ДНЕВНИК ЗА СЪРДИТИ СТАРЧЕТА :)

05.09
Сън:  23.00-/6.00-7.00/ + излежаване

Храна:
- 3в1 в с креатин
- 1 фпх с 2 варени яйца, 100 гр. тофу запечено с зехтин и пипер, 50 гр. шунка, 1 домат
- 120 гр. пица със салам и царевица (1/2 кръгла)
- 1/2 праскова, 1 парче локум
- 1 печено пилешко бутче, домат о краставица с малко зехтин, 1 фил. Вита

COBRA това което си писала съм го изживяла при мен беше около 3-4години и напълно те разбирам.Докато един ден действителността ме извади от това състояние.Ей така един ден такъв шамар получих от живота и така ме постави на място,че сега въобще не мога да си мисля такива гадории.Точно от същото ме беше страх от неизвестното,все ми се искаше да контролирам нещата.
Сега въпреки ,че имам дете и съответно няма как да не надделява разума има моменти в които просто не мисля.
За съжаление за това няма рецепта,просто трябва да дойде времето и да го преодолееш.При мен стана по трудния начин случиха ми се едно след друго доста гаднички неща ,ама такива за които не се бях сетила да се притеснявам предварително и подсъзнанието ми разбра,че няма смисъл от това да се изтезавам.А между другото това при жените е и на хормонална основа.Хормоните ни правят мармалад.
Ама си силна щом успяваш да тренираш,въпреки среднощните мисли.
А след баба ми остана мириса на лютеница,баница и все такива вкусни неща.Като се сетя за нея и баниците и ми става едно топло.

Преодоляването е лесно, постигах го доста време.
Но приемането- няма да стане. Не мога да си го представя.
Гледам всички тези живи хора около мен и не разбирам как успяват да живеят живота си, като знаят че съвсем скоро ще свърши. Как гледат децата си, като знаят какво ги чака?
Как възприемат безвъзвратния край на съществуването си?
Не мога.
Колкото повече чета за исторически личности и събития ме втриса от ужас- хора, като мен, които са живели преди 500, 1000, 2000 год, имали са планове, цели, мечти, политика вече ги няма.
Ами полу-хората, които са били преди да станем Хомо Сапиенс- как са живели и изчезнали без следа. Имали ли са съзнание, мислили ли са за бъдещето си?
Като чета и гледам за еволюцията на живота, на планетата, а галактиката -ме ужасява - виждам неизбежния край на всичко.
Това е брутално- животът ни е просто проблясване на няколко биотокове в мозъка.
За целия си живот просто разместваме няколко атома във вселената.
И това е- всичко ще угасне в мрака.

Как се примирява човек, че ще изчезне ?!?

Примиряваш се с неизбежното, иначе само хабиш усилия. Може и да открият безсмъртие, но няма а е в близките 100 години.
Погледни го от тази страна - самия факт, че човек е получил шанс да се роди и съществува е безценен. По-добре да съществуваш малко време (на фона на възрастта на вселената) отколкото николко.
Аз така приех факта за смъртта.
Замисли се дали проблема при теб е емоционален, а не логически.

Разбира се, че е емоционален. Как може да остане човек безчувствен при мисълта за собственото си унищожение??!!
Фактът колко безценен и прекрасен е животът, го прави още по-трудно.

До преди 2 седмици преглъщах нещата, мислех позитивно, намирах си развлечения от тази мисъл. Появяваше се , но я изтиквах назад. Но тази криза оная седмица просто ме пречупи - психически и емоционално.

