Тежко дишане и трудно поемане на дълбоко въздух. Моля за подкрепа!

Здравейте хора.
От 2 седмици имам нещо като задух. Трудно поемам дълбоко въздух. Стига някъде до гърлото, в някой от случайте до слънчевия сплит и до там. Реално нямам задух, като недостиг на въздух, дишам си (малко тежко, като риба на сухо), нооо мнооого трудно поемам дълбоко въздух. На 20 пъти веднъж, с триста зора.
Ходих при личния ми лекар, прави ми кардиограма - перфектна. Гледа ме с ехограф - няма проблем. Измери ми кислорода - 99%. Слуша ми дробовете, перфектни.
След това, отидох при втори специалист вътрешни болести. Обясних му какво ми е, дори без да ме прегледа, каза дихателна невроза-дистония.
След това, отидох на полмолог, доста сериозен специалист. Чу ми дишането - кристално. Духах на една машинка и от скала до 100, духнах 106. Демек заключението и беше, че нямам проблеми с дихателната система и дробовете.
Отидох и на алерголог, нямам алергии, ами една лека непонусимост към Хистамин, може би от сезона. Той също ми чу дробовете и каза няма проблем.
След това отидох до познат в окръжна, закачиха ме на кардиограма, на една машина за въздуха в организма, чу ми и дробовете - извода, перфектни! Нямам снимки, или кръвни, защото 7 доктора, ме гледат, слушат и казват, няма смисъл. Нищо ти няма.
След всичко това, проблема си продължава и е като на пристъпи. Ту ми олеква и взимам въздух, ту не мога с часове....
Всички казват, сезон и нервна система, нерви и психика...
Моля ви помогнете ми със съвети и мнения. Как да си помогна?!?! Наистина ли е на психическо-нервна почва?! Ако са ПА, защо усещането е през целия ден, а не само по време на атаката?

Като за последно, ще ви дам едно инфо. Преди 8 години имах ПА, но тогава не беше задух а сърцебиене. Преодолях ги. От 3 години насам имам генерализирана тревожност+хипохондрия. Ако това, може да ви помогне като инфо..Хапчета не пия, само половинка Ксанакс ако мнооооого съм се претоварил психически понякога.
Психотерапевтката ми каза, че това е вегетативна-дихателна дистония.
Питането ми е....КАК ПО-ДЯВОЛИТЕ, 7 лекара + психотерапевт ми казват, че е на психо-нервна основа и че един вид нищо ми няма и съм здрав на бик. А аз, продължавам да дишам като риба на сухо и да си получавам като пристъпчета с които не мога да си поема въздух дълбоко с часове?! Аз ли съм луд, или те ?!?!
Това трудно поемане на въздух, ми се случваше и преди 1-2-3 години, пак по същото време, но отшумяваше за ден-два-три, докато сега държи 2 седмици, може би защото мнооого се вкопчих в него и съм уплашен...НЕ ЗНАМ.
Моля ви хора, поне да ме подкрепите с мнение и съвети, просто за успокоение.
Благодаря на всички и сори за дългата история, но поне бях изчерпателен.

Почни да тренираш нещо и ще започне да ти минава и мисли за други неща и се разсейвай. Умира се 1 път, няма нужда да се тревожиш излишно 🙂 и да го мислиш по добро няма да стане.

мисля, че съществено си отговорил на въпроса си в последната част на написаното, че ти се е случвало по същото време. Това сигурно е алергия, която точно сега, по време на цъфтежа се проличава. Има алерголози, които като отидиш при тях, правят опити (натривки) и намират точно от какво ти е алергията и ти правят “антидот”))).....И двете ми деца имаха алергии, едното имаше задух, но беще ужасно, защото не можеше да си поеме въздух, блокирваше направо....както и да е.....Не казвам, че със сигурност имаш алергична реакция, не съм доктор))), а че може да е. Успех!

Аз също съм за алергия, но понеже писа че е ходил и тн ... ама с алергиите е малко сложно, по принцип от тях се получават подобни смущения.

Аз също съм за алергия, но понеже писа че е ходил и тн ... ама с алергиите е малко сложно, по принцип от тях се получават подобни смущения.

