Записки Dymag (уличен фитнес)

В песента никъде дори не се загатва за гейщина. Не знам от къде тръгна това. Общо взето е алфеене, бунтарство, хаос и ей такива работи.
Говоря за текста, пък ако някой не му харесва самата песен или представянето й, ок.

Не смятам, че съм длъжен да харесвам нещо, макар, че песента на Дара ми харесва, защото слушам и модерна, електронна музика. Някъде писах, че точно това ме притесни, че няма да е конкурентно-способна за Евровизия - няма инструмент, националния мотив е почти никакъв, Бангаранга не означава нищо на Български. Бунтарщината и хаоса се измисли в последствие и облякоха в тях песента. Гейщината няма да я коментирам, не ми е минавало през главата. Харесвам Дара, енергията и поведението й. Най специфичното в Бангаранга беше пеенето по време на динамична хореография. И точно тук Дара спечели, с поведението пред и зад камерите. Точно с представянето. Ако беше друг, със същото парче или го беше изпяла, стоейки с микрофон в ръка, нямаше да спечели, според мен.
Хейта не е да харесваш или да не харесваш, а да парадираш отношението си. Нещо като гей-парадите
- Какъв е този шум, Джеймс?
- Гей парад Милорд.
- Какво искат, Джеймс?
- Еднополова любов, Милорд.
- Някой забранява ли им?
- Не, Милорд.
- Тогава, защо така крещят?
- Ми, педе*асти, Милорд

Пълна педерастия е виенето(от дълбоко гърло на припева)на момичето.
Респект на гейтаците ,които я направиха и предусетиха левите залитания на жалката вече в много отношения Европа.