Преодоляването е лесно, постигах го доста време.
Но приемането- няма да стане. Не мога да си го представя.
Гледам всички тези живи хора около мен и не разбирам как успяват да живеят живота си, като знаят че съвсем скоро ще свърши. Как гледат децата си, като знаят какво ги чака?
Как възприемат безвъзвратния край на съществуването си?
Не мога.
Колкото повече чета за исторически личности и събития ме втриса от ужас- хора, като мен, които са живели преди 500, 1000, 2000 год, имали са планове, цели, мечти, политика вече ги няма.
Ами полу-хората, които са били преди да станем Хомо Сапиенс- как са живели и изчезнали без следа. Имали ли са съзнание, мислили ли са за бъдещето си?
Като чета и гледам за еволюцията на живота, на планетата, а галактиката -ме ужасява - виждам неизбежния край на всичко.
Това е брутално- животът ни е просто проблясване на няколко биотокове в мозъка.
За целия си живот просто разместваме няколко атома във вселената.
И това е- всичко ще угасне в мрака.

https://www.youtube.com/watch?v=YYpYDpEYXZ8
ние не може да решаваме кога ще умрем, но може да изжевеем живота си така, както намерим за добре......

До преди 2 седмици преглъщах нещата, мислех позитивно, намирах си развлечения от тази мисъл. Появяваше се , но я изтиквах назад. Но тази криза оная седмица просто ме пречупи - психически и емоционално.

Мира и аз съм изпадала в подобни дупки, но беше много отдавна.
Все още си много млада и колкото и банално да звучи, тепърва ще се радваш на живота, така че стига си мислила и ревизирала постоянно.
Лично аз не съм постигнала кой знае колко, но се чувствам напълно удовлетворена, от това, което съм.
Може би, точно затова не се страхувам от края си един ден, нито от това, че родителите ми, децата ми и всичките ми роднини и приятели ще изчезнат.
Бачкам като вол, но пък запълвам всяка една свободна секунда с нещо, което ме кара да се чувствам добре.
Заобикалям се с хора, които харесвам и обичам и им казвам и показвам чувствата си всеки ден. Научих се да се радвам на това, което имам и не искам нищо повече.
Надявам се скоро (е не чак толкова хаха) да се радвам и на внуци, а после живот и здраве и на правнуци.
За мен единственият смисъл на самия Живот е да оставиш някого след себе си, който да е късче от теб и да продължава започнатото от нас.
Удовлетворение е най-точната дума, която намирам. Когато лично се почувстваш удовлетворена, повярвай ми, хич няма да ти дреме, дали и кога ше приключиш земния си път. Само ще желаеш, това което чувстваш да продължи възможно най дълго. :)

Сега отивам да ударя един шот, че нещо от толкова писателстването ми пресъхнаха устата.

Божее, а аз си мислех, че махмурлука в почивните дни е най-гадното нещо на тоя свят.

Нападнали сме я от няколко фронта едновременно. :D
Да вземем да я оставим на спокойствие. Тя си знае най-добре какво й е в момента. Надявам се да е моментно де. :*

Разбира се, че е емоционален. Как може да остане човек безчувствен при мисълта за собственото си унищожение??!!
Фактът колко безценен и прекрасен е животът, го прави още по-трудно.

Ами както казах - радвайки се на живота, който е получил.

Имаш вътрешно противоречие - цениш неимоверно живота и желаеш безсмъртие, но същевременно хабиш малкото живот, който имаш с отрицателни емоции и мисли за неизбежното (смъртта).

Можеш да прочетеш за Cognitive behavioral therapy for death anxiety.
Можеш да прочетеш за Стоицизма, особено Медитациите на Марк Аврелий.

Overcomming the fear of death with stoicism

Проблема не е нерешим, безсмислено е да си тровиш живота с него.

Божее, а аз си мислех, че махмурлука в почивните дни е най-гадното нещо на тоя свят.

Аз пък от години нямам махморлук. Сутрин съм си все едно вечерта не съм пил. С тази разлика, че по съм вял и разконцентриран /ама това, ако съм пил повече/, но нито ме боли глава, нито ми е лошо.

Божее, а аз си мислех, че махмурлука в почивните дни е най-гадното нещо на тоя свят.

Аз пък от години нямам махморлук. Сутрин съм си все едно вечерта не съм пил. С тази разлика, че по съм вял и разконцентриран /ама това, ако съм пил повече/, но нито ме боли глава, нито ми е лошо.

