Леко раздвижване

Е, възможно и да е така както ти казваш, но да не съм обърнал внимание, а да си вадя заключенията от случаите, които съм видял.. А най-вероятно има повече такива, за които и дори не съм и разбрал.

От днес съм вече с още едно колело, вече с пълно окачване. Това за удобство. Не знам дали някой ще каже нещо. Най-вероятно само Георги ще го оцени. Идеята е като карам планинско да не оставам без крака. От много време го мислех, ама явно сега му дойде времето ..

Хубава машина , честито . Дропер пост задължително , хвърляй го тоя колец. Имам един със 150 дължина мога да ти го подаря само незнам на този какъв му е диаметъра. Тая вилка също бих я изхвърлил с 200 по натам ама тва като намериш вече нещо на оферта.

Засега нема да го бързам, ше го покарам да видя кое какво му е. Тоя колец обаче е много лек, че е карбонов. :) .. Благодаря !

Тук колегата писа за колелото, аз успях да го стегна и му сложих и колче. Днес ходих из троянския балкан да карам. Това колело ми надмина всякакви очаквания, дали марката има значение кво ли. .. На спускане просто не мърда, много стабилно. А е модел 2021-ва година .. Сменило е поне 3-4 собственика и според мен никой не го е карал .. Най-вероятно италианеца е бил някакъв маниак и му е сложил италиански неща, от които не съм особено впечатлен. Но на спускането окачването и рамката са един път. То и гумите де, че сложих нови. Най-вероятно е сравнението от кон на магаре. Все пак аз по тея терени пусках с твърдо колело и най-вероятно е нормално да виждам тази голяма разлика :) ..

Ръката вече я товаря, ама още не съм започнал да тренирам сериозно... Ще кажа че нямам достатъчно време :)) и ще излъжа :) Мисълта ми е че нямам тренировки с тежести и за горната част, такива каквито бяха преди тренировки. Ама кефа да с колелото е много сериозен, не се увличам. Но е един път .. Ходиш из планините, носиш дигаш, сериозна работа и после пускаш по ебаси трудните терени ... В колоезденето всичко има.

Да видим сега като дойде зимния сезон кво ще стане. Дали ще влизам в зала, какво ще се прави. Вече тренировките са ми изцяло както дойде, може и така да е по-добре ..

А хората които могат да следват изцяло точни планове и графици са късметлии. Сега вече като върна времето 10 години назад, виждам че това да тренираш по график сериозно си е голяма работа...

Колелото има един проблем, но като взех този Cannondale научих толкова много неща.. Та сега го дооправям. В желанието си да го тунингова, някой от предишните собственици не е съобразил че променя пътя на веригата прекалено много и на леките предавки, се получава преколено голямо отклонение и веригата не върви добре под натоварване. Сега си поръчах друг преден венец и с още спейсъри ще си го направя идеално да работи. Доста време трябваше да прекарам в чете и търсене из документация, докато го разбера този проблем откъде точно идва. Помислих все пак че са спазени стандартите, но като започнах да меря се оказа друго .. Отделно на това сменям и лапата, тъй като не ми пасва на мен, отделно тя не е баш за това колело и е от 2010-та година. След това мисля ще е идеално. ..

Направих си днес първото набиране и първата лицева опора, досега правих основно непълни движения в серия. Докато посвикне ръката и сухожилията. Прогресията започна от висене на лоста. Гледам да не бързам а да ги правя нещата в стъпки. В началото ми отзад по цялата перка, като натъртено усещах и затова карам лека полека ..

Честно да ви кажа и тоя консервативния подход работи.. Може и обратното да бях направил, с по-агресивен, но просто реших сега да видя какво ще е, ако не бързам а карам съвсем лека полека. Даже се учудих че направих набирането без проблем. Аз очаквах да имам проблеми. но не
Но пак сега има усещание пак в гърба, и в трицепса.. и на други места но са леки... Мислех дори да направя сега втора сесия... Но ще остава известно време на веднъж дневно и може би към края на месеца ще мина на 2 сесии.

Малко за движенията и тренировките и травмите. Получава се така че с времето се опитвам да помагам на колеги, познати когато получат травми и трябва да ходят по доктори. Не мога да разбера едно нещо, но най-вероятно всички сме така и то е защо никога не се слушат хората които имат повече опит ... Виждам че това е индивидуално и не подлежи на промяна никога... Явно всеки трябва да си го изживее, да мине през него и тогава евентуално да те чуе. Има едни 10 процента от хората, които са достатъчно интелигентни за да чуват неща и да ги прилагат, без да са ги преживяли.

Опитах се да помогна на колеги, които пострадаха и никой не ме чу грам. Единствено за специалистите ме послушаха и то е защото явно са най-добрите. Но когато им казах че трябва задължително да започнат да спортуват и да правят рехабилитацията под режим и постоянно, нищо от това никой не го направи .. съответно всичките са недолекувани и с проблеми . Аз се опитвам да разбера защо сами си го причиняват, ако ме бяха чули, досега щяха да бъдат идеални, а те са млади не са и възрастни, но заради неправилната рехабилитация и възтановяване им се получиха дисбаланси, които им съсипват сухожилия и стави.

Но не е проблема това, че не са ме послушали. Проблема е че продължавам да виждам същите хора и като ги питам кое как се случва навеждат глави и ми казват “да, аз това трябваше да го направя, ама оше не съм” и навеждат глава и са се премирили. А са млади хора, а има много по - тежки случаи които се справят благодарение на хъса и навиците и дисциплината .

П.С—всъщност лъжа. Слуша ме един човек, който е от Павликени и няма много средства да ходи по доктори, с него лежахме в болницата и той имаше сериозна травма и операция и постоянно ми се обажда когато не е както трябва и той ме слуша, но само това което му изнася :) ... И все пак ще се оправи, защото има хъс и го видях ...