във Варна ходихме със записване за седмица напред и има опашки, защото, до като не открие антидота, може пациента да стои вътре доста часове и другите от вън просто чакат)...ние стояхме около 3,4 часа при нея...та така.
Сега даваме само идеи, а той да прецени...както екипа на д-р Хаус))))

Бях на алерголог и то в Александровска, направи ми 15 точки по ръката и нищо. Само за Хистамина и той не каа нищо за него.

Мисля да отида на гастроентеролог, защото по принциц имам проблеми със стомаха, подуване, оригване и да не е от там нещо...

Имам приятел с подобен проблем, но тои просто дишаше по трудно и не можеше да поема дълбоко въздух ( с целите дробове ). Започна да тича редовно в гората над града на чист въздух и пиеше чай от борови връхчета за белите дробове, поне това ми е казвал, а как действат те нямам информация, но проблема при него изчезна за около 2 седмици. Това мога да ти дам като информация. Пробвай и да не помогне няма да ти навреди.

Да започна с това, че да се търси диагноза по такова описание от неспециалисти в някакъв форум в интернет не е добра идея.
Симптомите, които описваш, могат да се дължат както на астма, предизвикана от алергии, така и на паническо разстройство. Като чета обаче цялото описание, астмата ми се струва много малко вероятна.
Обърни внимание на останалите симптоми на паническите атаки (нервно-вегетативна дистония). Струва ми се далеч по-вероятно, а дори може да обясни и гастро-интестиналните симптоми, които имаш.
Имах приятел с подобни проблеми преди години - стигаше до състояния със симптоми на инфаркт, викане на линейка и големи дози диазепам, за да ги овладее.
Дългосрочно лечението е медикаментозно или под формата на психотерапия - различните специалисти препоръчват различно. Важното е да не оставяш нещата така, щом се случва толкова редовно. И търси диагноза от лекар, а не от форум.

Работя и по този въпрос. Всеки ме успокоява, че вегетативната дистония и тревожноста и т.н. провокират симптоми, но не са опасни. Просто претоварване на нервите и много стрес, това е. 7 лекара казаха, че всичко е на нервна почва и че нищо ми няма, ще опитам да си го втълпя и да се избавя от негативните мисли.

И аз бях така преди 2-3 месеца.
Всичко беше на нервна основа.
Взех си някакви хапчета Деанксит. Мисля че се водят леки антидепресанти. Пих ги една седмица и оттогава всичко отшумя.
Иначе беше много дискомфортно...поемаш, поемаш въздух и все не ти достига.

Поеми дъх колкото можеш и с хронометър измери колко дълго можеш да го задържиш. Без да стигаш до крайности. Три пъти с интервал минута и половина между опитите. Сподели.

Как се храниш? Прием на млечни продукти? Прием на въглехидрати? Кръвната захар как е?

И аз имах нещо подобно след празниците по Нова година...плитко дишане.
Когато бях при лекаря за някаква бележка за детето сподолих този проблем,на който той отвърна:
-Дишаш трудно?!А да ядеш и пиеш без спиране  като дзвер 2-3 седмици  не ти е трудно...айде кат минат месец ,два пак ела...)))

Здравейте, виждам, че темата е стара, но имам същия проблем, същите симптоми и обиколих всички лекари и всеки казва, че нищо ми няма, правих си и кръвни изследвания, АБСОЛЮТНО всичко е в норми, но аз чувствам затруднено дишане в продължение на месеци, минава ми за няколко дни и пак започва, нямам логично обяснение… Имам паническо разтройство, дайте ми съвет, защото много ме изнервя цялата тази ситуация…  Мисля, че когато спортувам ме отпуска за малко, но не съм сигурна, все още си правя експерименти, отказах се да ходя по лекари пак…

Щом си имаш паническото разстройство и всичко по изследванията е наред, значи на-вероятно нещата се свеждат по-скоро до първото или подобно.

Аз доста се измъчих с психосоматични симптоми, изръсих големи суми по изследвания и вложих много време в четене и тълкувания, като тези неща само и единствено подхранваха всичките ми страхове и физически усещания. Сега като се сещам, добрите резултати при лекарите в някакъв момент почнаха да ме карат да се чувствам още по-зле и направо се надявах на поредния преглед да ми намерят нещо фатално, и да получа най-накрая обяснение защо се чувствам така, и да имам някакъв дедлайн (буквално :Д), да знам кога ще се спре.