ну, ты красавчик)..мне бы так)

Ъхъм...
Една патка мислила,мислила-па умряла...
:D
Кво ти става бре???
Някой ти е стъпил на опашката?Пясък ти е влезнал под люспите???

DAN HILL LYRICS
“It’s A Long Road”

It’s a long road
When you’re on your own
And it hurts when they tear your dreams apart
And every new town
Just seems to bring you down
Trying to find
Peace of mind
Can break your heart
It’s a real war
Right outside your front door,
I tell ya
Out where they’ll kill ya,
You could use a friend
Where the road is:
That’s the place for me
Where I’m me
In my own space,
Where I’m free -
That’s the place
I want to be
‘Cause
The road is long and
Each step is only the beginning
No breaks, just heartaches
Oh man, is anybody winning?
It’s a long road
And it’s hard as well
Tell me what do you do to survive
When they draw first blood
That’s just the start of it
Day and night
You gotta fight
To keep alive
It’s a real war
Right outside your front door,
I tell ya
Out where they’ll kill ya,
You could use a friend
‘Cause
The road is long and
Each step is only the beginning
No breaks, just heartaches
Oh man, is anybody winning?
The road is long and
Each step is only the beginning
No breaks, just heartaches
Oh man, is anybody winning?
It’s a long road
It’s a long road

Специално за Кобрата https://www.youtube.com/watch?v=8pjo8uw-RQg
https://www.youtube.com/watch?v=rcThFswcLB0

Не си сама ;)
живота обича смелите...постоянно доказвам, че трябваше да заложат на мен ) https://www.youtube.com/watch?v=xZxaV0-jKog

Всички ще остареем и накрая ще умрем. Важното е да го направим с достойнство, особено остаряването.

05.09
Без тренировка.
Движение ок. 4 км

Разкарвах майка насам натам- тя не може много да ходи, обаче цялото мотане с обяд и разкарване по магазините отне 4 часа :)
Гледах ме филми у нас, дремахме, почивка като цяло.
Спя неспокойно и се събуждам рано. През целия ден съм тревожна, напрегната и дори мускулите ми са стегнати и болезнени без да съм тренирала.
————————————————————————————-

Всички тези неща които сте изписали, са верни и близки до ума. Знам, че са ирационални, защото това е цикълът на живота.
Само след 50-60 години  (живот и здраве) вече няма да има за какво да се тревожа.
Това е ужасно ужасно страшно.
Ужасява ме толкова много, че не мога да правя нищо друго освен да се свия в някой ъгъл напълно безпомощно и да плача.
Не знам дали някога ще успея да си върна контрола над мислите.
Възхищавам се как околните живеят живота си без това ужасно страдание в мислите си.
——————————————
Светльо, това с махмурлука, беше толкова тъпо ....

06.09
Сън: 23.00-6.30

Храна:
- 2в1
- ябълков домашен кекс с фъстъчено масло 1 лъж.
- 1 банан, 1 смокиня
—ябълков домашен кекс с фъстъчено масло 1 лъж.
- 1 фпх, 2 малки варени яйца, домат, краставица със зехтин, 2 печени пилешки крилца

————————————
Изпратих мамето. Тя малко се измъчи тия 2 дни- не обича да пътува, да ходи пеш, да излиза  по жегата след обяд.
Хвана се да ми кърпи дупките от етикети по фланелките, да мете терасите- не може да стои без работа. :)

————————————
”САМИ ВКЪЩИ”  доста забавен и разтоварващ, обаче никак не е детски филм, доста брутален и няма никаква добра поука. Анимираните животни са много грозни, нямат никакви характерни животински черти. анимациите на Дисни са класа класа над тях.
ГРЪМАнимация за смело куче с много добър сюжет, позитивно и поучително.
ЛЕГЕНДАТА ЗА БАРНИ ТОМПСЪН  шотландски черен хумор, страхотна градация на образите , на сюжета, който започва леко и скучно а към края те оставя без думи. ПРЕПОРЪЧВАМ!
KOСТЕНУРКИТЕ НИНДЖА - новите костенурки са свежи, приятно леки забавни, без никаква претенция за смисъл и цел, просто чист комиксов екшън.

