Димо сваля 28 кила с бой, първа смяна, стригане и глад.

Гугъла всичко знае, намерих си в собствения дневник инфото, което ме интересуваше с 3 клика.

Засичаш за 10 секунди веднага след натоварването и 3 минути след това и не умножаваш по нищо, интересувате разликата. Няма отличен, среден или слаб, има състояние. 12 разлика за 3 минути показва отлична сърдечносъдова издръжливост, 11 е добра, но не спортна форма, 10 вече трябва да те кара да се замислиш за състоянието си, 8-10 е слаба поносимост на натоварвания, а при под 8 трябва да предприемеш спешни мерки за здравето си. Разлика над 12, някъде 14-15, показва състезателна форма.
До тук е за разликите, от друга страна тези разлики е важно и при какъв % от МСЧ си ги постигнал. Общо взето при стойности под 30, а по-коректно и под 32 на първото измерване за 10 секунди, само си раздвижвал, не си работил там, където е нужна сериозна СС издръжливост, не си напъвал на макс, а и като цяло си пропуснал и други неща, които идват с високия % МСЧ(те нямат чак пряка връзка със СС издръжливост, има с други физически показатели). Под 20 пък въобще не си загрял дори. 25-28 е “зоната на комфорта”(там където всички обичат да киснат и да си викат, че са натренирани, пък всъщност не са напънали кой знае колко).

Направих си теста. 6 рунда круша по 3 минути с по минута почивка помежду им. След края на последния рунд си преброих 29-30 удара за 10 секунди, 3 минути по- късно 17-18 пак за 10 секунди. В най- лошия случай разлика 11, в най- добрия 13. Доволен.

За да е коректен теста, трябва да вдигнеш пулса до максимума за твоята възраст и тогава да засичаш разликата след 1 минута и след 3 минути. Ако си да речем на 45г. трябва да вдигнеш пулса до 175 удара в минута и след това да засичаш разлика.
За коректно измерване започваш да се натоварваш без предварителна загрявка с натоварване, което за 5 минути да вдигне пулса до максимума за твоята възраст. Ако не можеш да вдигнеш пулс до 175 да речем за 5 минути тогава натоварването не е достатъчно. след това засичаш разликите.
Навремето в спортния диспансер, преди състезание, те качваха на един медицински велоергометър, караш 5 минути и трпбва да имаш пулс 180. След минута почивка, трябва да е паднал с между 20-30 удара, след 3 минути до 120 удара. Кръвното трябва да ти е в норма - това е преди за започне теста за пулса. Само тогава ти разписваха, че си годен за състезание. В случая говоря за бокс, кикбокс и джудо. За други спортове изискванията бяха различни.

Бил съм на 42 години тогава, пулса ми е бил от 174 до 180 след шест рунда. След 3 минути ми е бил между 102 и 108.

На велоергометър трудно вдигам пулс над 140-150, а на мъртва тяга за едно повторение стига 170.

Ето тук съм си мерил и след минута възстановяването.

При боксирането вкъщи се мерих с пулсомера.
...
25 минути, 141 пулс средно, 175 макс, бил съм си в таргета 17 минути и нещо, което отговаря на 6-те рунда по 3 минути, в почивките нормално падам под таргета.
...
Засяках си от 172 пулс за една минута (колкото е почивката) ми пада до 107.

Готов си за състезание ;)

Готов си за състезание ;)

Бил съм тогава, сега предстои да видим когато се измеря :)

Ще се радвам параметрите да са същите или около, но все пак това с бокса е било преди 8 години. Сега тествал ли си се?
Иначе и това с максималния пулс е относително спрямо различните хора. Много спортуващи прилагат теста за говорене и ако не можеш да говориш ясно, а фъфлиш или плетеш езика-спираш с това което правиш.

Ще се радвам параметрите да са същите или около, но все пак това с бокса е било преди 8 години. Сега тествал ли си се?
Иначе и това с максималния пулс е относително спрямо различните хора. Много спортуващи прилагат теста за говорене и ако не можеш да говориш ясно, а фъфлиш или плетеш езика-спираш с това което правиш.

Нали това казвам - че съм бил готов за състезания тогава на 42, сега предстои да установя като си засека и сметна.