Когато накрая ми изписаха едни розови хапове, споменати по-горе, седнах да почета и за тях, и реших, че ще направя всичко възможно, за да се вкарам в ред без да ги пия - интересно, че това беше моментът, в който нещо ми щракна.

И в крайна сметка си намерих решение - движение (като най-много ми помагаха кратки тренировки с тежести и много дълги разходки), слънце и въздух, някой друг социален контакт, хубава храна, витамини и минерали, пиех разни смеси от чайове от билкова аптека - за сърце, сън, анти-стрес, медитации, релаксации, всякакви приятни занимания, а едно от най-важните неща се оказа ЗАЕТОСТ. Без празни кликове на компа или безцелно скролване, а умът да е зает така, че да е и продуктивен.

Еми, спряха ми всички тремори, болки, възпаления, световъртежи, скачане на пулса от 80 до 160 за 1 минута, задух и така нататък. Единственото, с което още се тормозя, е сърцебиенето (което все пак няма нищо общо с тогавашното), но при него има други фактори, свързани с някои мои поведенчески особености. :) Но и за него работят гореописаните методи, стига да има грижа и постоянство. Останалото се контролира лесно, ако веднъж го нокаутираш.

Моят съвет е да опиташ да оправиш задуха и страховете така, а ако не се получи - психотерапевт също е вариант.

Имам паническо разтройство, дайте ми съвет, защото много ме изнервя цялата тази ситуация…

Просто прескочи цялата тирада от търсене на решения по форуми, интернет, врачки, баячки и отиди на терапевт…

Благодаря на Т. Тодорова за изчерпателния отговор, наистина се опитвам да се разхождам повече и да тренирам, защото паническото ми разстройство идва от там, че ме е страх да излизам сама надалеч, от страх, че ще ми стане лошо и наистина ми става, това ме притеснява… Докато си ходя и за части от секундата ми омекват коленете и “приклякам”, не знам как да го опиша, странно е… Също така, когато стоя права, било то в магазина на опашка или където и да е имам чувството, че ще припадна, притеснявам се и се потя и само чакам опашката да мине по-бързо, за да изляза… Възможно ли е това да е психическо, аз просто се чудя… Все още не мога да се успокоя и не вярвам, че е възможно психиката да ти причинава това…

А и за розовите хапчета “Деанксит”  също зная, личната лекарка ми ги изписа, пих ги два месеца по едно на ден, има подобрение наистина, въпреки, че не вярвах изобщо, дори спорих с нея, че това са глупости, но накрая се съгласих да ги пия, помогнаха ми доста, но не и за задуха, той си остана… Помогнаха ми за паник атаките и за постоянните притеснения, които изпитвах, вече не ги пия от два месеца и половина и не съм имала паник атаки, нито силни притеснения, каквито имах преди, за което се радвам и дори се престрашавам да излизам повече, преди изпитвах изключителен страх само като изляза от апартамента, вкъщи се чувствах на сигурно. Сега излизам по-свободно, въпреки, че страха още го има, но се опитвам да се боря с него сама

Възможно ли е това да е психическо, аз просто се чудя… Все още не мога да се успокоя и не вярвам, че е възможно психиката да ти причинава това…

Не само, че е възможно да ти го причинява, ами както сигурно вече са ти казали лекарите, при които си била, това са съвсем типични прояви на нервни разстройства.

А и за розовите хапчета “Деанксит”  също зная, личната лекарка ми ги изписа, пих ги два месеца по едно на ден, има подобрение наистина, въпреки, че не вярвах изобщо, дори спорих с нея, че това са глупости, но накрая се съгласих да ги пия, помогнаха ми доста

Аз не твърдя, че са неефективни, а че са нещо, което предпочитам да си спестя, ако мога, по ред причини.

Имай предвид обаче, че не винаги е възможно да се подобриш изцяло с чайчета, полянки и всичко, което съм изредила, макар да съм на твърдо мнение, че каквото и да правиш, нещата, които съм изредила в предишния си пост, не бива да изключваш от ежедневието си.

Та да, не винаги е възможно, тъй че съветът на Muddy Waters също не е за подценяване - психотерапията може да е от огромна помощ и няма абсолютно нищо лошо или срамно в това човек да потърси и използва такава услуга, и да, понякога тя може да включва и изписването на медикаменти, ако се окаже, че са по-малкото зло.

