Венера, Лукреция и Минерва - женски образи с неземна красота, съчетали в едно мамеща еротика и благонравна свенливост; Мерилин Монро - пищната блондинка с порцеланово лице, превърнала се в секссимвол на 60-те; Джулия Робъртс - къдрокосата брюнетка, въплътила образа на хубавата жена... и още толкова много красиви жени са съхранили своя образ през вековете. Естетичните критерии се менят в различните епохи, но категорията "красиво" остава!
Жената от най-древните времена
Нисък ръст, пищна гръдна обиколка, добре оформени корем и бедра - структура, обещаваща многобройно поколение. Наричат ги венери, но не толкова заради сходство с римската богиня, а по-скоро като събирателен образ на женското начало. В тези праисторически времена красотата и оцеляването са тясно свързани в първите изображения на идеала за женска хубост. Но интересното тук е, че не се акцентира върху лицата, ръцете и ходилата на венерите, а върху закръглената талия, защото плодовитостта е поставена на пиедестал като символ на оцеляването.
Жената през Античността
Ахмес Нефертари и Клеопатра - всепризнати египетски красавици, представяни със стройна и атлетична фигура, издължено тяло, дълги крака и стегнато дупе. През Античността изображението на женските лица подлежи на строг контрол. Нежният пол, символ на уюта и домашното огнище, много често е изобразяван в топли цветове - охра и жълто, а очите - с характерната очна линия, придаваща дълбочина на погледа.
Но къде се крие тайната на египетските царици? Отговор на този въпрос дава самата Клеопатра - в козметиката! Смята се, че Египет е нейна родина. Древните египтяни - както жените, така и мъжете, известни със своята суета, смятат, че козметичните средства не само разкрасяват тялото, но и укрепват здравето. Те покриват лицата си с грим като начин да прикрият своята идентичност. Вярват, че гримирането произхожда от древни магически ритуали, защитаващи човека от демони и зли сили. Освен това гримът се използва и като дезинфектант. Той прогонва мухите и комарите, които предизвикват очни възпаления и защитава деликатната женска кожа от горещия климат. Традиционната очна линия предпазва окото от слънчевата светлина и от инфекции. Червилото - един от многобройните патенти на Древен Египет и неизменна част от грима на дамите. За да направят устните си по-желани, египтянките използват смес от метални окиси, кармин, къна и пчелен восък, с която ги оцветяват.
Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Благовонията са считани за символ на богатство и скъп подарък в Египет. За да хидратират кожата си, египтянките използват масло от горчив бадем, маруля, кимион и лилия, а за да я ароматизират, я натриват с масло от лимон, мира и кедър. Клеопатра открива вълшебното действие на ваната с мляко и мед, като я превръща в основно средство за разкрасяване на кожата. В Египет за първи път жените започват да носят перуки върху късо подстриганите си коси, с цел по-добра хигиена и предпазване от въшки.
Богини с тяло на атлети
Древногръцките богини се превръщат в своеобразен идеал за красота, смирение, чест или саможертва. Телата им са обвити в драпирани туники, които разкриват добре поддържана фигура, с добре развита почти мъжка мускулатура. Красотата, според древните елини, се изразява в хармонията на тялото и ума. Те смятат, че външната и вътрешната красота (красотата на личността, на характера, на духовния и интелектуалния живот), трябва да съжителстват в пълна хармония. А физическата красота е белег и за духовно богатство на жената, затова е невъзможно красивата жена да бъде обладана от зли помисли. Най-известният женски образ, покоряващ със своята красота и еротичност, е този на богинята Афродита, послужил за вдъхновение на много скулптори: "Тя събужда в сърцата на богове и смъртни единствено любов. Благодарение на тази своя сила тя царува над целия свят. Висока, стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, украсяваща прекрасната й глава като венец..."
Древногръцките жени обръщат особено внимание на естествените природни средства за разхубавяване. Хипократ описва различни средства за разкрасяване на жените, Питагор описва ползата от водолечението, а Аристотел - масажа, като средство за запазване на еластичността и свежия вид на кожата. Но в основата на всичко стои спорта и спазването на строги правила за хранене, защото красотата е именно в здравото и стегнато тяло. В ежедневието на древните гъркини се включват различни видове бани, масажи и гимнастически упражнения. Декоративната козметика също не била чужда на знатните дами. Те използват маски от брашно и мляко във вид на каша, употребяват избелващи средства за лице, подчертават черния цвят на миглите си със смес от сажди, яйчен белтък, червено вино и цветна смола. Историята разказва, че Афродита е първата жена, спечелила конкурс за красота, използвайки "нечестни" средства - червило и пудра за лице.