Има си формула за теоретичния максимален пулс и тя е 220 минус годините. Сенсей вика, че спортния вариант на формулата за МСЧ бил 220-(0.8*възрастта) Тогава съм правил и по-висок МСЧ от по-строгата формула, сега трябва да видя пак.

То ако фъфлиш заради висок пулс, значи нещо ти има или си на умиране. Теста с говоренето е за дишане и е дали можеш да казваш цели изречения без да ги накъсваш за да поемаш въздух или изобщо думите накъсваш. То накъсаното говорене е свързано доста пряко и с пулса разбира се. Едва ли няма да можеш да си поемеш въздух, а пулса ще е нормален.

То ако фъфлиш заради висок пулс, значи нещо ти има или си на умиране. Теста с говоренето е за дишане и е дали можеш да казваш цели изречения без да ги накъсваш за да поемаш въздух или изобщо думите накъсваш. То накъсаното говорене е свързано доста пряко и с пулса разбира се. Едва ли няма да можеш да си поемеш въздух, а пулса ще е нормален.

Исках да кажа, че не се водят от това какво показва пулсомера, а от теста за говорене. Той е водещия, дали да преустанови упражнението. Т.е. може и 180 да ти показва, макар на теория за съответния човек макса да му е 175, но няма да спре упражнението ако може да говори. И обратно, ако на 160 вече не може да говори-спира.
Аз например не знам какво трябва да направя, за да вдигна 120-130, за нагоре да не говорим. Ето например по-назад в темата се каза, че тягата вдигала яко пулса и с един реп. При мен на лег, тяга, клек не за 1, а за 6-8-10 около макса /особено на тяга и лег/ пулса едвам едвам стига 100. Сега миналата седмица  при едно занимание с пудовките във верика с 40 повторения, от които си имаше доста умора след това пулса бе някъде около 105-110. Но аз пия бета блокер и той пречи да го вдигна. И ако бях без лекарства може би щеше да скочи, но те го подтискат. И точно при такива хора като мен нивото на умората не съответства на пулса, поради което аз трябва да се водя от теста за говорене. А не да викам бе не мога да говоря, ама съм още на 120 пулс, а до 170 има време.
Четох проучвания по въпроса, защото именно ме притесняваше дали мога да правя упражнения за издръжливост, т.е. осигуряваш напрежение, на което тялото трябва да реагира вдигайки пулса, но като не му позволяваш може да последват неприятни неща. Обобщено-няма пречка и си е ок с ползите, просто умората няма да съответства на това което пулсомера показва.

Както казах, отлично знам този начин на измерване интензивността на тренировката. Първото е да можеш да пееш докато тренираш. Значи ти е много ниско натоварването. Второто ниво е да можеш да казваш дълги изречения без да се налага да ги накъсваш, но да не може да пееш. Трето ниво е да не можеш да кажеш цяло изречение без да го накъсаш за да си поемеш въздух. Последното е да накъсваш отделните думи.

Не съм лекар и не мога да кажа какво става ако заради лекарствата не можеш да вдигнеш пулс повече от 120, но не ти стига въздуха и накъсваш думите за да може да си поемеш дъх. Може би ако продължиш ще припаднеш от недостиг на кислород в кръвта, както ако са ти направили някое задушаване в мма. :)

Тази система за измерване на усилието с говоренето си имала и научно име, казвала се СкАлата на Борг (Borg Scale) и е от 1 до 10, като някои я разделят на 3, някои на 4 основни зони.

Не съм лекар и не мога да кажа какво става ако заради лекарствата не можеш да вдигнеш пулс повече от 120, но не ти стига въздуха и накъсваш думите за да може да си поемеш дъх. Може би ако продължиш ще припаднеш от недостиг на кислород в кръвта, както ако са ти направили някое задушаване в мма. :)

Нищо не накъсвам, даже ще мога и да пея, просто вече нямам сила и разбира се дишам по-тежко и съм се изпотил сериозно......след втория и третия кръг. Не стигам до момента в който да накъсвам, за да спра. Особено като изкачвам стълби, първо започват да ми блокират краката, което изпреварва момента на евентуално голямото задъхване и сърцебиене.

Не знам как едновременно дишаш по-тежко, но можеш да пееш.