Ако е на психическа основа, мога да те закарам на едно място, където след това в магазините никога няма да ти омекват коленете. Човек понякога трябва да си закалява психиката. Когато си постоянно в зоната си на комфорт, всяко едно дребно нещо те разтройва. Разбира се не говоря за хора с диагностицирани проблеми .. там е по - различно.

П.С а да не говорим седенето вкъщи, причинява тежки психически проблеми. Аз лично ако не тренирам навън или се занимавам само с работа и битови неща. На 4-5 ден започвам да закъсвам психически. Като отида в планината и се натоваря за 1-2 дни, после карам една седмица без проблем.

П.С - а започнеш ли с хапчета веднъж, после няма спиране. Затова че търси вариант в който това да не се случва ..

Но вместо да се жалваш по форумите си размърдай задника и направи нещо .

Много ви благодрая kaloyan и Т. Тодорова! Не се жалвам в интерес на истината, просто наистина се чудя дали това е възможно да е психическо. Благодаря за съветите и понеже наистина не ми се ходи на терапевт ще се опитам да се справя с проблема сама и да се занимавам с разни неща, наистина съм забелязала, че помага, когато мислиш за нещо друго освен и се разсейваш. А относно хапчетата също съм съгласна, това беше и причината да ги спра, не желая да се тъпча с хапчета и да стават част от живота ми. Беше полезно да разбера, че не съм единствената и, че човек може да се справи с това. Благодаря отново! :)

При мен 2010та година бях във Франция и работех доста, но не физическа работа а свързана с мислене. Имах там неприятности с франсетата и не се занимавах много със спорт, вместо на това пиех повече и тн , даже и пуших.

Като се прибрах тук, една нощ ми стана нещо и си помислих че получавам като удар. Оказа се че съм вдигнал кръвно и като отидох при доктора той ми каза “Няма проблем и аз съм така, пием си хапчетата и всичко е точно” ...

Съответно промених изцяло нещата и се завърнах сериозно със спорта и зарязах тъпите франсета. Е хапчета не пия още, но такъв тип панинг атаки спряха веднага, особено ако се занимаваш  с физическа дейност сред природата.
Много помага.

П.С може и да идеш на някой спорт тип кросфит или разни други такива кондиционни. Идеята е че там със сигурност ще имаш проблем с дишането, поне да не го мислиш.
Тук правим уговорка да нямаш проблеми физически :))

В една от сериите на моя филм бях запънала на сърдечна недостатъчност и доказателството, че не е това, беше, че по време на натоварване проблем нямах никакъв. Лежа в леглото - задух и 145 пулс. Хващам щангата - топ форма.

Иначе, Кала, недей я отбива така категорично от терапията, от която така или иначе се дърпа, щото, както казах, понякога наистина е необходимо да поговориш със специалист. Проблемът с терапевтите обаче е, че и там има изключително некомпетентни и меркантилни, неприятни шарлатани.

Т’ва, че се жалва по форуми, беше много грозно и пренебрежително, макар да съм сигурна, че не е било такова намерението ти - в такова състояние човек може па да има нужда да потърси мнение, съвет, подкрепа или някаква комуникация по темата изобщо. Щото, вярвай ми, да вдигнеш кръвно, щото пушиш от работни нерви е едно, а да приклякаш от страх и ужас по улиците е съвсем друго.

Хаповете могат да са опасни, в твърде много случаи са напълно излишни, но не съм съгласна, че започнеш ли ги, няма спиране. На мой близък, примерно, бяха необходими, за да миряса за момент и да си позволи да погледне с чиста глава на ситуацията. Пи, спря, не е пил пак. Човек, когато умира от страх, трудно възприема каквото и да е друго.

Също не съм съгласна с рязкото излизане от зоната на комфорт, когато вече имаш проблем. Аз изпитвам ужас от високо и стръмно, директно почвам да виждам двойно и губя контрол над крайниците си, плаче ми се - едва ли решението би било да се хвърля от Кончето или дори да го кача, ако няма да е доброволно, премислено и осъзнато. Ако това си имал предвид по-горе.

ДС, настоявам ?, погрижи се сама за себе си и ума си, излизай постепенно от комфортната си зона, наистина не се изолирай и не се затваряй, спортувай, дишай и се поддържай заета, медитирай, яж лека храна, за алкохол и цигари забрави, ако употребяваш и си щади съня. И ако не помага дълго време, мисли вече за друго решение, без да ти е неудобно. О, и сама със сигурност не си - сигурно всеки трети го мъчи нещо подобно вече, но по нашите ширини сме свикнали да твърдим, че сме много корави гибони и такива неща не ги обсъждаме много. ?