—————————————
Трябва да се взема в ръце.
Не мога всеки момент, в който остана сама , да се свия, да рева от ужас и да се самосъжалявам.
Това няма да промени нищо, за нещастие ...

Еми няма, да... знаеш си го.
Винаги има за какво да си щастлива и за какво да не си, въпросът е за какво ще избереш да мислиш.Не казвам, че е лесно да излезнеш от такова състояние, но в крайна сметка ще го направиш, както си го правила и преди- нищо ново и неповторимо :) И колкото и пъти да ти се случва, все ще си мислиш, че няма изход :Д

Позаинтересувах се за екзистенциалната криза(все пак смятам с психология да се занимавам), ти сигурно си чела това, което ще ти кажа, но все пак може да ти е от полза. Оказа се, че човешката психика е устроена така, че да може да продължи нормалното си съществуване без да е нужно да знае отговорите на такива съществени въпроси, като съществуването например. Така че, за да се отключи такова съмнение и същевременно депресия, има проблем някъде другаде. Например нормалните нужди на човека не са удовлетворени -  безопасност, интимност, близост, любов, социална принадлежност, добро здравословно състояние на нас и на близките ни, сигурност, финансова стабилност, социален статут(това са всичките, които са описани). Сега аз като се замисля, не знам колко българи могат да се похвалят, че всичките им базови нужди за удовлетворени, по тази логика всеки би трябвало да е в тежка депресия.

Другия вариант е да си имала последователност от негативни мисли и тук отново се включва лошото финансово състояние. Напълно нормално е то да е една от главните причини. Или социалната среда в работата да те натоварва прекалено много. Трябва да намериш как да задоволиш тези нужди и да видиш дали ще има промяна. Уви, пак ще умрем, задоволени или не, но просто не е задължително да му мислим много. :)

П.С. Мислила ли си за разговор с психолог?

Успех! :)

Много дълбоки мисли за живота и смъртта. Да споделя само мое преживяване, за да се почувстваш по-добре. Аз никога не съм била вярваш човек, но не съм се замисляла и за съществуването си до един ден , когато претърпях животоспасяваща операция. Тогава бях на 23 години. Благодаря на лекарите, че съм жива, Господ здраве да им дава. Това което видях по време на тази операция е излизането ми от тялото ми, преминаване през тунела и някъде там накрая където е безкрайната светлина спрях. От дясната ми страна застана така да го нарека същество,което ми се представи като мой ангел хранител. Говорихме ( няма звук там, но обмена на мислите е на много интересно ниво). Всяка мисъл изкривява материята на собственото ти поле. И аз не мога да го обясня точно. Знам само, че там е невероятна любов и спокойствие. Ада е точно тук на земята. Всички ние ще умрем и ще отидем там, а след време ще се преродим. Има Господ ( всеки го нарича с различни имена, но той е един). Видях колелото на живота. Има 7 цикъла всеки. Върнаха ме, защото не е било моето време. Има още уроци да уча. След тази случка имам много сънища. Видях в съня си катастрофа на приятел, детето на приятелка преди да забременее, смъртта на баща си, войната в Сирия и много щастливи и нещастни случки. Сега вярвам, че не сме сами, че има Бог, че има друг свят, че ще се върнем в стотици други животи. Толкова си млада, раздвай се на живота, прави добро на хората, мисли позитивно и ще имаш чудесен живот.

