Домати - апетитни, полезни и широко достъпни

Ботаническото име на доматът е Solanum lycopersicum, което обаче напоследък е заменено с по-широко използванеото Lycopersicon esculentum – името на растението, чийто плод е доматът. Доматите принадлежат към сем. Картофови (Solanaceae).

Французите го наричат pomme d‘аmour („любовна ябълка“), а италианците – pomodoro или „златна ябълка“, вероятно заради тези сортове, които са жълто-оранжеви на цвят.

Името няма значение, защото каквото и да е то, доматите си остават храна, която идва при нас в многобразие от видове, размери, форма, цвят и вкус.

Годишно се произвеждат 130 милиона тона, а най-големият производител е Китай (с приблизително 34 милиона тона). Следващи в класацията са САЩ, Турция, Индия и Италия.

Произход

Много хора свързват доматите с Италия, но всъщност тяхната родина е Южна Америка и по-точно западното крайбрежие на континента и островите Галапагос. Първоначално плодовете на доматите не били като съвременните, с които сме свикнали, а по-скоро дребни на размери, подобни на череши (или на днешните „коктейлни домати“). Минават векове селекции, през които размерът се увеличава неколкократно, за да достигне до днешните големи екземпляри.

Култивацията на доматите се случила не в родината им, а на север (днешно Мексико), откъдето се смята, че произлиза и названието “tomato” (домат). С думата „tomati” ацтеките наричали червения зарзават, когато го представили пред испанските търговци.

Доматите пристигат през 15 век, когато конкистадорите пренасят семената им от Мексико в Испания.

Въпреки че те се разпространили достатъчно още тогава, минават десетилетия, а в някои части на Европа дори столетия, докато те си спечелят славата на всекидневна храна... и изобщо на храна.

Хората, които живеели по това време, се страхували от тях и ги смятали за неподходящи за ядене, защото принадлежали на сем. Картофови, към което принадлежат не само ядливи, но и отровни растения и съответно доматите тогава били свързвани с отровния им далечен роднина – кучешкото грозде.

Другата причина се крие в това, че съдържат алкалоиди – вещества, които в малки количества могат да предизвикат нежелани реакции при по-чувствителните индивиди. Но всъщност нивата на алкалоидни глюкозиди са толкова ниски, че доматите се приемат добре от повечето хора по света.

Видове домати и продукти от домати

Както споменахме, има стотици разновидности на домата, сред които чери домати, розови домати, сливовообразните италиански домати и др.

Размерите варират, а също и формата. Те могат да са кръгли, сплескани, продълговати, крушовидни, овални, сърцевидни.

По цвят най-често се срещат и използват червените домати, но също така познаваме жълти, светлооранжеви, розови и такива, които и след узряване остават зелени.

Вкусът на доматите е отново разнообразен, зависещ от фактори като време на бране, съдържание на захари и киселини, текстурата на месестата част, жилавостта на кожестата обвивка и др.

Доматите могат да се консумират както сурови, така и варени, в буркан/консерва, направени на лютеница, кетчуп или доматен сок/пюре.

Хранителен състав на доматите

Доматите са богати на антиоксиданта ликопен, но всъщност те съдържат и редица други фитонутриенти, които заслужават внимание – бета каротен, зеаксантин, лутеин, нарингенин, кемпферол, кверцетин и др.

Те са добър източник на витамин C и витамин К, а също така на умерени до ниски дози про-витамин А и витамин B9.

В 100 г суров червен домат има 833 IU витамин А, 13.70 мг витамин C, 7.90 мкг витамин К1, 237 мг калий и 24 мг фосфор.

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр храна:

Здравословни ползи от консумацията на домати

Oсновните здравословни ползи се свързват със специфичното съдържание на антиоксиданти и в частност на ликопен, а изследванията разглеждат връзката между консумацията на домати и приноса за здравето на сърдечно-съдовата и костната системи, както и при превенцията на рак на простатата.

Връзката между доматите и сърдечно-съдовата система се крие в антиоксидантната защита (витамин Е, витамин C, ликопен).

