Асиметрия при мускулните групи

Мода, красота и симетрия - тези понятия сякаш се движат винаги заедно. Спортът не прави изключение. Спортистите стават модели, но моделите не стават професионални спортисти. Невидимата симетрия и видимата асиметрия превъзхождат модерната симетрия. Разбира се, тук няма да си говорим за скалпели, синтол и силикон, а за това кои сектори на тялото подлежат и кои на практика не подлежат на промяна.

И преди сме разсъждавали върху представата за красиво тяло. В статиите еволюция на представата за мъжкото тяло и женското тяло през вековете разбрахме как са се е развивали исторически представите за визията на мъже и жени и какво е довело до днешните представи, а в женското тяло и медиите поразмишлявахме за връзката медии-мода-тяло.

В тази статия ще се отклоним към научната част, като оставим настрана философската страна на нещата и дискусията за красота.

Появява се конфиктът за "нормалността" т.е. за нормата. За това коя симетрия се приема за нормална, кога следва да се счете за проблем и какви са методите за "балансиране".

Какво е асиметрия и какво е симетрия в модерния свят на тялото

В антропометрията симетрията се свързва с красотата в такова отношение на дължини и обиколки, което да отговаря на представата за красиво. Звучи просто, но не е.

Бодибилдингът от самото си създаване се концентрира около развиването на атлетична симетрия. В годините тази представа се е променяла противоречиво и тук не става дума само за огледална симетрия в лявата и дясната част на тялото, а за отношения между различни дължини, обиколки и форми.

Симетрията днес е симетрия на личния избор. Модерният атлетизъм предлага различни модели за това как искаме да изглеждат телата ни в границите на собстената ни антропометрия и личния ни соматотип.

Без твърди норми, ние сме способни да избираме и да работим върху това колко процента мускулно тегло да качим, къде да акцентираме като зона, като конкретни мускулни групи и с колко процента мазнина да ги покрием.

Въпреки това има определени съотношения, които натрапват визуална неестественост, а са естествени за тялото според днешните предизвикателства, и други, изглеждащи страхотно, които поставят някои функционални граници.

Видове симетрия и асиметрия

Според спецификата на своя ориентир различаваме:

• Визуална симетрия/асиметрия - симетрия: класически бодибилдинг, т.е. граници според норми в отношенията между ставни дължини, ставни обиколки, мускулни обиколки и дефиниция. Пример за целенасочена асиметрия е модерният бодибилдинг, където е достатъчно да си огромен навсякъде, с малко подкожни мазнини и няма строги ограничения между обиколките на отделните мускулни групи.
• Функционална симетрия/асиметрия - симетрията тук е нормата. Това включва: добра стойка, базова мобилност в ставите, базова еластичност на мускулатурата, базова сила, базова силова издръжливост, симетричен мускулен тонус. Критерият тук е здравословността на движението, тъй като има точни и конкретни начини как следва да се движи човешкото тяло, за да използва оптималните си възможности при минимален риск от контузия/патология.
• Силовата симетрия/асиметрия - тя започва там, където свършват нормалните мускулни възможности на средния атлет и започва високият атлетизъм. Сигурно е, че всеки тясно специализиран спорт води след себе си развиване на едни двигателни вериги и включените в това отношение мускули в по-голяма степен от останалите.
  
  Перфектният във функционално отношение човек няма да бъде забележителен атлет, поставен до атлетите, но няма да бъде посредствен атлет и следва да има средни към добри резултати във всяко спортно изпитание.
  
  Всяка съществена разлика във функционалната симетрия води към полярен атлетизъм, ако е свързана със свръхразвитие, и до патология, ако е свързана с поднормено развитие, като и двете форми са силова асиметрия. И полярният атлетизъм, и патологичното подценяване на мускулни групи и вериги водят до поява на контузии и патологии.

По отношение на визуалната симетрия имаме:

• Билатерална или ляво-дясно;
• Симетрия долни-горни крайници;
• Торс-крайници;
• Специфични: бицепси-трицепси, китка-предмишници, рамо-раменна обиколка, гръдна обиколка-талия-ханш и т.н, врат-мишници-прасци и т.н.

Повечето критерии във визуалната симетрия са поставени в "Златните години" на класическия културизъм. Стотици бодибилдъри класици са дали своите данни, за да се оформят таблици-стандарти за симетрия.

Да разгледаме всеки тип асиметрия.