Тук не е Ад, тук е както си го направиш :Д

Мда, логично е това, което пишеш. Четох не малко по темата, четох за когнитивно поведенческата терапия на страха от смъртта- все статии на умрели хора. :) Парадоксално, а?
————————————————
Не съм в лошо финансово състояние. Покривам всичките си нужди. Боже, защо оставям хората с такова впечатление?! Да финансовата обстановка не е читава, хората около мен не са особено богати, а тези които са, пък не са никак щастливи и спокойни.
—————————-
Да, като цяло в нито една от изброените сфери не се чувствам задоволена изцяло - дали е реално или субективно, не е от значение.
Никога въобще не съм се чувствала напълно щастлива. Да, доволна съм от някои неща, имала съм малки моменти на радост, но нямам спомен някога да съм била изцяло удовлетворена и щастлива. Мисълта, че всичко е преходно - притежания, чувства, преживявания, че всичко е безсмислено погледнато глобално и ще отмине,  ми пречи. Не разбирам хората, които са щастливи. Как го постигат?
Аз не искам да съм щастлива с някоя половинка, а човек, който може да ме разбере и утеши. За съжаление бившият ми отказваше да разбере за какво му говоря.
Тъпия ген на серотонина, сигурно.
—————————-
Искам да вярвам в някакъв бог, в прераждането, в преживявания извън тялото, в духа, в душата, в трансцеденталното съзнание, в квантовите закони, за които Пенроуз пише, че не могат да позволят съзнанието да се загуби безвъзвратно.
Явно съм твърде тъпа, за да ги възприема тези неща като житейска философия и да прехвърля отговорността на някой друг.
Много ми е трудно да виня някакви напълно хаотични химични реакции, които са ме създали.
Много е трудно да търся отговор в някакви несъзнателни физични закони, които не правят разлика между мен (или който и да е човек) и плоските червеи.

—————————-
Изпитвам понякога разочарование и гняв към майка ми , че е позволила това да се случи. Защо ме е родила, след като е знаела крайният изход от всичко. Това е било толкова себично- да осмисли собствения си живот.
—————————————
Разбира се, ако не се отърва от тези натрапчиви мисли скоро, може да посетя някой терапевт
- мисля, че е нормално човек да се консултира с психолог когато не може да се справи сам с  мислите си
-  но нямам очакване, че ще се ангажира и че ще ми помогне изобщо.
Най-много само временно да ме разсее от основния проблем.

Да споделя само мое преживяване.

Благодаря ти, че споделяш нещо толкова лично и имаш желание да се почувствам по-добре.
Най-искрено се радвам, че операцията ти е била успешна, че си жива , здрава и сега си част от форума, че  имам възможност да си общувам с теб.
———————————————-
Но няма как да ми помогне това- твоето преживяване са просто халюцинации на останал без кислород мозък, хаотични превключвания на биотокове и невротрансмитери с непознати за мен имена, поставени в ситуация на оцеляване.
Личността на всеки е уникална и е невъзможно да се копира.
Неповторимата същност на личността е структурирана съвкупност от вродени  и придобити фактори,  които определят как ще се адаптираме към околната среда. Личностната ни организация се създава и променя непрекъснато под влияние на биологическото ни съзряване и натрупването на личен опит .Когато не познаваме  несъзнаваната част от личността си, се получава конфликт между съзнавано и несъзнавано. От там идват основното напрежение,неадекватността на възприятията и поведението ни.

В този ред на мисли не можем да се преродим, не може да се презапишем в в компютърен процесор- дори да го направим, това ще бъде някаква отделна личност със своя съдба, която също няма да е безсмъртна и ще се страхува от спирането на тока.
Не можем да търсим някаква милост, състрадание или по-висш разум в атомите на вселената.
Това е, което ме измъчва.

Както казва Мартин Лутър Кинг „Тъмнината не може да изгони тъмнината; само светлината може. Омразата не може да изгони омразата. Само любовта може.” Истината е, че когато храним в душата си омраза, тя в крайна сметка взима най-доброто от нас. Поема контрол над нас. Забравяме защо мразим, какво мразим и кого мразим. Накрая естествено, намразваме и себе си. Всичко, което мразите, заема място в главата и сърцето ви. Така че, ако искате да елиминирате нещо или някого от съзнанието си, не го мразете. Всъщност всеки сам избира родителите си. Питаш себе си,  защо майка ти те е родила, а не обратното защо си избрала тази майка. Според мен мисълта за щастието е мерителната единица. Ако смяташ , че щастлив човек  притежава един тон щастие няма как да си щастлив с един килограм. Човек спира да мисли за ръката си ,тогава когато му отрежат крака. Просто спираш да четеш всички тези книги, които четеш и да анализираш щастието в другите хора. Любовта е във всички нас, просто трябва да я проявиш и ще се чувстваш щастлива. Не очаквай някой да те разбере ( всички ние възприемаме света по различен начин), но не съди и тези, които не те разбират. Имаш нужда от свобода, а не от психолог. Някой човек те задушава и затова се чувстваш така объркана.