Съгласна съм и с двама ви, опитвам се да излизам от зоната си на комфорт постепенно, защото наистина ще изпадна в ужас, ако е рязко, а относно алкохол и цигари- не употребявам, пушех 6 години и ги спрях, когато започна задухът преди няколко месеца, защото мислех, че е от тях. Понякога паля по една цигара, но гледам да е много рядко. Алкохол изобщо не пия, най-много по една чаша бира за бъбреци, понеже са ми проблемни, а бирата ми помага, но това е. Наистина нямам цел да се жалвам, дори ми е изключително неприятно да говоря по темата, до скоро криех и от най-близките си и се оправдавах, че ме мързи, затова не излизам, но разбраха накрая… Благодаря отново за съветите ви, полезни ми бяха, наистина!

Т’ва, че се жалва по форуми, беше много грозно и пренебрежително, макар да съм сигурна, че не е било такова намерението ти - в такова състояние човек може па да има нужда да потърси мнение, съвет, подкрепа или някаква комуникация по темата изобщо. Щото, вярвай ми, да вдигнеш кръвно, щото пушиш от работни нерви е едно, а да приклякаш от страх и ужас по улиците е съвсем друго.

 

Естествено че не е, то си и личи от писаното по - натам. :) . Въпроса е да предприеме някакви мерки, дали са доктори, дали нещо друго и да пише тук. Иначе няма да има никакъв смисъл от цялата работа. Хем ще си загуби нейното време, хем нашето. Като иска помощ,  ще трябва и да дава обратна връзка.

А и между другото, когато спортувам, задуха като че ли изчезва или поне е много по-слаб, което ме навява на мисълта, че нямам проблеми с дишането. По-скоро усещането ми идва някъде от врата, все едно ме стяга, беше престанал тези дни, но вчера започна отново, гледам да си отклонявам вниманието от това и да спортувам, за да видя как ще му повлияе.

Малко ми приличате на онази история, в която един щял да скача от мост и бил видян от случаен шофьор, който спрял да го разубеждава...след 30мин скочили и двамата

Толкова ли е трудно да сме благодарни, гад демн. Видели сте излизане от “комфортната зона”..... В днешно време хората спичат като им спре тока или като няма от техните цигари в магазинЯ

Ти и ти. :)

От написаното личи, че не си се сблъсквал с подобни проблеми лично, ясно е, че няма как да знаеш кой какво е видял и неуважителни (може би с единствената цел да са такива) сравнения с неработещ тостер ли, кво беше, ток нямало, цигари, все тая, са абсолютно излишни.

Ти и ти. :)

От написаното личи, че не си се сблъсквал с подобни проблеми лично, ясно е, че няма как да знаеш кой какво е видял и неуважителни (може би с единствената цел да са такива) сравнения с неработещ тостер ли, кво беше, ток нямало, цигари, все тая, са абсолютно излишни.

Хайде да не казваш с какво точно съм се сблъсквал или не съм. На Макс едната му баба умря от това, спокойно - другата, майка ми - просто от рак. Тъпотиите ти не ми се четат

Ми тогава не ги и коментирай така безмерно арогантно, приравнявайки чуждите тревоги с липса на цигари, щото не знаеш от какво могат да произхождат.

П.П. Епитетите не ти придават някаква особена тежест.

Едва ли е по-малка проява на арогантност да даваш съвети на напълно непознати относно материя, в която самата ти си оле-мале.

Давам й съвет да се погрижи за себе си, на базата на това, че съм яла същите вафли до оня ден и ми е пределно ясно какво е да умираш от страх до степен, в която да не можеш да функционираш нормално нито физически, нито социално.

Иначе благодаря, че си тук, за да оцениш “оле-мале” ли съм или не, и да ни кажеш на всички колко сме неблагодарни, неадекватни и разглезени, да ни разкажеш през колко по-малко от теб сме минали, какви са познанията ни в тази или друга област, и разбира се - да направиш сравнението между средностатистическия пикльо (за който да, би бил прав, ако беше го поставил в  правилния контекст, в някоя друга тема) и някой, който се бори с нервно разстройство.

