствената храна, съдържаща този провитамин. Спанакът, доматите, броколито и мангото също съдържат бета-каротин, който тялото преобразува във витамин А.

Той предпазва очните ретина и леща от свободните радикали – нестабилни молекули, които увреждат клетките. Бета-каротинът е каротиноид – растителен и животински пигмент.

Лутеин и зеаксантин

Други каротиноиди с подобни функции са лутеинът и зеаксантинът. Срещани в много листни зеленчуци, както и в царевицата, тези вещества намаляват риска от образуването на очно перде и дегенерация на макулата.

Лутеинът и зексантинът могат да спасят зрението ни, като действат защитно и помагат за абсорбирането на вредната ултравиолетова светлина. Богати на лутеин храни са морковите, царевицата, марулята, доматите, спанакът, карфиолът, салатата, лападът, червените чушки, копърът, магданозът, картофите, сините и лилавите плодове.

Въпреки че зрението на всеки може да се подобри вследствие на диета, богата на лутеин, този начин на хранене може наистина да спаси зрението на хора, които имат генетична история на макулна дегенерация и други проблеми, свързани със загуба на зрението.

Ако някой от семейството ви страда от загуба на зрението, вашата богата на лутеин диета трябва да започне преди да достигнете средна възраст. В проучване на Харвард при жени, ядящи храни богати на лутеин и зеаксантин, рискът от пердета е с 22% по-малък, докато мъжете намаляват риска с 19%.

Дневният прием на само 6 мг. лутеин на ден намалява шанса ви да получите проблеми със зрението в по-напреднала възраст със 43%.

Омега-3 мастни киселини

Съдържащите се в рибата и орехите мастни киселини омега-3 намаляват с 50% вероятността от проблеми със зрението с напредването на възрастта. Мастните киселини намаляват и предотвратяват запушване на артериите, помагат за отпускане на стеснени артерии и намаляват мазнините в кръвта, за които се смята, че са свързани със сърдечно-съдовите болести.

В едно изследване в Австралия са били тествани 2 454 души. Доброволците са били помолени редовно да консумират поне една-две порции орехови ядки на седмица. След 10 години изследователите установили, че при участниците, които редовно са консумирали ядки, рискът от развитие на макулна дегенерация е бил намален с близо 35%.

Оповестените от специалистите от Университета на Сидни резултати показват, че  изяждането на поне една порция риба седмично намалява риска от ранно развитие на патологичното състояние с 31%.