Има доста написано по темата и нищо, което да дава задоволителен отговор ако си склонен да мислиш по-рационално.. Все пак можеш да пробваш Виктор Франкъл- “Човекът в търсене на смисъл”, нещо като по-съвременен вариант на стоицизма.

Да споделя само мое преживяване.

Благодаря ти, че споделяш нещо толкова лично и имаш желание да се почувствам по-добре.
Най-искрено се радвам, че операцията ти е била успешна, че си жива , здрава и сега си част от форума, че  имам възможност да си общувам с теб.
———————————————-
Но няма как да ми помогне това- твоето преживяване са просто халюцинации на останал без кислород мозък, хаотични превключвания на биотокове и невротрансмитери с непознати за мен имена, поставени в ситуация на оцеляване.
Личността на всеки е уникална и е невъзможно да се копира.
Неповторимата същност на личността е структурирана съвкупност от вродени  и придобити фактори,  които определят как ще се адаптираме към околната среда. Личностната ни организация се създава и променя непрекъснато под влияние на биологическото ни съзряване и натрупването на личен опит .Когато не познаваме  несъзнаваната част от личността си, се получава конфликт между съзнавано и несъзнавано. От там идват основното напрежение,неадекватността на възприятията и поведението ни.

В този ред на мисли не можем да се преродим, не може да се презапишем в в компютърен процесор- дори да го направим, това ще бъде някаква отделна личност със своя съдба, която също няма да е безсмъртна и ще се страхува от спирането на тока.
Не можем да търсим някаква милост, състрадание или по-висш разум в атомите на вселената.
Това е, което ме измъчва.

Ако мозъка беше останал без кислород нямаше да си пишем тук сега. Интересно, защо хората, които имат сблъсък със смъртта не сънуват шампанско и хайвер, Брат Пит и други подобни, а имат близки или подобни усещания на това което ви разказах. Разбира се, че не искам да ставам за посмешище с тази история. Опитвам се да те накарам да не се страхуваш от смъртта и да се почувстваш по-добре и по-ведра.

Препоръчвам ти книги за приложна психология.На Уейн Дайър “Вашите слаби места” и на Луиз Хей “Силата е в теб” и “Излекувай живота си” .Там се дават техники как да присъстваш в настоящия момент ,където няма страдание.Тревогите и безпокойствата са от неизвестното бъдеще ,а срамът и вината в миналото.Силният момент е сегашният ,в който можем да действаме.Бъдещето е илюзия и нямаме власт там докато не дойде като настояще.

Не разбирам хората, които са щастливи. Как го постигат?
Аз не искам да съм щастлива с някоя половинка, а човек, който може да ме разбере и утеши.

Лесно!
Но щом все пишеш ИСКАМ ,а никъде ДАВАМ няма как да го разбереш!Утешавай ти ,не чакай теб да утешават!

От прочетеното в последните страници ,по-вероятно е някоя девойка да се повлияе и преждевременно метне от балкона ,отколкото ти да намериш своя път.