Визуална асиметрия

• Генетично предопределена - този тип асиметрия може да се дължи на генетични фактори. Тук включваме предопределени съотношения на дължините на торс-крайници, ръце-крака при дължини и обиколки на крайниците, а също предопределяне на дължини към залавни места на мускулите според дължините на костите.
• Придобита с тренировки - полярността в разпределението на физическото натоварване по мускули тесни вериги и конкретни мускулни групи в тренировките е вторият фактор, допринасящ за поява на визуална асиметрия. Има хора, боготворящи големите ръце, други харесват огромен гръб, трети държат на свръхмасивни бедра към малък задник, масивен горен дял на трапците и широк врат, или пък огромни рамене и малки гърди и тясна талия. Често асиметрията върви по двойки мускули със синергично действие в редица основни движения.
• Придобита с липса на достатъчно тренировки - тук спада асиметрията заради нетрениране. Липса на трениране на бедра, липса на трениране на прасци, на коремни мускули, на задни раменни и малки гръбни мускули. Липса на трениране на ромбоиди, среден и долен сектор на трапеца.
• Асиметрия вследствие на контузия - счупване на бедрена кост може да доведе до трайна и трудно повлияема асиметрия между ляв и десен глутеус, леви и десни аддуктори и абдуктори, ляв и медиални и латерални глави на квадрицепси и т.н.

Функционална асиметрия

Когато разглеждаме сложни движения, извършени от много мускули и стави, тялото разполага със сериозен брой възможности да извърши задачи с еднакъв краен резултат.

Така, за да се вземе нещо от пода например, имаме варианти: да клекнем на два крака, на един, да се наведем, да клекнем и да се наведем, да направим напад и т.н.

Системното използване на едни мускули и неизползване на други води до увеличен мускулен тонус на активните, намален на пасивните, свиване или напротив, отпускане на пасивните мускули и получаваме влошена стойка, ограничена мобилност в едни стави и свръхголяма в други.

Тук различаваме асиметрия в:

• Раменния пояс - свлечени рамене, свръхсъбрани рамене (рядък феномен при слагане на силоконови импланти);
• Асиметрия в килването на таза ляво-дясно;
• Асиметрия в ъгъла, т.е. степента на пасивна ротация на таза (предна-задна тазова ротация) в стойка;
• Асиметрия в извивките на гръбнака - лордоза, кифоза, сколиоза;
• Асиметрия в свода и центъра на тежестта на стъпалото;
• Асиметрия в извивката на врата;
• Билатерална функционална асиметрия.

Силова асиметрия

Силовата асиметрия често е свързана с визуалната и с функционалната асиметрия. Понякога обаче има скрити дисбаланси, като масивни, но слаби задни бедрени мускули, които провалят трениращия в опит да включи глутеусите си при мъртва тяга например.

Причината - свръхсилни квадрицепси и изместен свод на стъпалото. Справянето със силовата симетрия е предмет на професионалния спорт и спортната медицина.

Ето някои често срещани вариации на силова асиметрия:

• Бутащи-дърпащи мускулни групи;
• Билатерална силова симетрия, прояваваща се при максимални и субмаксимални опити;
• Асиметрия между вътрешни и външни мускули на торса в системата, контролираща вътрекоремното налягане, хидравличното усилване и стабилността на гръбнака в движение;
• Билатерална в експлозивната сила;
• Билатерална по отношение на издръжливостта;
• Билатерална по отношение времето на настъпване на нервна умора.

Влияние между видовете асиметрия и разновидности

Функционалната асиметрия е основа на атлетизма, макар наистина малко атлети да я притежават. Причините за това не са в липсата на информация, а във времето, инвестирано в развитието й.

Правилната функционална симетрия започва с контрол върху физическото развитие и растежа на бъдещия атлет още от ранна детска възраст. Това дава възможност за оптимално развитие на спортен потенциал, който гарантира добро здраве и спортно дълголетие.

За аматьорите, израстнали без вниманието на спортно семейство, школа или специализирано училище обаче, всичко започва в кварталния фитнес клуб.

Там никой не наблюдава развитието на бъдещият атлет, никой не му говори за правилна стойка и за връзката на стойката и мъртвата тяга и прибрания корем, например.

Така най-важният урок не бива преподаден и нещата свършват с красива физика, изкривена в гротескна стойка или силна мускулатура, опасна сама по себе си за собственика й.

За щастие има път назад. Всеки атлет може да замрази тренировките си, били те в преследване на визуални или функционални цели, за да поправи недостатъците си, преди да си причини трайни щети.

Дори при здрав фундамент и липса на функционална асиметрия съществува граница между фитнес и бодибилдинг трениращи за зрелищна визия и трениращите за функционалност.

Така големите бицепси не гарантират мощно бицепсово сгъване, и обратното, макар да не е изключено да имате големи бицепси и силно постижение в това движение.

Съществуват определени стереотипи и релации между движения и визуална, силова и функционална симетрия. Ето няколко примера: