Любими книги

Това е най-голямата глупост която съм чувал!! Как може да възприемаш подаръка на някого като досадно задължение?! Ако го приемаш като такова, защо изобщо отиваш при него с този фалшив подарък?! В книгите на Букай има синтезирано знание за поне 10 книги! Това че, е лесен за четене означава ли, че е за тъпаци??! По-скоро е предимство ако се чете лесно! Предполагам, че говориш така, защото си нямаш и на идея за какво говори в книгити си. От изказването ти мога да си направя извод, че ако беше прочел нещо  от Фройд или Адлер би  свързал поне малко от написаното (на Букай) със сериозните заглавия в психологията!

Не бързай с изводите ;). При четенето на толкова психологическа литература, би трябвало да си осъзнал заплашителността в прибързаните заключения. ;)

Чудя се аз (и отговор не чакам) – не може ли човек да има просто мнение, без да бъде критикуван или осъждан за него? Както каза Лукреция, разбиранията за литературата и музиката до голяма степен са продукт на себеусещането.

Едит: Тук друго бях писал, но в последствие реших, че не е необходимо навлизане в чак такава дълбочина, достатъчно е да ти кажа, че имам някаква много бегла ;) представа от авторите, за които говориш.

Мнението ми за Хорхе Букай (изведено от книгите му), е, че са пример за “булевардна психология” и по подобие на Мадлен Алгафари всичко е резултат на перфектен маркетинг (неслучайно тя беше официалния му представител при посещението му в България). Истински стойностните научни четива в сектора по понятни причини не са достъпни до масите. Но както казах – това е лично мнение.

И за да не бъде мнението спам - в момента чета Ричард Бендлер и Джон Гриндер в оригинал – The Structure of Magic. Невролингвистичното програмиране е нещо, което винаги ми е било безкрайно интересно, за съжаление обаче истински интересните книги в течението ги няма преведени на бг все още.
Горепосочените автори досега не съм ги вписал тук, защото не покриват разбиранията ми за „любими”. Полезни и ценни са.

Аз изцяло подкрепям Петър и тъй като съм учила философия, далеч не схващам обвързаността между Хорхе Букай и Фройд, камо ли Адлер! Като цяло аз съм доста антифройдиски настроена, може би заради това, но Хорхе не ми се връзва с което и да било философско течение. Сега ще изразя личното си мнение, от което целях да избягам поради крайността му. За мен този автор е всичко друго, но не и литератор, по скоро бизнесмен, който е успял да хване нишката на бързите пари, които в литературата се характеризират с казване на очевидни факти в малко по - интерактивна форма. Неговия стил бих го определила като “живейте си живота по еди какъв си начин, понеже е много сложен”. Да намирате някаква логика в изказването ми? Не, защото и в неговите книги няма особено дълбок замисъл. Ще дам пример с един български автор, чиито произведения по неразбираема за мен причина биват издавани непрестанно, а именно Калин Терзийски! Особено с последната си реклама за парфюми “Рефан” вече става смешен, аман от продуктово позициониране в областта ан уж ъндърграунд литературата! Специално той претендира да е ъндърграунд автор и същевременно само неговата стихосбирка от българските поети струва 20лв. и то заради някакви фотографии на негова позната, които нямат нищо общо с написаните стихове! Аз не знаех, че Мадлен Алгафари е била официален представител на посещението на Хорхе в България (дори не знаех, че е имало такова, шейм он ми), но тя напълно му подхожда! Напълни всички коментарни студия на безмислени предавания в стил “Биг брадър” с общите си приказки на тема психология! Пак казвам, че изразявам ЛИЧНО мнение, но ми писна от телевизионери, литератори и тем подобни, които да ми казват как да живея живота си и то по най - простия и елементаре начин, на който са способни ( а вероятно не са способни на друг такъв)!

  Що се отнася до това, че коментирахте подаръка, да, признавам, че и аз имах забележка относно това... Защото аз правя подаръци, които са специфични за дадения човек. Но преди да изразя критиката си се сетих, че все пак съм правила и такива, които са били за отбиване на номера, така че се въздържах от критиката си относно коментара на Петър. И да, Хорхе Букай, кутия бонбони, червени рози или бутилка уиски са перфектни за подарък на някой, към когото нямаш специфично отношение.

  И за да не е съвсем спам, в какъвто очевидно се превръща коментара ми, ще кажа, че в момента чета Рей Бредбъри, на когото не бях обръщала внимание преди смъртта му. Пропуск, наистина.

С
“Атлас изправи рамене” (трилогията) - Айн Ранд

btw това вече е и филмирано, поне първата част. Гледаемо е.
Параграф 22 на Джоузеф Хелър е първата, за която се сещам.

Синовете на великата мечка,Волоколамското шосе,Хората не се раждат войници +всичко на Дийн Кунц+всичко на Робърт Лъдлъм

“Вероника решава да умре” на Куелю си е попрележдвам често...все си намирам нови интересни неща за мислене...

Петър29, естествено че бих реагирал остро на твоето изказване за подаръците! ;) Как очакваш да не бъдеш критикуван за подобно изказване?! Дори ти самият го правиш - критикуваш мен за острото ми изказване по теб. Как тогава очакваш  да не критикуват твоето напълно негативно и безмислено изказване за Хорхе?! Това изказване за дълбочината ми звучи като ситуация, когато някой ти се изперчи, а ти вместо да му отвърнеш просто му кажеш “ТИ ЗНАЕШ ЛИ АЗ КОЛКО КАТО ТЕБ СЪМ ПОСТАВИЛ НА МЯСТОТО ИМ!!!!!’‘.. но нека не навлизаме в такава дълбочина.. ;) Това за булевардите и психологията пак звучи безмислено (и дори в някаква степен завистливо).. Как да очакваш човек на средна възраст с кариера, семейство и всичките присъщи задължения, който досега не е имал досег с психологията и фундаменталните й теории да вземе да ги зачете точно сега, когато е на 40 и няма достатъчно време, мотивация, енергия за тези неща?! Естествено, че ще потърси произведение като това на Букай! И в никакъв случай не са празни приказки.. Лукреция, сходството с Фройд е видимо (ако желаеш бих ти драснал едно съобщение за да ти посоча точните места където можеш да срещнеш сходството)!!! Но нека не навлизаме токозз дълбоко :)

Както каза бат Боби във всяка възраст всеки си има любими книги, като почнем от приключенските и “индианските” карл май, жул верн и тн. та стигнем до сериозните романи, там е работата, че като минах джек лондон и тате ми купи компютър и оттогава чета от дъжд на вятър :( срам знам!
Но детските книжки си остават завинаги - Пинокио и Малкият принц са ми бест ъф!
Последно изчетох всичко, което е на бг на Чък Поланик + др. Дулитъл :D

Хърбърт - Дюн
Азимов - Фондация, 200-годишен човек, Роботите
Саймък - Градът, Отново и отново
Днепров - Глиненият Бог
Толкин - Властелинът

Чандлър! - Сбогом моя красавице, Дългото сбогуване....

Витане, ама тези са без картинки. ;(

Любим автор ми е Майкъл Кънингам.

1. Дом на края на света
2. Плът и кръв

Любимо ми е всичко на Зелазни,както и всичко на Херман Хесе.
Дан Симънс.Р.А.Салваторе,Джордж Мартин...И не само.Твърде дълъг е списъка.
Останах приятно изненадан и от двама български съвременни автори-по-точно автор и авторка-Николай Теллалов и Хедер Меспи.

Любимо ми е всичко на Зелазни,както и всичко на Херман Хесе.
Дан Симънс.Р.А.Салваторе,Джордж Мартин...И не само.Твърде дълъг е списъка.
Останах приятно изненадан и от двама български съвременни автори-по-точно автор и авторка-Николай Теллалов и Хедер Меспи.

  За Хедер Меспи не бях чувала, но Николай Теллалов е много добър автор, въпреки че не харесвам нито фентъзи романи, нито филми. Но все пак това, което съм чела, свежда се до само 2 книги, беше увлекателно написано, крайно различно от толкова издаваните съвременни български автори Калин Терзийски, Тома Марков и Карбовски. Не знам защо тази света троица е взела присърце идеята да подражава на този циничен алкохолик Буковски, който твори всичко друг, но не и литература! Дори еротичните канали, съчетани с телевизия “Планета” предлагат по - стойностна програма от тях тримата, заедно с великия им идол Чарлз.

Любимо ми е всичко на Зелазни,както и всичко на Херман Хесе.
Дан Симънс.Р.А.Салваторе,Джордж Мартин...И не само.Твърде дълъг е списъка.
Останах приятно изненадан и от двама български съвременни автори-по-точно автор и авторка-Николай Теллалов и Хедер Меспи.

  За Хедер Меспи не бях чувала, но Николай Теллалов е много добър автор, въпреки че не харесвам нито фентъзи романи, нито филми. Но все пак това, което съм чела, свежда се до само 2 книги, беше увлекателно написано, крайно различно от толкова издаваните съвременни български автори Калин Терзийски, Тома Марков и Карбовски. Не знам защо тази света троица е взела присърце идеята да подражава на този циничен алкохолик Буковски, който твори всичко друг, но не и литература! Дори еротичните канали, съчетани с телевизия “Планета” предлагат по - стойностна програма от тях тримата, заедно с великия им идол Чарлз.

agreed :)
А относно  Хедер Меспи-чел съм само едно произведение,дори не успях да намеря други,но много ми допадна.Казва се “Демон,Юда и магьосник” и е нещо доста различно от това,което бях свикнал да чета.Не е баналната история,в която отначалото знаеш какво ще се случи накрая.

Изненадана съм да открия, или по-точно да НЕ открия отговор “Пътеводител на галактическия стопаджия”. Не ми е любима, но мислех, че е любима на повечето мъже :D

Иначе и аз нямам любима книга - повечето са ми любими, докато ги чета, затова ще кажа последните които много харесах.
“Вино от глухарчета” - Рей Бредбъри
Четирилогията на Димитър Талев - “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден” и “Гласовете ви чувам”
“Непознат в огледалото” - Сидни Шелдън и тук незнайно откъде ме порази една вълна на криминалета, та изчетох почти всичко на Агата Кристи :D

“Пътеводителят...” далеч не е това което очаквах като я четох... Идва ми в повече :)

„Пазителите“ много истини се казват в този комикс!!!

“Пътеводителят...” далеч не е това което очаквах като я четох... Идва ми в повече :)

“Пътеводителят” е една от книгите, които трябва да се прочетат на определена възраст. Подминеш ли я, изпуснал си момента и никога няма да усетиш поезията на “ОООООО, фриволна грухталност, твоите миктурации за мен са като плурдлени геблеточици по лургедна пчела.”

,,Портретът на Дориан Грей’‘

,,Портретът на Дориан Грей’‘

В тази връзка винаги като чуя или прочета  някой да говори/пише за Дориан, се сещам за Дориан Грей, а в този форум обикновено хората имат предвид един друг Дориан. :)

Точно пък една любима книга нямам, но има няколко автора, които са ми “по-по-най” :)

Дж.Р.Р.Толкин - много се забавлявах на манията по “Властелинът на пръстените”, когато излезе първата част от трилогията на филм през 2001-2002 и в нета плъзнаха сайтове, форуми, клубове и безброй пъпчиви фенове, кой от кой по-”голям” разбирач (че даже и елфически език се учеше някъде) :)))
Пък на мен мама ми я подари първото издание на български през 1992 г. и оттогава ми е абсолютен фаворит във фентъзите.
Е, и Зелазни де, ама...
Реймънд Чандлър - forever!!!
Може би “Дамата от езерото” и “Големият сън”, въпреки че е трудно да си ги подредя, великолепни са всички)
Тери Пратчет - всичко!
Дан Симънс -  “Хиперион”
Имаше една на братя Стругацки, но не се сещам за заглавието(иначе има сериозни руски фантастики, много добри), Айзък Азимов, Любен Дилов - “Тежестта на скафандъра”
Карлос Кастанеда - спрях го навреме, като тийнейджър няколко секунди преди да се чална съвсем :)Сега го разбирам по друг начин вече...
Хенри Милър - “Тропика на Рака” (болен, много болен :))

и те така...:)

Много са...
Кен Киси -  “Полет над кукувиче гнездо”
Джеймс Клавел- “Цар Плъх”
Джеймс Оливър Кърууд- “Долината на мълчаливите”.....

“Пътеводителят...” далеч не е това което очаквах като я четох... Идва ми в повече :)

“Пътеводителят” е една от книгите, които трябва да се прочетат на определена възраст. Подминеш ли я, изпуснал си момента и никога няма да усетиш поезията на “ОООООО, фриволна грухталност, твоите миктурации за мен са като плурдлени геблеточици по лургедна пчела.”

  Хахахахахахаха.... ето нещо, което аз бях пропуснала сред любимите си книги да спомена! Поезията на вогоните винаги е впечатлявала със своята благозвучност и оригиналност, пред нея всички велики поети са прозаични лаици! :D

  А защо, Георги, ти е дошъл в повече пътеводителя? Аз бих казала, че след цар Давид от “Бог знае” на Джоузеф Хелър, Зейфод ми е другия любим литературен герой! Гениален със своята убеденост в това, че  е най - велик във Вселената, въпреки очевидната си безполезност! ;)

Май наистина заради възрастта ще да е било.

Днес прочетох “Краят на вечността” от Азимов и определено е една от любимите ми книги вече. Почти не препечатват вече негови произведения.

Хубава тема. Любими книги имам много, но като препоръка (защото в крайна сметка това правим) се сетих, в момента, за тази:

”Мисли и забогатявай” Наполеон Хил

В едни мои си настроения :
“Разказите на едно софийско копеле” и “Безсъници край попа” на Валентин Пламенов-уникален!!!

И многократно препрочитане на записките на Буров.

В едни мои си настроения :
“Разказите на едно софийско копеле” и “Безсъници край попа” на Валентин Пламенов-уникален!!!

В такъв случай може би ще ти допадне “Софийски психар” на Анрей Велков - има доста свежи неща. Приятно се изненадвам колко талантливи пичове има в нашето поколение.

Аз уикенда изчетох The Long Earth на Прачет и определено не ми допадна...много Бакстър, малко Тери. Сега съм на третата книга от Демонския цикъл на П. Бринт и много ме кефи - свеж полъх в изтъркания жанр на фентъзито, който не бях усещал от трилогията на Аберкомби.

“Братя Карамазови”
“Бесове”
“Корона от тръни”
...

Не мога да определя любима книга, но през последните години с огромно удоволствие чета творчеството на Карлос Руис Сафон. Изключително запленяващи книги, описанията са му...магия.
Сред книгите, които са оставили следа в мен, е “Повикай ме” от Джеймс Джоунс. Това е най-великия роман, насочен срещу войните, според мен. Много мъжка и сериозна книга.
За разтоварване си чета екшън-трилърите на Дейвид Морел и Лий Чайлд.

И аз не чета книги :(
За късмет, съм изчела доста преди време и сега разчитам на стари лаври :D
Ще посоча само любими автори, книгите са известни...от кого да започна я? Ще ги карам без ред. 
Алдъс Хъксли, Джоузеф Хелър, Джордж Оруел, Кен Киси, Джон Стайнбек, Габриел Гарсия Маркес, Исабел Алиенде, Достоевски, Тери Пратчет, Хенри Милър, Джак Керуак, Рей Бредбъри, Кърт Вонегът, Оскар Уайлд, Уилям Голдинг, Антъни Бърджис, донякъде Д.Х. Лорънс...
Ейй тук как никой не спомена Селинджър!!!!
...имам още, но като представа само...
Така и не се научих да харесвам Хемингуей, както и Ремарк.

Ричард Бах- всичко негово ме кара да изпитам “книгоргазъм”:D
Паоло Куелю- Алхимикът- за търсещите, за обичащите.
Джордж Оруел-1984 - ако сте на политическа вълна, тази книга ще ви хареса много.(nod)
Тони Бюзан- научни книги за развиване на мозъчния потенциал.

Много яка темичка. Та по нея:
Сборниците от разкази на Йовков, “Полет над кукувичето гнездо”, “Железният светилник”, Поредицата на Уоркрафт, Всякакви учебници и метериали по българска и римска история, трактати (римски, китайски, Николо Макиавели), митове и легенди - вспкакви, “Мечо Пух”... за това се сещам.

Сун Дзъ vs Макиавели ?

Да махнем прахта от темата.Може ли да ми предложите автори с творчество като на  Уилям Гибсън?

Да махнем прахта от темата.Може ли да ми предложите автори с творчество като на  Уилям Гибсън?

Нийл Стивънсън (и то не просто като Гибсън, а доста по-добро по мое мнение) - “Снежен крах”, “Диамантената ера”. Криптономикон също е много добра, макар да не е точно киберпънк, но не е издавана на български.

Също и Гавин Смит (Gavin Smith) - Veteran & War in Heaven.

Това последното изглежда интересно. Имаш ли го на файл?

Също и Гавин Смит (Gavin Smith) - Veteran & War in Heaven.

В момента чета “Ветеран”, но нещо хич не ми върви. Веднъж я зарязвах, сега се върнах към нея и май ще я докарам до финала в крайна сметка. Не е зле наистина, но има нещо самоцелно в представянето на мрачната перспектива на бъдещето, точно като при Гибсън. Затова Стивънсън ми допада повече - при него идва някак по-естествено. Лично мнение. :)

Много заглавия на любими книги прочетох в страниците тук, а ето и някои от моите любими!
Аполония Понтика
Спартак - синът на Древна Тракия/ Spartacus - the Son of Ancient Thrace

Това последното изглежда интересно. Имаш ли го на файл?

ей го на

В момента чета “Ветеран”, но нещо хич не ми върви. Веднъж я зарязвах, сега се върнах към нея и май ще я докарам до финала в крайна сметка. Не е зле наистина, но има нещо самоцелно в представянето на мрачната перспектива на бъдещето, точно като при Гибсън. Затова Стивънсън ми допада повече - при него идва някак по-естествено. Лично мнение.

То финала е във втората книга. Тегави диалози има - опитва се да вкара по-дълбока, философска нишка на фона на цялото клане, ама не му се получава много. Човека още се учи да пише, но е с голям потенциал. Аз в момента чета една друга негова, дето направо се развихря - технологии, генно инжинерство, присадки...

“Да убиеш присмехулник”
“Живот назаем”
“На изток от рая”

И още един куп :)