За съжаление в България ако кажеш, че имаш нужда от разговор с психотерапевт, то автоматично си причислен към “лудите”.  Но всеки човек има такива периоди, в които има нужда да бъде изслушан от професионалист и да получи адекватно мнение, като види ситуацията “от страни”
Ще ти дам един съвет - опитай се да осмислиш живота си чрез най-простия начин - като правиш добро. Колко хора са добри в днешно време? Колко хора помагат на другите?
Направи нещо добро за някой, помогни на някой, не искай да ти се отблагодарява. Тогава ти си направила едно добро, зарадвала си някого. Ще ти постна една песен(ще те върна в олдскуула), сигурен съм, че си я слушала, но я чуй пак и вникни в текста. :)
https://www.youtube.com/watch?v=BP7WGKWPZKg

Ужас, не искам да повлияя на никого толкова зле!
За съжаление не страдам от особена емпатия, чуждото нещастие ме разстройва и натъжава, защото започвам да мисля какво би станало, ако това се случи на мен, но не мога да окажа помощна друг човек.
Че аз не мога да оправя собствената си глава, какво остава за нечия друга .
—————————-
Сигурна съм , че съм добър човек.
Не наранявам никого умишлено.
Не злословя, не правя интриги, не отмъщавам, разбирам се с всичките си колеги, старая се да е чувстват добре в моята компания.
Помагам на всеки с каквото мога -дори елементарни ежедневни неща.
Последните години започнах дори да изпитвам привързаност и нежност към майка ми, след  толкова много години на омраза и гняв заради деспотичното и ограничаващо възпитание, което ми налагаше.
——————————————————-
Аз съм млада, здрава, силна, имам работа,жилище, свободно време, сравнително  интелигентна съм.
Не знам защо изпаднах в тази криза.
Ако бях болна, щях да драпам със зъби и нокти да се излекувам, ако нямах работа, щях да драпам да си намеря. Имам почти всичко необходимо.
Може би трябва да си намеря половинка скоро, защото самотният живот очевидно  води до  ирационални мисли.
В крайна сметка аз наистина се боря мисловно срещу нещо напълно извън моя контрол и възможност за възприемане.
Това е напразно похабяване на ресурси, знам го.

——————————
От споделеното тук, разбирам, че има хора, които изключително добре ме разбират и са дали много добри съвети. Трябва да се положа усилия да се измъкна.
Оставих нещата да отшумят от само себе си 2 седмици.
Не става.
Трябва да взема съзнателни мерки.

Ще се опитам да сложа край на тези 2 страници отчаяние и депресия.
Днес като изпратих майка и се прибрах, отново ме удари кризата, както стана ясно. След няколко часа, изпълнени с рев, гняв и отчаяние, логично= ме заболя главата.
Взех един парацетамол, дремнах малко и си наритах задника да отида до залата, защото, все пак аз съм жива и здрава и лежането на топка вкъщи на дивана, погълната от мирова скръб, няма да подобри нещата.
Залата беше пълна към 15-16 часа. Дано не съм уплашила децата - пребледняла, на петна по лицето, с блеснали очи.
Понеже не бях и яла нормално, ми беше доста замаяно, но тренировка пък се получи идеално.

06.09 комплексна в супер серии
1. клек (20,50кг) 3х7х60кг 2х7х50кг
2. избутване на машина за гърди седнала раменен хват (30кг) 3х8х47кг
3. придърпване на скрипец пред гърди (30кг) 3х8х50кг
4. разгъване за предни бедра 3х8х25кг
5. сгъване за задни бедра 3х8х25кг
6. кросоувър за гърди изпънати ръце 3х10х(2х15кг)
7. придърпване с 1 ръка от колене 3х8х35кг всяка ръка
8. хиперекстензии 3х15
9. разтваряне встрани с прави ръце 3х10х(2х2,5 кг)

Движение минимално 1-2 км.
Чистене - прахосмукачка.

Мисля да отида да гледам един бабешки концерт на центъра по случай празника. Росица Кирилова, Маргарита Хранова, Мими Иванова- абе все файда :)

П.п. Кантарът показва, че пак съм си около 63 кг. Вярно, ядох доста минимално за мен последните дни, нямах и апетит, но пък не вярвам да съм свалила нещо. Може би просто ми е олекнало на стомаха.
Ще карам  все така леко, може би с 20-30% по-малко като обем . Тоя апетит от преди няколко седмици не е здравословен.
Трябва да призная, че хапването на Гери доста ме мотивира да е догоня, обаче не е за мен- не мога да се справям с големи порции :)

Надпис в поликлиника:
- Всички, които са открили смисъла на живота, се приемат от психиатъра без ред!

https://web.facebook.com/LoveForNaturePage/videos/1786325268318153/
No words.