Щом нищо не накъсваш, значи по скалата на Борг си в някоя от ниските зони и щом си уморен, може би нещо друго те ограничава, не е въздуха или VO2max.

По принцип възможността да вдигаш пулса е директно свързана с високия VO2max. Педполагах че като ти е ограничен пулса, ти пада драстично и VO2max и не успяваш да доставиш достатъчно кислород на митохондриите си при натоварване, но това щеше да ти учести и дишането и нямаше да можеш да пееш. Какво казва лекаря ти по въпроса? Може би трябва него да питаш.

Не знам как едновременно дишаш по-тежко, но можеш да пееш.

Щом нищо не накъсваш, значи по скалата на Борг си в някоя от ниските зони и щом си уморен, може би нещо друго те ограничава, не е въздуха или VO2max.

По принцип възможността да вдигаш пулса е директно свързана с високия VO2max. Педполагах че като ти е ограничен пулса, ти пада драстично и VO2max и не успяваш да доставиш достатъчно кислород на митохондриите си при натоварване, но това щеше да ти учести и дишането и нямаше да можеш да пееш. Какво казва лекаря ти по въпроса? Може би трябва него да питаш.

Е чак такива подробности не съм коментирал, защото и аз си тренирам повече по “бодибилдърски”. По минута, минута и половина почивка между сериите, почти до отказ или до отказ на една работна 10-12-15 репа в серия и така. Освен мускулна умора въобще не стигам до каквото и да е по-осезаемо задъхване, за да кажа: абе аз имам ли нямам ли проблем.
На последната кардиограма преди месец си бях топ. Викам и на тая, абе имам лека хипертрофия на лява камера от годините високо кръвно, което се виждало и на Q зъбеца при ЕКГ, но тя каза нищо не е показало този път.
Сега това за пеенето така го казах, но обикновено съм влизал в разговори при умора /когато макар и рядко съм правил нещо като “силова издръживост”/ и не съм имал грам драми да си лафя. Не, че не съм се задъхал, но не е чак на такова ниво. И съм пробвал някой път да си тананикам.
Слаб съм в посока силова издръживост /а и не само/, какво да ме ограничава :-)

Бях десетина дни да свърша малко работа в Лондон, но и се събрахме от целия свят приятели да се видим. Разбрах че тук са ви измръзнали задниците, а в обичайно мъгливото кралство си беше истинска пролет с ярко слънце и направо жега за техните стандарти. Имаше много хора по джапанки и къси панталони.

Понеже нали изневерите и калориите зад граница не се зачитат, не съм ги мерил стриктно, но по усет кавам че калориите са били между 3 и 4К на ден с включени няколко гинеса или лагера, а в по-силните дни със сингъл малц или десетина бири - калориите са били още повече. Движение имаше доста - катерене по стълби по цял ден нагоре-надолу, разходки с кучето в разкошните им паркове или като сме обикаляли туристически по центъра с по над 20000 крачки, както и храната беше на ниво, но алкохола, мезетата и сладоледите си бяха доста. Пиша го зареждане хаха. Претеглих се тази сутрин - на килограми поне съм колкото когато тръгнах, даже няколкостотин грама по-малко.

Единия ден като обикаляхме по центъра срещнахме много хора екипирани като за бягане и с медали на вратовете и аз предположих че е бил Лондонския маратон, но гугъла каза че бил Лондонския полумаратон - разделяли ги в две последователни недели. Ако знаех щях да отида специално да гледам откъдето минава или ако може където финишират. Приятно, имаше спортен дух.

Навсякъде около къщата на този приятел, на когото помагах за ремонтите и където бяхме отседнали имаше поне 3 големи хубави фитнеса на пешеходно разстояние под 5 минути. Интересно че бяха супер евтини, на фона на мега скъпите всякакви други услуги в Англия - 20 паунда месечна такса - като можеш да ходиш колкото си искаш пъти, единия дори беше денонощен. Половин подстригване, 3 бири в заведение или 6 кафета ти е месечния фитнес. Но приятелите ми не са ентусиасти за фитнес, а и имало изпит/инструктаж, който трябва да минеш да са сигурни хората че няма да се претрепеш и да ги съдиш после, та минах без фитнес.

Днес храната 1600 ккал. Като съм си вкъщи контрола на храната е много по-лесен.