В Древна Гърция ароматите са широко разпространени - гъркините използват смоли, подправки и масла, получени от различни цветя, като така поставят основите на първите технологии за направата на парфюми. Предпочитан цвят за косата е меднорусият, а прическата - оформена в стегнат кок, придържан с помощта на диадеми и мрежи.
Жената през Средновековието
Известна е ролята на църквата през Средновековието и правилата, които налага. Тя забранява на жените да се гримират, защото смята, че така се създава фалшив образ на божиите създания и те се приобщават към дявола. Обявявани са за вещици и са изгаряни на клада. Единственият толериран цвят е червеният, а идеалът за красота на жените е млечнобялата кожа - символизираща чистота и богатство. А грижите за красотата на лицето се свързват с грижите за общата хигиена на тялото. Голяма част от жените през Средновековието епилират своите чела с различни смеси от смоли, като по този начин подчертават своята младост и красота. Но въпреки забраните на църквата, красивото женско тяло е поставено на пиедестал. Зад широкополите дрехи се крие добре оформено тяло с широки рамене, малки и леко раздалечени гърди, които символизират женската хубост, много тънка талия, тесен ханш и леко изпъкнал корем. Дългите руси коси завършват портрета на средновековната красавица.
Жената през Ренесанса
Ренесансът коренно се различава от Средновековието в отношението си към жената. Тя се превръща в муза-вдъхновителка, жената е символ на красота и женственост. Женският силует е леко закръглен, ханшът е изнесен напред, кожата е с цвят на мляко, очите и миглите са силно гримирани, косите са с цвят на венецианско злато - на почит са венецианските куртизанки, които налагат нов идеал за хубост. И може би художникът Кранах дава най-точна представа за ренесансовата жена със своите творби. Той разкрива голото женско тяло в цялата му нежност и с целия му сладострастен копнеж. Венера, Лукреция, Ева, Диана, Минерва... Неговите женски образи са заимствани изцяло от класическата митология, библейския свят и историята. Образите на Кранах, увити в прозрачен воал, излъчват странна двойнственост - те са съчетание от мамеща еротика и благонравна свенливост. Тайната им е в това, че подбуждат въображението и копнежа. И може би това е причината неземната красота на ренесансовите жени да вдъхновява творчеството на художници като Ботичели и Рафаело. Рубенс има друго виждане за женските образи по време на Ренесанса. Рубенсовият тип жена се изобразява като меко, пухкаво същество, със заоблени форми и впечатляващи по размер гърди. Тя е видимо добре хранена и излъчва удовлетворение и щастие.
Жената през XIX век
Времето през 19-ти век сякаш спира и обвива предишната голота на нежния пол с воала на добродетелта. "Красивото" вече се свързва не толкова с представата за жизнено и физически силно тяло, а с добрината и трудолюбието на жените, със способността им да създадат домашен уют и да отгледат добре децата си. Идва времето на брюнетките с млечнобяла кожа, леко закръглено тяло, хлътнали бузи, очи, обрамчени с тъмни кръгове и трескав поглед... Красотата на жената е в нейната болна визия. Образът, превърнал се в символ на 19-ти век, е този на Алфонсин Плеси - болна от туберколоза куртизанка, чийто образ е увековечен от Александър Дюма-син в прочутия роман "Дамата с камелиите".
Жената през XX век
Природата дарява жената със съвършен инстинкт за оцеляване и с невероятна сила и воля за борба. Когато към това се добави креативност, последователност, прецизност, гъвкавост и интуиция, се получава съвършена комбинация. Именно тук се вписва най-добре жената на 20-ти век. Защото 20-ти век е векът на самоуверената жена с изискани маниери, която успява да скандализира хората, водена единствено от амбицията да бъде независима жена.
Два от най-ярките образи на века са тези на Мерилин Монро и Коко Шанел. Мерилин Монро - изобилие от чувственост, пищна гръд, сочни устни, заоблени бедра, дълги руси коси... тя се превръща в събирателен образ, идеал за женска красота. Обикновено момиче, започнало своята кариера като фотомодел, тя се превръща в световноизвестна актриса, сбъдвайки мечтата на хиляди момичета по света. Но каква е тайната на нейната красота? "Капка парфюм" - би отговорила самата Мерилин Монро! И Коко Шанел - "чудото на 20-ти век", според Пабло Пикасо. Жена, която успява да изпревари своето време, благодарение на силната си воля и жажда за живот. С неподвластни на времето си чувственост и елегантност, тя сътворява модели, които я превръщат в световноизвестен дизайнер. Налага изцяло нов образ на жената като независима и дръзка личност, успяваща благодапение на собствените си умения, а не на красивата визия. Защото Коко Шанел със своята кльощава фигура и нисък ръст трудно би могла да се нареди сред красавиците на века. По-късно екраните са пълни със сочни дами с еротично излъчване като Джина Лолобриджида, Бриджит Бардо, Елизабет Тейлър... Настъпва краят на царуването на светлия тен: лицето е със загар - символ на природосъобразен начин на живот, в който спортуването заема важно място.