Чети библията, евангелие на Матей.
Глава 5.

Ужас, не искам да повлияя на никого толкова зле!
За съжаление не страдам от особена емпатия, чуждото нещастие ме разстройва и натъжава, защото започвам да мисля какво би станало, ако това се случи на мен, но не мога да окажа помощна друг човек.
Че аз не мога да оправя собствената си глава, какво остава за нечия друга .
—————————-
Сигурна съм , че съм добър човек.
Не наранявам никого умишлено.
Не злословя, не правя интриги, не отмъщавам, разбирам се с всичките си колеги, старая се да е чувстват добре в моята компания.
Помагам на всеки с каквото мога -дори елементарни ежедневни неща.
Последните години започнах дори да изпитвам привързаност и нежност към майка ми, след  толкова много години на омраза и гняв заради деспотичното и ограничаващо възпитание, което ми налагаше.
——————————————————-
Аз съм млада, здрава, силна, имам работа,жилище, свободно време, сравнително  интелигентна съм.
Не знам защо изпаднах в тази криза.
Ако бях болна, щях да драпам със зъби и нокти да се излекувам, ако нямах работа, щях да драпам да си намеря. Имам почти всичко необходимо.
Може би трябва да си намеря половинка скоро, защото самотният живот очевидно  води до  ирационални мисли.
В крайна сметка аз наистина се боря мисловно срещу нещо напълно извън моя контрол и възможност за възприемане.
Това е напразно похабяване на ресурси, знам го.

——————————
От споделеното тук, разбирам, че има хора, които изключително добре ме разбират и са дали много добри съвети. Трябва да се положа усилия да се измъкна.
Оставих нещата да отшумят от само себе си 2 седмици.
Не става.
Трябва да взема съзнателни мерки.

Отговора на всичките ти въпроси е закодиран в този пост.Ще ти там бонус:Отговорът е между 1-вия и 9-тия ред.УСПЕХ!!!............Ако се затрудниш в намирането,след един ден ще ти дам друг ‘джокер’.

Когато единствената невидима сила, в която вярваш е wi fi и не разбираш защо хората третират домашните си любимци като членове на семейството, това води до цинизъм. Никой не обича циниците и те рано или късно се оказват сами пред най-разнообразни екзистенциални кризи.

Марги, не пиши смехотворни неща.
НЕ вярвам във Wi-fi , защото не вярвам в нищо, а просто го има и го употребявам. Вярата е особено изкривено понятие за мен за неща, за които отказваме да приемем фактите и си измисляме нелогични обяснения.
Всеки е свободен да прави каквото си иска с живота си- като това да си вземе куче - дали го разбирам или не, няма никакво значение. Не разбирам защо хората скачат с парашут, защо се татуират или защо се мъчат с високи токчета -  това си е тяхна работа, свобода на мисълта и действието. Аз съм свободна да го коментирам.
Това, че мисля трезво и рационално, не значи , че съм циник (не знам обиждаш ли ме или ме причисляваш към философското течение, с чийто принципи изобщо не се отъждествявам )- а дори и да е така, то това е единствената приемлива гледна точка за мен. Всичко друго са глупости и фантазии на заблудени мозъци, които не искат да приемат реалността.
Бих казала, че ако смяташ, че ще се преродиш в свещена крава или ще се преселиш в някое друго измерение след кончината си, ще останеш много разочарована. Но няма да бъдеш- защото просто няма да те има повече.
Нормално е, рано или късно, може би поне няколко пъти в живота си човек да изпадне в размисли за края на всичко - защото всичко свършва с нашата кончина и намирам за безсмислено умствено упражнение да мисля какъв ще бъде света и вселената когато ме няма.
—————————
МАрин, знам какво искаш да кажеш, но в крайна сметка няма значение.