Консумацията на домати също така се разглежда от изследванията и по линия на понижаване на лошия холестерол и триглицеридите.

Друга линия, по която нараства интереса към доматите е връзката със здравето на костите, отново дължащо се на богатото антиоксидантно съдържание. В едно проучване от диетата на жени в менопауза били премахнати всички храни, които съдържат ликопен за период от 4 седмици. В края на тестовия период жените показали признаци за завишени нива на оксидативен стрес в костите, както и нежелани промени в тъканта им. Необходими са повече изследвания в областта, които да установят точните количества домати/ликопен, от които да има практическо значение.

Консумацията на домати може да помогне при понижаване риска от рак на простатата при мъжете и това се дължи на съдържанието на алфа-томатин.

Любопитен факт е, че бионаличността на ликопен се увеличава с 25%, когато доматите се сварят за 30 мин. Това се отнася и за бета-каротена.

Здравословни рискове

Възможна проява на алергични симптоми от консумацията на домати при хора с хронични и активни алергии.

Другите рискове се свързват със съдържанието на алкалоиди, както споменахме при произхода на доматите. Прекомерният прием на алкалоиди може да има нежелани реакции, но практически при доматите това е трудно осъществимо. Интересно е, че съдържанието на алкалоиди намалява правопропорционално с узряването на домата. Също така алкалоидите са съсредоточени основно в листата и стеблата, а не толкова в самия плод.

Как да изберем и съхраним

Избирайте домати с богат, наситен цвят, които нямат меки места или наранявания. Избягвайте тези, които имат нарушена цялост на обвивката. Когато пазарувате, оглеждайте доматите един по един. Забележете цвета на мястото, където е била дръжката, в случай че е откъсната. Ако то е все още бяло към зелено, значи доматът е откъснат преди седем до десет дни. Ако е зелено-кафяво, доматът е на две-три седмици. В случай че е изцяло кафяво, значи доматът е набран преди повече от три седмици зелен и е съхраняван на тъмно, за да узрява бавно.

Доматите са чувствителни към студа – ниските температури ще попречат на тяхното узряване. Съхранявайте ги на стайна температура, далече от слънчева светлина. Ще издържат около седмица, в зависимост от степента им на узряване. Ако искате да ускорите този процес, сложете ги в хартиен плик с банан или ябълка – отделянето на етилен ще помогне за по-бързото узряване.

В случай, че имате прекалено зрели домати (към презряване), но не искате да ги ядете веднага, тогава е удачно да ги сложите в хладилник, където ще се запазят за 1-2 дни.

Любопитно: извадете ги от хладилника 30 мин преди да ги използвате – това ще помогне за по-добрия вкус.

Замразете цели и нарязани домати, както и доматен сос за бъдеща употреба в готвенето.

Изсушени на слънце домати е добре да се съхраняват в херметически затворен съд, със или без зехтин, който да се постави на сухо и хладно място.

Идеи за използване на доматите

Многобройни са начините, по които можете да включите домати в храненето си – сурови (салати, сокове, на пюре, в сандвичи и солени палачинки, в бургери и т.н.), печени (в гарнитура, пълнени с плънка, на гюведже и шиш), варени във вода или на пара (поотделно или в зеленчукови блюда).

Идеи за рецепти

• Нискокалорична “Овчарска салата”
• Гръцка салата с малко калории
• Пълнени домати с извара и сирене
• прясно мляко">Картофена супа с домати и прясно мляко
• Извара с кашкавал и домати
• моркови">Пресен сок от домати и моркови
• супа">Студена доматена супа
• маслини, раци, домати и лук">Салата от маслини, раци, домати и лук
• Шопска салата
• Салата "капрезе" с моцарела и босилек
• Салата с кус-кус, домати, грах и кисели краставички
• Салата феерия от цветове
• Салата от домати с пресен лук и сметана
• Цветна манджа с пуешко месо
• Оризови спагети с песто и домати
• Бургерони
• Спагети от тиквички с чушки, чери домати и шам фъстък