С думи прости - за̀еби.

С думи прости - за̀еби.

Утехата ти е, че няма да паднеш по гръб вербално. Поне се завий, че така или иначе предимно лежиш.

Ох, Иване, скандален си, ама далеч не по начина, по който ти се иска.

Късно се конфронтираме - с реплика на такова ниво можеше и да пожънеш успех преди няколко години.

Хубава вечер ти пожелавам. ?

Ох, Иване, скандален си, ама далеч не по начина, по който ти се иска.

И за мен е скандално как е възможно да съществуват посредствени хора като теб. Хубавото е, че сте в орбитата ми само на места като форума.

Ясно, че и на теб не ти се пада по гръб, макар да не каза нищо смислено по темата на момичето, но вече закопа дъното. Квалификациите на лична основа, когато човек много иска да доминира, ама няма как, са си класика, де.

Както казах, закъснял си с тия методи, щото нямат желания ефект върху отсрещния, но ако поне на теб ти помагат да се чувстваш могъщ, успял, специален или каквото там искаш да си, значи всичко е точно. ?

И хора от твоя модел не са ми любими и старателно ги избягвам, та няма шанс да си пречим някъде, евър. И тук всичко е точно. ??

Ясно, че и на теб не ти се пада по гръб, макар да не каза нищо смислено по темата на момичето, но вече закопа дъното. Квалификациите на лична основа, когато човек много иска да доминира, ама няма как, са си класика, де.

Както казах, закъснял си с тия методи, щото нямат желания ефект върху отсрещния, но ако поне на теб ти помагат да се чувстваш могъщ, успял, специален или каквото там искаш да си, значи всичко е точно. ?

И хора от твоя модел не са ми любими и старателно ги избягвам, та няма шанс да си пречим някъде, евър. И тук всичко е точно. ??

Какви методи, доминация и квалификации на лична основа?  Допускам, че приемаш написаното от мен така, защото си си смачкана по принцип. Но това е твой, а не мой проблем. Понеже от суета не ти остана време да разбереш очевидното - не давай съвети на напълно непознати по подобни теми. Все едно да даваш съвети за тренировки и хранене , защото, нали, следвайки логиката ти - се храниш и тренираш. Смея се.

Относно съвета, който съм й дала, си стоя зад думите, защото точно точно това са начините и не съм ги измислила аз. С условието, че е физически здрава. И не случайно поне два пъти съм споменала да се обърне към специалист.
Явно е по-безобидно да й кажем, че е неблагодарна, според теб. Много е тъжно, когато съвсем не прости хора изглеждат като да не са и чували за емпатия.

И да, нападките ти са лични, тъй като нямат общо с темата и са просто етикети някакви, колкото да се опиташ да захапеш. Т’ва са си камъни в твоята градина обаче и няма да и да се опитвам да анализирам по-нататък, щото нито ми се занимава, нито е моя работа. ?

Ако по някаква причина държиш да е твоя последната дума, заповядай - аз напускам тоя разговор, че ще става все по-безмислен. ??

Проверявала ли си щитовидни хормони? Във фейсбук има една много хубава група за хронични възпаления и много момичета имат подобни симптоми, и има най-различни причини- липса на важен витамин, или скапани хормони, а не че това е проблем на психиката. Аз съм съгласна с Иван,че тук едва ли някой може да даде много добър съвет, включително и аз, даже може и да заблудите момичето...

Проверявала ли си щитовидни хормони? Във фейсбук има една много хубава група за хронични възпаления и много момичета имат подобни симптоми, и има най-различни причини- липса на важен витамин, или скапани хормони, а не че това е проблем на психиката. Аз съм съгласна с Иван,че тук едва ли някой може да даде много добър съвет, включително и аз, даже може и да заблудите момичето...

Не, не съм я изследвала, само е гледана на ехограф, но вместо уголемена е леко стеснена, бих искала да разбера името на групата във фейсбук, ако е възможно, благодаря :)

Добре е да си направите изследване за хранителна нетолерантност. Почти 90% от хората сме алергични към някаква храна но това са скрити алергии, които не се забелязват. Изследването което е правил алерголога е стандартно и е за явни алергии, тоест такива, на които имунната Ви система дават бърз и буен отговор. Теста за  хранителна нетолерантност е кръвен. Въз основа на резултатите си правите диета.