Жената на XXI век
С началото на новия век критериите за женска хубост са ясно дефинирани: 90-60-90, ръст 175 см и тегло 55 кг- Перфектните мерки предполагат добро отношение на другите към нас, красота и признание. И не на последно място - здраве. Тенденцията е жените да бъдат по-зрели и сексапилни. Защото днешната жена иска да се отличава от тълпата. Фитнесът навлиза като основно понятие в женския речник. А гримирането се превръща в комплексен наръчник на всяка уважаваща себе си представителка на нежния пол. Катрин Зита-Джоунс, Моника Белучи, Синди Кроуфорд... фино изваяни лица, магнетичен поглед и безкрайно дълги крака, ето го символът на XXI век.
Несъмнено критериите за красота ще се променят с всяко ново поколение, но едно е важно - да се харесваме такива, каквито сме, и да се забавляваме, стремейки се към "идеалните пропорции"! Защото, да - външната красота отваря много врати, но съчетана с вътрешното излъчване, прави чудеса! Така, че мили дами, бъдете красиви, усмихнати, уверени и истински, защото...
"Красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или начина, по които сресва косите си! Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й!"
Използвани източници
- beauty.bg
- dw-world.de
- сп. „Журнал за жената" бр. 28,29,30/2008
Много интересна и увлекателна за мен статия. ;)
Много е интересна еволюцията на концепцята за женската красота през вековете. В нашия район естествено, разбиранията на Изтока са по - други.
Египет започва от Изида - богинята майка - слаба и стегната ,с малки, кръгли гърди.
Няма за мен никакво съмнение, че в гръцкия период истинската красавица е била Артемида, и в някаква степен Атина Палада. Артемида е атлет, бегачка, ловец, със стройно, почти мъжко, спортно тяло и ясни дамски белези, Някъде там е и Атина. Те са несравнимо обичани богини, като почнем от Атина и Спарта и стигнем до Ефес или Сиракуза.
Популярният мит за красотата на Венера произлиза от Илиадата, но в състезанието там първо Артемида категорично не участва, второ изрично е упоменато, че победата е нагласена не от красотата на богините, а от даровете, които са предложили на Парис. Никоя богиня в древния свят не може да се бори нито по големина и пищност на храмовете, нито по статуи с Артемида. Афродита пък хич.
Всички древногръцки митове водят натамАфордита има някаква детинска, невинна красота. И цифра любовници и любимци, в някои хора дори самата тя е била лудо влюбена.
Доато Артемида има красота, за която смъртните са недостойни. Нейната степен е много по - висока. Та тя е близначка на идеалът за красота - Аполон. Единственият смъртен, който някога, дори без да иска, зърнал отблизо красотата й, макар и добър, благороден и красив, веднага бил превърнат на елен и разкъсан от собствените си кучета.
В римският свят красотата отива в лоното на прагматичността и реализма. Там всичко е практично ориентирано и реалистично. Жената отива към стройни, заоблени форми. Особено внимание се отделя на лицето. Доминиращите богини сякаш отпадат; макар и да има пищни храмове, например на Веста, акцентът вече не е толкова върху образът на богинята, колкото върху свещенослужението, жертвите, гаданията, политическата полза дори от един такъв храм.
Популярната идея за Афродитината красота, нежни, заоблени форми, дълга, пусната коса, бяла кожа и сякаш леко пълно личице идва до нас от средновековието и ренесанса. Всъщност това е времето на преоткриването на древните текстове, предимно омировите, и впечатлението от тях се пресътворява в изкуството. Оттогав аса и картините с афродитино участие, които така добре познаваме.
много ми хареса много интересна статия
Много хубава, приятна и лека статия! Подобни неща учехме по Увод в общата литература и там разглеждахме образа на жената в различните етапи на литературата. Изглежда нещата се препокриват ;)
Трябваше да има прикрепени снимки.
“Жената през XX век
Природата дарява жената със съвършен инстинкт за оцеляване и с невероятна сила и воля за борба. Когато към това се добави креативност, последователност, прецизност, гъвкавост и интуиция, се получава съвършена комбинация.”
Да обобщя - 20-ти век Природата решила, че е време за ъпгрейд... :Д:Д:Д